Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 481
гр. София,26.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1339 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Ш. – Д., представлявана от адв. К. К. – Т., срещу решение № 104 от 25.02.2021г. по т.д .№ 2241/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 619 от 23.04.2020г. по т.д. № 397/2019г. на СГС, ТО, VI-състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че в полза на „Билборд” АД съществува срещу касаторката вземане по чл.79, ал.1 вр. чл.365 ЗЗД за сумата 48 821,63 лева по договор за спогодба от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от 06.06.2018г. до окончателното плащане, както и вземането му по чл.92 ЗЗД за неустойка в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за вреди от забава до 20.03.2018г., за които вземания е издадена заповед по чл.417 ГПК на 20.06.2018г. от СРС, 51 състав по ч.гр.д. № 36844/18г.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага съображения за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че договорът за спогодба е действителен и може да породи целените с него правни последици. Поддържа, че в случая спогодбата не урежда възникнал правен спор, доколкото не биха могли да се очертаят параметрите на спора поради несъществуването на такъв, а дори и да съществува между дружеството – кредитор и дружеството – длъжник, то спогодбата не съдържа ясна индивидуализация на задължението. Сочи, че преценката за съществуване на главен дълг е определяща за съществуването на солидарната отговорност и оспорва като противоречащ на чл.301 ТЗ и чл.42, ал.2 ЗЗД извода, че дружеството – длъжник е потвърдило нейните действия, с които го задължава без представителна власт, като не е възразило срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и чл.418 ГПК, като сочи, че то е призовано по реда на чл.50, ал.2 ГПК и до знанието на неговия управител не са достигнали съдебните книжа. Твърди още, че в процесната спогодба са включени и част от фактурите и поръчките, предмет на предходна спогодба, като се новират задължения, погасени по давност – по фактури и поръчки, издадени през периода 2009г. – 2011г., и се поемат нови задължения по фактури и поръчки през периода 2012г. – 2013г., част от които също са погасени по давност. Твърди, че в процеса не са изследвани наведените от нея доводи, че процесната спогодба е сключена при условията на заплашване и при условията на крайна нужда и явно неизгодни условия, поради което е унищожаема на основание чл.30 и чл.33 ЗЗД. Поддържа още, че процесното спорзумение не представлява договор за спогодба спрямо нея, нито дори установителен договор, като въззивният съд е тълкувал неправилно действителната воля на страните, постигната с него, и е допуснал нарушение на чл.101 ЗЗД. Излага и довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въпреки направеното от нея оспорване на истинността и верността на представените фактури, първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.374 и чл.375, ал.1 ГПК и не е указал на ищеца да заяви дали ще се ползва от тях, не е отразил тези доводи в доклада и не е разпределил доказателствената тежест по тях, а въззивният съд не е отстранил тези пороци въпреки направеното оплакване.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Следва ли да се приеме, че е налице спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, когато е налице договор, при който са налице три страни: кредитор, длъжник – дружество и съдлъжник – физическо лице, по който се установяват за безспорни факти и произтичащите помежду тях правоотношения между кредитора и длъжника – дружество, в което споразумение дружеството-длъжник се представлява от третото лице по договора – солидарен длъжник, без представителна власт?
2. Следва ли да се приеме, че дружеството – длъжник е потвърдило действията, извършени от негово име без представителна власт по подписване на договор за спогодба, по който се установяват за безспорни факти и произтичащите от тях задължения за заплащане на парични суми между кредитор и длъжник – дружеството, когато дружеството длъжник не е възразило срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на основание същата тази спогодба, подписана без представителна власт, при условията, че е уведомено за същата при презумпцията на чл.50, ал.2 ГПК?
3. Следвало ли е в горната хипотеза дружеството – длъжник да бъде конституирано като страна в исковия процес по заведен иск по чл.422 ГПК?
4. Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват, като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание, и какъв е обемът на задълженията на третото лице при встъпване в дълг при условията на чл.101 ЗЗД?
5. Следва ли при наведени доводи от ответника за оспорване на истинността и верността на приложените към исковата молба фактури съдът да укаже на ищцовото дружество да заяви дали ще се ползва от оспорените фактури с оглед откриване на производство по оспорването им на основание чл.193 ГПК? Следва ли при наведени доводи от ответника, че описаните в споразумението поръчки не са изпълнени и не са предадени на дружеството, съдът да разпредели доказателствената тежест по тях? Следва ли въззивният съд да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.374, чл.375, ал.1, респ. чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване?
Касаторката твърди, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, четвърти въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 504 от 26.07.2010г. по гр.д № 420/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 502 от 26.07.2010г. по гр.д. № 222/2009г. на ВКС, ГО, IV г.о., а петият въпрос - в противоречие с решение № 35 от 24.04.2020г. по гр.д. № 1939/2019г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 700 от 06.12.2010г. по гр.д № 304/2010г. на ВКС, ГК, III г.о.
Ответникът „Билборд” АД, представлявано от адв. М. Й., оспорва касационната жалба. Възразява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по поставените въпроси, а и не е обосновано наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационен контрол по тях, като посочените съдебни актове са неотносими. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК, като е изложил и самостоятелни съображения.
Приел е, че с договор за спогодба от 20.03.2018г. с нотариална заверка на подписите „Билборд“ АД, като кредитор, „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, като длъжник, и В. В. Ш. – Д., като съдлъжник, са приели за безспорно установено в отношенията си, че „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е в забава при изпълнение на задължения към кредитора за заплащане на сумата от 48 821,63лв. и 15 000лв. неустойка за забава; постигнали са съгласие длъжникът и съдлъжникът солидарно и безусловно да заплатят на кредитора сумата от 48 821,63лв. в срок до 20.02.2019г. според чл.1, ал.1 от Договора, съответно в срок до 30.03.2019г., според чл.1, т.1.12 от Договора, съгласно описана в договора погасителна схема/чл.1 от Договора/, като при заплащане на пълния размер на дължимата сума кредиторът се отказва да търси заплащане на дължимите до момента неустойки и лихви за забава /чл.3 от Договора/. Посочил е, че при сключване на договора „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е представлявано от В. В. Ш. – Д. – съдружник в дружеството, която към този момент не е вписана по партидата на дружеството в търговския регистър като управител на същото. Посочил е още, че делото е представено Приложение № 1 към договор за спогодба от 20.03.2018г., подписано от кредитора, длъжника и съдлъжника, в което са посочени издадени фактури, удостоверяващи задължения на длъжника към кредитора до претендирания размер.
Въззивният съд е приел въз основа на заключението на съдебно- счетоводната експертиза, неоспорено от страните, следните факти: редовно е водено счетоводството и са спазени изискванията на ЗСч при двустранно заведено счетоводство на дружество „Билборд“ АД; редовно са водени счетоводните записи и търговските книги в дружеството „Билборд“ АД по партидата на клиента дружество „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД; дължимата стойност на вземанията на ищеца се равнява на 34 300,13 лв.; в договора за спогодба от 20.03.2018г. „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД се задължава да заплати на „Билборд“ АД дължимата сума от 48 821,63 лв., която се състои от сумата 34 300,13 лв. по издадените процесни фактури от ищеца към ответника и 14 521,50 лв. /поръчани специализирани печатни продукции от ответника, които не могат да бъдат реализирани на друг клиент и по които не са издадени фактури от ищеца/; „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е включило процесните фактури в дневниците за покупките в месеца на издаването им и е отразило вписания в тях ДДС в Справки декларации за ДДС за съответния месец на издаването им; процесните фактури са били включени от дружество „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД в Справки декларации по ЗДДС и по тях е бил ползван данъчен кредит; размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до сключване на спогодбата е в размер 22 430,11 лв. или задължението на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД възлиза на главница 34 300,13 лв. и лихва 22 430,11 лв. или общо в размер 56 730,24 лв.
При така установените обстоятелства въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като е изложил и свои съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Приел е, че съществуването на процесните вземания в претендираните размери се установява от договор за спогодба от 20.03.2018г. и Приложение № 1 към него, подписани от страните. Намерил е, че към момента на сключването на договора дружеството длъжник е представлявано от лице без представителна власт – съдружника В. В. Ш. – Д., но същото не се е противопоставило веднага след узнаването на извършените от негово име и за негова сметка действия, като е съобразил, че на 13.05.2019г. на основание чл.50, ал.2 ГПК съдът е приел, че препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на страната, но по делото липсват данни за противопоставяне. Поради това е приел, че на основание чл.301 ТЗ дружеството е потвърдило извършените от негово име действия без представителна власт при сключване на договора за спогодба от 20.03.2018г. и страните са валидно обвързани от договора. Взел е предвид, че в сроковете в договора за спогодба от 20.03.2018г. длъжникът и съдлъжникът не са заплатили задълженията си към кредитора, поради което предявените искове са основателни.
Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението във въззивната жалба за допуснати нарушения при преценка на установените по делото факти и обстоятелства. Посочил е, че с договора за спогодба страните са признали съществуването на задължения от страна на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД в посочените размери, поради което не е налице необходимост от установяване на посочените от ответника факти и обстоятелства с други доказателствени средства. Добавил е, че въпреки това, според заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е включило процесните фактури, описани в приложение № 1 към договора, в дневниците за покупките в месеца на издаването им, отразило е вписания в тях ДДС в Справки декларации за ДДС за съответния месец на издаването им, и е ползвало данъчен кредит, което според трайната практика на ВКС е недвусмислено признание на задължението по тях и доказателство за фактическо приемане на изпълнените работи, съответно за възникването на задължение за плащане. Изложил е съображения, че длъжникът и съдлъжникът по договора за спогодба са обикновени другари по смисъла на чл.216, ал.1 ГПК и кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от тях съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Посочил е, че солидарната отговорност на длъжника и съдлъжника следва от уговореното в договора за спогодба от 20.03.2018г. и разпоредбата на чл.121 ЗЗД, вр. с чл.101, ал.1, изр. последно ЗЗД, който обективира волеизявление на страните за встъпване на В. В. Ш. – Д. в задължения на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД към „Билборд“ АД в посочените размери.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първите два материалноправни въпроса по начина, по който са формулирани, не удовлетворяват изискването на чл.280, ал.1 ГПК да имат характера на правни въпроси, обусловили изхода на делото. От една страна, въпросите са фактически, тъй като отговорът им е обусловен от преценката на конкретните факти по делото. От друга страна, въззивният съд, като е препратил на основание чл.272 ГПК към правните изводи на първоинстанционния съд, е споделил съображенията му, че съгласно чл.122, ал.3 ЗЗД в качеството си на солидарен длъжник ответницата В. В. Ш. – Д. няма право да противопоставя на кредитора – ищец личните възражения на своя съдлъжник, каквото представлява възражението за сключване на споразумението при липса на представителна власт, като се е позовал и на т.2 от ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с тези мотиви правен въпрос не е поставен, като вторият въпрос се отнасят единствено до мотивите на въззивния съд, според които при липса на противопоставяне от страна на главния длъжник сключването на процесния договор за спогодба от името на това дружество без представителна власт е потвърдено на основание чл.301 ТЗ. Доколкото тези мотиви не са единствено обуславящи изхода на делото, е неоснователно искането за допускане на касационен контрол по поставените първи два въпроса.
Третият процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължителното участие на главния длъжник по заведения иск по чл.422 ГПК, е обсъждан от въззивния съд. Този въпрос е разрешен в съответствие с постоянната практика на ВКС, според която солидарните длъжници имат качеството на обикновени другари и е допустимо искът по чл.422 ГПК да бъде предявен само против този солидарен длъжник, който е подал възражение по чл.415 ГПК.
Четвъртият материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.20 ЗЗД и тълкуването на договора, е поставен в контекста на установяване на обема на задълженията, поети от касаторката при условията на чл.101 ЗЗД. Въззивният съд, като е съобразил клаузите на подписаното споразумение и въз основа на тях е достигнал до извод, че с него касаторката се е задължила да отговаря солидарно с длъжника за посочените в споразумението задължения, не се е произнесъл в противоречие с посочената практика по приложението на чл.20 ЗЗД. От друга страна, въпросът е поставен във връзка с твърденията, че по делото не са ангажирани доказателства за изпълнението и приемането на поръчките, предмет на споразумението. Противно на тези твърдения, въззивният съд е съобразил, че според заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, длъжникът „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е включил процесните фактури, описани в приложение № 1 към договора за спогодба, в дневниците за покупките в месеца на издаването им, отразило е вписания в тях ДДС в Справки декларации за ДДС за съответния месец на издаването им, и е ползвало данъчен кредит, което е ценил като недвусмислено признание на задължението по тях и доказателство за фактическо приемане на изпълнените работи, съответно за възникването на задължение за плащане.
Формулираните в т.5 процесуалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се явяват обуславящи решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд е обосновал извода си за основателност на предявения иск въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число на неоспореното заключение на ССЕ, според което длъжникът „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е включил процесните фактури, описани в приложение № 1 към договора за спогодба, в дневниците за покупките в месеца на издаването им, отразило е вписания в тях ДДС в Справки декларации за ДДС за съответния месец на издаването им, и е ползвало данъчен кредит. Следва да се посочи, че във въззивната си жалба касаторката не е направила оплакване за непълнота или неточност на доклада на първоинстанционния съд във връзка с направеното от нея оспорване на посочените документи, поради което съгласно т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е следвало да предприема процесуални действия във връзка с това. От друга страна, касаторката е оспорила с отговора на исковата молба представените от ищеца фактури, които са изготвени от него и не носят подписа на представител на длъжника, с твърдения, че не са подписани от длъжника и са неверни, което оспорване с оглед характера на фактурите на частни неподписани документи не обосновава откриване на производство по чл.193 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство в размер на 1600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 25.02.2021г. по т.д .№ 2241/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОСЪЖДА В. В. Ш. – Д., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], вх.А, ап.2, ет.8, чрез адв. К. К. – Т. да заплати на „Билборд” АД, ЕИК[ЕИК] сумата 1600 лева /хиляда и шестстотин лева/ - разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: