Ключови фрази
лимитирана отговорност на застраховател * застраховка "гражданска отговорност" * правен интерес * Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди

? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ?

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

82

 

София, 07.07.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни  две хиляди и девета   година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

           ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

                                       ЕМИЛ МАРКОВ  

 

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 28/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

“Д“ АД – гр. С. е подал касационна жалба срещу решение № 175 от 01.10.2008г. по гр. д.303/08г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 20.12.2007г. по гр.д.578/2007г. на Софийски градски съд, в частите му, с които е отхвърлен иска по чл.407, ал.1 ТЗ и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, по същество е осъден “ ДЗИ- О. застраховане” АД- гр. С. да заплати на Д. С. Б., на основание чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ сумата 18000лв. – съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена при пътнотранспортно произшествие смърт на дъщеря й – С. Б. и е оставено в сила решението на първостепенния съд, в частта, с която е бил отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Конкретно e развил доводи за това, че след като веднъж по съдебен ред е била ангажирана отговорността на прекия извършител на деликта по реда на чл.45 ЗЗД, то неимушествените вреди, претърпени от ищцата са репарирани, поради което не може кумулативно да бъде търсено същото обезщетение и от застрахователя. От този довод е изведена и неоснователност на заявената претенция по чл.407 ТЗ / отм./.

Ответникът по касация- Д. С. Б. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна, с оглед това, че бил заведен иск срещу застрахователя, който имал право да проведе защитата си в процеса и тъй като били установени всички факти за ангажиране на отговорността му, то и иска бил основателен и доказан. Посочено е още, че в случая когато деликвента не изпълнява задълженията си, застрахователя по силата на сключения с него договор в полза на трето лице е длъжен да овъзмезди причинената вреда.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

С определение №213 от 02.04.2009г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280,ал.1, т.2 ГПК.

С обжалваният съдебен акт, състав на Софийски апелативен съд е приел основателност на предявения от Д. Б. против ДЗИ- О. застраховане”АД – гр. С. иск за възмездяване на вредите, произтичащи от смъртта на дъщеря й, причинена при ПТП, насочен към застрахователя по застраховка “ гражданска отговорност”,тъй като били налице предпоставките за ангажирането й, с оглед това, че претендираното обезщетение е в рамките на лимитираната отговорност на застрахователя и по делото били събрани доказателства, че ищцата не била удолетворена за вредите от деликта пряко от причинителя.

Съобразно основанието за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, същественият въпрос относно основателност на претенцията, въпреки, че е било установено, че ищцата е разполагала с изпълнителен титул срещу деликвента, преди завеждане на иска е разрешен при противоречие между приетото от въззивния съд и това с приложените – решение №127 от 19.03.2008г. по гр.д. 640 /07г. на В. касационен съд, І т.о., с което по същият въпрос и при аналогична фактическа обстановка е прието обратното – изведена е неоснователност на иска на пострадалия срещу застрахователя на деликвента по застраховка “ гражданска отговорност” поради това, че вече е била ангажираната отговорността на последния за същите претърпени вреди и с определение №101 от 20.04.2007г. по ч.т.д. 85/07г. на ВКС, І т.о., с което е приета недопустимост на пасивното съединяване на искове на увреденото лице срещу прекия причинител и неговия застраховател, извън евентуалното им съединяване, като е направен извод, че доколкото пострадалата е направила своя избор, като е предявен и уважен иск срещу деликвента, то е недопустим иск за същите вреди и срещу застрахователя му по риска “ гражданска отговорност”.

Настоящият състав на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и на основание чл.291 ГПК приема следното:

Деликтът води до неблагоприятна промяна в сферата на увредения и задължението за поправяне на вредите тежи върху лицето, причинило увреждането. Задължението на застрахователя в рамките на застраховка “ гражданска отговорност” е функционално обусловено от вторичното, охранително задължение на застрахования да обезщети вредата, причинена от него на трето лице. Това трето лице, макар и да не е страна в застрахователното правоотношение може да предяви пряк иск срещу застрахователя, като това пряко право може да бъде реализирано след осъществяване на риска. Прякото право и правото на деликтно обезщетение , обаче не са кумулативни, т.е. те винаги са в съотносимост на евентуалност или към момента на осъществяване на застрахователното събитие, претърпелият вреда разполага с иск както срещу застрахователя, така и срещу деликвента и има право на избор срещу кого да го предяви. Този извод произтича от това, че прякото право възниква само дотолкова, доколкото съществува деликното право. Макар, обаче, застрахованият по застраховка “ гражданска отговорност” и застрахователя да имат еднакво по съдържание задължение за репариране на вредите от осъществения риск те не отговарят солидарно. В тази насока нормативната практика на ВС е била последователна и категорична – ППВС № 4/75- т.12, с която изрично е прието, че между деликвента и застрахователя не е налице солидарна отговорност пред увредения. Нещо повече прието е, че ако застрахованото лице е получило от застрахователя обезщетение, то не може да търси обезщетение от деликвента до размера на застрахователното обезщетение- т.8 ППВС №7/77г. На още по-голямо основание в обратната хипотеза не могат да бъдат търсени от застрахователя сумите присъдени по иска срещу деликвента, който поначало е неограничено отговорен за причинените от него вреди. В този смисъл и с т. 11 ППВС № 7/77 е указано, че увреденото лице при застрахователни събития, които са непозволено увреждане може да предяви искове само при евентуално субективно пасивно съединение срещу застрахователя или прекия причинител, като е посочено, че при такова евентуално съединение съдът се произнася с решението по отговорността на избрания от ищеца първи евентуален ответник и ако уважи исковете срещу него не разглежда другите евентуално предявени искове. От дефинитивната правна характеристика на евентуалното съединение на искове се извежда и това, че кумулирането им е недопустимо. Обстоятелството, че същите се предявяват отделно, а не с обща искова молба не може да промени това тяхно съотношение и съответно след уважаване на иска срещу прекия причинител, не може да бъде предявен иск срещу застрахователя за същите вреди. Влязлото в сила решение срещу деликвента има за правна последица и изпълнителна сила, поради осъдителния характер на иска , която се състои в правото да се иска принудително удолетворяване на съдебно потвърденото притезание и в задължението да се понесе принудително изпълнение. Т.е. претенцията на увредения е удолетворена по пътя на проведения исков процес, с което е изчерпана и защитата на законно признатото субективно право. Реализирането на възможността, принудително да се събере така присъдената сума, чрез провеждане на изпълнение на решението и нейната ефективност са въпроси, които нямат относимост към съдебното удолетворяване на претенцията, тъй като касаят изпълнителния, а не гражданския процес, поради това те не могат да обусловят правен интерес от водене на иск и срещу другите евентуално отговорни ответници за вече присъденото вземане, защото ако се приеме обратното, то увредения би разполагал с две отделни валидни изпълнителни основния за едно и също вземане, с оглед предметното обективно тъждество на исковете срещу застрахователя и деликвента, което е недопустимо.

По тези съображения, настоящият състав приема, че не е налице правен интерес за увредения от предявяване на пряк иск срещу застрахователя за причинени вреди, след като правото да се иска обезщетение за същите вреди вече е упражнено директно срещу деликвента и той с влязъл в сила съдебен акт е бил осъден да ги репарира, като пострадалия разполага с изпълнителен титул срещу него.

На основание чл.291, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС, І т.о. приема, че правилна е практиката обективирана в определение №101 от 20.04.2007г. по ч.т.д. 85/07г. на ВКС, І т.о.,

По основателността на касационната жалба:

Установено е било по делото, че с присъда №165 / 01.07.2005г. на Софийски градски съд, изменена с решение № 479/07.12.05г. по внохд № 12 72/05г. и влязла в сила на 19.10.2006г., след признаването му за виновен за причиняване на ПТП по непредпазливост, в резултат, на което пешеходката С. В. Б. е починала, М. К. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на Д. Б. – майка на починалата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 18000лв. Представено е и кс. копие на издадения на основание така постановената присъда изпълнителен лист. Спорът е повдигнат от Д. Б. , която е претендирала същата вече присъдена сума и от касатора. Пред въззивният съд са представени доказателства за това, че плащане по изпълнителния титул не е осъществено от деликвента.

При тези фактически данни, следва да се приеме, че са основателни оплакванията на касатора, въпреки, че същия правно непрецизно в жалбата е поддържал неоснователност, а не недопустимост на предявения иск, която е твърдял в съдебно заседание от 15.06.2009г.. С оглед приетото по разрешаване на поставения съществен въпрос, се налага извод, че след като е приел за разглеждане прекия иск на пострадалия срещу застрахователя в хипотеза на налично изпълнително основание за репариране на същите вреди от деликвента, без да съобрази липсата на правен интерес, въззивният съд е постановил недопустимо решение.

С оглед на изложеното и на основание 293, ал.4 ГПК вр. чл. 270, ал.3 пр.1-во ГПК, обжалваното въззивно решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, като бъде обезсилено и решението на първоинстанционния съд, постановено по недопустим иск а производството по делото прекратено.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 175 от 01.10.2008г. по гр. д.303/08г. на Софийски апелативен съд и решение от 20.12.2007г. по гр.д.578/2007г. на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: