Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 8 май 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 646/ 2012 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения С. П. В., от [населено място], срещу влязлата в сила присъда от 30. 03. 2011г., на Софийски районен съд, наказателно отделение 95 състав, постановена по НОХД № 5663/ 2010г., по описа на съда, потвърдена с въззивно решение № 1260 от 28. 11. 2011г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 17 въззивен състав, по ВНОХД № 3913/ 2011г. В искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения С. П. С. се релевират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК, а именно: нарушение на закона, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява се искане за отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на дееца, аргументирано алтернативно: поради липса изобщо на осъществен престъпен състав, или на основание чл. 9, ал. 2 НК. В съдебно заседание пред ВКС искането се поддържа от осъденото лице и неговия служебен защитник, назначен в настоящото производство, по съображенията в него. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения С. П. В. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Софийският районният съд, наказателно отделение, 95 състав, е признал подсъдимия С. П. В., от [населено място], за виновен в това, че на 27. 08. 2009г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с подсъдимия Д. А. А. (осъден по същото дело), отнел чужди движими вещи, на обща стойност 10 лв., от владението на МОЛ А. И. Т., без нейно съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите. Със същата присъда, подсъдимият Д. А. А. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК- на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК- за срок от три години. С цитираното въззивно решение, Софийският градски съд, наказателно отделение, 17 въззивен състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е изцяло неоснователен, поради следното: Възраженията, подробно развити в искането, макар и формално насочени към процесуалната законосъобразност на доказателствената дейност на решаващите съдилища, се отнася до несъгласието на осъденото лице с приетите по делото фактически положения, поставени в основата на осъждането му, т.е. релевира се необоснованост, която е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания. ВКС не контролира фактическите положения, приети по делото, доколкото последната инстанция по фактите е въззивната, но в неговите правомощия е да провери съблюдаването на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави по фактите. Предходните инстанции са изложили подробно и убедително съображенията си, мотивирали ги да заключат, че осъденият В., в съучастие с второто осъдено по делото лице- Д. А., са извършители на престъплението, за което са признати за виновни и осъдени, приемайки за несъмнено доказано тяхното авторство по отношение на инкриминираната им квалифицирана кражба. Следва да се отбележи, че в настоящия случай производството пред първата инстанция се е развило по реда на Глава ХХVІІ НПК- Съкратено съдебно следствие, в рамките на което всеки от двамата осъдени е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Вярно е, че поначало това цялостно признание на инкриминираната фактология, направено от дееца, по никакъв начин не освобождава решаващия съдебен състав от задължението му да прецени доколко то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Напротив, с нормата на чл. 372, ал. 4 НПК законът изрично му вменява това задължение, т.е. за да постанови определението си, с което обявява,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, инкриминирани с обвинителния акт, съдът следва да е направил извода, че то е доказателствено подкрепено. В случая липсват данни, въз основа на които да се сподели тезата, че доказателствата по делото не подкрепят направените самопризнания. Напротив, подробните обяснения на всеки от двамата дейци за произтеклите събития, са намерили потвърждение в данните, изведени от показанията на свид. А. Т., установяващи също точният предмет на престъплението и неговата стойност (обхванати от направените признания), протокола за оглед на местопроизшествие, експертните справки от проведените дактилоскопни изследвания, заключенията на дактилоскопната и оценителната експертизи. Инстанционните съдилища са основали констатациите си на формираната по делото доказателствена съвкупност, оценена обективно, всестранно и пълно, при стриктното спазване на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК. При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от С. В. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на по- тежко наказуемия престъпен състав на кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, въззивният съд, сезиран с идентични доводи за неправилното приложение на материалния и процесуалния закон, законосъобразно е счел, че следва да потвърди присъдата на СРС, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл влязлата в сила присъда, предмет на проверка в настоящото производство, е и законосъобразна. Липсва основание и за приложение на материалноправната норма на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на искателя В.. Вярно е, че стойността на предмета на престъплението е ниска- 10 лв., но това не е единственият критерий, който следва да бъде съобразен при оценката на обществената опасност на конкретното престъпление, включително и доколко тя би могла да бъде приета за явно незначителна, за да се счете, че деянието, предмет на приключилото с влязла в сила присъда наказателно производство, е малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Налице са два отделни квалифициращи признаци на по- тежко наказуемия състав на кражба, от една страна свързани със специфичните особености на самото деяние (дръзко изпълнен взлом, през нощта, в резултат на който са настъпили сериозни поражения на търговското съоръжение- павилион за вестници), и от друга- на субекта на престъплението- осъденият В. е осъждан многократно (все за престъпления срещу собствеността), като инкриминираното деяние е извършено от него при условията на опасен рецидив. Ето защо, съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства, не може да формира извод, че извършеното от С. В. престъпно деяние засяга в толкова незначителна степен обществените отношения, свързани със собствеността, че да изключва необходимостта от въздействие по пътя на наказателната репресия. В конкретния казус липсва правно основание да се приеме присъствието на която и да било от двете възможни хипотези на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на В.- когато деянието поначало не съдържа характеристиките на обществена опасност, като основно обективно качество на престъплението, или в случая, при който макар такава да е налице, тя се оказва толкова незначителна, че третирането на конкретното деяние като престъпно е правно и обществено неоправдано. В този смисъл, проверяваните съдебни актове не влизат в колизия с цитираната в искането съдебна практика, в т.ч. и задължителна (ТР № 116/ 82г., ОСНК). Липсва основание за удовлетворяване на искането за връщане на делото за доразследване на прокурора, след отмяна от ВКС по реда на възобновяването, поради недостатъци на обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното съдебно производство. Като съдържание и реквизити същият е съответен на изискванията на чл. 246 НПК, и не препятства правата на осъдения да узнае фактологията и правната страна на повдигнатото му обвинение. Поради горните съображения, като намери, че не се констатират допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. В., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 5663/ 2010г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 95 състав, и отмяна на влязлата в сила присъда от 30. 03. 2011г., постановена по същото дело, потвърдена с решение № 1260 от 28. 11. 2011г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 17 въззивен състав, по ВНОХД № 3913/ 2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: