Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 15 ноември 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 949 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. М. У. срещу решение на Софийски апелативен съд № 307 от 15.07.2016 г, по ВНОХД № 896/15, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 130 от 17.04.2015 г, по НОХД № 2282/14, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 23.08.2006 г в [населено място], без надлежно разрешение, е държал високорискови наркотични вещества, с тегло / по видове наркотични вещества /: метамфетамин, 10, 36 гр, амфетамин, 50, 01 гр, хашиш, 5, 19 гр, марихуана, 68, 41 гр, на обща стойност 2 216, 47 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 и чл. 54 вр. чл. 2, ал. 2 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 2 000 лв, като е оправдан за това: да е придобил наркотичните вещества от Д. С. М. и Славян П. Г., както и за това: да е държал тези вещества с цел разпространение. Със същата присъда подсъдимите С. П. Г. и Д. С. М. са признати за невинни и са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 354 а НК. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че осъждането почива на опорочен протокол за обиск и изземване, че липсват категорични доказателства за намирането на инкриминираното наркотично вещество у подсъдимия У., че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Защитата на останалите подсъдими не взема становище по жалбата на подсъдимия У.. Жалбоподателят не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд правилно е приел, че протоколът за обиск, претърсване и изземване е изготвен по реда и при условията на НПК, в какъвто случай се явява годно доказателствено средство, въз основа на което може да се формира вътрешното убеждение по релевантните факти. Чрез гласни доказателства е изяснено, че протоколът е съставен на мястото на провеждане на следственото действие, с което е отговорено на възражението на защитата относно действителното място на съставяне на протокола / според защитата, протоколът е съставен впоследствие, в сградата на полицейското управление /. Правилно е отговорено и на възражението относно годността на протокола във връзка с видимото различие в цвета на ползваната химикалната паста, а именно: посочено е, че това се дължи на техническа причина / свършване на мастилото /, в какъвто случай няма отражение върху процесуалната му валидност. Въззивният съд е обсъдил и показанията на поемните лица: Х. и Т., като правилно е посочил, че отразените в протокола обстоятелства могат да се считат установени и въз основа на гласни доказателства, изводими от тези показания. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на св. Н., който също е бил обект на полицейска проверка, но у него е намерено незначително количество наркотично вещество и обвинение не му е повдигнато. Вярно са интерпретирани показанията на полицейските служители: св. П. и св. Б., участвали в операцията по задържането на подсъдимия на Централната автогара, [населено място], като гласни доказателствени средства с косвено значение при извеждане на изводите относно виновността на подсъдимия. С оглед на изложеното, за намирането на наркотичните вещества у жалбоподателя / в сака, носен от него / са събрани доказателства, изводими от различни доказателствени източници, поради което и осъждането почива на надеждна доказателствена основа, тоест, липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При това положение, не възниква процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Извършеното от подсъдимия У. престъпление е по чл. 354 а, ал. 3, т. 1 НК и такава е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Продължителният срок на воденото наказателно производство, което не се дължи на процесуалното поведение на жалбоподателя, е отчетено като обстоятелство с голяма относителна тежест сред съвкупността от обстоятелства по чл. 54 НК. То е определящо за налагане на наказание при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, към минимума на санкцията по чл. 354 а, ал. 3 НК, предвиждаща „лишаване от свобода” за срок от една до шест години и глоба от 2 000 лв до 10 000 лв. Верен е изводът, че не е приложим чл. 55 НК, тъй като кумулативните предпоставки на посочената хипотеза не са налице. Това е така, защото липсва втората кумулативна предпоставка, касаеща преценката: дали минималното, предвидено в закона, наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното. В случая, такава несъразмерност не е налице, тъй като деянието се очертава като такова с голяма относителна тежест, който извод следва от завишената му степен на обществена опасност, произтичаща от спецификата на предмета на престъплението / от разнообразния вид на наркотичните вещества, от количеството им и общата им стойност, съвкупно определящи степента на обществена опасност като значителна /. При това положение, настоящата инстанция също счита, че наложеното наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода” и глоба от 2 000 лв отговаря на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК и не се налага същото да бъде смекчавано, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 307 от 15.07.2016 г, по ВНОХД № 896/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: