1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА №.50046 София,23.11.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 2474 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. А. С. Й. чрез адв. П. С. обжалва решение № 260207/28.07.2021 г. по в.т.д. 385/20 г., АС – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд съд за отхвърляне на иска на касатора срещу Гаранционен фонд, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а КЗ за разликата над 25 000 лв до 50 000 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон, конкретно нормата на чл. 52 от ЗЗД, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Освен това счита, че решението е необосновано, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 3 от ГПК, като съдът бил приел, че е налице „напълно възстановяване“, но според заключението на вещото лице Б. в открито съдебно заседание на 04.02.2020 г., при физическо натоварване, може да усеща болка в счупения крайник докато се възстанови напълно. Не било съобразено и соченото от вещото лице обстоятелство, че при промяна на метеорологичните условия, пострадалият може да усеща дискомфорт. Освен това не било съобразено, че следва да се извърши и следваща операция за изваждане на метална плака. Такава операция изисквала и последващо възстановяване и рехабилитация. Вредите, които претърпял ищецът били по-големи от обичайните, обусловени от продължителния възстановителен процес, който не е приключил. Следвало да се съобразят и нивата на застрахователно покритие. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски, които да бъдат заплатени на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв, в размер на 2 650 лв. Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Счита, че решението следва да се потвърди. Претендира разноски. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 50 032 от 27.01.2023 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на А. С. Й. срещу Гаранционен фонд за разликата над 25 000 лв до 50 000 лв, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, по правния въпрос относно обективните критерии, които определят съдържанието на понятието справедливост и които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно задължителната и трайна практика на ВКС, посочена в определението, конкретно ППВС 4/68 г., при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД, приложим и в случаите на определяне на обезщетение на основание чл. 557 от КЗ, съдът следва да вземе предвид редица обективни факти. В т. II от ППВС 4/68 г. ВС е постановил, че при приложение на чл. 52 от ЗЗД, съдилищата следва да установят обективните факти, за да могат да определят точния размер на паричното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от пострадало лице. При телесни увреждания, релевантни за размера на обезщетението, са специфичните за всяко дело обстоятелства, като това са: характера на увреждането, начина на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания. Посочените критерии са възприети от трайната практика на ВКС и са доуточнени, като в редица съдебни решения е посочено, че от значение за определяне на точния размер на обезщетението за неимуществени вреди е и наличието на трайно възстановяване или липсата на такова. Като спомагателен критерий в практиката относно определяне на точния паричен еквивалент на обезщетението е и икономическото състояние на държавата, израз на която са и непрекъснато нарастващите нива на застрахователно покритие, определени на основание чл. 492 от КЗ. Посочените нарушения на материалния закон са основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр.1 от ГПК. За да определи обезщетение в размер на 25 000 лв и да отхвърли иска за разликата над 25 000 лв до 50 000 лв, въззивният съд е приел, че уврежданията на А. Й., са причинени при участието му в пътно-транспортно произшествие, при което в тъмната част на денонощието, на прав участък от пътя, автомобилът се е движел на включени фарове. Скоростта му е била в рамките на разрешената за населено място 40 км/ч, като е управляван лек автомобил „Сузуки гранд Витара“. При движение със скорост, по-малка от 24 км/ч, водачът би могъл да предотврати произшествието. Причина за увреждането е субективното поведение на водача, който е допуснал отклонение на автомобила в дясно. На място няма тротоар, бордюр, имало е пристройка. От рязкото движение на автомобила на дясно, същият се блъснал в пристройката, като пострадалият е получил травматично увреждане от срутилата се постройка. Водачът не е следил постоянно пътя, което е нарушение на правилата за движение по пътищата съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Това противоправно поведение е установено от влязлото в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 78 а, ал. 1 от НК и установено в процеса. Въззивният съд е приел, че ако би следял пътя в посочената обстановка, то не би се стигнало до произшествието. Дори пострадалият да не се е намирал до стената на постройката, а да се движел по пътното платно от 60-70 м би могъл да го забележи. Водачът е закъснял с реакцията си, не се е появил внезапно, а се е намирал там и е следвало да бъде забелязан от водача на автомобила. Прието е, че от произшествието, А. Й. е получил закрито счупване на долния край на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Оздравителният процес е продължил 7-8 месеца, протекъл без усложнения. А. Й. е ходел без помощни средства. Костта е зараснала, не са настъпили артрозни промени и не изпитвал болка. Прието е, че пострадалият е бил на легло 3 месеца и е имал нужда от чужда грижа в този период. Впоследствие се е придвижвал с помощни средства. Съобразена е младата възраст на пострадалия към момента на произшествието, 25 години, което е фактор за по-бързото му възстановяване. В случая съдът макар и да е определил обезщетение за неимуществени вреди, не е съобразил в достатъчна степен всички посочени критерии, като не е оценил начина на настъпване на увреждането – противоправното поведение на деликвента, както и положението на пострадалия, намиращ се извън пътното платно. Не е съобразена тежестта на засягане на здравето, както и тежестта на засягане на телесната цялост. Не са изложени мотиви и съответно не са съобразени икономическите показатели в страната, към момента на увреждането, по този начин въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима и в случаите, при разглеждане на правата срещу застрахователя , на основание чл. 557 ал. 1 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, при определяне на точния размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отчитат конкретните икономически условия, като ориентир за тези условия за конкретните размери на застрахователно покритие към релевантния момент, към момента на увреждането. Определяйки размер на обезщетението в размер на 25 000 лв, въззивният съд е определил занижен размер на обезщетението. По този начин е налице допуснато нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Освен допуснатото нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд е и необосновано, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 3 от ГПК. Въззивният съд не е отчел вида на травмата, като не е съобразил тежестта на засягане на телесната цялост, с оглед счупването на бедрена кост. С оглед житейските и опитни правила, както и заключението на вещото лице, при наличието на обективните данни, бедрената кост е най-голямата и здрава кост, която е носеща тялото. Засягането на здравето е значително с оглед значението на получената травма за целия организъм и конкретно за опорно-двигателния апарат на пострадалия. Счупването на бедрена кост означава въздействие с голяма сила, което означава, че при удара е упражнена голяма сила и въздействие върху тялото на пострадалия, при което е изпитал силни болки. Освен това не е преценено оперативното лечение, под пълна анестезия и поставената метална остеосинтеза. Не са преценени и трайните последици за здравето на пострадалия, изразяващи се в усещане на болки при промяна на времето. При липса на преценка на всички релевантни обективни факти, както и при липсата на възприемане на обстоятелства, от значение за определяне на точния размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се посочи, че съдът е постановил неправилно решение в частта, с която е отхвърлил иска за разликата над 25 000 лв до 40 000 лв, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. По изложените съображения, решението на въззивния съд следва да се отмени частично за разликата над 25 000 лв до 40 000 лв. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 40 000 лв до 50 000 лв ще следва да се остави в сила. При този изход на спора, ще следва да се отмени решението и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за присъждане на разноски на Гаранционен фонд за разликата над 40 лв до 96 лв. Ще следва на основание чл. 38 а, ал. 1, т. 2 от ЗАДв да се присъдят допълнително 344 лв, над присъдените 1 280 лв относно иска за неимуществени вреди за проведеното производство пред възззивната инстанция. По отношение направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. С., за проведено производство пред ВКС, поради предоставена безплатна правна помощ на ищеца поради влошено финансово състояние, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за това. На ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди с решението на въззивния съд и в тази част решението към настоящия момент е влязло в законна сила. Следователно, касаторът разполага с имущество и не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на адв. С., поради отсъствие на предпоставки за предоставяне на правна помощ на касатора. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 260207 от 28.07.2021 г. по т.д. 385/20 г., Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 557, ал.1, т. 2 , б. а от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв до 40 000 лв, както и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за следващите се на Гаранционния фонд разноски за разликата над 40 лв до 96 лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на А. С. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. К., [улица], на основание чл. 557, ал.1, т. 2 , б. а от КЗ, сумата от още 15 000 лв (над присъдените 25 000 лв), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от счупване на дясна бедрена кост, причинени на Й. при пътно-транспортно произшествие на 21.05.2018 г. в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от 27.10.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението. ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на АДВ. П. С. сумата от 344 лв (допълнително над присъденото с решение № 78 от 12.02.2020 г., поправено с определение № 742 от 19.03.2020 г. адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лв, във връзка с проведена защита по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди). ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: