Р Е Ш Е Н И Е № 332 София, 09 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 942/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на Софийска апелативна прокуратура и жалба на защитниците на подсъдимия Д. Д., срещу въззивно решение №142 от 24.04.2014г., постановено по внохд № 323/12г. по описа на САС. В протеста се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В касационната жалба оплакванията са за допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Исканията, които се правят, са в условията на алтернативност, а именно за отмяна на въззивното решение и прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК или връщане на делото за ново разглеждане, или за оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП не поддържа протеста в частта, с която се оспорва постановената оправдателна присъда по чл.321 от НК. Протестът се поддържа само в частта относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанието, която се изразява в приложението на чл.66 от НК. Не се оспорва размера на наложеното наказание лишаване от свобода, а само постановеното отлагане на изпълнението му. Относно касационната жалбата на защитниците, прокурорът изразява становище за нейната неоснователност, като счита, че помагаческата дейност на подсъдимия е доказана по несъмнен начин. Адвокат Г., защитник на подсъдимия, оспорва протеста, респективно поддържа касационната жалба по подробно изложените в нея съображения. Намира, че правото на защита на подзащитния му е било ограничено, като въззивната инстанция е направила опит да изясни фактическата обстановка, но само частично. Твърди, че съдебната поръчка до Х. К. не е допринесла за това, тъй като е трябвало да бъдат изпратени банковите документи, за да се установи защо са получени паричните суми. Подсъдимият Д. Д. поддържа касационната жалба и моли за уважаването й. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 15.12.2011г., постановена по нохд №1175/09г., СГС, НО-10 състав е признал подсъдимия Д. С. Д. за виновен в това, че от началото на месец октомври 2004г. до 28.07.2006г. на територията на [населено място] е ръководил организирана престъпна група, в която участват Х. Р. и К. Д., която извършвала преводи на суми извън страната по банков път, използвайки неистински документи поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК. Със същата присъда, подсъдимият Д. е бил признат за виновен в това, че в периода от 27.09.2005г. до 06.12.2005г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като помагач, умишлено улеснявайки извършването на престъплението - чрез набавяне на средството за извършване му - неистинска фактура, чрез даване на съвети, разяснения /на кого да се преведе сумата и в какъв размер, по коя сметка на получателя и в коя банка/, попълвайки бланки за вносни бележки, нареждания за превод, статистически форми, заверявайки копия на фактури, в съучастие с К. С. Д.- като извършител, чрез използване на неистински документ - фактура Proforma Invoise: № /01.09.05г., на която е придаден вид че е издадена от фирма "фирма”Х. К. е участвал в извършването на парични преводи извън страната по банков път, на обща стойност 1 007 391 (един милион седем хиляди триста деветдесет и един) щатски долари с обща левова равностойност 1 654 554.54(един милион шестстотин петдесет и четири хиляди петстотин петдесет и четири точка петдесет и четири) лева, поради което и на основание чл. 250 вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца и глоба в размер на сто хиляди лева. С посочената присъда подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че за периода от 08.10.2004г. до 09.09.2005г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като помагач, умишлено улеснявайки извършването на престъплението - чрез набавяне на средството за извършване му - неистински фактури и договори, чрез даване на съвети, разяснения (на кого да се преведе сумата и в какъв размер, по коя сметка на получателя и в коя банка), попълвайки бланки за вносни бележки, нареждания за превод, статистически форми, заверявайки копия на фактури, в съучастие с Х. В. Р.- като извършител, чрез използване на неистински документи - фактури: Invoice: №/22.11.2004г.; Invoice: №/23.11.04г.; Invoice: №/26.11.04г.; Invoice: №/24.11.04г.; Invoice: №/22.11.04г.; Invoice: №/22.11.04г. Invoice №/01.12.04г. Invoice: №/25.11.04г.; Invoice: №/08.10.04г.;Invoice:№/30.09.04г.;Invoice:№/06.10.04г; Invoice:№/22.10.04г.;Invoice:№/22.10.04г.;Invoice:№/01.11.04г.; Invoice: №/01.11.04г.; Invoice: №/08.11.04г.;Invoice: №/01.11.04г.;Invoice:№/02.11.04г.;Invoice: №/01.11.04г.; Invoice: №/15.12.04г., Invoice: №/10.01.2004r., Invoice: №/01.10.2004 г., на които е придаден вид че са издадени в полза на [фирма]; P.. Invoice: №/07.01.05.г.; Invoice: №/15.06.2005г., на които е придаден вид че са издадени в полза на [фирма]; Invoice: №/25.11.2004г.; Invoice: №/23.11.2004г.; Invoice: №/02.12.2004г.;Invoice:№/01.12.2004г.;Invoice:№/23.11.2004г., на които е придаден вид че са издадени в полза на [фирма]; Invoice: №/04.03.2005г. Invoice: №/05.01.2005г., на които е придаден вид че са издадени в полза на „фирма”; договор от 07.01.2005г. на който е придаден вид, че е между"фирма”-Х. К. и [фирма], договор от 01.12.2004г., на който е придаден вид, че е между "Ф. шоп интернешънъл лимитид” и [фирма] и договор от 23.11.2004г. на който е придаден вид, че е между „фирма” и [фирма], е участвал в извършването на парични преводи извън страната по банков път на обща стойност 3928730 (три милиона деветстотин двадесет и осем хиляди седемстотин и тридесет) щатски долари и 4 089 861 (четири милиона осемдесет и девет хиляди осемстотин шестдесет и един) евро, с обща левова равностойност 14 006168.49 (четиринадесет милиона шест хиляди сто шестдесет и осем точка четиридесет и девет) лева, поради което и на основание чл. 250 вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 500 000лева петстотин хиляди лева. Подсъдимия Д. Д. е бил признат за виновен и в това, че: за периода от 15.06.2005г. до 12.01.2006г., в [населено място], чрез посредствения извършител Н. Г., при условията на продължавано престъпление и чрез използване на неистински документи-фактури:Invoice№ /02.05.2005г.; № /05.05.2005г.;№ /06.06.2005г.;№ /14.06.2005г.;№ /09.12.2005г.;№ /07.11.2005г.;№ /2005г. и № /01.12.2005г., A9IL/ 02.11.2005 г., на които е придаден вид, че са издадени в полза на ЕТ "фирма” превел суми извън страната по банков път на обща стойност 16830 (шестнадесет хиляди осемстотин и тридесет) щатски долари и 559465 (петстотин петдесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и пет) евро, с обща левова равностойност 1122285.46 (един милион сто двадесет и две хиляди двеста осемдесет и пет точка четиридесет и шест) лева, поради което и на основание чл. 250, вр. чл.26, ал.1 от НК, чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 80 000( осемдесет хиляди) лева. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо, най-тежкото от наложените наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 500 000/петстотин хиляди лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от пет години. С въззивно решение № 142 от 24.04.2014г., постановено по внохд № 323/13г., Софийски апелативен съд, НО-2 състав е изменил първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на две престъпления по чл.250, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК като помагач в съучастие с Х. Р. и Н. Г., като го е оправдал за част от инкриминираните използвани неистински документи. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационният протест и жалбата, са неоснователни. І.ПО ПРОТЕСТА НА ПРОКУРАТУРАТА Независимо, че същият се поддържа само относно явната несправедливост на наказанието и по-точно досежно приложението на чл.66 от НК, следва да се посочи, че като цяло протестът е неоснователен. Твърденията, че неправилно е приложен материалният закон с оправдаването на подсъдимия Д. за част от деянията, инкриминирани в престъпната деятелност по чл.250, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 от НК, както и цялостното му оправдаване за престъплението по чл.321, ал.2 от НК, са неоснователни. От обстоятелството, че по отношение на К. Д. и Х. Р. производството е било прекратено след одобрено от съда споразумение, при което двамата са се признали за виновни в извършване на престъплението по чл.321 от НК, както и за деянията по чл.250 от НК, за които са осъдени в съучастие с подсъдимия Д./по които обвинения последният е признат за невиновен/, не е аргумент, който може да обуслови извод за доказаност на обвинителната теза. Производството по отношение на подсъдим, който не е постигнал споразумение с прокуратурата, продължава по общия ред и за него са приложими всички правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, и за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Извън горния аргумент, декларативно в протеста се твърди, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин, че с действията си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна деянията, за които е оправдан от контролираните инстанции. Във връзка с този довод следва първо да се отбележи, че апелативният съд, постановявайки акта си- въззивно решение, е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.1 и 2 от НПК и в мотивната му част, наред с останалото, изискуемо се съдържание, е направил подробен и задълбочен анализ на всички доказателствени материали, като съдът е изложил убедителни съображения защо приема едни доказателства и отхвърля други. Това е довело и до вярно установяване на правно релевантните факти. На второ място е необходимо да се посочи, че при вярно установени фактически положения, въззивният съд е извел правилни изводи във връзка с приложението на материалния закон, а именно за законосъобразност на първоинстанционната присъда досежно оправдаването на подсъдимия Д. по обвинението за престъпление по чл.321 от НК, поради недоказаност. Също така правилно поради недоказаност апелативната инстанция е изменила присъдата, като е оправдала подсъдимия за част от деянията, включени в престъпленията по чл.250 от НК. При изложеното не би могло да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд, което да обективира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В протеста се релевират доводи за явна несправедливост на наказанията, които се поддържат частично в съдебното заседание пред настоящата инстанция, като се твърди, че определеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, а условното наказание - най-вече на генералната превенция. Липсата на аргументация от страна на прокуратурата защо смята, че наказанието е несъответно на целите по чл.36 от НК, ограничава възможността за произнасяне на тази инстанция. За надлежно произнасяне от страна на последната не е достатъчно да се посочи в протеста съответното касационно основание, а е необходима и конкретика от аргументи. Противното би означавало настоящата инстанция да приложи служебното начало, като излезе извън пределите на касационната проверка, очертани в НПК. Независимо от това следва да се маркира, че решаващите две инстанции са изложили подробни и аргументирани мотиви, както относно отмерения размер на наложените наказания, така и досежно приложението на чл.66 от НК. ІІ.ПО ОТНОШЕНИЕ ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Оплакванията са за допуснати съществени процесуални нарушения, сред които и такива, свързани с дейността на съда по оценка на доказателствената съвкупност, довели до неправилно приложение на материалния закон. Всички аргументи, касателно показанията на свидетелите Д. и Р., които, както беше посочено по-горе са постигнали споразумение с прокуратурата, не могат да бъдат приети за основателни. Без да обсъжда характеристиките на тази диференцирана процедура, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че право на обвиняемия, респективно подсъдимия е да постигне споразумение с прокурора, след одобряването на което, споразумелият се подсъдим придобива качеството на свидетел, ако по делото има други обвиняеми/подсъдими, по отношение на които производство продължава по общия ред. В качеството на свидетел за него вече важат всички правила, касателно разпита на свидетел, с произтичащите права и задължения, както и отговорност за депозираните показания. Съдът е оценил свидетелските показания на Д. и Р., както поотделно така и във взаимната им връзка с останалия доказателствен материал. При тази си дейност въззивната инстанция не е допуснала превратно интерпретиране на тези доказателствени източници и установените с тях обстоятелства. В жалбата се оспорват доказателствата, събрани със съдебната поръчка до Х. К., като се твърди, че е било необходимо извършването на допълнителна така, както и, че не са били уважени и други доказателствени искания на защитата. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че не е събрал възможния доказателствен обем. От компетентността на решаващите съдилища е преценката за необходимостта от събиране на определени доказателства/ по отношение на въззивния съд на нови такива/, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото. Това от своя страна гарантира възможността на съда да вземе решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, като е оправомощена да извърши проверка само относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. В рамките на тази проверка, настоящата инстанция, както беше отбелязано по-горе, не констатира нарушения на процесуалните правила, допуснати от апелативния съд. Касаторът се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения и относно проведената процедура по Глава двадесет и шеста от НПК, както и във връзка със съдържанието на обвинителния акт. Настоящият състав намира, че е безпредметно обсъждането по същество на доводите в подкрепа на твърдението, че наказателното производство е следвало да бъде прекратено, поради нарушена процедура по разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, довела до нарушаване правото на защита на подсъдимия, което защитата съотнася към обвинението по чл.321 от НК. Това е така, тъй като по това обвинение подс.Д. е изцяло оправдан, което практически е възможно най-силното и единствено основание, игнориращо каквито и да било допуснати нарушения на процесуалните правила. Дори да са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, при наличието на оправдателна присъда/по-горе е обсъдена неоснователността на протеста, досежно оправдаването на подсъдимия по чл.321 от НК/, те не могат да доведат до извод за нарушаване правата на подсъдимия. Неоснователно е оплакването затова, че обвинителният акт не отговаря на законовите изисквания и по-точно наличието на неяснота на обвинението, с отразеното в него, че подсъдимият е осъществил едно от деянията по чл.250 от НК чрез „посредствен извършител”. Това обстоятелство не е довело до ограничаване правото на лична защита на Д., тъй като той се е защитавал срещу ясно формулирани фактически констатации, изложени от прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт, а въпросът за съучастническата дейност е относим към правните изводи. Константна е съдебната практика, че правото на защита е нарушено, когато има неясно и неточно възведено от фактическа страна обвинение, но не и относно правните изводи и квалификации. Всичко изложено по-горе сочи, че при постановяване на съдебния си акт, апелативният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, обусловили неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна. С оглед на гореизложеното, касателно протеста и жалбата, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 142 от 24.04.2014г., постановено по внохд № 323/12г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: