Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6

София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Донкова гр. д. № 3263 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
С въззивно решение № 260154/20.04.2021 г. по гр. д. № 823/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците И. А. Т. и Р. И. Р., като вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по предявените от М. В. Б., Н. Г. П. и А. Г. Б. срещу И. А. Т. и Р. И. Р., искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост върху реална част от дворно място, с площ от 56 кв. м., при описани граници, обозначена със зелен цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза скица, представляваща неразделна част от съдебното решение, която реална част погрешно е отразена в одобрената кадастрална карта на [населено място], [община], в границите на имот с идентификатор **, собственост на ответниците, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор ** и ответниците са осъдени да им предадат владението върху описаната реална част. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците Н. А. Ф. и В. П. Ф. за признаване правото на собственост върху реална част от имот с идентификатор **, с площ от 12 кв. м., при описани граници, която реална част погрешно е отразена в одобрената кадастрална карта в границите на гореописания имот, собственост на ответниците, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор ** и за осъждане на тези ответници да им предадат владението върху описаната реална част.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. Е. К. – П. като пълномощник на ответника И. А. Т.. Поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Касационна жалба е подадена и от адв. Б. П. и адв. П. С. като пълномощници на ответницата Р. И. Р. /Т./.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят И. А. Т. е поставил следните правни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. „следва ли при произнасяне по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот, при въведено възражение от ответника за уредени регулационни сметки, по силата на писмен договор и възражение по чл. 79 ЗС, съдът при спазване възприетото с ТР 3/1993 г. на ВС, ОСГК становище за стабилизиране на отчуждителното действие на плана, да изследва дали е налице доброволно отстъпване на завладяната спорна част от имота, което завладяване да е продължило повече от 10 години“. Сочи се противоречие с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. 2. “следва ли при установяване на фактите от значение за изхода на спора, съдът да обсъди и тълкува по реда на чл. 20 ЗЗД, направените от страната признания на неизгодни факти, съдържащи се в писмено доказателство – договор, с удостоверяване на подписите, които преценени според правилото на чл. 175 ГПК, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция“; 3. „длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички възражения, които въззиваемата страна е сторила в отговора си по чл. 263 ГПК“.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката Р. И. Р. е поставила следните въпроси: 1. задължен ли е съдът при постановяване на решението да извърши преценка на всички относими доказателства и доводите на страните; Сочи се противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на четвърто г. о. и решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на второ т. о.; 2. „може ли съдът да признае за собственици лица на основание наследствено правоприемство, без да има категорични доказателства, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател“; 3. при действието на ЗТСУ /отм./ и предхождащите го устройствени закони счита ли се за приложен дворищнорегулационен план, съответно придобива ли се окончателно право на собственост върху придадена към съседен парцел част, ако същата е била заета и от заемането й са изтекли повече от 10 години; Поддържа се противоречие с ТР № 3/1993 г., решение № 200/11.05.2011 г. по гр. д. № 439/2010 г. на първо г. о.; решение № 120/05.03.2009 г. по гр. д. № 4746/2007 г. на трето г. о.; решение № 1233/12.12.2008 г. по гр. д. № 3630/2007 г. на четвърто г. о.; решение № 174/26.06.2013 г. по гр. д. № 1862/2013 г. на първо г. о.; решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на първо г. о.
Ответниците по жалба, чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Ищците са изложили твърдения, че като наследници на Г. А. Б. са придобили на основание наследствено правоприемство и давностно владение собствеността върху имот, който по плана на населеното място от 1928 г. е заснет с пл. № *в кв.6. По този регулационен план за имота, заедно с имот пл. № *, бил отреден съсобствен парцел **** По действащия план имотът е заснет с пл. № *и за него е отреден самостоятелен УПИ ***. По кадастралната карта имотът е с идентификатор **. Процесната реална част погрешно е включена при одобряване на кадастралната карта в границите на имот с идентификатор **, собственост на ответниците.
Ответниците са оспорили исковете. Възразили са, че тази част представлява част от собствения им УПИ *** в кв. 40 по действащия регулационен план от 1973 г.
По делото е установено, че ищците са наследници-съпруга и деца на Г. А. Б., починал през 1983 г. Баща на наследодателя на ищците е А. Г. Б., починал през 1964 г.
Съгласно заключенията на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, за [населено място] има изработени два регулационни плана и три кадастрални. През 1928 г. са одобрени кадастрален и регулационен план, които през 1973 г. са обезсилени с одобряване на нови кадастрален и регулационен план със Заповед № 3039/08.08.1973 г. на ОНС на [населено място]. Регулационният план от 1973 г. е действащ и към настоящия момент. По плана от 1928 г. имотът на ищците е заснет с пл. № *, с площ около 794 кв. м., а този на ответниците, съседен от изток на имота на ищците с пл. № *, с площ около 850 кв. м. В разписната книга към плана имот пл. № *е записан на Г. Б. /баща на А. Б. и дядо на наследодателя на ищците Г. А. Б./. Имотът е с неправилна форма и в дъното му е заснета двуетажна, масивна жилищна сграда. Имот пл. № *е записан на А. И. Т.. Имотът е с неправилна форма и има лице на прилежащата [улица] м., измерени графически върху плана. За имоти пл. № * и пл. № *е отреден съсобствен парцел по регулация *****, в кв. 6, като цялото лице на парцела е от имота на ищците пл. № *, от където се осъществява достъпът до имотите. Придаване по регулация на реални части от имоти по регулационния план от 1928 г. се е предвиждало, както за изравняване на правата на съсобствениците в образувания съсобствен парцел ***, ***396, така и за урегулиране на съседния имот пл. № *, собственост на ответниците Ф., към който се придава цялото лице на имот пл. № *, собственост на Т. и Р.. Няма данни да се е предвиждало придаване по регулация на части от имот пл. № *към имот пл. № *. Имотната граница между имоти пл. сн. № *и * по плана от 1928 г., е изместена в кадастъра от 1973 г., по посока на имот пл. № *, като имотът на ответниците е навлязъл с 3,38 м. в лицето на имота на ищците. По този начин е осигурен вход за имота на Т..
Регулационният план от 1928 г. е обезсилен с влизане в сила на одобрения със Заповед № 3039/08.08.1973 г. и действащ и към момента регулационен план на [населено място]. С него в кадастъра от 1973г. имотът на ищците, бивш пл. № *, кв.6, е заснет с пл. № *и за него е отреден самостоятелен парцел *** в кв. 40 по РП, преобладаващо по имотни граници, с площ по плана 590 кв. м. В разписната книга към плана е записан на наследници на А. Б., сред които е наследодателят на ответниците Г. А. Б..
Имотът на ответниците Т., бивш пл. № *, е заснет в кадастъра от 1973 г. с пл. № *в кв. 40, записан е в разписната книга на А. И. Т., презаписан на Р. Т. и И. Т.. За него е отреден самостоятелен парцел *** в кв. 40, по имотни граници, с площ по плана 691 кв. м.. Имотът има лице с ширина на улично-регулационната линия 3,38 м., което лице е заето от имота на ищците с пл. № *по плана на [населено място] от 1928 г. Регулационната линия между имота на ответниците Т. и парцела, отреден за имота на ищците ***, минава по имотната граница или регулацията не предвижда придаваеми места между тях и уреждане на сметки. Лицето на имота на Т. и Р. е лице и на парцела, отреден за имота. Регулацията е преобладаващо по имотни граници, включително регулационните линии минават по спорните имотни граници, поради което придаваеми места между процесните имоти по този план не е имало.
В КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, имотът на ищците е заснет с идентификатор ***, а имотът на ответниците с идентификатор ***. В кадастралната карта имотът на ищците отговаря на заснемането му в кадастъра от 1973 г. В нея е нанесено лицето на имота на Т., с ширина на уличнорегулационната линия 3,38 м. Настоящата имотна граница между имотите в кадастралната карта е изместена по отношение на кадастъра от 1928 г. навътре в имот бивш пл. № *. Имотът на ответниците е навлязъл с 3,38 м. /измерени на място/ в лицето на имота на ищците, като това е площта между черната и червената линия на приложената скица, обозначена със зелен цвят /около 120 кв. м./. Тази част в кадастъра от 1973 г. и в кадастралната карта от 2010 г. е отразена като част от имота на ответниците.
Имотите имат материализирана на място граница- ограда от метална мрежа на бетонови колове върху бетонова основа. Тази ограда не отговаря на имотните граници по плана от 1928 г. и на регулационните линии на парцелите, но съвпада с имотната граница по КРП от 1973 г.
В първоинстанционното решение е прието, че ответниците са собственици на имот с идентификатор *** по кадастралната карта, идентичен с имот с пл. № * в кв. 40 по КРП на [населено място] от 1973 г., за който е отреден парцел ***. И. Т. е признат за собственик на имота заедно с Р. Т. на основание наследство и давностно владение с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 31/08.02.1991 г. и предвид легитимиращото действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост, е придобил собствеността върху 1/2 ид. част от имот с идентификатор ***. Ответницата Р. е собственик на основание дарение, обективирано в нотариален акт № 131/09.12.1996 г., том IV, нот. дело № 1782/1996 г. на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ***, идентичен с имот с пл. № *в кв. 40 по КРП на [населено място] от 1973 г., за който е отреден парцел ***, прехвърлена й от Р. Т..
Въз основа на свидетелските показания е установено, че поставената на място ограда между имотите на страните е съществувала приблизително от началото на шейсетте години на миналия век. Първоначално оградата е от дървени летви, а в последствие е заменена с ограда от мрежа /телена/, като няма изместване на новата ограда и същата следва местоположението на премахнатата. Оградата започва след жилищната сграда на Б., която е разположена на уличната регулационна линия и продължава до врата, от която се влиза в дворното място на ответниците. Достъпът до дворното място, разположено навътре от уличната регулационна линия, се осъществява по проход между имотите на Б. и Ф., с ширина около 3-3,5 м., който се е оформил като път. Свидетелските показания са непротиворечиви относно обстоятелството, че този проход винаги се е ползвал единствено от ответниците и по отношение на него ищците не са заявявали собственически претенции до преди година и половина -две.
Имотната граница между имотите на страните, отразена в кадастралния план от 1928 г. не съвпада с настоящата имотна граница, отразена в действащата кадастрална карта, като е изместена навътре към имота на ищците, бивш пл. № 396, с 3,38 м. Това изместване е в резултат на сключения между А. Г. Б. и А. И. Т. договор от 10.02.1949 г., със заверка на подписите от членовете на назначената със заповед № 2/14.01.1949г. на председателя на управата на [населено място], комисия по чл. 17, б. „ж“ за определяне на размера на обезщетението за придаваемите части. С него страните се съгласяват да се запазят старите имотни граници, като А. Б. дава три метра лице откъм страната на Ф., което да служи като път за достъп до имота на А. Т., като същото се заплати по определената от комисията цена от 300 лв. на кв. м.
Районният съд е счел, че ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат разясненията в ТР 3/1993 г. на ВС, ОСГК - тя ще се счита приложена ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от десет години. Макар и да не се представят доказателства цената на придаваемата част да е платена, от свидетелските показания се установява, че владението върху нея е предадено и е осъществявана фактическата власт от собствениците на съседния имот с пл. № *повече от десет години. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, че между двата имота е имало поставена ограда, след края на къщата на ищците, разположена на регулационната линия по плана от 1973 г. до входната врата за дворното място на Т.. Приел е, че оградата съществува от началото на шейсетте години на миналия век, съобразявайки обстоятелството, че къщата на ищците е построена след издаването на скицата виза от 10.04.1959 г. Така между имота на Б. и този на Ф. се е оформил път/ проход между имотите на Б. и Ф., широк в началото откъм улицата 3,38 м., който според заключението на вещото лице е с площ от около 120 кв. м., в която се включват процесните 56 кв. м. Този път се е ползвал единствено от Т., като е служил за достъп до имота им. В обобщение е направил извод, че придадената реална част е заета и върху нея е упражнявано владение в продължение на десет години, поради което планът от 1928 г. следва да се счита приложен. Следващия приет и действащ към момента регулационен план на [населено място] е влезлият в сила на 08.08.1973 г., одобрен по време на действието на ЗТСУ. По този план от съсобствения парцел на ищците и ответниците са образувани два парцела. Парцел *** в кв. 40 е отреден за наследниците на А. Б.-баща на наследодателя на ищците. Парцел *** в кв. 40 е отреден за А. Т., наследодател на ответника И. Т. и на праводателката на Р. Р. -Р. Т.. При обособяване от съсобствения парцел ***, *, кв. 6 по РП от 1928 г. на самостоятелни парцели, регулационната граница между двата имота съвпада с имотната граница по приложения предходен дворищно-регулационен план. Регулационните линии по действащия план минават преобладаващо по имотните граници, като вярната имотна основа отразява приложения дворищно-регулационен план от 1928 г. Според експертизата по плана от 1973 г. няма придаваеми по регулация части между имотите на ищците и на ответниците и не може да става въпрос за прилагане или неприлагане на плана от 1973 г.
Посочено е, че с първия регулационен план от 1928 г. границата между имотите е променена. Планът е породил вещно-отчуждително действие с прилагането му, преди приемане на сега действащия план. Придадената реална част с широчина от 3,38 кв. м. и площ 120 кв. м. по регулация, в която се включват процесните 56 кв. м., е станала част в имот пл. № *, идентичен с имот пл. № *, в кв. 40, за който е отреден парцел *** по действащия регулационен план. Ето защо с изработването на плана от 1973 г. заснетата кадастрална граница отразява вярната имотна такава. Имотната граница съвпада с регулационната линия. Имотната граница не е променяна с действащия регулационен план. С оглед на това, че в кадастралната карта имотът на ищците отговаря на заснемането му в кадастъра от 1973 г., където заснемането е по имотни граници, не е налице грешка в кадастралната карта.
Във въззивното решение, в което също се съдържа позоваване на постановките на тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, е прието, че не е установено, че регулационният план е приложен. Напротив, чрез дадените от експерта констатации е доказано, че сметките по регулация не са били уредени. От договора от 1949 г. се установява, че е уговорен размер на обезщетението за придаваемото се място, но без изрично да е посочено, че така определеното обезщетение е заплатено. Не са ангажирани от ответниците доказателства, за това че дължимото на ищците обезщетение е заплатено. С оглед тези фактически констатации е възприет и извода, че макар и да се установява, че тази част е завзета, по отношение на нея планът не е приложен, т. е. не е настъпило условието за окончателното преминаване на собствеността.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложенията към двете жалби материалноправен въпрос. Същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото, като уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да бъде формулиран по следния начин: стабилизирало ли се е отчуждителното действие на регулационния план, когато придадената по регулация част е била заета и владението върху нея е продължило повече от десет години до влизането в сила на ЗУТ. Следва да се прецени съответствието на възприетото в обжалваното въззивно решение с разрешението, обективирано в трайно установената съдебна практика, включително с разясненията в тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, които намират приложение, както и с представената с касационните жалби.
Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 50 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260154/20.04.2021 г. по гр. д. № 823/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по жалбите на И. А. Т. и Р. И. Р..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и представят в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: