Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София], 20 май 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНА МИХОВА 2. ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА При секретаря Мира Недева, с участието на прокурора Калин Софиянски, разгледа докладваното от съдия КАРАКАШЕВА наказателно дело № 184/2022 г. по описа на съда, като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава двадесет и трета НПК и се развива след постановено по него Решение № 38/12.03.2021 г. по н.д. № 11/2020 г. II н.о. на ВКС, с което е отменено Решение № 211/18.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 352/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав на стадия на съдебното заседание. Втората по ред касация е инициирана по жалби на защитника на подсъдимия К. Р. Б. – адв. Д. и по жалба на подсъдимия, чрез защитника му - адв. Й., срещу решение № 260126/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 145/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата на адв. Д. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се подсъдимият да бъде оправдан. Доводите, заложени в жалбата в подкрепа на въведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК могат да се обособят в шест точки: 1. Нарушение на чл. 55, чл. 13 и чл. 107, ал. 2 НПК поради отказ на съда да назначи медицинска експертиза на подс. Б., която според защитата има отношение към обвинението по чл. 131 НК; 2. Неправилна оценка на писмените доказателства, предоставени във връзка с установяване на въпроса за осветеността на мястото и видимостта по време на задържането на подсъдимия в контекста на вменената на последния престъпна деятелност по чл.354а, ал.1 от НК; 3. Липса на мотиви в частта от съдебния акт, в който е утвърдено осъждането на подсъдимия по чл.269 и чл.131 от НК; 4. Позоваване на свидетелски показания в разрез със забраната на чл. 118, ал. 2 НПК; 5. Тенденциозност при оценката на доказателствата, като в един случай – в частта на обвинението, по която подсъдимият е оправдан, липсата на годни дактилоскопни следи се тълкува от съда в полза на подсъдимия, а в частта на обвиненията, в която е осъден не се прилага същия критерий; 6. Неизпълнение на указанията, дадени с предходното касационно решение.Касационното основание по чл.348,ал.1, т.1 от НПК е защитено с твърдението за липса на несъмнени и категорични доказателства за субективната съставомерност на стореното от подсъдимия по чл.269 и чл.131 от НК, като се настоява, че полицейските служители не са се легитимирали, което изключвало умисъла на подсъдимия Б..Нарушение на материалния закон касаторът съзира и в утвърждаването на осъждането на подсъдимия по чл.354а, ал.1 от НПК, което е въз основа на негодни доказателствени източници. В жалбата на подсъдимия Б., изготвена чрез адв. Й., се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доводите, заложени в жалбата в подкрепа на въведените касационни основания могат да се обособят в три точки: 1. Липса на мотиви; 2. Неизпълнение на указанията, дадени с предходното касационно решение; 3. Нарушаване на забраната на чл. 118, ал. 2 НПК, аргументирано с твърдението, че са ползвани показанията на лица, извършили наблюдение и проследяване по см. на ЗСРС, в разрез с установения за това ред. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа, че подс. Б. няма основание да се оплаква от процесуалната дейност на втория въззивен съд, защото с постановеният от него съдебен акт са отстранени посочените от ВКС слабости, допуснати при първото въззивно разглеждане на делото. Изразява становище, че фактическите изводи на проверявания съд са доказателствено обезпечени, като въз основа на тях са изведени законосъобразни правни изводи. Настоява, че извод за пълното оправдаване на подсъдимия е невъзможен, поради което пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Защитникът на подс.Б. – адв. Й. поддържа жалбата и допълнението към нея. Доразвива съображения си, излагайки аргументи в подкрепа на тезата, че след като е прието, че част от показанията на свидетелите – полицейски служители, са преценени като недостоверни, поради която причина подсъдимият е оправдан по част от възведените му обвинения, това следвало да влече недостоверност и на тази част от показанията им, ползвани от инстанциите по фактите в осъдителната част на присъдата. Защитникът – адв. Д. поддържа жалбата си с изложените в нея доводи и отправени искания. Частните обвинители не се явяват и не се представляват. Подсъдимият не се явява. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда № 41 от 30.04.2019г., постановена по н.о.х.