Р Е Ш Е Н И Е № 571 София, 21 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1805 по описа за 2012 година. Главният прокурор е направил искане за възобновяване на нохд № 817/08 г. на Районния съд-гр.Разлог; отмяна на постановената по него присъда № 5373 от 18.10.2011 г. и на решение № 115 от 01.06.2012 г. по внохд № 4/12 г. на Окръжния съд – гр. Благоевград в частта, с която не е определена периодичност на изпълнение на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” на подсъдимите А. В. А., С. Е. Х. и И. Ц. З. и в тази част - делото да се върне за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Останалите страни – осъдените, частните обвинители и граждански ищци, редовно призовани, не се явяват. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С посочената по-горе присъда РРС осъдил А., Х. и З., както следва: 1) А. – за две престъпления, извършени на 20.04.2008 г., на основание чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.55 НК, като по реда на чл.23, ал.1 НК определил едно общо наказание – пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично, за срок от 10 месеца; 2) Х. – за две престъпления, извършени на 20.04.2008 г., на основание чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.55 НК, като на основание чл.23 НК определил едно общо наказание – пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично, за срок от 6 месеца; 3) З. – за деяние, извършено на 20.04.2008 г., на основание чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 и чл.55 НК на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти семдмично, за срок от 6 месеца; 4) със същата присъда А. и Х. са оправдани по първоначалното обвинение по пункт втори, а именно по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.129 и чл.20, ал.2 НК. Присъдата на РРС е потвърдена с цитираното вече решение на БОС. Като съобрази горното, доводите на прокурора и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – основателно. Въззивният съдебен акт е влязъл в сила на 01.06.2012 г. (чл.412, ал.2, т.1 НПК), а искането е направено на 11.09.2012 г. – в законно установения в чл.421, ал.1 НПК срок. Допуснати са нарушения на материалния закон. Съгласно чл.42б, ал.1 НК пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. Само съдът разполага с правомощие да определи периодичност на коментираната пробационна мярка. От друга страна, съгласно чл.42, ал.2 НК пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения, като по изключение те могат да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения. Законът не предвижда задължение за съда да определя периодичност на срещите. В разрез с установеното от закона, РРС не е определил периодичност на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес”, макар да е бил задължен, а е определил периодичност на пробационните мерки „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, с каквито правомощия не разполага. Отделно от казаното, данните по делото указват, че за осъдения З. е допуснато и друго нарушение на закона. Съдът по същество е отказал приложението на чл.78а НК спрямо него, тъй като е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от НПК. От свидетелството за съдимост на името на З. (л.82 от досъдебното производство) е видно, че с решение по нахд № 454/05 г.,в сила от 01.12.2006 г., е признато, че на 22.02.2005 г. З. е извършил престъпление по чл.216, ал.4, във връзка с ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. С постановление № 7/85 г. на Пленума на Върховния съд, т.4, ясно е указано, че лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по чл.78а НК, ако е изтекла една година от изпълнението наложената мярка за обществено въздействие или глоба. Тези указания не са съобразени от предходните инстанции. По делото не е изяснено кога е изпълнено административното наказание глоба, определено на З. с посоченото решение. Иначе казано, отказът на съда да приложи чл.78а, ал.1 НК е преждевременен и поради това незаконосъобразен. Изложеното налага следните изводи: Допуснатите нарушения спрямо осъдените А. и Х., съответно на внесеното от главния прокурор искане, могат и следва да бъдат отстранени от настоящата инстанция, тъй като констатираното касационно основание е в тяхна полза. Допуснатите нарушения спрямо осъдения З., не могат да бъдат санирани по идентичен начин. Нарушенията свързани с пробационните мерки, са в пряка зависимост от разрешаването на въпроса относно наказателната му отговорност въобще, поради което делото в тази му част следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, с оглед на правомощията му по чл.337, ал.1, т.4 НПК. Водим от изложеното на основание чл.425, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 4/2012 г. на Окръжния съд – гр. Благоевград. ИЗМЕНЯ постановеното по него решение № 115 от 01.06.2012 г., както следва: - ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която е потвърдена присъдата на Районния съд – гр. Разлог, постановена по нохд № 817/08 г., спрямо А. В. А. и С. Е. Х.; - ОПРЕДЕЛЯ спрямо А. и Х. перодичност на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес”, определени за всяко едно от престъпленията по чл.131 НК и по реда на чл.23, ал.1 НК, а именно – два пъти седмично; - ОТМЕНЯ спрямо А. и Х. периодичността, определена спрямо пробационните мерки „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, определени за всяко едно от престъпленията по чл.131 НК и по реда на чл.23, ал.1 НК; - ОТМЕНЯ посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдена присъдата на Районния съд – гр. Разлог по нохд № 817/08 г. по осъждането на И. Ц. З. и в тази част ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд – гр. Благоевград от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: