Р Е Ш Е Н И Е   № 82     София, 16 март 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 788/2008 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия В. В. В. против въззивно решение № 271/08 г., постановено по ВНОХД № 352/08 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд – гр. С.. С първоинстанционната присъда № 12/20.02.2008 г. по НОХД № 440/07 г., подсъдимият В. В. В. е бил признат за виновен в това, че на 25.07.2005 г., при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал.2 от ЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. Н. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК. Наложеното наказание е лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Оправдан е да е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДП. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия В, като същият е осъден да заплати на гражданските ищци О. Т. Н. и Д. Д. Г. сумите от по 15 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В жалбата, подадена от името на подсъдимия В, се поддържа, че съдебните актове са незаконосъобразни и необосновани. Прави се искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия В, лично и чрез процесуален представител. Гражданските ищци О. Н. и Д. Г. , както и техният процесуален представител не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Твърди се в жалбата, че предходните инстанции са нарушили разпоредбата на чл. 303 от НПК, тъй като осъдителните съдебни актове са постановени изключително въз основа на предположения. Така формулирано, възражението следва да носи правната квалификация на второто от касационните основания – това по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, а не както в жалбата се поддържа “незаконосъобразност и необоснованост”. Неточността е донякъде обяснима, защото доводите, представени в подкрепа на възраженията за нарушаване на принципната норма на чл. 303 от НПК, всъщност се отнасят до необоснованост на решението относно възприетите за установени фактически положения. Идентични възражения са правени и пред въззивната инстанция, за да се обоснове тезата за липса на причинно-следствена връзка между настъпилия съставомерен резултат и поведението на водача, който според жалбата не бил “ длъжен да се движи с такава скорост (30 и 40 км/ч., бел. ВКС), тъй като в районна на местопроизшествието липсва каквато и да е хоризонтална и вертикална пътна маркировка, която да сочи за намаляване на скоростта или евентуална опасност за движение..” – (виж жалба). Възраженията са неоснователни. Както вече се каза, идентични доводи са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, която е изложила аргументирани съображения, че е допуснатото виновно нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДП, което е в пряка причинна връзка със сътавомерните последици по чл. 343, ал.1, б. “в” от НК, причиняване смъртта на пострадалия пешеходец, които подсъдимият е бил длъжен да предотврати. При установените факти по делото (в жалбата не се претендират пороци в дейността на съда при извеждането им), за скоростта на движение на подсъдимия 7 км/ч., нощно време, движение на къси светлини, видимост на водача, създадена от обсега на същите, спецификата на участъка на ПТП, появата на пострадалия на пътя, съдилищата правилно са отговорили на основания въпрос, свързан с отговорността на подсъдимия. Според приетото от съда, въз основа на доказателствата по делото и приетите няколко експертизи (авто-технически, комплексни и медицинска), при движение на къси светлини – осветеност на левия фар 45 метра напред и 4 метра вляво, водачът е имал възможност да спре ако се е движил с 56 км/ч. или по ниска скорост. Тази величина на скоростта му е позволявала да спре в рамките на осветената от левия фар част на пътя, тъй като отстоянието от автомобила, управляван от подсъдимия до пострадалия, в момента, в който е могъл да бъде възприет – 45 метра, при опасна зона за спиране 44, 66 метра.   Тезата, поддържана от защитата, че деянието е несъставомерно, защото подсъдимият не е имал задължение да се движи с по–ниска скорост, е незащитима. Вярно е, че подсъдимият се е движил със скорост, разрешена от закона за извън населено място. Известно е също така, че нормативно разрешената скорост е различна от скоростта, която с оглед изискванията за безопасност, водачът на МПС трябва да избере, за да не допусне пътно-транспортно произшествие. В тази връзка, вярно е заключението на въззивният съд, че при посочените по-горе фактори подсъдимият (макар и движейки се с разрешена скорост), е нарушил изискването да съобрази скоростта си с обхвата на видимостта и възможността да спре в осветената част на късите светлини, и именно това нарушение е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.правлявайки МПС със скорост, несъответстваща на разстоянието на видимостта, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността, каквато е появата на пострадалия. Направеното, в съдебното заседание пред касационната инстанция, друго искане, а именно за намаляване размера на наложеното наказание “лишаване от право да се управлява МПС”, се аргументира с “изключително съпричиняване на резултата от с. на пострадалия”. Доколко е допустимо, разглеждането на такова възражение, предвид спецификата на касационното производство (виж чл. 351 и сл. от НПК), е само едната с. на въпроса. По важното е, че не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Без да е необходимо да се повтарят съображенията на въззивния съд, настоящият състав също намира, че размерът на наказание (две години лишаване от право да управлява МПС), съответства на обществената опасност на деянието и деецът, както и на обстоятелствата, имащи значение за неговата индивидуализация и не се отклонява от целите, визирани в чл. 36 от НК. Всички данни, включително и сега поддържаното, са взети предвид от решаващите инстанции и са в основата наказанията да бъдат определени към минимума, предвиден в закона. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 271/08 г., постановено по ВНОХД № 352/08 г. от Софийски апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.