3 Р Е Ш Е Н И Е №151 гр. София 24.10.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2468 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Д. Д. С., [населено място], молба от 10.04.2013г. за отмяна на решение № 540/ 2008г. по т.д. № 266/ 2007г. на ВКС и потвърденото с него решение № 660/ 04.012007г. по т.д. № 1139/ 2006г. на Софийски апелативен съд, с което искът й по чл.407 /отм./ ТЗ срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен. Молителката поддържа, че в атакуваните решения е прието, че не може да се ангажира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради недействителност на застрахователния договор, сключен при липса на застрахователен интерес от бившия собственик на застрахованото МПС, който не се явява и ползвател на автомобила. Сочи, че е налице търговски обичай при ответника [фирма], по силата на който в полиците по застраховки „Гражданска отговорност” на водачите на МПС се вписва като застраховано лицето, посоченото в регистрационния талон като собственик на автомобила, макар то да е прехвърлило собствеността преди сключването на застраховката, като същевременно застрахователният договор се подписва от новия собственик на МПС, с което той става страна по него. Твърди се, че този търговски обичай е новооткрито обстоятелство, което се доказва от сключените по-късно за същия автомобил застрахователни полици „Гражданска отговорност”, квитанциите за заплатени застрахователни премии и решението по иска по чл.45 ЗЗД. Ответникът, [фирма], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна по съображения, подробно изложени по делото. Претендира заплащане на направени по делото в размер на 3 420 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение по договор за процесуално представителство и фактура. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да потвърди решението на въззивния съд, Върховният касационен съд е споделил мотивите му за недействителност на застрахователния договор „Гражданска отговорност”, поради липса на застрахователен интерес към момента на сключването му, тъй като е сключен от продавача на лекия автомобил, прехвърлил собствеността му на делинквента преди датата на застраховката. Съдилищата са приели, че при застраховка „Гражданска отговорност” интересът се определя като правоотношение относно вещи, при чиято експлоатация или пазене има вероятност от увреждане на трети лица, затова при застраховка „Гражданска отговорност на МПС” застрахователният интерес е налице по отношение на лицата, които са собственици или ползватели, така както са изброени в чл.78 ЗЗ /отм./, в сила към деня на сключването на застрахователния договор за МПС, с което е причинено ПТП. Посочено е, че към датата на подписването на договора за застраховка, застрахованото лице не е собственик на лекия автомобил, като не е доказано и да е бил и ползвател на същия. Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Молбата за отмяна се основава на новооткритото обстоятелство, че договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е подписан от действителния собственик на МПС към момента на сключването му, от което се извежда довода, че именно той е страна по застраховката, а не посоченото в полицата застраховано лице, бивш собственик на автомобила, но на чието име с води МПС по свидетелството за регистрация. Дори да се приеме, че посредством представените по делото последващи застрахователни полици, квитанции за плащане на застрахователна премия по тях и от решението по иска по чл.45 ЗЗД се доказва, че лицето, подписало полицата, е различно от лицето, посочено като страна по застрахователния договор, това не води до обосноваване на извода, че страна по застраховката е подписалото договора лице. Страни по сделката са лицата, от чието име се прави волеизявлението за сключването му. В хипотеза, когато лицето, посоченото като страна по договора, не го е подписало, а подписът е положен от трето лице, е налице действие на третото лице от името на страната по договора, извършено при липса на представителна власт, което не се отразява на това кои са страните по правоотношението. Ето защо, полагането на подпис в полицата от действителния собственик на МПС при вписано застраховано лице по нея- бившият собственик на МПС, не е обстоятелство релевантно за изхода на спора, разрешен с актовете, чиято отмяна се търси, тъй като не води до извода, че страна по застраховката е лице, различно от приетото от съдилищата. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че не се доказва сочените от молителя обстоятелства и доказателства да са от съществено значение за делото, поради което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въпреки изхода на производството, на ответника по молбата за отмяна не следва да се присъдят посочените в списъка по чл.80 ГПК разноски от 3420 лева- адв. възнаграждение, тъй като не са представени доказателства, че същото е реално заплатено. От сключения договор за процесуално представителство се установява единствено, че е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3420 лева, платимо по банков път в срок до 14.06.2013г. Липсва платежен документ, доказващ изплащането на адвокатския хонорар, какъвто не се явява приложената фактура, която по своя характер е разчетен документ, а не документ, удостоверяващ плащането. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 10.04.2013г. на Д. Д. С., [населено място], за отмяна на решение № 540/ 2008г. по т.д. № 266/ 2007г. на ВКС и потвърденото с него решение № 660/ 04.012007г. по т.д. № 1139/ 2006г. на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.