Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 25 февруари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ..……………. ИЛИЯНА ПЕТКОВА …...……… и с участието на прокурор ………… КАЛИН СОФИЯНСКИ .………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 149/2019 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор в Бургаска апелативна прокуратура, жалба от адв. Б. П., защитник на подсъдимия К. Г. Х., и жалба на адв. Б. Я., повереник на гражданските ищци и частни обвинители С. Г. К., В. Н. К. и Г. Н. К., против решение № 138 от 30.11.2018 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), НО, постановено по ВНОХД № 182/2018 г. по описа на същия съд. В подадения протест са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като към ВКС е отправено искане атакуваното решение да бъде отменено в частта, с която е изменена присъда № 145 от 12.06.2018 г., постановена по НОХД № 170/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд (БОС), и в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е мотивирано с необективен и непълен доказателствен анализ; игнориране и превратно обсъждане на факти; противоречие между направените от първостепенния съд фактически констатации, възприети и от втората инстанция, и изложените от въззивния съдебен състав мотиви досежно характеровите особености на подсъдимия, цялостното му поведение, пренебрежителното му отношение към правилата и изискванията за носене и съхранение на оръжие, както и относно намерението му да стреля отново. В протеста се сочи, че БАС възприел обясненията на Х. за достоверни, без да ги съпостави с наличната по делото доказателствена съвкупност. Приемайки „неволно” възпроизвеждане на изстрел от негова страна, съдът игнорирал експертното заключение, отговорящо на въпроса за необходимия натиск върху спусъка за възпроизвеждане на изстрел в рамките на 1.5 до 2.4 кг. Упрек е отправен и към изведените от въззивния съд фактически констатации относно момента на насочване на пистолета към пострадалия и момента на изстрела. В тази връзка се твърди, че мотивите на обжалваното решение съдържали (на л. 14 и л. 35) две противоречащи си версии, според първата от които при потеглянето на автомобила дулото на пистолета е било вече насочено към пострадалия, а според втората, че след потеглянето на автомобила и в резултат на съприкосновение с него, то се е насочило към пострадалия К.. С „формални“ и недостатъчни доводи съдът отхвърлил изводите на първоинстанционния съд относно намерението на подсъдимия да стреля отново, когато е изпращал гостите си, както и с посочения от първоинстанционния съд мотив за възпроизведения изстрел, като игнорирал собствените си фактически констатации относно събитията, предхождащи и последващи възпроизвеждането на изстрела, както и фактите и обстоятелствата при самото възпроизвеждане на този изстрел. Превратно тълкуване на доказателства представлявал и изводът, че подсъдимият носел в ръката си зареден и необезопасен пистолет, защото имал намерение да демонстрира техническите му характеристики на св. С.. При извеждането на тази констатация отново било допуснато противоречие, необсъдено от решаващия съд, поради което изводите му в тази насока били немотивирани. В протеста се сочи, че пороците в доказателствената дейност на съда довели до нарушение на материалния закон – неправилна преквалификация на извършеното от подсъдимия деяние от престъпление по чл. 115 от НК в такова по чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Според прокурора при решаването на спорния въпрос за формата на вината при извършването на деянието съдът не базирал изводите си на извършените от подсъдимия действия, а се позовал на предположения, изразени от свидетеля К., като тълкувал превратно показанията му. Кредитирайки ги, без да отчете зависимостта на свидетеля от подсъдимия – негов работодател, съдът стигнал до невярното заключение, че подсъдимият Х. искал да демонстрира пред свидетеля техническите възможности на пистолета, към който последният проявил интерес. С протеста се настоява, че подсъдимият извършил инкриминираното деяние при евентуален умисъл, изводим от действията му непосредствено преди инцидента – носене на оръжието в ръка, с патрон в цевта, с пръст върху спусъка. Акцентира се върху осъщественото от подсъдимия предходно поведение – отправянето на псувни към пострадалия, стрелбата в саксия с палмово растение, изявлението му, че „ще убие колата“, нареждането да се увеличи музиката в автомобила. Според прокурора извършеното деяние съставлявало ескалация на поведението на подсъдимия Х., целящо демонстрация на сила, превъзходство, респектиране и впечатляване на присъстващите, като той, продължавайки произволното възпроизвеждане на изстрели, съзнавал настъпването и на друг, страничен общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия, с който се съгласявал. Като явно несправедливо е оспорено и наложеното на подсъдимия наказание поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с целите по чл. 36 от НК. Отчитайки чистото съдебно минало на Х., прокурорът претендира за определяне на наказание при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно в размер на четиринадесет години лишаване от свобода. Като отегчаващи отговорността обстоятелства в протеста са посочени високата обществена опасност на деянието, довело до отнемане на човешки живот, както и на дееца, боравил безотговорно с оръжие в състояние на тежко алкохолно опиване и поставил в опасност живота на свидетелите, намиращи се в автомобила. Твърди се още, че поведението на Х. не било инцидентно, тъй като по делото били установени факти за многократни нарушения на законовите изисквания за боравене с оръжие от негова страна, които застрашавали живота и здравето на гражданите. С жалбата, подадена от повереника на гражданските ищци и частни обвинители, са възведени основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е заявено поради преквалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление от чл. 115 от НК в чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Адв. Я. оспорва изводите на въззивния съд относно механизма на деянието, в частност по отношение на съприкосновението между колонката на автомобила и ръката на подсъдимия, довело до произвеждането на изстрела, както и относно умисъла на дееца. Изтъква като необсъдени от долните инстанции обстоятелствата, че Х. първоначално насочил пистолета към свидетелите К. и С., както и че подсъдимият осъзнавал предстоящото потегляне на автомобила, но не оценил правилно ситуацията. С тези доводи повереникът изключва възможността за произвеждането на „неволен“ или „случаен“ изстрел. Твърди, че с оглед насочването на оръжието към жизненоважни части от тялото на пострадалия – гърдите и главата му, подсъдимият, който не е имал обективна или субективна причина да счита, че изстрел няма да настъпи, е извършил деянието при форма на вината, визирана от чл. 11, ал. 2, пр. 2 от НК. С жалбата се настоява, дори при отхвърляне на доводите относно квалификацията на деянието, за налагане на по-тежка санкция, близка до предвидения от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от НК максимум. Искането е обосновано с демонстриращото безнаказаност трайно поведение на подсъдимия, насочено към нарушаване правилата за боравене с огнестрелно оръжие, опитът му да заличи следите от деянието, алкохолното му опиянение към момента на извършването му и след това, неоказването на съдействие на спешния медицински екип и на полицейските служители за установяване самоличността на пострадалия, проявената агресия към последния в деня на инцидента и изоставянето на трупа му на тъмно на маса пред ресторанта, проявената незаинтересуваност към наследниците му, липсата на разкаяние. С тези доводи частното обвинение претендира за увеличаване и на общо определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и за определяне на строг режим за изтърпяването му. Въззивният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимия в потвърдителната и в гражданско-осъдителната му части. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се иска да се наложи по-леко наказание за престъплението по чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, да се преквалифицира престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК в такова по чл. 325, ал. 1 от НК, както и да се приложи института на условното осъждане. С жалбата е изразено съгласие с направените от БАС изводи за формата на вината на подсъдимия относно деянието по чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, които защитата намира за изцяло съобразени с доктрината и практиката на ВКС (цитирани са Р № 172-73-І, Р № 171-82-І, Р № 59-84-ОСНК, Р № 35/1994 г. и др.). По отношение на деянието по чл. 325, ал. 2 от НК защитникът счита, че е допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока в жалбата са изложени доводи за отсъствие на умисъл у подсъдимия Х. за нарушаване на обществения ред и спокойствие поради обстоятелството, че е стрелял в собствения си имот, в осем часа вечерта, в неактивен сезон, като не е предизвикал ничие смущение или възмущение, в това число и у свидетелите К., Я. и А.. Според адв. П. извършеното от подсъдимия Х. не съставлявало грубо нарушение на обществения ред и спокойствие, а недообмислена проява, предизвикана от състоянието му на приповдигнатост, която следвало да се разглежда в светлината на нарушение по ЗОБВВПИ. Алтернативно се поддържа, че дори и при извод за извършено престъпление хулиганство, деянието не се отличавало с дързост поради липсата на буйстване от страна на Х. и директен умисъл у него за скандализиране на обществото. Обстоятелството, че изстрелите били възпроизведени във вътрешността на двора на ресторанта, изключвало възможността за засягане на случайно минаващи граждани. В жалбата е застъпено становище, че употребата на оръжие не следва да се абсолютизира всякога като проява на дръзко поведение, както и че за съставомерността на такова поведение се изисква деецът да е целял демонстрация на явно обществено неуважение, съставляваща допълнителен елемент от състава на престъплението. В подкрепа на развитите съображения се цитира Р № 578-73-І, съдържащо характеристика на признака „изключителна дързост”. Освен за преквалификация на обсъжданото деяние по основния състав на хулиганството, жалбоподателят претендира да се намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и изтърпяването му да се отложи по реда на чл. 66 от НК. Това искане е мотивирано с доводи за отсъствие у дееца на траен престъпен умисъл, като е изразено несъгласие с направените от въззивния съд изводи в обратен смисъл с оглед произведените от подсъдимия четири на брой изстрели. Според защитника се касаело за еднократна серия от изстрели, произведени от полуавтоматично оръжие, в много кратък период от време, като обстоятелството дали са били използвани бойни или гумени проектили останало недоказано. Липсвал и вредоносен резултат от деянието, което не е нарушило ничие спокойствие. Наказанието, наложено на подсъдимия Х. за извършеното престъпление по чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, е оценено като явно несправедливо. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК по отношение на тази част от въззивното решение е подкрепен с доводи за неправилен отказ да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство признанието на всички факти от страна на подсъдимия, направено още в хода на досъдебното производство. Твърди се също, че окачественото от въззивната инстанция като „безотговорно” боравене с оръжие неправилно било ценено като отегчаващо обстоятелство, доколкото било относимо към друго престъпление. В тази насока в жалбата са изложени съображения за надценена обществена опасност на подсъдимия, като се акцентира върху неочакваното въздействие на трето лице върху ръката му, довело до произвеждането на фаталния за пострадалия изстрел. Касаторът изразява несъгласие и с уважения размер на гражданските претенции за неимуществени вреди, които не били съобразени с изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Защитникът твърди, че съдът не изследвал всички обективни обстоятелства от значение за определянето на размера на дължимите обезщетения като възраст на пострадалия, обществено положение, отношения с близките му, наличие на силна привързаност и взаимопомощ с последните, а изложил в тази връзка декларативни и доказателствено неподкрепени изводи. С оглед на това в жалбата е залегнало искане за намаляване на обезщетенията, присъдени на всеки един от гражданските ищци на по 50 000 лева. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа подадения протест и залегналите в него искания. По отношение на жалбата на частните обвинители прокурорът изразява становище за основателност на изложените от повереника им доводи, но счита, че с оглед правомощията на касационната инстанция отправените искания за увеличаване на наложените на подсъдимия наказания за извършените престъпления не могат да бъдат уважени. Жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци С. К., В. К. и Г. К. и техния повереник адв. Я. поддържат протеста и жалбата си, а жалбата, подадена от защитника на подсъдимия, считат за неоснователна. Подсъдимият К. Х. и защитника му адв. П. молят съда да уважи жалбата им по подробно изложените в нея съображения, а протеста на прокурора и жалбата на частните обвинители и граждански ищци – да отхвърли. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 145 от 12.06.2018 г. по НОХД № 170/2018 г. Бургаският окръжен съд (БОС) е признал подсъдимия К. Г. Х. за виновен в това, че на 17.04.2016 г. в [населено място] умишлено умъртвил Н. В. К., прострелвайки го с пистолет м. „марка“, /модел/,сер. № /номер/, поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода. С присъдата си БОС е признал подсъдимия К. Х. за виновен и в това, че на 17.04.2016 г. в [населено място], в градината пред ресторант „име“, [улица], извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Х. общо наказание в размер на най-тежкото от наложените за двете престъпления, а именно седем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С присъдата БОС е осъдил подсъдимия К. Г. Х. да заплати на гражданските ищци обезщетения за претърпени от деянието неимуществени вреди, както следва: на С. Г. К. – сумата в размер на 140 000 лева, на В. Н. К. – сумата в размер на 130 000 лева и на Г. Н. К. – сумата в размер на 130 000 лева, ведно със законните лихви, считано от 17.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, като гражданските искове са били отхвърлени в частите до пълните им предявени размери. Съдът е осъдил подсъдимия К. Г. Х. да заплати на С. Г. К. сумата от 1 400 лева, а на В. Н. К. – сумата от 900 лева, представляващи обезщетения за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 17.04.2016 г. до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени държавни такси върху уважените граждански искове, както и направените по делото разноски. По протест и жалби на всички страни срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 182/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд (БАС), като с атакуваното решение № 138 от 30.11.2018 г. на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 вр. чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК въззивният съд е изменил присъдата на БОС, като е преквалифицирал извършеното от подсъдимия К. Г. Х. деяние от престъпление по чл. 115 от НК в престъпление по чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, намалил е размера на наложеното му наказание за това престъпление, както и размера на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, увеличил е размера на дължимата от подсъдимия държавна такса на 16 092 лева, осъдил е подсъдимия да заплати направените от В. Н. К. разноски в размер на 1 200 лева, а в останалата част – е потвърдил присъдата на окръжния съд. Касационният протест и касационните жалби на защитника на подсъдимия и повереника на частните обвинители и граждански ищци са допустими – подадена са от процесуално легитимирана страни по чл. 349, ал. 2 и 3 вр. ал. 1 вр. чл. 253, т. 1 – 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледани по същество, касационният протест, жалбата на повереника на частните обвинители и жалбата на защитника на подсъдимия са неоснователни. БАС е проверил първоинстанционната присъда в очертаните от чл. 314, ал. 1 от НПК предели, като в резултат на проверката си е декларирал, че се солидаризира с преобладаващата част от установената от първата инстанция фактология. Въз основа на съдържанието на инкорпорираната доказателствена маса въззивният съд е извел основните фактически положения, относими към преценката на обективната и субективна съставомерност на поведението на дееца, а именно че: На 17.04.2016 г. около обяд подсъдимият К. Г. Х. се срещнал със свой приятел – св. П. К., с когото посетили питейно заведение, където употребили алкохол. След няколко часа двамата се разделили за кратко, но впоследствие пак се срещнали в ресторанта на подсъдимия „име“ в [населено място]. Седнали на маса в градината на заведението, като продължили да консумират вино. Макар заведението да било затворено за клиенти, там се намирал пострадалият Н. К., който работел в ресторанта от дълги години, бил главен готвач, отговарял за обекта и бил доверено лице на подсъдимия. Пострадалият К. седял на масата при подсъдимия и св. К., като ги обслужвал – изпълнявал поръчките им и сервирал. Към 20:30 ч., в приповдигнато настроение от изпитото голямо количество алкохол, подсъдимият Х. извадил своя притежаван на законно основание пистолет м. „марка“, /модел/ сер. № /номер/, и произвел с него четири изстрела към кашпа с декоративно палмово растение, намираща се на около метър от масата, където седели. След стрелбата подсъдимият оставил оръжието на масата, без да го обезопаси, и продължил да пие с госта си. Към 21:30 ч. пред ресторанта пристигнал лек автомобил м. „марка“, рег. [рег.номер на МПС] , управляван от св. И. С., шофьор на св. К., който трябвало да го прибере. По молба на пострадалия подсъдимият Х. попитал св. К. дали може да закарат пострадалия до дома му, като св. К. се съгласил. Около 21:45 ч. св. К. станал да си ходи, а подсъдимият Х., който вече бил много пиян (с концентрация на алкохол в кръвта 2.6 промила), тръгнал с него да го изпрати до паркираната до градината на ресторанта кола, в която чакал шофьорът св. С.. Ставайки от масата, подсъдимият взел и оставения там пистолет, като го хванал в лявата си ръка. След като приближил автомобила откъм предната му дясна страна, той наредил на шофьора да увеличи музиката. Св. С. увеличил звука, излязъл от колата и се заинтересувал дали пистолетът е истински. Подсъдимият потвърдил, назовал марката на оръжието, извадил пълнителя на пистолета, в който имало 7 броя бойни патрони и един патрон в цевта, и ги показал на свидетеля. След като последният разгледал оръжието, подсъдимият Х. поставил пълнителя в пистолета, без да го обезопаси чрез включване на степенната му защита, като пистолетът останал зареден – с патрон в цевта. Междувременно на предното дясно пътническо място на автомобила седнал св. К., а пострадалият се наместил на задната дясна седалка, като десните врати на колата били отворени. Св. С. седнал на шофьорското място и включил двигателя, за да потегли с маневра назад. Подсъдимият Х. се намирал също от дясната страна на автомобила, непосредствено срещу колонката между предната и задната врати. С лявата си ръка, държаща зареденото оръжие, с пръст върху спусъка, той затворил предната дясна врата на автомобила откъм мястото, където седял св. К.. При завършването на затварянето на вратата ръката му се намирала в непосредствена близост до средната колонка между двете врати. В това време автомобилът потеглил назад, при което дулото на пистолета попаднало в отвора между колонката и отворената задна дясна врата, насочено срещу пострадалия К., който седял на задната седалка. В този момент подсъдимият произвел изстрел, като изстреляният куршум улучил тялото на пострадалия, преминавайки през предна дясна гръдна половина, с входна рана отпред на 2-3 см. вдясно от срединната линия – непосредствено вдясно от десен ръб на гръдната кост, през лявата му подмишница – изходна рана на гръдния кош вляво по задна мишнична линия, през тапицерията на задната дясна седалка, като заседнал в пластмасова странична задна преграда в близост до централния подлакътник. По пътя си проектилът причинил увреждания на десен бял дроб, средностение и ляв бял дроб с раневи канал отдясно – наляво и леко отгоре – надолу. Нараняванията били причинени при директния изстрел от дистанция 40 – 60 см. От огнестрелното нараняване на гръдния кош на пострадалия Н. К., увреждащо кръвоносни съдове в средностението, настъпила остра анемия, довела до смъртта му. І. Относно престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Законосъобразно и в съгласие със съдебната практика (ППВС № 2/74 г., Р № 485/87 г., ВС, І н.о. и др.) е прието, че поведението на извършителя Х. във връзка със стрелбата в градината на заведението „име“ в [населено място] се субсумира под състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК. Изложените от въззивния съд съображения в тази насока почиват на вярно разбиране на закона и се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Обстойната мотивация на БАС убедително аргументира наличието на съставомерните признаци на инкриминираното престъпление от обективна и субективна страна – подсъдимият е осъществил непристойни действия, които са нарушили съществено обществения ред и са изразили явно неуважение към човешката личност и към общоприетите в обществото порядки за прилично поведение, като с оглед употребеното оръжие и броя на произведените изстрели хулиганското поведение на подсъдимия разкрива признака изключителна дързост. Конкретиката на инкриминираната проява недвусмислено я характеризира като непристойна: посегателството срещу реда и общественото спокойствие е било осъществено чрез открито излагане на показ на огнестрелно оръжие, заредено с бойни патрони, и употребата му – произвеждане на четири последователни изстрели към намираща се в двора на заведението кашпа с палмово растение. Това се е случило в присъствието на св. К. и пострадалия, като е било възприето и от други лица – свидетелите А. и Я.. В мотивите на атакуваното въззивно решение подробно са изброени специфичните обстоятелства, характеризиращи инкриминираното деяние: времето на извършването му – около 20 часа, в тъмната част на денонощието, когато гражданите вече обичайно почиват, но все още е възможно движение на хора по улицата; мястото – във външната градина на заведение в центъра, което макар в момента да е било затворено, по предназначение е било достъпно за посетители и влизането на външни лица не е било изключено, местоположението на ресторанта – в близост до обитаеми жилищни сгради и православен храм, като самата саксия, обект на стрелбата, се е намирала недалеч от улицата. Действията на подсъдимия без съмнение представляват грубо незачитане на установения в държавата порядък и изразяват явно неуважение към личността и нейните охранявани права, недвусмислено демонстрирайки собственото му превъзходство над околните и безнаказаност от демонстративното нарушаване на правилата за боравене с оръжие. Дори само парадирането с огнестрелно оръжие пред околните илюстрира недопустим маниер на поведение на човек, който се е самозабравил и без задръжки дава израз на пиянски емоции, застрашавайки околните. Защитата релевира доводи, че лицата, на които изстрелите станали достояние, не били скандализирани, а това обуслявало несъставомерност на деянието по чл. 325 от НК. Настоящият съдебен състав не споделя това възражение. Действията на подсъдимия са засягали не само присъстващите при стрелбата в заведението, а и живущите в околните кооперации, които са чули изстрелите. Вярно е, че свидетелите А. и А. са заявили, че били свикнали с подобно поведение с оглед честотата на случаите, поради което проявили пасивно отношение към случващото се. Обстоятелството обаче, че никой не се е намесил и не се е опълчил активно на поведението на подсъдимия Х. не означава одобряване или насърчаване на начина му на себеизразяване. Примирението на околните с персистиращите неподобаващи прояви на подсъдимия и посетителите в заведението, често забавляващи се чрез стрелба, не следва да се тълкува като съгласие с подобни прояви, нито като неосъзнаване на антиобществения им характер. (Дори самият св. К., който непосредствено е присъствал на рлоизвеждането на изстрелите, е признал, че такива демонстрации са нередни и нарушават спокойствието на гражданите.) Липсата на външно обективирано противопоставяне срещу скандалните действия на подсъдимия не ги легитимира като нормални, приемливи и допустими, а разкрива единствено пасивно отношение на ненамеса от страна на свидетелите, което може да се дължи на много различни фактори. В практиката си ВКС последователно приема, че хулиганството се отличава с изключителна дързост, щом неправомерното поведение е свързано с употреба на огнестрелно оръжие, поради което деянието на касатора законосъобразно е подведено под квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК. (В този смисъл практиката е обилна: Р № 578/73, I н. о. на ВС; Р № 387 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 407/2009 г., III н. о.; Р № 265 от 1.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 210/2010 г., III н. о.; Р № 505 от 9.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1848/2012 г., III н. о.; Р № 23 от 29.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1570/2014 г., I н. о. и др.). Действията на подсъдимия Х. са обективирали действителното му представно съдържание, като БАС с основание е приел пряк умисъл за извършване на застрашаващото реда и общественото спокойствие престъпно посегателство. Възможно е съответните общественоопасни последици да бъдат не само крайна цел на извършителя на противоправния акт, но и негов неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът съзнава, че неминуемо ще настъпи. Обстоятелствата за наличието и на други подбуди за извършване на деянието – стремежа да изрази доброто си настроение и приповдигнатост – съвсем не изключват хулиганския мотив на деянието, щом намерението на подсъдимия да се „забавлява” и „хвали” с оръжието си е било осъществено по начин и посредством действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които той ясно е съзнавал. ВКС намери претенцията на жалбоподателя Х. за намаляване на наложеното му наказание и прилагане на института на условното осъждане за неоснователна. При проверката на атакуваното въззивно решение в тази му част не се констатира наличието на релевираното от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК за изменение на въззивния съдебен акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи явна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от очевидно несъответна и едностранчива преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В разглеждания казус подобен извод не може да бъде направен. Напротив, наказанието е прецизно индивидуализирано на две години лишаване от свобода – при лек превес на смекчаващите обстоятелства, под средния размер на предвидената в чл. 325, ал. 2 от НК санкция. Всички смекчаващи обстоятелства са изчерпателно идентифицирани и адекватно оценени от съдебните инстанции, като не са игнорирани и отегчаващите обстоятелства, които разкрива фактическата специфика на казуса. Неоснователни са доводите на защитника, че била произведена еднократна серия от изстрели от полуавтоматично оръжие в много кратък период от време, което сочело на отсъствие на траен престъпен умисъл у дееца. Така посочените конкретни обстоятелства не са от естество допълнително да смекчат отговорността на подсъдимия. Съставът на БАС правилно е оценил релевантния факт, че произведените изстрели са били няколкократни – четири на брой, като значението му на отегчаващо обстоятелство не се влияе от последователността на изстрелването им, нито от периода от време, в който са били произведени. Съображенията по отношение на недоказаността на приетото от съдилищата фактическо положение, че са били изстреляни бойни, а не гумени проектили, не подлежат на обсъждане от ВКС, тъй като не се включват в регламентираните от чл. 348, ал. 1 от НПК самостоятелни касационни основания. На стр. 27 от атакуваното решение, както и в мотивите на първоинстанционна присъда, това възражение е било двукратно обсъдено от съдебните инстанции, като е получило категоричен отговор, който настоящият съдебен състав не може да пререши. С оглед изложеното определеният съгласно чл. 54 от НК конкретен размер на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Х. за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2 от НПК, е справедлив и съответства на действителната обществена опасност на деянието и дееца. Допълнително смекчаване на наказанието, без реално обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяването на нито една от целите на чл. 36 от НК. Няма как да се разгледа и претенцията за отлагане на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като в разглеждания случай се касае до извършени в условията на реална съвкупност отделни престъпления. В тези случаи въпросът за наличието на предпоставките за приложение на условното осъждане може да се обсъжда по отношение на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, а не спрямо всяко от отделните наказания, наложени за включените в съвкупността деяния. ІІ. Относно престъплението по чл. 122, ал. 2 от НК. С протеста на прокурора и жалбата на частните обвинители в тези им части са релевирани всички касационни поводи по чл. 348, ал. 1 от НПК. Тъй като основанията по т. 1 и т. 3 обаче могат да бъдат обсъждани при правилно установени факти, настоящият съдебен състав обсъди първоначално отправените възражения във връзка с доказателствената и аналитична деятелност на въззивния съд, които въпроси се обхващат от касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Доколкото в разглеждания случай оплакванията на прокурора и на повереника адв. Я. са еднопосочни по смисъл, провокирани от приетите от въззивния съдебен състав нови фактически положения, обусловили последващата преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл. 122, ал. 2 от НК, конкретните доводи на тези страни ще бъдат обсъдени едновременно, за да се избегнат повторения. Също така още в началото с оглед необходимостта от точно дефиниране на обхвата на касационната проверка следва да се открои една категория възражения, залегнали в протеста и жалбата на частните обвинители, които няма да получат отговор в рамките на настоящото производство. Значителна част от аргументацията на протеста и жалбата на частните обвинители по същество разкрива несъгласието на представителите на тези страни с дадената от въззивната инстанция оценка на достоверността на доказателствените средства и изведените въз основа на тях факти. Такива са възраженията за: неоснователно кредитиране на обясненията на подсъдимия (л. 6, л. 8 от протеста), неправилни изводи във връзка с причината подсъдимият да вземе пистолета от масата при изпращането на св. К. (л. 8 от протеста), неправилна и недоказана констатация, че носенето от подсъдимия на заредено оръжие с пръст върху спусъка не било с цел да го използва отново (л. 8), неправилни изводи досежно значението на поведението на подсъдимия след деянието (л. 9). Особено показателно са формулирани оплакванията в жалбата на повереника, с която са оспорени по същество изводите на въззивния съд във връзка с механизма на произвеждането на изстрела и целта на подсъдимия при извършване на деянието. В тази насока, без да се държи сметка за ограничението касационната проверка да се осъществява само в рамките на установените фактически положения, недопустимо са изтъкнати нови факти, различни от приетите от съдебните инстанции (относно последователно насочване на пистолета от подсъдимия непосредствено преди изстрела към свидетелите К., С. и към пострадалия, както и относно друг механизъм на произвеждането на фаталния изстрел). Внимателната преценка на тези оплаквания насочва към извод, че завоалират възражения за необоснованост, тъй като недвусмислено обективират недоволството на касаторите от изводите на БАС във връзка със субективната страна на деянието, тяхното несъгласие с дадената от въззивния съд оценка на събраните по делото доказателствени материали и съответно одобрението на осъществения от първоинстанционния съд доказателствен анализ. Така развитата аргументация по съдържание може да се окачестви като оплакване срещу резултатите от оценъчната дейност на въззивния съд при осъществяването на доказателствения анализ и крайните му изводи. Необосноваността обаче не е възведена като касационно основание и не може да се обсъжда от касационния съд. Извън хипотезите на чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НПК, ВКС няма правомощие самостоятелно да анализира и оценява доказателствените материали, замествайки суверенното право на БАС като последна инстанция по фактите да прави собствена преценка на доказателствената съвкупност при съобразяване с процесуалните изисквания за това. Известно е, че при касационния контрол се проверява само юридическата правилност (процесуална и материалноправна) на атакуваните съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да се променя, допълва или ограничава фактическата им основа. В процесуален план атакуваните съдебни актове могат да бъдат проверявани само за наличието на процесуални нарушения в доказателствената дейност на решаващите инстанции, в частност при формиране на вътрешното им убеждение. Затова настоящият съдебен състав ще обсъди единствено онези доводи на прокурора и частните обвинители, които могат да се причислят към претенции за нарушения на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение в контекста на релевирания касационен повод по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Обобщено, съществените различия между съдебните актове на БОС и БАС във връзка с поведението на подсъдимия във втория етап от развоя на събитията се отнасят до заключенията на съдебните инстанции относно неговата вина при извършване на деянието – психическото му отношение към обществената опасност на деянието и общественоопасните му последици. Конкретните изводи на БОС, с които апелативният съд не се е съгласил, са ясно откроени на стр. 16 и стр. 32 – стр. 33 от въззивното решение и касаят преди всичко фактическите констатации на първоинстанционния съд досежно намерението и подбудите на подсъдимия Х. да стреля отново при изпращането на гостите му, както и частично досежно механизма на произвеждане на фаталния изстрел от подсъдимия Х.. В рамките на правомощията си въззивният съд е изразил мотивирано несъгласие с приетото от БОС положение, че с произведения до автомобила изстрел подсъдимият целял да отбележи завършека на вечерта и отново да демонстрира доминиране и превъзходство пред присъстващите, като действието му представлявало продължение и своеобразна кулминация на предходното му поведение при стрелбата с пистолет в саксията с палмовото растение. Въз основа на собствения си анализ на доказателствената маса въззивният съд e приел, че в подкрепа на извод за подобно намерение у подсъдимия по делото не са налице никакви доказателства (стр. 16, стр. 32, стр. 33 от въззивното решение), а фаталният изстрел е бил произведен „неволно, при затварянето на предна дясна врата и в резултат на непредвиденото въздействие на потеглящия автомобил на заден ход” (стр. 35 от решението). Настоящият съдебен състав не констатира нарушения от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК при изготвянето на мотивите на атакуваното решение, нито пък допуснати процесуални нарушения на чл. 13 и чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК в дейността на състава на БАС по оценка на доказателствените материали. 1. Атакуваният съдебен акт изцяло отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като в съдържанието му са изчерпателно изложени доводите в подкрепа на изведените крайни изводи. Във въззивното решение е изрично възпроизведена приетата от апелативния съд фактология; надлежно фигурира и юридическата му част със съответните правни изводи. Обективното отсъствие на съществени непълноти в мотивировката на въззивния съдебен акт обезпечава възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. Изготвеният акт гарантира и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е изменена първоинстанционната присъда, и им осигурява възможност пълноценно да аргументират възраженията си срещу въззивното решение в касационното производството. Залегналите в протеста възражения за противоречия и неясноти в мотивите на съдебния акт, обуславящи липса на мотиви за действителната воля на съда, са неоснователни, като в тяхна подкрепа липсват дори формални основания. Съзряното противоречие в мотивите на стр. 14, абз. 2 и стр. 35, абз. 2 обективно не съществува. В първата посочена част от съдебния акт е прието, че: „ … В момента, в който автомобилът потеглил бавно назад, дулото на пистолета се е намирало в отвора между средната колона на двете десни врати и отворената дясна задна врата, като било насочено срещу пострадалия К.... В този момент подсъдимият произвел изстрел…“ Във втория фрагмент от решението е посочено: „… Натискането на спусъка на пистолета е станало неволно, при затваряне на предна дясна врата и в резултат на непредвиденото въздействие на потеглящия автомобил на заден ход, съгласно показанията на св. С.. Тези действия на подсъдимия, съпроводени с потеглянето на автомобила, са довели до съприкосновение на колонката на автомобила с ръката на подсъдимия и насочването на дулото на пистолета между колонката и отворената задна дясна врата към пострадалия, при което е произведен и фаталният изстрел…“ При буквалния прочит на цитираните пасажи, дори изолирано от контекста на останалото изложение на съда, не се констатира никакво противоречие относно точния момент и причината, поради която дулото на държаното от подсъдимия Х. се е оказало насочено към пострадалия К.. При превратна интерпретация на действителния смисъл на съображенията на съда в протеста е перефразирано съдържанието на мотивите в смисъл, че отначало съдът приел, че подсъдимият още първоначално бил насочил оръжието конкретно към пострадалия, а последващата констатация – че дулото се насочило към пострадалия след потегляне на автомобила и в резултат на съприкосновение с него – се конфронтирала с първата, което опорочавало волята на решаващия орган. Атакуваният съдебен акт не може бъде дискретиран с внушения за несъществуващи вътрешни противоречия и взаимноизключващи се съждения. Точният смисъл на изведените в мотивите на решението констатации е ясен, като при това изводите са няколкократно повторени и доразвити в различни части от акта. Съдът безпротиворечиво и последователно е детайлизирал една и съща фактология: че след като демонстрирал характеристиките на пистолета на св. С., подсъдимият се намирал с оръжието в ръка непосредствено до дясната страна на автомобила, срещу колонката между десните предна и задна врати; че държейки оръжието с лявата си ръка с пръст на спусъка, предприел действия по затваряне на предна дясна врата; че довършвайки затварянето на вратата, ръката му била в непосредствена близост до колоната между двете десни врати; че при потеглянето на автомобила дулото се озовало в отвора между средната колонка и отворената дясна задна врата, насочено срещу пострадалия К.; че фаталният изстрел бил произведен в този момент. (стр.14, стр. 35, стр. 36 от мотивите). Несподелимо е възражението на прокурора, че не ставало ясно защо съдът приел, че изстрелът бил произведен „неволно“. То недвусмислено се опровергава от съдържанието на решението (стр. 35 – 37 стр.). Прочитът на залегналите в тази част от съдебния акт пространни и подробни съображения разкрива напълно понятно, последователно и отчетливо волята на съда, поради което обективно няма как да се твърди липса или неяснота на мотивите. 2. Следва да се подчертае, че като неюридическо свойство на престъплението вината се извлича във всеки отделен случай от конкретно установените факти за поведението на дееца. Практиката на ВКС се придържа последователно към постановката, че като част от психическите преживявания на дееца, вината е субективен факт, който се разкрива в наказателния процес „по линия на фактическите констатации и тяхното установяване” (Н., И. Наказателно право на Република България, Обща част, т. І, с. 89-90). Утвърдено е и неотклонно се следва разбирането, че изводите досежно субективната страна на престъплението се извличат от установените по делото обективни факти за поведението на дееца. Затова в съдебните актове следва да намерят място конкретни фактически констатации по въпроса за вината, изведени от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление. Това означава, че когато съдът разкрива психическото отношение на дееца към деянието и настъпилия резултат, е необходимо да преценява съвкупно всички факти и обстоятелства, които предшествуват, съпровождат и следват настъпването на престъпния резултат, а също така следва да има предвид и каква преценка на тези обстоятелства е дал самият деец. Самото определяне на психическото отношение на дееца като пряк или евентуален умисъл, респ. непредпазливост в двете й форми, е правна деятелност, основана на конкретно установените факти от субективната реалност (психическите преживявания на дееца). В този контекст настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е предприел процесуално законосъобразен подход при изясняването на съвкупността от психични моменти, изразяващи субективното отношение на подсъдимия Х. към извършеното от него деяние и резултата от него. Съставът на БАС е изследвал много внимателно всеки отделен момент от реализираното от дееца поведение, като е извел крайната си оценка за вината му в резултат на комплексен анализ на всички установени факти и обстоятелства, а това предпоставя правилното дефиниране на субективната страна на извършеното престъпление. 2.1. При проверката на атакувания съдебен акт не се потвърждава залегналото в протеста твърдение за игнориране от страна на БАС на собствените му фактически констатации за характеристиките на оръжието, които подсъдимият много добре познавал, на факта, че той държал в ръка зареден пистолет с пръст на спусъка, на обстоятелствата във връзка с характеровите особености на дееца, на цялостното му поведение преди, по време на и след осъществяване на деянието и причината за това поведение, на изводите за проявеното пренебрежително отношение към правилата и изискванията за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Съдържанието на психическото отношение на дееца към деянието и последиците му е разкрито при отчитане и преценка на всички без изключение доказателствени източници: гласните доказателства средства – показанията на свидетелите И. С. и П. К., частично обясненията на подсъдимия Х., заключенията на изготвените съдебномедицинска експертиза, балистична експертиза, комплексна съдебномедицинска балистична и трасологична експертиза и повторна комплексна съдебномедицинска балистична и трасологична експертиза, резултатите от проведения следствен експеримент. Именно въз основа на тези доказателствени материали са формирани фактическите констатации, че: - че притежаваният от подсъдимия Х. пистолет „марка“, /модел/, сер. №/номер/,е представлявал огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годно да произвежда изстрели; с оръжието е било стреляно след последното му почистване; пълнителят му е бил с максимална вместимост 15 броя патрони, като след изземването на пистолета, в него са били налични общо седем броя патрони, /калибър /. – 6 броя патрони в пълнителя, /калибър/мм. /марка/, марка „марка“, модел „модел“, и един патрон в цевта, /калибър/ мм., марка „марка“, модел „модел“; - процесното оръжие е било технически изправно, със стандартен спусък – „нито мек, нито твърд”, като изстрел можело да се произведе само след натискане на спусъка с прилагане на усилие централно назад в рамките на 1.5 кг. до 2,4 кг.; - с оглед техническите си характеристики този пистолет се регулирал със степени – двустепенно петле, а не с предпазител, като след произвеждане на изстрели се зареждал автоматично с патрон в цевта; - ставайки от масата, за да изпрати св. К. и пострадалия К., подсъдимият взел със себе си и оставения на масата пистолет, който хванал в лявата си ръка (тази ръка му била активна, тъй като бил левичар); - преди произвеждането на изстрела подсъдимият Х. се намирал от дясната страна на лекия автомобил „марка”, точно срещу колонката между отворените предна и задна десни врати; - с лявата си ръка, държаща зареденото оръжие, с пръст върху спусъка, той затворил предната дясна врата на автомобила откъм мястото, където седял св. К., като в този момент св. С. привел автомобила в движение и потеглил назад; - изстрелът е бил произведен от подсъдимия при затварянето на дясна предна врата и при потеглянето на автомобила назад; - при завършването на затварянето на вратата, ръката на подсъдимия е била в непосредствена близост до средната колонка между двете врати, като дулото на оръжието се е намирало в или в близост до отвора, образуван между отворена задна дясна врата на лекия автомобил „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] и колонката между предната и задната десни врати, насочено срещу пострадалия; - възможен е механизъм на произвеждане на изстрела при затваряне на предна дясна врата с лявата ръка на подсъдимия, в която е държал заредения пистолет с пръст на спусъка. Въз основа пък на заключението на изслушаната комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза съставът на БАС е установил спецификата на личностовите характеристики на подсъдимия – „личност с повишена активност, висока пластичност, екстравертна насоченост, повишен фон на настроението, ситуитивно проявена раздразнителност и взискателност, както и повишена впечатлителност” (стр. 34 от решението). Във въззивното решение са отразени също и обстоятелствата за допуснати от подсъдимия към момента на деянието редица нарушения на правилата за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие съгласно ЗОВВПИ и Наредба № Із-575 от 2.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие (стр. 23 – стр. 24 от решението). Описаните конкретни фактически положения са надлежно формулирани и фигурират в атакувания съдебен акт. Всички те са обсъдени задълбочено в мотивите на решението, като съвсем не са отминати при установяването на механизма и причините за произвеждане на изстрела. Да се игнорират определени факти и обстоятелства означава те да бъдат изолирани, оставени без внимание, неоснователно пропуснати, въпреки относимостта им и действителното им доказателствено значение за делото. А в случая съдът съвсем законосъобразно от процесуална гледна точка е съобразил посочените факти, но е преценил, че сами по себе си не обуславят несъмнен извод, че произвеждането на фаталния изстрел е било продиктувано от хулиганско по същността си намерение на подсъдимия „да отбележи завършека на вечерта и отново да демонстрира доминиране и превъзходство пред присъстващите”. В тази насока прокурорът и повереникът на частните обвинители механично свързват поведението на подсъдимия при произвеждането на фаталния изстрел с предходната му стрелба по кашпата, като очевидно по житейска презумпция считат, че щом е стрелял по-рано вечерта по саксията с палмата, то неминуемо е възнамерявал да стреля и при раздялата с гостите си. Подобно съждение с основание не е възприето, защото по естеството си представлява недопустимо предположение, неподкрепена с доказателства хипотеза, която не може да се поставя в основата на приетата фактология. Затова и настоящият състав на ВКС се солидаризира със законосъобразния подход на БАС при осъществяване на доказателствения анализ, която съдебна инстанция в съответствие с чл. 303, ал. 1 от НПК не е допуснала постановеният от нея акт да се основава на произволни заключения с характер на предположения. Аргументирано въззивната инстанция е отчела също така, че и пренебрегването на правилата за носене и боравене с оръжието само по себе си, не обективира намерение на дееца за повторно демонстративно нарушаване на обществения ред чрез употребата на пистолета, нито сочи на безразлично отношение към евентуалното причиняване на нечия смърт. Установената от КСППЕ специфика на личностовата структура на подсъдимия напълно правилно е интерпретирана и взета предвид само в контекста на конкретното реализирано от дееца поведение. Принципно е разбирането, че личността на подсъдимия се включва в предмета на доказване в наказателния процес, но по същността си не представлява доказателство (обвинително или оправдателно) за факти нито от обективната, нито от субективната реалност. От характера на подсъдимия, неговия темперамент, морал и личностови характеристики не могат да се правят никакви изводи за виновността му извън рамките конкретно доказаните по делото събития, факти и обстоятелства за инкриминираното деяние. 2.2. Направената от въззивния съд преценка е комплексна и всеобхватна, като включва както фактите, на които се акцентира в протеста, така редица други обстоятелства, които поддържаната обвинителна теза очевидно пропуска и омаловажава. Тези обстоятелства са: - че отношенията между подсъдимия и пострадалия са били нормални, настроението е било весело, през цялата вечер не е имало спорове и дрязги (подсъдимият дори доброжелателно разговарял със св. К. по повод молбата на пострадалия К. да бъде откаран с автомобила на свидетеля до дома му); - че при ставането си от масата, за да изпрати св. К. и пострадалия К., подсъдимият е взел оставения на масата пистолет, за да го прибере в автомобила си; - че подсъдимият не е заявявал вербално, нито е обективирал с действия по какъвто и да е начин намерение да ознаменува края на вечерта с нова стрелба; - че подсъдимият не е размахвал оръжието, не го е насочвал срещу присъстващите; - че преди затварянето на вратата на автомобила и произвеждането на фаталния изстрел подсъдимият е провел разговор с шофьора, св. С., и му е показал пистолета с изваден пълнител, тъй като свидетелят се заинтересувал дали е „истински”; - че предвид установения конкретен механизъм и момент на осъществяване на изстрела (при едновременното затваряне на предна дясна врата и потеглянето на автомобила на заден ход) самият подсъдим, както и св. К., не са възприели произвеждането му; - че никой от присъстващите, включително св. С., който е бил трезвен, не се е усъмнил, че влошеното състояние на пострадалия се дължи на прострелването му (това обстоятелство е било установено за първи път едва от съпругата на пострадалия св. К., след като преди това местопроизшествието е било последователно посетено от екип на „Спешна помощ“, от полицейските служители св. Д. и св. К. и личната лекарка на пострадалия св. Й.); - че веднага след като възприели състоянието на пострадалия, подсъдимият заедно със свидетелите С. и К. незабавно предприели действия по свестяването на пострадалия, изнасянето му от колата и оказване на помощ. Тези обективно установени по делото факти няма как да бъдат изолирани от цялостната съвкупност на всички обстоятелства за извършеното престъпление, включително относно субективната му страна. Те не позволяват безкритично да се приеме твърдението, че произвеждайки фаталния изстрел, подсъдимият е преследвал като цел арогантна самоизява и демонстрация на превъзходство чрез поредна стрелба, а именно на това положение е основана тезата на обвинението за евентуалния умисъл на подсъдимия. 2.3. Неоснователен е упрекът към въззивния съд, че е извел въз основа на недопустимо предположение констатацията си относно причината, поради която при изпращането на св. К. подсъдимият взел от масата оставения там пистолет – тъй като имал намерение да го прибере в автомобила си, където го съхранявал винаги при пътуванията си до [населено място]. Нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК не е допуснато, защото причината за прибирането на оръжието от масата е разкрита от БАС категорично, без всякакво съмнение. В мотивите на съдебното решение точно и ясно е отразено, че това обстоятелство е прието за установено съгласно неопроверганите в тази им част обяснения на подсъдимия Х.. Допълнителен довод да кредитира с доверие това доказателствено средство съдът е извлякъл от показанията на св. К., който в хода на съдебното следствие пред първата инстанция заявил: „…Сигурно го е взел [пистолета], за да не го оставя без надзор на масата…” Без всякакво основание съдебният състав е укорен, че пренебрегнал основен правен принцип – забраната присъдата, респ. фактите по делото, да се основават на предположения. Непредубеденият прочит на изложените на стр. 33 от въззивното решение съображения недвусмислено изяснява, че съдът се е позовал не на самото изявление на свидетеля, правилно оценено като предположение, а на отсъствието на каквито и да е външни проявления за демонстрация на намерение у подсъдимия да стреля отново, което „е дало основание на св. К. да изкаже свое предположение”. Липсата на възприятия у всички очевидци на инцидента за конкретно изразено намерение от страна на подсъдимия да стреля отново с оръжието законосъобразно в процесуален план е отчетена като индиция за достоверността на обясненията на подсъдимия в обсъжданата част. Впрочем трябва да се подчертае, че възприетият в протеста подход да се аргументират поддържаните възражения с твърдения за недостоверността и недоказаността на обясненията на подсъдимия е поначало незаконосъобразен. От значение за правилното решаване на делото е липсата на достатъчно положителни доказателства, от които да се изведе сигурен извод, че подсъдимият е взел оръжието от масата, тъкмо защото е възнамерявал да стреля отново с него. При отсъствието на такива обективни фактически данни въпросът за намерението на подсъдимия при вземането на пистолета не би се изяснил в по-голяма степен дори обясненията на подсъдимия да бяха изключени въобще от доказателствения материал. 2.4. При доказателствения анализ съвсем не е пренебрегнат фактът, че непосредствено преди възпроизвеждането на изстрела подсъдимият е носел зареденото оръжие в активната си ръка (лявата) – с патрон в цевта, с пръст върху спусъка. Този факт обаче е хронологически свързан не „с цялостното му поведение на процесната дата, както и с характеровите му особености и социален статус: арогантен човек, с високо самочувствие, поставящ себе си над околните”, както се твърди в протеста. Установените по делото и от двете инстанции факти обясняват това положение с обстоятелството, че непосредствено преди инцидента подсъдимият е показвал оръжието на св. С., извадил е пълнителя, за да демонстрира снаряжението с бойни патрони, след което е вкарал пълнителя обратно, без да включи степенната защита, като с оглед техническите си характеристики пистолетът е останал зареден. 2.5. Неоснователно е оплакването за превратно тълкуване на доказателства при формулиране на извода на стр. 32 от мотивите, че подсъдимият носел в ръката си зареден и необезопасен пистолет, защото имал намерение да демонстрира техническите му характеристики на св. С., който проявил интерес към оръжието. Според залегналата в протеста мотивация, към момента на ставане от масата и взимане на пистолета от страна на подсъдимия все още не е имало никакви данни, че шофьорът на автомобила се интересува от оръжието, още по-малко, че подсъдимият е знаел за това и е имал намерение да прави такава демонстрация. Фактическите положения в посочената част от съдебния акт нито са изведени при превратна интерпретация на доказателствата, нито е налице необсъдено противоречие. При преценката на самото оплакване се констатират признаци на преиначаване на съдържанието на съдебния акт, към който се привнасят непосочени в него изводи. На цитираната стр. 32 от решението фигурират факти във връзка с причината пистолетът да бъде зареден – тъй като „подсъдимият демонстрирал техническите му характеристики на св. С., който е проявил интерес към него, вадил е пълнителя и пак го е поставил, като при това пистолетът е останал зареден“. Съдът не е извеждал и формулирал констатация, че подсъдимият е имал намерение още при ставането си от масата да показва оръжието на св. С., като за настоящата инстанция е неясно върху каква конкретика се гради обсъжданият упрек. 2.6. Механизмът на прострелването е щателно изяснен и подробно мотивиран от въззивния съдебен състав, като детайлният съвкупен анализ и съпоставка на всяко от установените телодвижения на подсъдимия непосредствено преди и при произвеждането на изстрела, на конкретната обстановка към този момент, както и на осъществените действия на св. С. по привеждане на автомобила във движение, се оценява от ВКС като високо професионален. Най-същественото, което настоящата инстанция следва да подчертае, е че приетият за най-правдоподобен механизъм на прострелването е изведен комплексно от всички налични доказателствени източници – показанията на св. С., прочетените на основание чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК обяснения на подсъдимия от досъдебното производство, резултатите от проведения следствен експеримент, включително и специалните изводи на експертите балистици, съгласно които такъв механизъм е възможен от техническа гледна точка. По този въпрос са без значение изложените в жалбата на частните обвинители съображения (пунктове ii, iii, iv, vi) относно невъзможността изстрелът да бъде произведен по начина, приет от въззивния съд, а и от първата инстанция. В това отношение касаторите претендират факти, неустановени от съдебните инстанции, които касационният съд не може да преценява. Освен това, щом поначало за изясняването на определени факти са необходими специални знания, за страните е недопустимо сами да влизат в ролята на вещи лица и да противопоставят на експертните изводи собствените си познания. 3. При така установената фактическа обстановка БАС е приложил правилно и точно материалния закон, като е квалифицирал извършеното от подсъдимия Х. деяние по чл. 122, ал. 2 от НК. Известна е възприетата в правната доктрина и съдебната практика (Р № 172 от 26.05.1973 г. по н. д. № 103/73 г., І н. о. и др.) постановка, че при евентуалния умисъл деецът преследва една определена цел – правомерна или не – като съзнава, че от действията му има вероятност да настъпи и друг страничен общественоопасен резултат. За да постигне пряката си цел, той не се отказва да извърши намисленото деяние, а напротив – постига докрай осъществяването му, съгласявайки се, отнасяйки се с безразличие към настъпването на общественоопасния резултат. Следователно евентуалният умисъл предполага недвусмислено предимство на пряко преследваната цел и едновременно с това отсъствие на „позитивни мерки, неутрализиращи възможния съставомерен резултат“ (Р № 319 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 261/2010 г., ІІІ н. о.). Разликата между евентуалния умисъл по чл. 11, ал. 2, пр. последно от НК и несъзнаваната непредпазливост по чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК се корени в субективното отношение на дееца към резултата от деянието. При евентуалния умисъл в съзнанието на дееца има представи за общественоопасния характер на извършваното от него, както и за общественоопасните последици, към чието настъпване той не се стреми директно, не ги иска, но ги допуска и се съгласява с евентуалното им настъпване. При несъзнаваната непредпазливост деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици, нито ги иска, нито ги допуска, защото няма представа за настъпването им, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им. (Т. е. самата липса на представа за общественоопасните последици от деянието му е наказателноправно укорима, щом не е имало обективни и субективни пречки да ги предвиди, според решение № 523 от 27.09.1999 г. на ВКС по н. д. № 468/99 г., II н. о.). Следователно евентуалният умисъл предполага недвусмислено предимство на пряко преследваната цел и същевременно отсъствие на мерки, неутрализиращи възможния съставомерен резултат. При приетата фактология на деянието съставът на БАС не е констатирал убедителна доказателствена подкрепа за намерение у подсъдимия да ознаменува завършека на вечерта с хулиганска по естеството си изява – „прощална“ стрелба. С оглед на това наличието на евентуален умисъл законосъобразно е изключено, поради липсата на установена по несъмнен начин пряко преследвана от дееца цел. Напълно излишно в протеста (стр. 5, стр. 11) се обсъжда самонадеяността като форма на непредпазливата вина и разликата й с евентуалния умисъл като форма на умишлената вина. Първо, твърдението, че въззивният съд бил приел съзнавана непредпазливост като форма на непредпазливата вина е невярно. В мотивите на атакуваното решение последователно и безпротиворечиво е защитена теза единствено за проявена от подсъдимия несъзнавана непредпазливост. По-същественото е, че дефинитивно при самонадеяността деецът съзнава възможността от неговото поведение да настъпят вредни последици, но в представите му са отразени определени фактори, въз основа на които той необосновано разчита, че общественоопасният резултат няма да настъпи, защото взема мерки, лекомислено надявайки се да предотврати вредните последици. Констатации в такъв смисъл във въззивното решение няма, нито пък в обвинителния акт са залегнали твърдения в подобна насока. В конкретния казус подсъдимият не е взел никакви мерки, насочени към предотвратяване на смъртта на пострадалия, защото въобще не е допускал възможността за настъпването на такъв резултат. Не е спорно по делото, че на подсъдимия Х. са били отлично известни характеристиките на собственото му оръжие; че той го е държал в ръка, без да го обезопаси чрез включване на степенната му защита; че за да произведе изстрела очевидно е упражнил натиск върху спусъка с прилагане на необходимото усилие. В разглеждания случай обаче той не се прицелвал с оръжието в пострадалия К. (още по-малко има някакви данни да е насочвал пистолета последователно и към свидетелите С. и К., както се твърди в жалбата на частните обвинители). Съгласно приетия от съда механизъм на възпроизвеждането на изстрела към момента на затварянето на предната дясна врата с ръката, с която подсъдимият е държал пистолета, съчетано с потеглянето на автомобила на заден ход, дулото на оръжието е попаднало в отвора между средната колона на двете десни врати и отворената дясна врата с насоченост срещу седящия на задната дясна седалка пострадал. Оръжието не е било целенасочено и съзнателно позиционирано от подсъдимия директно срещу пострадалия, а се е оказало в такова положение следствие едновременното движение на ръката на подсъдимия при затварянето на предната дясна врата и движението на автомобила назад, довели до съприкосновението на ръката с пистолета с колонката между двете десни врати при движението на автомобила назад и изместване на насоката на дулото на оръжието. В такова положение и в такъв момент е бил произведен фаталният изстрел, който въззивният съд е характеризирал като „неволен“, т. е. „нецеленасочен“, „нежелан“ (каквито определения са буквално употребени в Р. № 523 от 27.09.1999 г. на ВКС по н. д. № 468/99 г., II н. о., Р. № 139 от 18.Х.1994 г. по н. д. № 147/94 г. ВК). Самото действие на подсъдимия по натискане на спусъка не е било целенасочено осъществено в изпълнение на някаква конкретна оформена в съзнанието му пряка цел. Както отклоняването на дулото към пострадалия, така и произвеждането на изстрела са се случили в резултат на преплитането на различни самостоятелни каузални фактори, които в съвкупността си са довели до общественоопасния резултат. Евентуалният умисъл винаги предполага съзнание за причинната връзка между деянието и настъпването на резултата. Когато при извършване на деянието подсъдимият няма представа за последващото въздействие на привходящ каузален фактор, който в съчетание с неговото поведение, съвкупно обуславя резултата, налице е непредпазливост (ако той е могъл да предвиди резултата). В случая такъв фактор е потеглянето на автомобила на заден ход при отворена дясна задна врата, в момент, в който подсъдимият се е намирал в непосредствена близост до дясната колонка и е затварял предната дясна врата с ръката, държаща пистолета. Без съмнение подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди възможността за настъпване на общественоопасните последици – произвеждането на изстрел при държане на необезопасено оръжие с пръст на спусъка, затваряне на вратата със същата ръка, в която е бил хванат пистолета, местонахождението му в непосредствена близост до колонката между двете десни отворени врати. С оглед характера на оръжието боравенето с него е изисквало особено внимание, което подсъдимият не е проявил. В случая дори не е било необходимо съблюдаването на някакви специални правила за безопасност съгласно специалните нормативни актове от разглежданата област. Подсъдимият е трябвало да прояви „най-елементарна житейска предвидливост“ (Р. № 118 от 27.05.1998 г. на ВКС по н. д. № 517/97 г., I н. о.), за да изключи възможността от произвеждане на изстрел – да не слага пръста си на спусъка, да не държи зареденото оръжие в непосредствена близост до хора, да не извършва движения с ръката, в която държи пистолета, особено да затваря вратите на автомобил, който предстои да потегли. Всички тези обстоятелства обаче не променят факта, че той не е предвиждал резултата. В случая е налице във висока степен нехайно, безразсъдно боравене с оръжието от страна на силно повлиян от алкохола човек, който в описаната обстановка безотговорно е игнорирал опасността от възможно произвеждане на изстрел при потеглянето на автомобила, но нито е искал, нито съзнателно е допускал общественоопасните последици. Ето защо решаващите изводи на въззивната инстанция относно формата на вината и квалификацията на извършеното престъпление са обосновани и законосъобразни. 4. Настоящият съдебен състав извърши проверка на атакувания съдебен акт и в контекста на релевирания касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В рамките на санкционната част на разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от НК БАС е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия Х., изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, трудовата му и семейна ангажираност, влошеното здравословно състояние на дееца. Към съвкупността от отегчаващи обстоятелства съдът е отнесъл завишената обществена опасност на деянието с оглед установения механизъм на осъществяването му, мястото и времето на извършването, високата степен на алкохолно опиване, в която се е намирал – състояние, в което сам се е поставил. При преценката на тези обстоятелства съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК въззивният съд е отмерил наказанието на касатора Х. при превес на отегчаващите обстоятелства, а именно четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Между така определеното спрямо подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК наказание и реалната обществена опасност на деянието и дееца не се констатира очевидна диспропорция, обуславяща несправедливостта му. От вниманието на съда не е убягнал нито един факт, който има отношение към правилната индивидуализация на наказанието, което подсъдимият следва да понесе. В тази насока защитникът неоснователно упреква решаващия съдебен състав, че незаконосъобразно влошил положението на подсъдимия, като не приел оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина като смекчаващо обстоятелство. Некоректно се изтъква, че съдът нарушил забраната на чл. 103, ал. 3 от НПК, като направил опит да прехвърли доказателствената тежест върху подсъдимия. Поведението на подсъдимия в процеса дефинитивно не е основание за утежняване на наказателноправното му положение. Но в разглеждания случай въззивният съд не е нарушил посочената разпоредба с отказа си да приеме дадените от дееца обяснения като смекчаващо обстоятелство. Съдът действително не може да отчита счетените за неистинни обяснения като отегчаващо обстоятелство, но няма задължение автоматично да смекчава отговорността на подсъдимия на основание дадените обяснения, без оглед на правдивостта им. Процесуалното поведение на подсъдимия може да се преценява като реално смекчаващо обстоятелство, когато добросъвестно допринася за разкриването на обективната истина. Само такова поведение свидетелства за искреността на декларираната от касатора критичност към извършеното и изразява действителната му негативна оценка за собственото му поведение. Настоящият съдебен състав споделя и становището на предходната инстанция за завишена обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, изводими от конкретно установеното по делото поведение на подсъдимия. Не може да се игнорират обстоятелствата за обективираното в действията му грубо пренебрежително отношение към регламентираните правилата за безопасност при носенето и боравенето с огнестрелно оръжие, констатирано и от ВКС. Проявеното от подсъдимия Х. нехайство и безотговорност при носенето и държането на необезопасено оръжие в присъствието на други хора, затварянето на вратата на автомобила с ръката, в която се е намирал пистолетът, и то с пръст на спусъка, без съмнение представляват обстоятелства, които отегчават отговорността му. От механизма на деянието и обстановката, при която то е било осъществено, няма никакво основание да се черпят доводи в подкрепа на претенцията за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Наред с изложеното, ВКС прецени като неоснователно и възражението на повереника на частните обвинители за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия с оглед твърдяната необходимост от увеличаването му. Индивидуализираното по вид и размер наказание – четири години лишаване от свобода – е ориентирано към предвидения в чл. 122, ал. 2 от НК санкционен максимум, с което на практика е изпълнено искането на касаторите частни обвинители за определяне на наказанието „по-близо до максимума“. Категорично не могат да бъдат споделени застъпените в тяхната жалба съображения, че отговорността на подсъдимия се отегчавала от опитите да се заличат следите от престъплението, скриването на оръжието в личния му автомобил, неоказване на съдействие на медицинския екип и полицейския патрул, изоставянето на трупа на пострадалия на маса в ресторанта, проявената към него през деня агресия. Такива факти не фигурират като установени в атакувания съдебен акт и следователно няма как да рефлектират върху индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Всички останали посочени от повереника обстоятелства са взети предвид от въззивния съд, като значението им е адекватно оценено именно в насока отегчаване отговорността на подсъдимия. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е релевиран и в протеста на прокурора, като обаче е мотивиран в контекста на упражнените от БАС правомощия по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с преквалификацията на извършеното от подсъдимия Х. деяние от престъпление по чл. 115 от НК в такова по чл. 122, ал. 2 от НК. Прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление логично предопределя необходимост от корекция на проверявания съдебен акт и в частта за наказанието, което следва да бъде индивидуализирано в законоустановените предели на новото престъпление, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден. Изложените дотук съображения дават основание на ВКС за извод, че определеното от БАС наказание спрямо жалбоподателя Х. за извършеното престъпление по чл. 122, ал. 2 от НК съответства на конкретната обществена опасност на дееца и на извършеното от него деяние, като успешно допринася за осъществяване на генералната превенция, без да се явява прекомерно сурово за извършителя. Наказанието за това престъпление се явява най-тежкото от определените за отделните, извършени от подсъдимия Х., престъпления, поради което законосъобразно е наложено като общо наказание за съвкупността на основание чл. 23, ал. 1 от НК. Конкретният му размер не дава основание да се обсъжда възможността за отлагане на изтърпяването на общото наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК. 4. Не са налице твърдените от касатора Х. и защитника му пороци в гражданската част на атакувания съдебен акт. Гражданските претенции за репариране на претърпените неимуществени вреди от ищците С. К., съпруга на пострадалия Н. К., и на В. К. и Г. К., негови синове, са уважени съответно за сумите от 140 000 лева за първата ищца и по 130 000 лева за вторите двама. Обезщетение се дължи за действително понесените болки и страдания, поради което и първостепенният, и въззивният съдебни състави законосъобразно са изследвали въпросите за обема и интензитета на реално претърпените от деянието морални вреди, като са им дали верен отговор. Отчетени са съществувалите топли отношения между пострадалия и близките му, тяхната взаимна обич и привързаност, изградената необходимост да общуват помежду си, атмосферата на разбирателство, близост и взаимопомощ, която са утвърдили във взаимоотношенията си. Няма основание за намаляване на присъдените суми, тъй като съдебните инстанции са оценили както изживените морални страдания и шока от внезапната смърт на най-близкия им човек – съпруг и родител, така и непреходната душевна мъка на ищците от необратимостта на загубата. Съгласно критерия на справедливостта паричният еквивалент на понесените от тях болки и страдания включва и вредите, които неминуемо ще търпят и в бъдеще. Неприемливи са изложените от защитника на подсъдимия съображения досежно възрастта на пострадалия, стандарта му на живот и неговите доходи от трудовата му дейност като готвач. На обезщетяване подлежат изпитаните от ищците страдания от трагичната смърт на любимия им човек, които дълбоки и покъртителни чувства са поначало неизмерими в пари. Преживяната мъка и скръб от преждевременната загуба на техния съпруг и баща са единствените меродавни фактори при конкретизацията на размера на обезщетенията, като оценката им не се влияе и от платежоспособността на подсъдимия. Поради това касационната инстанция намери, че атакуваното решение е законосъобразно и справедливо и в гражданската му част. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 30.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 182/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд, НО. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.