Р Е Ш Е Н И Е № 453 София, 25.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесети октомври...... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА............…и на прокурора......МАРИЯ МИХАЙЛОВА...........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 405 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Ц. Г. А. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 566/2009 г. на Софийския окръжен съд поради наличие на отменителните основания по чл.348 ал.1 т.1,2 и 3 от НПК. Иска се постановеното решение да бъде отменено или изменено. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и претендират отмяна на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението не страда от приписаните му пороци и искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт установи следното: С присъда № 14/ 14.09.2009 г. по нохд № 289/08 г. Ботевградският районен съд признал подсъдимия Ц. Г. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и го осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 252/2006 г. на РС гр. Б.. На осн. чл.53 ал.2 б.А от НК отнел в полза на държавата вещественото доказателство- ножица за рязане на ламарина. С присъда е признат за виновен и осъден и Л. П. Маринов. С решение от 14.04.2010 г. по внохд № 566/09 г. Софийският окръжен съд изменил присъда само относно основанието, на което е отнето вещественото доказателство и я потвърдил в останалата й част. Искането е неоснователно. То е напълно идентично по съдържание с въззивната жалба и с него по същество осъденият оспорва авторството на деянието. С решението си, въззивният съд е отговорил на всички доводи в коментирана посока, като мотивирано ги е отхвърлил като несъстоятелни. Софийският окръжен съд е изпълнил добросъвестно задълженията си като въззивна инстанция и е извършил цялостна проверка на присъдата. Направил е пълен анализ на събраните по делото доказателства, посочил е на кои свидетели дава вяра и защо кредитира показанията на св. К. М., дадени пред съдия на досъдебното производство, а не на депозирани по време на първоинстанционното съдебно следствие. Изложил е подробни съображения за извода, че фактите по престъпното посегателство и участието на подсъдимия Ц. А. в кражбата на инкриминираните вещи са правилно установени от първата инстанция. Неоснователно е възражението на защитата, че съдът безкритично е отхвърлил обясненията на А., че не е участвал в кражбата и се е предоверил на показанията на св. В. М., които не са подкрепени от други доказателствени източници. Обясненията на А. са обсъдени надлежно от съда в тяхната цялост, съпоставени са със свидетелските показания и със заключението на съдебно-медицинската експертиза, че здравословното му състояние не е представлявало пречка за извършване на действията по прерязване на кабелите от електрическите стълбове. Съдът е изложил аргументи за недостоверност на обясненията на този подсъдим с доводи, които съответства на обективния прочит на доказателствената съвкупност, събрана от първоинстанционния съд. Лишено от фактическо основание е твърдението, че съдът се е позовал на вещественото доказателство, без да го предяви по реда на чл. 284 от НПК. Видно от протоколите от съдебните заседания пред първата инстанция, вещественото доказателство- ножица за рязане на ламарина, е предявявана на всеки един от свидетелите при неговия разпит, поради което не може да счита, че първоинстанционният съд е мотивирал изводи по фактите въз основа на неприети и непроверени по реда на НПК доказателства. Ето защо настоящата инстанция намира, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на решението. Липсва нарушение и на материалния закон. Съдът правилно е квалифицирал деянието като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. То е извършено в периода от време между края на 2006 г. до 02.02.2007 г. и попада в изпитателния срок на предходната условна присъда, влязла в сила на 29.09.2006 г. Възражението за недоказаност на началния момент на периода по несъмнен и безспорен начин, което поставяло под съмнение правната квалификация на деянието по чл.195 ал.1 т.7 от НК е напълно неоснователно. В искането е посочено, без да е мотивирано и касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Върховният касационен съд, като взе предвид, че наказанието е определено в размер, близък до минимума на санкцията по чл.195 ал.1 от НК намери, че то е справедливо и липсва основание за коригирането му. Неправилно е определен режимът за изтърпяване на това наказание, както и на наказанието, активирано по реда на чл.68 ал.1 от НК /по аргумент от чл.60 ал.1 от ЗИНЗС/, но поради липса на съответен протест това незаконосъобразие не може да бъде отстранено. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Г. А. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 566/2009 г. по описа на Софийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: