Р Е Ш Е Н И Е №146 гр. София, 16 октомври 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора от ВКП Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 772/2017 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Г. Г. от ЛАК –служебен защитник на подс. Г. С. П. срещу решение № 136 от 1.06.2017 г. по внохд № 110/2017 г. на АС- Велико Търново. В жалбата са заявени касационни основания по чл. 348 ал.1 т. 1 и т. 3 от НПК. Твърди се, че съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като при определяне на наказанието по правилата на чл. 58 а от НК не е приложил разпоредбата на чл. 58 а ал. 4 от НК и чл. 55 от НК. Защитникът изразява несъгласие с извода на съда, че липсвали основания за това, тъй като от доказателствата се установявало, че са налице както многобройни, така също и две изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Според него пряка последица от това нарушение се явява наложеното на подс. П. наказание, което е явно несправедливо. Направено е искане за изменение на въззивното решение и за намаляване на размера на наказанието. В съдебното заседание пред ВКС, адв. Г. поддържа касационната жалба с развитите в нея аргументи. Подс. П. редовно призован не се явява. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като съдът е приложил правилно материалния закон, а наложеното наказание е справедливо. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационната жалба на адв. Г. е неоснователна. С присъда № 7 от 20.02.2017 г. Окръжен съд- Ловеч е признал подс. Г. С. П. за виновен в това, че на 16.07.2016 г. в [населено място],[жк], до бл. /номер/ при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи от владението на С. М. П., без съгласието му с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал.1 б. а и б. б от НК и чл. 373 ал. 2 от НПК го е осъдил на шест години лишаване от свобода. На основание чл. 58 а ал. 1 от НК е намалил с една трета наложеното наказание и е определил подс. П. да изтърпи четири години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип. На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачел времето, през което подс. П. е с мярка за неотклонение задържане под стража. С присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски. По жалба на подс. П. в АС- Велико Търново е било образувано внохд № 110/17 г. С решение № 136 от 1.06.2017 г. АС е изменил присъдата, като я е отменил в частта, с която е определен вида затворническо общежитие за изтърпяване на наказанието и я е потвърдил в останалата част. При осъществяване на проверка на наведените от касатора доводи, с които е аргументирано касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК, ВКС констатира, че в същност недоволството срещу въззивния акт касае размера на определената санкция, която не била съобразена с разпоредбата на чл. 55 от НК. По същество това възражение следва да бъде третирано като касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК отнасящо се до явна несправедливост на наказанието, но доколкото в жалбата са наведени доводи и за нарушение на материалния закон по чл. 58 а ал. 4 от НК, касационната инстанция намери за необходимо да посочи следното : Съдебното производство срещу подс. Г. П. е протекло по диференцираната процедура по глава 27 от НПК - чл. 371 т. 2 от НПК. Подс. П. е признал изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата и поради тази причина, при постановяване на присъдата си е съобразил нормата на чл. 373 ал. 2 от НПК и е определил наказанието по правилата на чл. 58 а от НК. Лишено от основание е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приложил чл. 58 а ал. 1 от НК, вместо на чл. 58 а ал. 4 във вр. чл. 55 от НК, тъй като от доказателствата се установявало наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. ВКС в Решение № 2 /2015 г. по Тълкувателно дело № 2 / 15 г., е отбелязал, че при провеждане на съкратено съдебно следствие, нормата на чл. 58 а от НК не изключва приложението чл. 55 от НК. Няма спор, че то е допустимо, но тогава, когато съдът констатира многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелства и когато и най -лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Процедурата, по която е протекло разглеждането на делото - чл. 371 т. 2 от НПК, предоставя възможност за избор на един от двата правни института - този по чл. 55 от НК или по чл. 58 а ал. 1 от НК, като приложението им е обвързано от установените по делото обстоятелства и от наличието на материалните основания за това. Съдът изцяло се е съобразил със закона в този смисъл, като е отказал да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като отчетените от него смекчаващи отговорността обстоятелства – ниска стойност на предмета на посегателство- 59,23 лв. и пълното самопризнание в досъдебното производство, довело до разкриване на престъплението основателно не са били преценени като многобройни, нито пък – алкохолната зависимост на подсъдимия и липсата на семейна среда, могат да бъдат интерпретирани като изключителни такива. Подсъдимият отдавна е навършил пълнолетие и за тридесет и пет годишната си възраст има богата съдебна биография, поради което съдът правилно е съобразил, че в случая нормата на чл. 55 от НК е неприложима, поради отсъствието на материалните предпоставки за това. На следващо място в съответствие със закона, самопризнанието на подсъдимия, депозирано по чл. 371 т. 2 от НПК не е било третирано повторно като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като именно чрез него е поставено началото на съкратеното съдебно следствие, чиято същностна характеристика е постигане на по- леко наказание, в сравнение, с това което подсъдимият би получил при разглеждане на делото по общия ред. Въззивната инстанция е обсъдила в пълнота доказателствените материали, имащи пряко отношение за индивидуализация на наказанието в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК. Отрицателните характеристични данни за подсъдимия П., миналите му осъждания, извън тези обуславящи опасния рецидив, интензитетът на употребената сила, използваното средство, с което е нанесен удара на пострадалия в жизненоважна част – главата и причинената в резултат на това телесна повреда са натежали пред изброените по- горе две смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно двете съдебни инстанции по същество, са приели, че целите на чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати по друг начин, освен с определяне на наказание в размер над минималния- от шест години лишаване от свобода. В подкрепа на горния извод е фактът, който е останал в страни от вниманието на съда - че подс. П. е извършил настоящото деяние само пет месеца, след изтърпяване на наложено му наказание от две години лишаване от свобода, отново за престъпление против собствеността. Следователно, осъществената до момента наказателна репресия срещу подс. П. не е изиграла поправящ, възпиращ и превъзпитаващ ефект, поради което държавата следва да окаже по- строго въздействие. Поради изложеното до тук настоящият съдебен състав прецени доводите изложени в жалбата на служебния защитник срещу определеното на подс. П. наказание, с които е аргументирана явно несправедливост на наказанието за лишени от основание. Не са налице предпоставки за допълнителното му смекчаване чрез упражняване на правомощията на ВКС предвидени в чл. 354 ал. 2 т. 1 от НПК, тъй като определения размер е необходим за постигане на целите на личната превенция. Поради изложените съображения и на основание чл. 354 ал.1 т. 1 от НПК ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 1.06.2017 г. постановено по внохд № 110/17 г. по описа АС- Велико Търново. Решението е окончателно. Председател : Членове 1. 2.