д. № 2015/2018 г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, подс. Б. бил признат за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение с обвинителния акт, а именно: -в периода 12 – 13.07.2018 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, амфетамин и марихуана, на обща стойност 361,20 лева, като на основание чл. 354а, ал. 1 НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 10000лв.; -На 12.07.2018 г. в [населено място] употребил сила, с цел да принуди орган на властта: старши инспектор Д. А. Д. – началник 01 група, сектор КП при Пето РУ – ОДМВР – Пловдив; мл. експерт И. Х. Ш. – мл. разузнавач в сектор КП при Пето РУ – ОДМВР – Пловдив; мл. експерт Б. С. А. – мл. разузнавач в сектор КП при Пето РУ- ОДМВР – Пловдив, да пропуснат нещо по служба – да го задържат,като на основание чл. 269, ал. 1 НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години; -три отделни престъпления с правна квалификация по чл.131, ал.2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 12.07.2018г., в [населено място], причинил на полицейските органи –старши инспектор Д. А. Д., мл. експерт И. Х. Ш. и мл. експерт Б. С. А., при изпълнение на службата им, леки телесни повреди /болка и страдание, без разстройство на здравето/, поради което и във вр. с чл.54 от НК за всяко от тях му наложил наказание по една година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК определил на подс.Б. най-тежкото измежду така наложените наказания, а именно:лишаване от свобода за срок от четири години, към което присъединил наказанието глоба в размер на 10000лв. На основание чл.24 от НК увеличил размера на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години с една година и шест месеца лишаване от свобода. Постановил общото и увеличеното наказание да бъдат изтърпени ефективно при първоначален строг режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, като приспаднал времето, през което подс.Б. бил задържан под стража, считано от 12.07.2018г. На основание чл.68, ал.1 от НК постановил изцяло и отделно изтърпяване на наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на подс.Б. с влязла в сила присъда по нохд №1001/2015г на СГС, при първоначален строг режим. Разпоредил се с веществените доказателства по делото и възложил разноските по делото, както и тези за процесуално представителство, осъществено на частните обвинители в тежест на подсъдимия. Така постановената присъда била проверена по въззивен ред, като въззивното производство под № 352/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив било образувано по жалба на защитата на подс.Б..Същото приключило с решение № 211 от 18.11.2019г., с което присъдата била потвърдена. По жалба на защитата било образувано н.д. № 11/2020 г. II н.о. на ВКС.Същото приключило с посоченото по – горе решение, с което въззивното решение било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив в съгласие с чл.354, ал.3,т.2, вр. ал.1, т.5 от НПК. При новото разглеждане на делото, въззивното производство приключило със сега обжалваното решение № 260126/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 145/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което първоинстанционната присъда била изменена, като същата била частично отменена и подс.Б. бил оправдан по част от възведеното му по пункт първи обвинение /за това без надлежно разрешително да е държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества – „амфетамин“ с общо нетно тегло 1,81 грама със съдържание на активен компонент 1,0 тегловни процента, на стойност 54,30 лева, „марихуана“ с общо нетно тегло 1,08 грама със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента тетрахидроканабинол на стойност 6,48 лева и „марихуана“ с общо нетно тегло 0,52 грама със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента тетрахидроканабинол на стойност 3,12 лева/.Размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК бил намален от четири на три години. Размерът на наложеното наказание „глоба“ бил намален от 10 000 лева на 5 000 лева. Размерът на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 НК общо наказание бил намален от четири на три години „лишаване от свобода“, към което било присъединено наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева. Размерът на увеличеното по реда на чл. 24 НК наказание „лишаване от свобода“ от една година и шест месеца бил намален на една година. В останалата част присъдата била потвърдена. ВКС намира, че касационните жалби - на подс. Б. чрез защитника му и на втория защитник на подсъдимия са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК в законово установения от чл. 350, ал. 2 НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 НПК. Преди всичко следва да се очертаят пределите на настоящата касационна проверка, които са стеснени до осъдителната част на въззивното решение. Оправдаването на подс.Б. по част от първоначално предявеното му обвинение по чл.354а, ал.1 от НК / за това, че е държал с цел разпространение амфетамин с общо нето тегло 1,81 грама, в дома си в [населено място], ж.к. Т.; марихуана с общо нето тегло 1,08 грама, в л.а. „М.“ и марихуана с общо нето тегло 0,52 грама, иззета от личната му чантичка при извършения му личен обиск в сградата на Пето РУ при ОДМВР – Пловдив/ не се оспорва, което съответно стеснява пределите по чл.347, ал.1 НПК до указаната в предходното изречение част от проверявания съдебен акт. На следващо място, направеното от адв.Й. и адв.Д. основно искане за оправдаване на подс.Б. от касационната инстанция изисква уточнението, че това принципно е допустимо и възможно в хипотезата на чл.354, ал.1, т.2 от НПК, но единствено и само в рамките на приетите от въззивния съд фактически обстоятелства, а видно от направените възражения точно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната и доказателствената дейност на съда.В тази връзка, ВКС ще посочи още, че касационната инстанция, извън случаите по чл.354, ал.5 от НПК, какъвто настоящият безспорно не е, не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения и да приема за доказана друга фактология по делото, каквото искане прозира в сезиращите документи, макар и да не е изрично формулирано.С правомощия в коментираната насока разполага въззивната инстанция, която е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти.В случаите, когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, а вътрешното му убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от него.Наред с това, касационният съд е инстанция по правото /отново иде реч за хипотезите, извън приложното поле на чл.354, ал.5 от НПК/ и проверката за правилното приложение на закона е свързано с преценката дали установените от решаващите инстанции факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. По тази причина оправдателна присъда, извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, е възможно да бъде постановена в касационното производство само, когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление.В конкретния случай, приетите за установени факти не очертават приложимост на последно посочената процесуална норма. Ето защо, подадените касационни жалби изискват произнасяне преди всичко по основателността на наведените в тях оплаквания , ангажиращи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По-нататък - на проверка в настоящото касационно производство подлежи и дали при новото разглеждане на делото съдът се е съобразил и изпълнил дадените му с отменителното решение указания по чл. 355, ал. 1 НПК. При това - както страните, така и следващият състав на ВКС, са обвързани от постановеното касационно решение, чиито констатации не могат да бъдат ревизирани в следващ съдебен акт. Повторното въвеждане на твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са нови и на които вече веднъж е даден отговор от върховната инстанция, е недопустимо.Казаното е относимо към частта от жалбата, изготвена от адв.Д., в която са изложени оплаквания за наличие на основания по чл.29, ал.2 от НПК по отношение на първоинстанционния съдебен състав. На последно място, настоящият съдебен състав ще посочи и това, че касационни основания, в подкрепа на които не са изложени съображения, а са заявени бланкетно, не могат да бъдат разгледани по същество, тъй като касационната проверка, за разлика от въззивната, не е служебна. При така направените уточнения, разглеждайки по същество жалбите, касационният съд ги намери за неоснователни, по следните съображения: І.1.Несподелимо е оплакването и на двамата касатори за допуснати от контролираната инстанция нарушения на правилата, установени в разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК. Не почива на истината и твърдението за допуснато нарушение по смисъла на чл.355, ал.1 от НПК.При новото разглеждане на делото Пловдивски апелативен съд изцяло е изпълнил дадените му в отменителното решение на ВКС указания.В тази връзка е провел въззивно съдебно следствие за събирането на доказателства, които имат отношение към предмета на доказване по чл. 102, т. 1 и т. 2 НПК и за правилното приложение на материалния закон. При извеждането на значимите за обективната и субективна страна на деянията обстоятелства са спазени процесуалните правила. Наличните доказателства са подложени на изключително внимателен и детайлен анализ както поотделно, така и във взаимовръзката помежду им. Приетите за установени от контролираната инстанция факти се основават на процесуално валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика, каквато е общото оплакване на касаторите. В проверявания съдебен акт ПАС ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения.В доказателствената дейност на проверявания съд няма нарушения на правилата на формалната логика или аналитични пропуски, които да водят до съмнения в съдебните изводи. При изготвянето на въззивното решение не са допуснати съществени непълноти. Съдържанието на съдебния акт не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на въззивната инстанция оплаквания са били пренебрегнати и не са получили отговор, напротив – на л. 10-20 от решението са развити подробни съображения по направените от защитата възражения и доводи, като ясно са посочени основанията, въз основа на които част от тях са били преценени като неоснователни.Фактологията на инкриминираните деяния е подробно развита, обстойно са изследвани всички доказателствени материали, заедно със събраните в хода на въззивното следствие. Касационната инстанция счита, че изложената от въззивния съдебен състав аргументация удовлетворява законовото изискване на чл. 339, ал. 2 от НПК и не лишава подсъдимият от възможността му да разбере изразеното от въззивния състав съдийско убеждение по фактическите и правните изводи за ангажиране на наказателната му отговорност за извършените от него престъпления по чл.354а, ал.1 от НК; чл.269,ал.1 от НК и по чл.131,ал.2,т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Тук е мястото да се посочи, че част от развитите в жалбите съображения, най-вече в тази, изготвена от адв.Д. са свързани с дейността на първия въззивен съдебен състав, която е била предмет на касационна проверка от първия касационен състав.Затова настоящата инстанция няма да коментира оплакванията, обективирани на л.1-4 от жалбата, тъй като те са били предмет на касационна проверка в рамките на първия касационен контрол.Няма да бъдат коментирани и възраженията, с които се заявява порок в дейността на въззивния съд при оценката на доказателствата, поставени в основата на фактическите изводи, касаещи частта от обвинението по чл.354а, ал.1 от НК, по което подс.Б. е оправдан.Макар последното да не е останало извън вниманието на касаторите, доколкото на л.4 от жалбата на адв.Д., проверяваното сега въззивно решение е коректно посочено, т.е. –отразен е и оправдателния диспозитив, на л.5, абцаз последен,л.6, средния абзац,л.7,средния абзац,л.8, абзац 6 и л.9 от сезиращия документ на този защитник отново са въведени оплаквания за негодност на доказателствените източници,без да се държи сметка, че въззивния съд ги е намерил за основателни, като именно поради споделяне на защитните възражения, а така също и в изпълнение указанията на касационния съд е постановил частичното оправдаване на подс.Б..При това положение, неясни за настоящия касационен съд остават причините, поради които адв.Д. продължава да поддържа коментираните оплаквания.Те обаче се явяват лишени от основание, доколкото чрез частичното оправдаване на подсъдимия е постигнато в най-пълна степен охраняване на правото му на защита, което се твърди, че е нарушено, поради негодност на доказателствените източници, касаещи установяването на наркотични вещества в дома на подсъдимия; в лекия автомобил, с който Б. се е превозвал и при личния му обиск, извършен в полицейското управление. 2.Неоснователни са доводите на касаторите, аргументиращи недопустимост на свидетелските показания на полицейските служители, участвали в операцията по задържането на подс. Б. –старши инспектор Д. А. Д. – началник 01 група, сектор КП при Пето РУ – ОДМВР – Пловдив; мл. експерт И. Х. Ш. – мл. разузнавач в сектор КП при Пето РУ – ОДМВР – Пловдив; мл. експерт Б. С. А. – мл. разузнавач в сектор КП при Пето РУ- ОДМВР – Пловдив и инспектор Г. К. - разузнавач в сектор КП при Пето РУ – ОДМВР – Пловдив като депозирани в разрез със забраната по чл.118, ал.2 от НПК.Несъмнено, от съдържанието на коментираната процесуална норма следва, че законодателят е предвидил забрана да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са извършили действия по разследването. Посочените свидетели обаче, не са от кръга на предвидените в чл. 194 НПК разследващи органи с права да извършват разследване, защото не са следователи или разследващи полицаи, нито пък са извършили действия по разследването възложени им от разследващ орган.Извън съмнение е обстоятелството, че служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал. 2 НПК.Именно такъв е настоящият случай, с оглед на което, няма как да се сподели защитното искане за изключване показанията на посочените свидетели от доказателствената маса на това основание. В отговор на възраженията на адв.Й. следва да се посочи, че оспорените действия на полицейските служители не представляват специални разузнавателни средства по смисъла на чл. 2 ЗСРС, в който случай доказателствено значение в наказателния процес биха имали единствено изготвените в съответствие с НПК и ЗСРС протоколи от тези действия, които не биха могли да бъдат заменени от свидетелките показания на съответните оперативни работници.Въззивният съд убедително е защитил заключението си за достоверност на оспорените гласни доказателствени средства, като към тази му дейност не може да бъде отправен упрек.Може само да се напомни, че ВКС проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове, без да пререшава въпросите, свързани с оценката на достоверността на доказателствените материали, решени от предходните инстанции по суверенно вътрешно убеждение. 3.На следващо място, въззивният съд не е ограничил правото на защита на подсъдимия Б., отказвайки да допусне медицинска експертиза, която да изследва вида и механизма на получаване на нараняванията му при задържането на инкриминираната дата.Всъщност, при повторно разглеждане на делото от въззивния съд подсъдимият и защитата му не са отправили искане за назначаване на такава експертиза.Оплакването в жалбата е в контекста на твърдението за неизпълнение на дадени в този смисъл указания от предходния касационен състав.То обаче е основано на неправилно разчитане на касационното решение.От съдържанието на последното става ясно, че указания в коментираната насока първият касационен състав не е давал.Действително, в отменителното решение се съдържа констатация, в която е отправен упрек към инстанционните съдилища, че не са изследвали здравния статус на подсъдимия на плоскостта на твърдените от него увреждания, причинени му от полицейските служители.Тази констатация обаче, е във връзка с допуснатите от първия въззивен състав нарушения на правилата за оценка и анализ на доказателствата, от какъвто недостатък съдебният акт, предмет на настоящия касационен контрол не страда.В този смисъл, оплакването на касатора за неизпълнени указания не се споделя.За пълнота на касационната проверка, следва да се посочи, че твърденията на подсъдимия и на защитата му за употребена спрямо първия сила от полицейските служители при задържането му, не е останала извън вниманието на инстанционните съдилища, като конкретно контролираният съд се е занимал подробно с този въпрос, излагайки на л.20 от решението съображения, които срещат касационна подкрепа. 4.Оплакването за тенденциозност на въззивния състав поради обстоятелството, че при оценката на доказателствата в един случай – в частта на обвинението, по която подсъдимият е оправдан, липсата на годни дактилоскопни следи се тълкува от съда в полза на подсъдимия, а в частта на обвиненията, в която е осъден не се прилага същият критерий, е несъстоятелно. Фактите от предмета на доказване в наказателния процес могат да бъдат установени с всички допустими съгласно НПК доказателства и доказателствени средства. Когато съдилищата по фактите са преценили, че по дадени пунктове от обвинението не са налични достатъчно доказателства за да се спази критерият по чл. 303 НПК, включително липсата на годни дактилоскопни следи върху съответното веществено доказателство – предмета на престъпление по чл. 354а НК, това не означава автоматично, че по други пунктове на обвинението за същия престъпен състав не са налични достатъчно други доказателства, които независимо от липсата на годни дактилоскопни следи на подсъдимия върху предмета на престъплението, установяват по несъмнен начин извършването му и участието на привлеченото към наказателна отговорност лице в него.Идентично е становището на касационния съд и по повод твърдението на адв. Й. , че след като е установено, че част от показанията на свидетелите – полицейски служители, са преценени като недостоверни, това трябвало да влече недостоверност и на тази част от показанията им, ползвани от инстанциите по фактите в осъдителната част на присъдата. В разпоредбите на НПК свързани с доказването подобно съотношение не съществува.При положение, че съдът е защитил убедително позицията си за частична достоверност на гласните доказателствени средства, изводими от показанията на полицейските служители, както е в настоящия случай, няма пречка тази част да бъде ползвана при изграждане на фактическите изводи.Като е процедирал по този процесуално законосъобразен начин, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка на доказателствата, в какъвто смисъл е отправения упрек. 5.Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в частта от решението, в което е утвърдено осъждане на подсъдимия по вменените му обвинения по чл.269 и чл.131 от НК.ВКС нееднократно е изложил позицията си, според която пестеливостта на мотивите, каквато безспорно се наблюдава в коментираната част от проверявания съдебен акт, не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, при положение, че е даден отговор на отправените с въззивната жалба оплаквания.Именно такъв е и настоящия случай -въззивният акт в коментираната му част отговаря на стандарта по чл.339, ал.2 от НПК, което определя отправените упреци като несъстоятелни.Останалите оплаквания по този пункт от жалбата на адв.Д. са такива за необоснованост, поради което по тях касационният съд не дължи отговор, доколкото необосноваността не е самостоятелно касационно основание. ІІ.Неоснователни са и оплакванията, аргументиращи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НК.В жалбата на адв.Д., неправилното приложение на материалния закон в частта от решението, в която е утвърдено осъждането на подсъдимия по част от възведеното му обвинение по чл.354а, ал.1 от НК, е защитено с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения.Такива, видно от изложеното по-горе не са допуснати от проверявания съд, поради което, наведеният на това основание довод е несподелим.Що се отнася до частта от решението, в което е утвърдено осъждането на подсъдимия по чл.269 от НК и за трите деяния по чл.131 от НК, доводите за субективна несъставомерност също са неоснователни.Според приетото от съда по фактите, вследствие на законосъобразно осъществена дейност по установяването им, полицейските служители са се легитимирали пред подсъдимия преди да пристъпят към задържането му.При това положение, материалният закон е приложен правилно и в тази част от проверявания съдебен акт. ІІІ.Във връзка с алтернативното твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание: Прочитът на касационните жалби в частта, относно оплакването от размера на наложеното на подсъдмия Б. наказание, сочи, че те са лишени от конкретика, а само декларативно се заявява неговата явна несправедливост.Липсват каквито и да е съображения в подкрепа на заявеният касационен повод по чл.348, ал.1,т.3 от НПК.Това лишава касационната инстанция от възможността да упражни законовите си правомощия по пълноценна проверка на решението в санкционната му част. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260126/13.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 145/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: