Р Е Ш Е Н И Е №101 София, 28.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.09.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 853/2016 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№36993/11.12.2015г.,подадена от Й. Д. Ч.,чрез пълномощника му адвокат И. В.,против решение №1825/05.11.2015г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2676/2015г. по описа на съда,с което е отменено решение №112/30.06.2015г. по гр.д.№154/2014г. по описа на Районен съд,гр.Д. и вместо него е постановено:приема за установено в отношенията между П. З. К. и К. Г. К. от една страна и Й. Д. Ч.,че П. З. К. и К. Г. К.,са собственици на недвижим имот-ПИ с идентификатор 36868.201.65,с площ 1574кв.м по кадастралната карта на [населено място],обл.В.,ведно с построената в имота еднофамилна,едноетажна жилищна сграда с идентификатор 36868.201.65.1 с разгъната площ 47 кв.м,по давност чрез владение,упражнявано в периода от 1984г. до настоящия момент с присъединено владение,упражнявано от Злати К. В. в периода от 1984г. до 1997г.,на основание член 124 ГПК,като отменя нот.акт №172,т.VІІ,рег.№8543,дело №1071 от 22.12.2008г. на нотариус В. М.. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо,като се иска същото да бъде обезсилено,в противен случая решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдоприозводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.В жалбата се правят доводи,че въззивния съд е изложил в мотивите си единствено правни изводи, без да посочи въз основа на кои доказателства е достигнал до тях,както и изрично да посочи кои са тези доказателства. Ответниците по касационната жалба П. З. К. и К. Г. К.,чрез пълномощника си адвокат Б. Б.,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение,като им се присъдят разноски по делото. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с депозираната искова молба вх.№3938/16.07.2010г.,ищцата П. З. К. е предявила против Й. Д. Ч. ,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,с която след направеното уточнение на иска/лист 56 гр.№877/2010г. по описа на Девненски районен съд/се иска да се признае за установено по отношение на ответника Ч.,че ищцата е собственик на процесния имот,придобит на основание давностно владение/лично и присъединено от баща й Злати К. В.-поч.1997г./,като последният бил установил владение върху имота като наследник на своя брат Г. К. В.-поч.1984г. и го владял до смъртта си,отблъсквайки владението на останалите наследници на Г. В., а впоследствие от 1997г. имотът се владее от ищцата П. З.,заедно със съпруга й К. Г. К.-конституиран като съищец с определение №187 от 16.04.2014г. от Девненски районен съд по гр.д.154/2014г. по описа на съда/след обезсилване на постановеното решение по гр.д.№877/2010г. по описа на Д. и връщане за ново разглеждане от същия съд/.Съдът е посочил,че в отговора си ответникът Й. Ч.,твърди че е придобил процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от продавачите Д. З. К.,Е. Л. К.,Ж. Л. Й. и Й. Л. Ч.,обективиран в нот.акт №62 от 02.03.2010г.,които са част от наследниците на общия им наследодател Г. В.,легитимиращи се като собственици на имота по силата на нотариален акт №172/22.12.2008г.,за собственост върху недвижим имот,придобит по наследство и давностно владение/лист 5 от делото/.Съдът е приел,че съгласно приложените удостоверения за наследници по делото,а именно: удостоверение за наследници №60 от 21.04.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Дългопол, удостоверение за наследници №2 от 13.01.2009 г, презаверено към 18.06.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Д., удостоверение за наследници №78 от 28.06.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Дългопол, удостоверение за наследници №7 от 17.05.2011 г., изд. от кметство [населено място], общ. Д., удостоверение за наследници №401 от 27.07.2012 г., изд. [населено място], общ. В., наследници на Г. К. В., п. 04.03.1984 г., са лицата: П. З. К./настояща ищца/ и Г. З. К., в качеството на наследници на Злати К. В.- п. 1997 г. – брат на общия наследодател; Д. Д. К., М. Д. М. и починалата Д. Д. Л., която оставила за наследници Д. Н. Л. и Л. Н. Л., всички в качеството на наследници на С. К. К.- п. 1983 г. – сестра на общия наследодател; Г. Л. Г., Я. Л. Г. и Д. Г. Д., всички в качеството на наследници на Т. К. Г.,-п. 1972 г. – сестра на общия наследодател; Д. З. К., К. З. Н., починалата С. З. М., която оставила за наследници З. Д. М. и Н. Д. М., и починалият Н. З. Н., който оставил за наследници Д. Н. З. и З. Н. З.,всички в качеството на наследници на Й. К. Н.-п.1980г.-сестра на общия наследодател. Съдът е посочил,че релевантен за спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху земята към момента на установяване на владение от ищеца и в тежест на последния е да установи кой се легитимира като собственик на този имот към и след 1997г.Съдът е приел,че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства, както за основателността на предявения от ищците иск, доколкото изцяло се доказва твърдението , че бащата на ищцата Злати К. В. е установил еднолично владение върху процесния имот след смъртта на брат си Г. К. В. - през 1984 година ,който владял имота до смъртта си през 1997 година.Наред с това,съдът е приел,че по делото се установява и че след смъртта на баща й през 1997 година и до сега П. К., ведно със съпругът си са установили явно и еднолично владение върху имота за себе си, с оглед на което са придобили правото на собственост по давност, като не само са извършвали обикновени действия по управление, но и са демонстрирали намерение за своене на индивидуален собственик на целия имот спрямо останалите съсобственици, което по категоричен начин е отричало правата на останалите съсобственици. Във връзка със действията, извършвани от Злати В., с които е обективирал владелческите си намерения,е прито, че след като сьщият е установил владение за себе си, е поставил оградна мрежа с бетонни колове и дървена врата с брава , от която само той имал ключ,като видно от събраните по делото доказателства се установява и твърдението на ищците, че у останалите наследници на Г. К. не е имало нагласа, че процесния имот им е наследствен, тъй като още приживе последният е казвал, че ще остане за Злати, който единствен го е гледал и посещавал,т.е. никой от останалите наследници не е предявявал права пред Злати В. относно собствеността и ползването на процесния имот, след установеното от него еднолично владение. В тази връзка, съдът е приел за установено, че след смъртта на Г. В., наследодателят на ищцата - Злати е установил необезпокоявано и неоспорвано владение върху имота, изразяващо се в ползване, плодосъбиране, стопанисване и всякакви други действия по управлението на собствеността си, като това му владение е признавано и не е оспорвано от останалите наследници на Г. В.. В подкрепа на последното е и приложеното по делото влязло в сила решение за прекратяване на брака му по гр.д.№69/1984 година на PC - Д. /тоест непосредствено след смъртта на Г. и установяване на едноличното владение на Злати/, в което е посочено, че същият притежава недвижим имот в [населено място], /,а по делото е видно, че той друг имот освен семейното жилище нe е притежавал/, поради коего не са налице предпоставките за възлагането на семейното жилище в негова полза.Съдът е посочил,че тези обстоятелства напълно са потвърдени и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са споделили личните си и непосредствени впечатления, че както Злати В., така и дъщеря му П. З., а в последствие и съпругът й, са упражнявали необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота в период по-дълъг от 10 години, отблъсквайки владението на останалите наследници, като показанията на свидетелите се подкрепят изцяло от събрания по делото доказателствен материал, включващ и множество официални свидетелстващи документи.Съдът е стигнал до извода, че ищците установяват, че са собственици на процесния имот на наведеното придобивно основание, поради което и предявеният иск се явява основателен и неправилно е отхвърлен. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване: С определение №217 от 27.05.2016г. по настоящото дело,касационният съд е допуснал касационно обжалване по правен въпрос във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил,поради наличие на предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК. Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС,съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно,съдът следва да изложи мотиви за това.В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правно релевантни факти,от които произтича спорното право,като обсъди в мотивите на решението доказателствата,въз основа на които намира едни от тях за установени,а други за неосъществили се,както и да обсъди всички доводи на страните които имат значение за решението по делото.В този смисъл са дадените разрешения в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,Решение по гр.д.№761/2010г. на ВКС,4 го,Решение по гр.д.№4744/2010г. на ВКС,1 го и други съдебни актове постановени по реда на член 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: С оглед на това разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос,обжалваното решение е неправилно. Видно от изложеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,въззивният съд,след като е посочил релевантния за спора въпрос относно правото на собственост върху земята към момента на установяване на владение от ищеците,в тежест на които е да установят кой се легитимира като собственик на процесния имот към и след 1997г.,приема че са събрани достатъчно убедителни доказателства за основателността на заявената ищцова претенция.Тези свои правни изводи съдът основава на установени, според изложеното в мотивите, факти и обстоятелства,съобразно писмените и гласни доказателства по делото,без обаче да посочи кои са тези доказателства,релеванти на приетите от него за установени такива,като ги обсъди в тяхната съвкупност.Съдът не е анализирал поотделно депозираните по делото свидетелски показания,както и не е посочил въз основа на кои от тях обосновава своите изводи,както и защо приема част от тях ирелеванти,включително и съпоставянето им с останалите доказателства по делото,свързани с решаването на правния спор.С постановеното решение,предмет на настоящата касационна жалба,въззивният съд е разрешил спора по същество,без обаче да изложи в мотивите защо приема едни доказателства,а отхвърля други като недостоверни,да обсъди всички доводи на страните,за да стигне правилното решаване на спора.След като съдът не е направил всичко това,последният е допуснал съществено нарушение на чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК,довело до неправилност на решението. С постановеното решение,въззивният съд на основание член 537,ал.2 ГПК,е отменил нотариален акт № 172,т.VІІ,рег.№8543,дело №1071 от 22.12.2008г. на нотариус В. М.,за собственост върху недвижим имот,придобит по наследство и давностно владение,с който се признават за собственици молителите:Д. З. К.,Е. Л. Й.,Ж. Л. Й. и Й. Л. Ч.,които впоследствие по силата на договор за покупко-продажба,обективиран с нотариален акт №62,т.1,рег.№725,дело №53 от 02.03.2010г. на нотариус В. М.,продали имота на ответника Й. Д. Ч..Като е отменил горепосоченият констативен нотариален акт,с който праводателите на ответника Ч. са се легитимирали като собственици на процесния имот при осъществената сделка,в тази си част въззивният съд е постановил недопустимо решение,което следва да се обезсили,а този нотариален акт при повторното разглеждане на делото следва да се цени като доказателство,заедно с останалите събрани по делото доказателства. С оглед гореизложеното и на основание член 293 ГПК,обжалваното решение следва да бъде отменено в останалата му част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,при което да се извърши анализ и преценка на доказателствата по делото,съобразно посоченото и съответно се мотивира възприетото от съда. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №1825/05.11.2015 г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2676/2015г.,по описа на същия съд, в частта му,с която е отменен нотариален акт №172,том VІІ,рег.номер 8543,дело №1071 от 22.12.2008г. на нотариус В. М.. ОТМЕНЯ решение №1825/05.11.2015г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2676/2015г. по описа на същия съд в останалата му част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: