4 Р Е Ш Е Н И Е № 3 С., 22.03.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретар и с участието на прокурора и като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 694 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 113 от 11.XI.2010 г., постановено по делото е била допусната до разглеждане по същество молба за отмяна с вх. № 26541/13.1 V. 10 г. на влязло в сила решение № 1143 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 29.VII.2009 г., постановено по гр. дело № 409/09 г. с което ЕТ М. А. Т., действаща с фирмата "Х.-Д.-М. Т.", И. Л. Т. и Ю. Ат. Т. - тримата от С., са били осъдени на основание чл. 265, ал. 1 във вр. чл. 261, ал. 3 ЗЗД в условията на солидарност и съответно на разделност да заплатят общо на [фирма] със седалище в [населено място] Софийска област сума в размер на 61 053.99 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от З.Х1.2003 г. и до окончателното й изплащане. В молбата си Т. поддържат, че на 24 март 2010 г. било открито от тях ново писмено доказателство: договор от същата дата „20.10.1999 г.", подписан от същите страни, за същия обект, „но с различно досежно съществените условия на сделката съдържание от представения с исковата молба" договор за строителство. Това писмено доказателство съществувало в хода на приключилото в влязлото в сила осъдително решение исково производство и било от съществено значение за делото, тъй като „евентуално би променило изводите на съда за основателността на предявените искове". До постановяването на влезлия в сила съдебен акт по съществото на облигационния спор обаче, това писмено доказателство не могло да бъде известно на тримата молители. В съдебно заседание те поддържат молбата за отмяна чрез двамата си процесуални представители по пълномощие, които са развили обстойно аргументирани доводи за уважаването й в писмени бележки по делото. Процесуалният представител на ответното по молбата за отмяна [фирма] със седалище в [населено място], Софийска област е изразил становище, че същата е изцяло неоснователна, излагайки мотивирани съображения за това в писмена защита по делото, където се претендира и присъждане на разноски в полза на д-вото в размер па платения адвокатски хонорар от 1 300 лв. Като писмено доказателство в настоящето пр-во за отмяна е приет приложен към молбата за отмяна договор за строителство „от 20.10.1999 г.", за който се поддържа, че макар и от същата дата като процесния - на основание който е било постановено влязлото в сила решение, чието отменяване се претендира, сегашният бил с различно съдържание, който факт евентуално би предопределил друг изход на делото, образувано по частичните искове на възложителя [фирма] с правно основание по чл. 265, ал. 1 във вр. чл. 261, ал. 3 ЗЗД. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните по спора, намира че съвместната молба на И. Л. Т., Ю. Ат. Т. и ЕТ М. Ат. Т., действаща с фирмата „Х.-Д. - М. Т.", съдържаща искане за отмяната - на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд, ТК, 6 с-в, от 29.УП.2009 г., постановено по гр. д. № 409/09 г., е изцяло неоснователна. Съображенията за оставянето па тази молба без уважение са следните: Базисното твърдение в молбата за отмяна е, че писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителите /ответници в процеса/, представлявал сега представеният от тях „Договор за строителство от 20.10.1999 г.", видно от уговорения в който „предмет" на сделката било възлагането от страна на М. Б. върху посочения като изпълнител техен общ наследодател А. С., на „съвместното" изграждане на един „шивашки цех с административна част, битова част и жилищна част", като вместо построяване на такава сграда със застроена площ от 567 кв.м., същият този договор предвиждал „Построяване". При съпоставката между съдържанието на въпросните два договора /от 20.Х. 1999 г./ от външна страна, а именно представеният в настоящето извънинстанционно пр-во и този, въз основа на който е било постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, се установява, че текстът на всеки е разположен върху лицата на три отделни листа хартия с формат А-4, т.е. състои се от общо три страници, като подписи на страните по сделката са положени единствено на последната страница, обхващаща уговорките им относно: „3. График на плащане-3.1 - 3.8; 1У-ЦЕНА; У-СРОК НА ИЗПЪЛНЕНИЕ; и VI-ДРУГИ". В тази връзка се констатира пълна идентичност между съдържанието на текста върху страница трета на всеки един от двата договора, където единствено са положени подписите на „възложител" и „изпълнител". Следователно възможността страници 1 и 2 да са били подменени не може със сигурност да бъде изключена, понеже върху тези две страници договарящите не са полагали подписи. Горните констатации имат отношение и към съвпадащата дата на сключване на двата договора, обект на сравнение в настоящето производство, понеже липсата на подписи на страните върху титулната им страница, където означението „20.10.1999 г." единствено фигурира, не изключва по никакъв начин възможността сега представения!' С молбата за отмяна втори договор да е всъщност антидатиран. Моторно е, че договорите, сключени в обикновена писмена форма, представляват частни документи, доказващи, че изявленията на лицата, съдържащи се в тях, са направени от тези лица- Но според правилото на чл. 145, ал. 1 ГПК /отм./, така както впрочем и по силата на чл. 181, ал. 1 от сега действащия процесуален закон, частният документ има достоверна дата за трети лица в случая от деня, в който е настъпила смъртта на посочения в него като изпълнител А. С., а именно 9 юни 2005 г. Ето защо, независимо от констатациите, отнасящи се до външната страна на представеното от молителите писмено доказателство, характеризираща го като новосъздадено, а не като новооткрито, последното и откъм съдържателната си страна не представлява такова, което да е от съществено значение за делото. Настъпилото на датата 9.VI.2005 г. процесуално правоприемство по реда на чл. 120 Г., предл. 1-во /отм./, по силата на което като ответници в процеса по иска на [фирма]-с. Г. М., С. с правно основание по чл. 265, ал. 1 ЗЗД са били конституирани настоящите трима молители, е по естеството си заместване на една от страните по висящия облигационен спор с друга, която обаче е обвързана от положението, в което процесът се е намирал към деня на това заместване. Ето защо извършеното встъпване на настоящите трима молители валидно ги е обвързвало с всички правни последици на висящия процес, приключен с влязлото в сила решение, чиято отмяна те претендират, вкл. и с всяка настъпила до този момент преклузия на конкретни процесуални права на праводателя им. От приемството във висящия процес по частичните искове с правно основание по чл. 265, ал. 1 във вр. чл. 261, ал. 3 ЗЗД следва правната несъстоятелност на тезата, развита в писмените им бележки по делото: за невъзможността починалият в хода на първоинстанциониото пр-во техен общ наследодател приживе „да реализира изцяло процесуалните си права на защита в производството". Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./ първоначалният ответник А. С. Т. е разполагал с процесуалната възможност да оспори истинността на договора за строителство от 20.Х.1999 г., представен от ищцовото [фирма] като приложение № 1 към исковата му молба с вх. № 32144/3.XI.03 г. в първото редовно съдебно заседание по гр. дело № 1440/03 г. пред СГС: това, проведено на 30.IV.2004 г. След този момент обаче, правото на А. С., произтичащо от обстоятелството, че той със сигурност е знаел за съществуването на два различни в „съществените си условия" договора за строителство от една и съща дата с възложителя М. Б. и носещи подписа му като „изпълнител", е било вече преклудирапо. С оглед всичко изложено молбата на Т. за отмяна ще следва да бъде оставена без уважение, като при този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство и на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК тримата й податели ще следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ответното по нея [фирма] със седалище в [населено място] сума в размер на 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща равностойността на изплатеното от дружеството възнаграждение за един адвокат. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение РЕШИ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Л. Т., Ю. А. Т. и едноличния търговец М. А. Т., действаща с фирмата „Х.-Д. -М. Т." - тримата от [населено място], подадена от процесуалните им представители по пълномощие ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила решение № 1143 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 29.VII.2009 г., постановено по гр. д. № 409/2009 г. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 303, АЛ. 1, Т. 1 ГПК. ОСЪЖДА едноличния търговец М. А. Т., ЕГН [ЕГН], действаща с фирмата „Х.-Д. -М. Т." със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] , Ю. А. Т., ЕГН [ЕГН], от С., [улица], както и И. Л. Т., ЕГН [ЕГН], от. С.,[жк], [жилищен адрес] , ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО на [фирма] със седалище и адрес на управление в [община], Софийска област, [жилищен адрес] , СУМА в размер на 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща равностойността на направените от дружеството разноски за настоящето извънинстанционно производство по изплащане възнаграждение за един адвокат, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: