Р Е Ш Е Н И Е №.122 гр. София, 27.01.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2747 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дъга 2004” ЕООД срещу решение №48 от 12.06.2018 г. по в.т.д.№91/2018 г. на АС Бургас. С решението в допуснатата до касационно обжалване част е потвърдено решение №311 от 04.08.2017 г. по т.д.№549/2014 г. на ОС Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от „Дъга 2004” ЕООД срещу „Банка ДСК” ЕАД искове за признаване несъществуване на вземанията, за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален кат №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Ц. и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Б. и за заличаване на вписването на посочените ипотеки. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, поради произнасяне на въззивния съд по искане, различно от заявеното, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като ищецът като трето лице, собственик на имотите, ипотекирани за чужд дълг, е заплатил в хода на изпълнителното производство срещу длъжника, сумите, за които са били вписани ипотеките. Ответникът по касация – „Банка ДСК” ЕАД заявява становище за недопустимост на иска по отношение на вземанията, за които е вписана договорна ипотека, обективирана в нотариален акт №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г., предвид липсата на правен интерес за ищеца след осъществена публична продан на имота и възлагането му с постановление за възлагане, последвано от заличаване на ипотеката. Поддържа, че исковете са и неоснователни - въпреки че всяка от учредените ипотеки е за обезпечаване на част от главницата в размер на 50 000 евро, отпуснатият кредит е за 3 500 000 евро, като с оглед на неделимия характер на ипотеката, е недопустимо разделянето на заема на части и приемането, че с плащането на суми в размера, за който са учредени ипотеките, задълженото лице е платило именно обезпечената част от вземането с извършеното частично плащане по договора за кредит. С определение №285 от 10.05.2019 г. решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване по въпроса погасява ли се ипотечното право, ако третото лице, собственик на ипотекирания имот, заплати на кредитора сумата, за която е извършено вписване на ипотеката. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на делото, с оглед дадените в определение №76 от 07.02.2017 г. по ч.т.д.№1999/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение указания, е иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.179, ал.1 от ЗЗД за признаване несъществуване на вземанията, за които са вписани процесните договорни ипотеки в полза на ответната банка, както и иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на двете сделки поради липса на съгласие. Посочил е, че страните не спорят относно обстоятелството, че на 10.09.2008 г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на „Сан сити” ООД кредит в размер на 3 500 000 евро, като кредитът бил обезпечен с договорни ипотеки върху недвижими имоти, обективирани в нотариален кат №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Ц. и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Б.. Изложил е съображения, че в текста и на двата договора са залегнали констатации за отпуснатия кредит в размер на 3 500 000 евро и условията по него, като в чл.2 на договорите се съдържа уговорка, че ипотеката се учредява „за обезпечение на част от дадения кредит в общ размер на 3 500 000 евро, а именно за обезпечаване на сумата от 50 000 евро заедно с лихвите и разноските по кредита, включително и за бъдещи промени по кредита”, а съгласно чл.3 от договорите за ипотека, страните са се съгласили, че на основание чл.174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените в него, но до размера на сумата, посочена в чл.2 на ипотечния акт, а именно: 50 000 евро заедно с договорената лихва върху нея. Установил е, че през 2013 г. кредитополучателят е апортирал ипотекираните имоти в капитала на ищеца /вписване в ТР на 24.04.2013 г./, като по образуваното срещу кредитополучателя за събиране на дълга по кредита изпълнително дело №20138040400892 на ЧСИ Д. Н., ищецът е заплатил общо сумата 236 118.55 лв., представляваща левова равностойност на сбора от изчислени от ЧСИ суми: 2 х 50 000 евро за всяка от двете договорни ипотеки + 2 х 7 110.76 евро + 2 х 6360.34 лв., лихви, неустойки и разноски върху главница от по 50 000 евро. Посочил е, че с влязло в сила решение по т.д.№11/2014 г. на ОС Бургас, сделката, с която ищецът е придобил ипотекираните имоти е била обявена за недействителна на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на банката-кредитор. При тези безспорни между страните факти е счел, че исковите претенции са неоснователни - съгласно чл.174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените в него, като обезпечението е до размера на сумата, за която е извършено вписването. Приел е, че с оглед уговорките в договора за кредит и разпоредбата на чл.3 от нотариалните актове, която е категорична и систематически следва тази на чл. 2, в случая вземането, което се обезпечава, е вземането на банката по договора за банков кредит за сумата 3 500 000 евро заедно с договорената лихва, а 50 000 евро е сумата, за която се вписва ипотеката, която е неделимо право следващо да обезпечи определено вземане до размера на сумата, за която ипотеката е вписана - вписването на конкретна сума, за която ипотеката се учредява има за предназначение и цел да определи максималния размер на сумата, която ипотекарният кредитор може да получи от цената на имота при публична продан. Счел е, че тъй като в случая ищецът е придобил ипотекирани имоти, а съгласно чл.150 от ЗЗД в ипотеката следва обезпеченото вземане и се погасява, ако то се погаси, ищецът се явява трето лице, чийто имоти са ипотекирани за обезпечаване на чужди задължения. Ако третото лице има интерес да избегне публична продан на ипотекирания имот, то разполага с възможност да удовлетвори кредитора и да се суброгира в правата му по отношение на длъжника /чл.155 от ЗЗД/, като изрично предвидената възможност за суброгация на платилото трето лице в правата на кредитора срещу длъжника, е още един аргумент за това, че ипотечното право може да се погаси само с плащане на целия дълг, а не само до размера на сумата, за която е вписана ипотеката. В този смисъл и тъй като ищецът е платил част от обезпеченото задължение на своя праводател, но това не е довело до погасяване на ипотечното право, а до намаляване на дълга, а след като няма погасяване на ипотечното право, няма основания за заличаване на ипотеката, е достигнал до извод, че ищецът като трето лице – ипотекарен длъжник, не отговаря за дълга по кредита изобщо, но върху имота му лежи вещната тежест да обезпечи чуждия дълг до размера на вписаната сума. Решението в обжалваната част е постановено в съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в определение №76 от 07.02.2017 г. по ч.т.д.№1999/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /в което е прието, че е налице правен интерес за ищеца да предяви исковете по чл.124 от ГПК, вр. чл179, ал.1 от ЗЗД за установяване несъществуване на вземанията, за които са вписани договорните ипотеки и заличаване на вписването, независимо от наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо Банка ДСК” ЕАД на извършеният от „Сан сити” ООД апорт на ипотекираните имоти в капитала на „Дъга 2004” ЕООД/, като въззивният съд се е произнесъл именно по така предявените искове, респективно не се установява твърдяната от касатора недопустимост на решението. Не е налице и поддържаното от ответника по касация възражение за липса на правен интерес от иска по отношение на вземанията, за които е вписана договорна ипотека, обективирана в нотариален акт №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г., с оглед извършена публична продан, придобиване на имота от трето за делото лице и заличаване на ипотеката - съобразно споделяните от настоящия състав разрешения, дадени в решение №123 от 31.03.2015 г. по гр.д.№4298/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, определение №260 от 13.05.2015 г. по т.д.№2820/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №402 от 21.10.2016 г. по гр.д.№4052/2016 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, такъв интерес съществува. Отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в решение №61 от 16.07.2012 г. по т.д.№678/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Според разрешението в цитираното решение, което се споделя от настоящия състав, съгласно чл.174, пр.първо от ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. С цел да осуети принудително изпълнение върху ипотекирания имот, ипотекарният длъжник има правен интерес да плати, в който случай и за избягване на принудителното изпълнение може да изпълни вместо длъжника, но в размера за обезпечаване, за който е учредена ипотеката, за да се погаси същата. С оглед визираното разрешение, решението на въззивния съд се явява неправилно. При установеното по делото обстоятелство, че на основание чл.174 от ЗЗД, ипотеките, обективирани в нотариален кат №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Ц. и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Б., обезпечават вземанията, независимо от промените в тях, но до размера на сумите от по 50 000 евро, заедно с договорената лихва, е несъмнено, че обезпеченото вземане по всяка от договорните ипотеки е в размер на 50 000 евро. С плащането от страна на ищеца /чийто имоти за ипотекирани за чужд дълг/ по образуваното срещу кредитополучателя за събиране на дълга по кредита изпълнително дело №20138040400892 на ЧСИ Д. Н., общо на сумата 236 118.55 лв. /представляваща левова равностойност на сбора от изчислени от ЧСИ суми: 2 х 50 000 евро за всяка от двете договорни ипотеки + 2 х 7 110.76 евро + 2 х 6360.34 лв., лихви, неустойки и разноски върху главница от по 50 000 евро/, е налице погасяване на пълния размер на обезпечените с ипотеките вземания, респективно ипотеките са погасени. Доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като след частична отмяна на въззивното решение, следва да бъде признато за установено, че вземанията, за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален кат №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Ц. и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Б. не съществуват и да бъде постановено заличаване на вписването на посочените ипотеки. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд над сумата от 100 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за заплащане от страна на ищеца юрисконсултско възнаграждение над сумата от 150 лв. С оглед изхода на спора, ответникът по касация дължи на касатора направени разноски пред ВКС в размер на 4 722.37 лв., разноски пред въззивния съд в размер на 4 722.37 лв. и разноски пред първата инстанция в размер на 7 823 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №48 от 12.06.2018 г. по в.т.д.№91/2018 г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №311 от 04.08.2017 г. по т.д.№549/2014 г. на ОС Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от „Дъга 2004” ЕООД срещу „Банка ДСК” ЕАД искове за признаване несъществуване на вземанията, за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален кат №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Ц. и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Б. и за заличаване на вписването на посочените ипотеки, в частта му, с която е потвърдено решение №311 от 04.08.2017 г. по т.д.№549/2014 г. на ОС Бургас в частта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника над сумата от 150 лв. и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд над сумата от 100 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.179, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Дъга 2004” ЕООД[ЕИК] срещу „Банка ДСК” ЕАД[ЕИК], че вземанията, за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален акт №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Ц. и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Б., са погасени поради плащане и не съществуват, като ПОСТАНОВЯВА ЗАЛИЧАВАНЕ на вписванията на договорните ипотеки, обективирани в нотариален акт №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Ц. и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Б.. ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД[ЕИК] да заплати на „Дъга 2004” ЕООД[ЕИК] сумата от 4 722.37 лв., разноски пред ВКС, сумата от 4 722.37 лв., разноски пред въззивния съд и сумата от 7 823 лв., разноски пред първата инстанция. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.