Ключови фрази


13

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60380
София, 08.11.2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2617 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№262032/08.04.2021г., подадена от О. Ю. А. и „Темора трейд Лтд“, чрез процесуалния им представител адв.Г. В. от САК, срещу решение №260085, постановено на 19.11.2020г., от Добричкия окръжен съд, ГО по в.гр.д.№763/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на „Темора Трейд Лтд“ правото на собственост на „Олд Тауър 7“ ЕООД върху следните недвижими имоти: апартамент №2 в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №3 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №4 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №5 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №12 в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №13 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №15 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес] и по реда на чл.108 ЗС „Темора Трейд Лтд“ е осъдено да предаде на „Олд Тауър 7“ ЕООД владението върху тези апартаменти; признато е за установено по отношение на О. Ю. А. правото на собственост върху апартамент №14 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес] и по реда на чл.108 ЗС О. Ю. А. е осъдена да предаде на „Олд Тауър 7“ ЕООД владението върху този апартамент.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК.
Касаторът поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуално-правни и материално-правни въпроси:
1.Какви са предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС и следва ли всички те да са налице кумулативно, за да бъде уважена ищцовата претенция? Следва ли ответниците да владеят процесните имоти?
Според касаторите този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №27 от 20.03.2020г. по гр.д.№2224/2019г. на ВКС, I г.о.; решение №100 от 02.08.2017г. по гр.д.№3560/2016г. на ВКС, I г.о.; решение №162 от 02.02.2017г. по гр.д.№2357/2015г. на ВКС, II г.о.; решение №81 от 14.07.2016г. по гр.д.№5201/2014г. на ВКС, II г.о.
Излагат съображения, че съдът е приел за безспорно владението на ответниците върху процесните имоти без да е събрал нито едно доказателство за установяване на това обстоятелство и така в разрез с правилата за провеждане на пълно и главно доказване е основал решението си на служебно въведено предположение. Поддържат също така, че ищецът не е доказал пълно и главно някога да е притежавал право на собственост върху конкретните апартаменти, закупени от „Темора Трейд Лтд“ и О. Ю. А..
2.Следва ли да има идентичност между предмета на ревадникацията и имотите, върху които ответниците упражняват права? Следва ли ищецът да индивидуализира предмета на претенцията си по чл.108 ЗС чрез посочване на всички индивидуализиращи имотите белези?
Според касаторите този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №81 от 24.07.2019г. по гр.д.№3752/2018г. на ВКС, II г.о.; решение №127 от 22.05.2013г. по гр.д.№783/2012г. на ВКС, I г.о.; решение №267 от 20.01.2014г. по гр.д.№13/2013г. на ВКС, III г.о.
Излагат съображения, че от събраните доказателства по делото не може да се направи категоричен извод, че закупените от тях имоти са идентични с тези, за които се твърди, че ищецът е притежавал право на строеж, като такива доводи са наведени още с отговора на исковата молба, но съдът е отказал събиране на поисканите доказателства, приемайки неоснователно, че липсва спор относно фактите, въз основа на които ищецът твърди, че се легитимира като собственик на имотите.
3.Може ли добросъвестният владелец да задържи вещта до получаване на сумата, с която се е увеличила стойността ѝ благодарение на извършените подобрения в нея? Следва ли да се установи увеличената стойност на имота, в който добросъвестният владелец е извършил подобрения при направено искане по чл.72, ал.1 ЗС? Възниква ли вземане за подобрителя на чужд имот, когато вложените средства и труд са довели до увеличаване на стойността му?
Според касаторите по така поставените въпроси въззивната инстанция е дала разрешение в отклонение от практиката на ВС и ВКС, обективирана в ТР №111 от 1.XI.1962г. по гр.д.№104/62г. на ОСГК на ВС; решение №141 от 30.11.2015г. по гр.д.№2944/2015г. на ВКС, II г.о.; решение №2700 от 19.11.1960г. по гр.д.№8111/1960г. на ВС, I г.о.; решение №40 от 11.04.2018г. по гр.д.№2004/2017г. на ВКС, III г.о.; решение №199 от 14.11.2016г. по гр.д.№1998/2016г. на ВКС, I г.о.
Излагат съображения, че след като съдът е приел, че ответниците владеят процесните имоти, е следвало да разгледа исканията им за извършени подобрения и право на задържане по чл.72, ал.1 и ал.3 ЗС.
4.Длъжен ли е съдът да се произнесе по направеното възражение за извършени подобрения и право на задържане на процесните имоти?
Според касаторите по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №71 от 10.03.2015г. по гр.д.№7189/2014г. на ВКС, IV г.о.; решение №52 от 23.07.2018г. по гр.д.№1455/2017г. на ВКС, I г.о.; решение №70 от 28.03.2016г. по гр.д.№5182/2015г. на ВКС, III г.о.
Излагат съображения, че при положение, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което се уважават исковете по чл.108 ЗС, той е бил длъжен да разгледа по същество и исканията за сумите, свързани с направените подобрения и правото на задържане на имотите.
5.Когато първоинстанционният съд е приел определени факти за безспорни, поради което е уважил иска, без да дава указания на ищеца да представи доказателства за тези факти, длъжен ли е въззивният съд в образуваното по въззивна жалба на ответника производство, ако с оглед твърденията във въззивната жалба установи, че тези факти са спорни, да даде указания и възможност на ищеца да представи доказателства за тях?
Според касаторите даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос е в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №189 от 28.11.2017г. по гр.д.№734/2017г. на ВКС, I г.о.
Излагат съображения, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на правата, които претендира, не е представил доказателства за съществените елементи на предявените искове, но въпреки това те са уважени въз основа на служебно въведени от съда предположения, че ответниците владеят конкретни имоти, за които „Олд Тауър 7“ ЕООД притежава право на строеж.
6.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да изложи съображения за това и да обсъди останалите, събрани по делото доказателства?
Според касаторите даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №65 от 30.07.2014г. по гр.д.№1656/2013г. на II г.о. на ВКС; решение №149 от 03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г. на III г.о. на ВКС; т.3 от ППВС №1 от 13.07.1953г.
Излагат съображения, че не са обсъдени и съобразени заедно и поотделно представените строителни книжа и нотариални актове на крайните собственици, както и оспорванията в тази връзка.
7.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора? Кои обстоятелства могат да се приемат за безспорни? Длъжен ли е съдът да мотивира преценката си кои факти счита за безспорни и неподлежащи на доказване?
Според касаторите при отговора на така формулирания въпрос въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в решение №177 от 31.12.2020г. по гр.д.№293/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №331 от 04.07.2011г. по гр.д.№1649/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №546 от 01.12.2010г. по гр.д.№966/2009г. на III г.о. на ВКС; решение №96 от 03.12.2020г. по гр.д.№1076/2020г. на II г.о. на ВКС; решение №160-А от 16.12.2020г. по т.д.№2156/2019г. на II т.о. на ВКС; т.3 от ППВС №1 от 13.07.1953г.; решение №91 от 21.04.2016г. по гр.д.№4497/2015г. на III г.о. на ВКС.
Излагат съображения, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените от тях оплаквания за процесуалните нарушения на първоинстанционния съд и за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
8.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направени доказателствени искания, които не са допуснати поради пропуск на първоинстанционния съд, при наличие на оплакване за това във въззивната жалба? Може ли въззивният съд служебно да назначава експертизи за изясняване на факти, които не са били доказани в първата инстанция при направено изрично оплакване във въззивната жалба?
Според касаторите при отговора на така формулираните въпроси въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №104 от 10.12.2020г. по т.д.№2372/2019г. на I т.о. на ВКС; решение №120 от 29.01.2020г. по т.д.№3130/2018г. на II т.о. на ВКС; решение №117 от 07.05.2012г. по гр.д.№1098/2011г. на ВКС.
Излагат съображения, че и двете инстанции не са уважили нито едно от направените от тях доказателствени искания и по този начин делото е решено от въззивния съд без да е изяснено от фактическа страна.
Поддържат също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно като постановено в разрез със съдопроизводствените правила, както и с правилата на формалната логика, опита и научните правила.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „Олд Тауър 7“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. П. А. от АК-Добрич, изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
„Олд Тауър 7“ ЕООД е предявило срещу „Темора Трейд Лтд“ и О. Ю. А. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване за установено правото му на собственост върху описаните в исковата молба апартаменти, находящи се в [населено място], [улица], бл.10 и за предаване владението върху тези апартаменти, с твърдението, че сградата се намира в Курортен комплекс „М. Бей“ и е построена от дружеството въз основа на право на строеж, внесено като непарична вноска (апорт) в капитала му от „Олд Тауър“ ЕАД през 2012г. Посочва, че през 2007г. „Олд Тауър“ ЕАД е придобило правото на собственост върху ПИ с идентификатор ...., находящ се в [населено място] (н.а.№...., н.д.№....г.); с апорт от 13.12.2008г. е прехвърлило собствеността върху терена на „М. Бей Резиденс“, но изрично е запазило в своя собственост вещното право на строеж, след което с апортна вноска от 22.02.2011г. е прехвърлило вещното право на строеж на „Олд Тауър 7“ ЕООД.
Твърди, че строителството е проведено поетапно въз основа на разрешение за строеж №370/23.10.2007г. и приключва през 2013г., след което е издадено и разрешение за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване) №40/24.07.2014г. Поддържа, че е дъщерно дружество на Международна инвестиционна банка“ – Москва (МИБ). Твърди, че в края на 2014г. А. К. – тогавашният управител на „Олд Тауър 7“ ЕООД, влиза в конфликт с МИБ (одноличен собственик на дяловете на дружеството) и в началото на 2015г. предприема действия за незаконна продажба на повечето изградени и завършени обекти – 86 броя апартаменти, вкл. и процесните, на „Камерай Лтд“, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим (офшорна зона) с н.а.№.г., след което „Камерай Лтд“ с н.а.№....г. извършва последващо прехвърляне на собствеността върху 8 апартамента на ответника „Темора Трейд Лтд“, вкл. апартаменти 2, 3, 4, 5, 12, 13, 14 и 15 в блок №10. Твърди, че МИБ като кредитор на „Олд Тауър 7“ ЕООД е предявила искове с правно основание чл.26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 и чл.135 ЗЗД (някои от които в качеството си на процесуален субституент на дружеството), като с решение №121 от 20.10.2016г. на Добричкия окръжен съд, влязло в сила на 11.04.2018г. в тези части, е обявен за нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави, при липса на съгласие, при липса на основание и като привиден, договорът, сключен в нотариална форма с н.а.№....г. Твърди, че в процеса на споровете ответникът „Темора Трейд Лтд“ продава на О. Ю. А. апартамент №14 в [жилищен адрес] курортен комплекс „М. Бей“, [улица], [населено място] (н.а.№....г. Поддържа, че нито „Тремора Трейд Лтд“, нито О. Ю. А. са станали собственици на процесните апартаменти, защото изначалната сделка, сключена с н.а.№... г., с която техният праводател „Камерай Лтд“ закупува апартаментите от „Олд Тауйр 7“ ЕООД, е прогласена за нищожна. Твърди, че към момента на предявяване на настоящите искове апартаментите са във владение на ответниците.
В писмен отговор на исковата молба О. Ю. А. е оспорила предявения срещу нея иск за предаване владението върху апартамент №14 с твърдения, че добросъвестно е придобила правото на собственост върху този апартамент. Поддържа, че соченото решение №121 от 20.10.2016г. на Добричкия окръжен съд не е влязло в законна сила спрямо нея, а евентуално има действие единствено спрямо ответника „Камерай Лтд“. Твърди, че владее имота на годно правно основание, доказващо и установяващо правото ѝ на собственост спрямо всички трети лица, който титул не е отменен. Поддържа, че като добросъвестен владелец е направила редица подобрения в имота и до тяхното заплащане на основание чл.73 ЗС упражнява право на задържане. Поискала е допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване стойността на направените от нея подобрения, полезни и необходими разноски, както и допускане на свидетели за установяване на обстоятелствата по извършване на подобренията.
Аналогично оспорване на предявения иск се съдържа и в подадения от „Темора Трейд Лтд“ отговор на исковата молба, вкл. по отношение на правото на задържане за извършени в имота подобрения и искане за допускане на СТЕ и свидетелски показания.
И в двата отговора вида и стойността на подобренията не са посочени. Срок за уточнение от съда не е определян.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 28.11.2018г. процесуалният представител на О. Ю. А. и „Темора Трейд Лтд“ е уточнил, че доверителите му упражняват право на задържане и е поискал определяне на срок за конкретизиране на извършените подобрения по пера и стойности. Искането е оставено без уважение, като първоинстанционният съд е приел, че срокът за изправяне на нередовности по възражението за подобрения е изтекъл в съдебното заседание.
С постановеното от първоинстанционния съд решение предявените по реда на чл.108 ЗС искове са уважени, като възражението за подобрения и право на задържане не е разгледано.
В подадената въззивна жалба „Темора Трейд Лтд“ и О. Ю. А. са навели доводи, че надлежно и добросъвестно са придобили право на собственост върху процесните имоти, които не се намират в патримониума на ищеца; че решение №121 ОТ 20.10.2016г. на Добричкия окръжен съд не е влязло в сила спрямо тях и спрямо третите лица, а има действие единствено спрямо ответника „Камерай Лтд“; че владеят имотите на годно правно основание; че имат качеството „добросъвестни владелци“ и упражняват в това си качество потестативно право на задържане (с посочено основание чл.73 ЗС); че не са им дадени указания за събиране на доказателства и отстраняване на нередовности по упражненото право на задържане; че в доклада по делото не са им дадени указания, че не сочат доказателства за твърдените от тях факти; че липсва произнасяне по доказателствените им искания, които са възпроизведени и в жалбата.
Съдържащите се във въззивната жалба доказателствени искания не са допуснати от въззивния съд по съображения, че липсва надлежно заявено чрез възражение вземане за подобрения, както и произнасяне от първоинстанциония съд по възражението и предвид липса на проведено производство по чл.250 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че липсва спор относно фактите, въз основа на които ищецът твърди, че се легитимира като собственик – реализирано право на строеж, апортирано в капитала на дружеството на 16.02.2012г. от носителя му „Олд Тауър“ ЕАД, като за установяване на тези факти са представени и договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№....г. за придобито от праводателя му вещно право; разрешение за строеж №370/23.10.2007г., издадено от гл.архитект на Община Балчик; апорт на вещното право на строеж в капитала на ищеца, вписан на 16.02.2012г., представляващо право на строеж за изграждане на общо 7 жилищни сгради в ПИ, блокове под №№ 8, 9, 10, 11, 12, 16, 17, заедно с принадлежащата им инфраструктура и курортни съоръжения, в които са включени общо 105 апартамента, в това число процесните.
Прието е, че липсва спор и по фактите, като се установява и от събраните доказателства, че с договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№....г. „Олд Тауър 7“ ЕООД чрез тогавашния управител А. К., продава на „Камерай Лтд“ общо 86 апартамента, част от които процесните; че с договор, сключен с н.а.№....г. е извършена последваща продажба на процесните апартаменти от „Камерай Лтд“ на „Темора Трейд Лтд“; че ап.14 е отчужден от приобретателя „Темора Трейд Лтд“ в полза на О. Ю. А. с договор за покупко-продабжа, сключен с н.а.№....г.
Посочено е, че с решение №121 от 20.10.2016г. по т.д.№58/2015г. на Добричкия окръжен съд е обявена нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а.№....г. между „Олд Тауър 7“ ЕООД и „Камерай Лтд“, като е обявена и недействителността и е постановено заличаване на вписването на договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№146/26.02.2015г. между „Камерай Лтд“ и „Темора Трейд Лтд“, в които части решението е влязло в сила.
Изложени са съображения, че нищожността има действие по отношение на всички, т.е. всеки може да се позовава и да установява пред съд нищожност, както и че всеки може да се ползва от вече установена нищожност; че приобретателят по една нищожна сделка не придобива вещното право поради липса на основание за транслиране на същото от патримониума на праводателя в патримониума на приобретателя, поради което и не може валидно да го прехвърли на друго лице, тъй като никой не може да прехвърли право, което няма.
Прието е, че правните последици, които настъпват след влизане в сила на решението по т.д.№58/2015г. на ДОС се свързват с това, че всеки който е придобил права от приобретателя по нищожната сделка, сключена с н.а.№....г. „Камерай Лтд“, е придобил от несобственик, респ. не може да стане собственик и в този смисъл договорът, сключен с н.а.№....г., макар и действителен, не е проявил вещноправния си ефект, т.е. не е транслирал правото на собственост над процесните апартаменти в полза на приобретателя „Темора Трейд Лтд“ и приобретателят по този договор „Темора Трейд Лтд“ не е придобило правото на собственост и не е могъл да го прехвърли на О. А..
С оглед на това е прието, че ищецът основателно претендира, че правото на собственост по отношение на процесните апартаменти не е излизало от неговия патримониум, като по делото не е спорно, че към момента на предявяване на исковете по чл.108 ЗС и понастоящем ответниците са във владение на апартаментите.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения и при установените по делото факти, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по първата група въпроси, които касаторите поставят в изложението.
Действително трайно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за да се уважи искът с правно основание чл.108 ЗС, е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта – предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание, като при липса на една от тези предпоставки искът не може да бъде уважен. В този смисъл и сочените в изложението решение №27 от 20.03.2020г. по гр.д.№2224/2019г. на I г.о. на ВКС и решение №100 от 02.08.2017г. по гр.д.№3560/2016г. на I г.о. на ВКС. Константна е и практиката на ВКС, че ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не го владее, съдът трябва да уважи първото искане за правна защита, като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – за предаване на владението. В този смисъл и сочените в изложението решение №162 от 02.02.2017г. по гр.д.№2357/2015г. на II г.о. на ВКС и решение №81 от 14.07.2016г. по гр.д.№5201/2014г. на II г.о. на ВКС, съобразени с разясненията, дадени в т.2А на ТР №4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС.
С тази съдебна практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид, че правото на собственост на предявилото иска дружество е установено по делото от представените доказателства (н.а.№...., н.д.№....г.; разрешение за строеж №370/23.10.2007г.; Устав на „М. Бей Резиденс“ АД; удостоверение №40/24.07.2014г. за въвеждане в експлоатация; удостоверение изх.№10180706121727/06.07.2018г., издадено от Агенция по вписванията; Решение №121 от 20.10.2016г., постановено по т.д.№58/2015г. от Добричкия окръжен съд), както и че в подадените от ответниците по предявените искове отговори на исковата молба се съдържа изявление, че владеят имотите на годно правно основание, доказващо и установяващо правото им на собственост. При наличието на това признание на релевантен за спора факт въззивният съд и доколкото въззивната жалба не съдържа твърдение владението след предявяване на иска да е било предадено на трето за спора лице и при съобразяване на поддържаното възражение за подобрения, в съответствие с практиката на ВКС е приел, че по делото не е спорно, че към момента на предявяване на исковете по чл.108 ЗС и понастоящем ответниците са във владение на апартаментите.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване и по втората група въпроси, поставени в изложението.
Действително в практиката си ВКС трайно и непротиворечиво приема, че обектът на ревандикация следва да бъде надлежно индивидуализиран в исковата молба чрез посочване на съответните признаци с оглед вида на конкретната вещ (решение №81 от 24.07.2019г. по гр.д.№3752/2018г. на II г.о. на ВКС), както и че при спор за идентичността на претендирания имот и имота, за който ответникът твърди, че притежава, тази идентичност следва да бъде установена по делото. Тази идентичност обаче може да бъде установена не само чрез заключение на съдебно-техническа експертиза. Както е прието в решение №121/14.06.2016г. по гр.д.№6282/2015г. на I г.о. на ВКС, когато съдът прецени, че не притежава необходимите специални знания, за да извърши преценка само въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, той следва да уведоми страните за това и да даде указания за необходимостта от изслушване на експертиза или служебно да допусне изслушването й. Ако съдът прецени, че може да основе изводите си за идентичност на недвижим имот на данни, съдържащи се в представените по делото писмени и гласни доказателства без да назначава експертиза, той разполага с това правомощие, тъй като съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ съдът следва да прецени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Със същите правомощия съдът разполага и при разглеждането на дела по реда на сега действащия ГПК с оглед разпоредбите на чл.236, ал.2 и чл.235, ал.2 от този кодекс. Ако страните са поискали изслушване на СТЕ за установяване на идентичността, съдът е длъжен да допусне експертизата, независимо от притежаваните от самия него специални знания и умения в тази насока.
В настоящия случай обаче въпреки направеното оспорване, касаещо идентичността на имотите, ответниците по предявените искове (сега касатори) не са направили доказателствено искане за изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване идентичността на имотите. Подобно искане не е било направено и от предявилото иска дружество, поради което изводът за идентичност може да бъде изведен от пълното съвпадане на описанието на процесните имоти в представените по делото писмени доказателства, касаещи правата и на двете спорещи страни - н.а.№....г.; удостоверение изх.№10180706121727/06.07.2018г., издадено от Агенция по вписванията; н.а.№....г.; н.а.№....,г.; решение №121 от 20.10.2016г., постановено по т.д.№58/2015г. от Добричкия окръжен съд; н.а.№....г. Изслушване на съдебно-техническа експертиза в подобна хипотеза според практиката на ВКС не е необходимо.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за липсата на надлежна индивидуализация на имотите, предмет на ревандикация в исковата молба – в исковата молба са посочени идентификаторите на всеки обект по действащата кадастрална карта и тяхното точно местонахождение.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване и по третата група въпроси, които касаторите поставят в изложението, тъй като въззивният съд не се е произнасял по направеното от тях възражение за подобрения и съответно не е излагал съображения по поставените въпроси за правото на добросъвестния владелец да задържи вещта, предмет на ревандикация, до получаване на сумата, с която се е увеличила стойността ѝ благодарение на извършените подобрения.
Не е налице и поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по петата група въпроси, които касаторите поставят в изложението. Съображенията, изложени в подкрепа на това искане, не съответстват на данните по делото, тъй като, както вече беше отбелязано, изводът на въззивния съд, че предявилото иска дружество е доказало, че притежава правото на собственост върху процесните недвижими имоти, е основано на данните, съдържащи се в представените с исковата молба писмени доказателства, установяващи твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Служебно въведени предположения в обжалваното решение не се съдържат.
Не съответстват на данните по делото и съображенията, изложени от касаторите в подкрепа на искането им за допускане на касационно обжалване по шестата група въпроси. Макар и схематично, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства – както представените строителни книжа, така и нотариалните актове, вкл. и тези на крайните приобретатели, но е отрекъл вещно-прехвърлителното действие на последните, тъй като с решение №121 от 20.10.2016г., постановено по т.д.№58/2015г. от Добричкия окръжен съд е прогласен за нищожен договорът за покупко-продажба на общия праводател на ответниците „Камерай Лтд“, обективиран в н.а.№....г., отчитайки обстоятелството, че в производството по делото са участвали както прехвърлителят „Олд Тауър 7“ ЕООД (искът е предявен от Международната инвестиционна банка в качеството на процесуален субституент на това дружество и с негово участие), така и „Темора трейд Лтд“. И тъй като доказателства, опровергаващи тези констатации по делото не са представени, тезата на касаторите, че останалите доказателства не са обсъдени от съда, не може да бъде споделена.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване и по седмата група въпроси, поставени в изложението.
Макар и схематично, въззивният съд се е произнесъл по всички, наведени с въззивната жалба спорни въпроси по делото, като по въпросите за непълнота на доклада се е произнесъл в постановеното по реда на чл.267 ГПК определение. За ненуждаещ се от доказване е приет единствено фактът, че ответниците по предявените искове (сега касатори) упражняват фактическата власт върху имотите, предмет на предявения иск, което е основано на съдържащи се в отговорите на исковата молба изявления, както вече беше отбелязано.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос, който касаторите поставят, уточнен от настоящия състав с оглед особеностите на настоящия правен спор, а именно длъжен ли е съдът да се произнесе по направено възражение за извършени подобрения и право на задържане на процесните имоти в хипотеза, при която възражението е своевременно въведено в спорния предмет с отговора на исковата молба, но не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд, съответно не е разгледано в обжалваното пред въззивния съд решение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото в практиката си ВКС приема, че ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство по повод на жалбата срещу решението (определение №903/27.12.2013г. по ч.т.д.№3015/2013г. на II т.о. на ВКС; определение №105/19.04.2016г. по ч.гр.д.№1390/2016г. на I г.о. на ВКС и др.). При така формираната практика следва да бъде даден отговор по какъв начин въззивният съд следва да отстрани процесуалното нарушение, ако приеме, че такова действително е било допуснато от първоинстанционния съд и въззивната жалба съдържа доводи в тази насока.
Основание за допускане на касационно обжалване е налице само по отношение на онази част от обжалваното решение, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответниците по предявения иск са осъдени да предадат владението на процесните недвижими имоти с оглед връзката на вързажението за извършени подобрения и право на задържане именно с осъдителната част на диспозитива по предавения ревадникационен иск.
Доколкото по въпросите, касаещи произнасянето на въззивния съд по принадлежността на правото на собственост върху процесните недвижими имоти, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, в тази част въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260085, постановено на 19.11.2020г. от Добричкия окръжен съд, ГО по в.гр.д.№763/2019г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което „Темора Трейд Лтд“ е осъдено да предаде на „Олд Тауър 7“ ЕООД владението върху следните недвижими имоти: апартамент №2 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №3 в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №4 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №5 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №12 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №13 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №15 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес] както и в частта, с която О. Ю. А. е осъдена да предаде на „Олд Тауър 7“ ЕООД владението върху апартамент №14 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес].
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260085, постановено на 19.11.2020г. от Добричкия окръжен съд, ГО по в.гр.д.№763/2019г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на „Темора Трейд Лтд“ правото на собственост на „Олд Тауър 7“ ЕООД върху следните недвижими имоти: апартамент №2 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №3 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №4 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №5 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №12 в сграда №10, с идентификатор 39459.29.618.10.12, с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №13 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент №15 в сграда №10, с идентификатор ....., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес] както и в частта, с която е признато за установено по отношение на О. Ю. А. правото на собственост на „Олб Тауър 7“ ЕООД върху апартамент №14 в сграда №10, с идентификатор ...., с адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес].
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 174.83 лв. и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на държавната такса, делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: