Р Е Ш Е Н И Е   № 486   София, 05.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 1611 /2009 година. Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от М. Х. К. с вх. № 1259 от 23.01.2008г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение. № 744/22.07.2005г. по гр.д. № 1434/2004г. на Хасковски РС, потвърдено с решение № 304/21.06.2006г. по гр.д. № 689/2005г. на Хасковски РС, оставено в сила с решение № 1450/23.01.2008г. по гр.д. № 1516/2006г. на ВКС, ІІІ гр.о. С потвърденото решение е отхвърлен искът, предявен от молителката М. Х. К., З. Щ. Е. и С. Х. С. да бъдат осъдени Ш. А. Д. и Л. Е. Д. да им отстъпят собствеността и владението върху имот с площ 800 кв.м. с № 398 по кадастралния план на м. “О” в землището на гр. Х.. Основният довод е, че в хода на производството не е била изпратена цялата преписка по изкупуване на правото на собственост от наследодателят на молителката като бивш ползувател и конкретно, че не е бил изпратен протокола, съдържащ становището на комисията по пар. 4 от ЗСПЗЗ. Самият протокол не се изпраща, а се иска отново ВКС да изиска преписката от Общината. Ответниците по молбата считат, че тя е недопустима, тъй като молителите не се позовават на ново доказателство, което не им е било известно в хода на производството и са могли да се снабдят с него. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени изложеното в молбата и приложените с нея доказателства, намира следното: Молбата е подадена на 23.01.2009г., а решението по спора е влязло в сила на 23.01.2008г. Молителя твърди, че цялото съдържание на преписката и становището на комисията по пар.4 от ЗСПЗЗ й е станало известно при заявеното от нея искане пред общината с входящ номер от 04.12.2008г. Съобразно тази дата, молбата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал.1 т.1 от ГПК, поради което съдът я преценява за допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да послужи като основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК, новото обстоятелство и новото доказателство, с което то се установява следва да е съществувало в хода на производството, но страната поради независещи от нея обективни причини не е могла да се снабди с него и кумулативно то да е от значение за изхода от спора. В конкретния случай не е налице нито една от двете предпоставки. Преписката е била изискана в хода на процеса и ако молителката е проявила дължимата грижа е могла да установи дали изпратените копия съставляват материалите по цялата преписка. От нито едно доказателство по делото не се установява, че съществува протокол на комисия по пар. 4 от ЗСПЗЗ. Такъв молителката не представя, въпреки, че от писмо на Община Х. се установява, че тя е имала достъп до преписката на 04.12.2009г. Дори да съществува такъв протокол /което не е доказано по делото/ то той би представлявал становище на формиран за това колективен орган, но той не съставлява доказателство, че наследодателят на ищците е построил сграда в предоставено му за ползване с акт на МС место от 800 кв.м., поради което съдът е приел, че не са налице предпоставката на пар. 4а от ЗСПЗЗ. Самите ищци в отговорите си по чл. 114 от ГПК са признали това обстоятелство. Съдът е отхвърлил иска и защото не са налице предпоставките по пар. 4б от ЗСПЗЗ, защото наследодателят на ищците, от който изхожда заявлението за изкупуване не е прибивавал в населеното место, където се намира предоставеното му за ползване место. Безспорно е установено, че през 1989г. се е изселил в Т. и периодично е посещавал Р. България. Следователно констатациите на комисия по пар.4 от ЗСПЗЗ са извън съдебно становище на служебни лица, което не би могло да опровергае доказателствата по делото. В този смисъл протокола, на който се позовава молителката не е новооткрито доказателство, с което тя да не е могла да се снабди, а и не удостоверява обстоятелства, които да са от значение за изхода от делото, поради което не е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК. Наведените пространно доводи за неправилност на решението поради неправилни изводи на съда от събраните доказателства са неотносими в производството по отмяна на влязло в сила решение. Отмяна по чл. 303 от ГПК на влязлите в сила решения не с способ за проверка правилността на влезли в сила съдебни решения а способ за защита срещу съдебни решения, ползващи се със стабилитет само на наведените в този текст изчерпателно изброени основания. . По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1* от 23.01.2008г подадена от М. Х. К. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение. № 744/22.07.2005г. по гр.д. № 1434/2004г. на Хасковски РС, потвърдено с решение № 304/21.06.2006г. по гр.д. № 689/2005г. на Хасковски РС, оставено в сила с решение № 1450/23.01.2008г. по гр.д. № 1516/2006г. на Върховен касационен съд,, трето гр.о. .     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: