Р Е Ш Е Н И Е № 576 гр. София, 05 юни 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря К. Павлова в присъствието на прокурора К. И. изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1910 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от апелативна прокуратура – Велико Търново и жалба на защитниците на подсъдимия Г. Б. Т., и двете против въззивна присъда № 159/08.07.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановена по ВНОХД № 133/2013 г. В касационния протест и допълнение към него, поддържани в с. з. пред ВКС от прокурора от ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Твърди се, че фактическите данни, отразени в мотивите и изведени от показанията на св. П. и Б., недвусмислено са определяли, че подсъдимият е предложил, а не е обещал подкуп. Предложението е било конкретно и с цел да мотивира длъжностните лица да не изпълнят служебните си задължения, поради което е следвало да се тълкува като „изявявам готовност да платя”, като е без значение дали подсъдимият реално е разполагал с предложената сума. Същевременно, смисълът на „обещавам” е в сферата на бъдещо действие, предшествано от условие да бъде извършено исканото от лицето, на което се обещава, създаване на убеждение, че ще бъде получен подкупа, каквито данни по делото не е имало. Затова, като е осъдил подсъдимия за различна форма на изпълнително деяние – „обещал” и е оправдал същия по предявеното обвинение за „предложил”, въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалния и материален закон. Във връзка с наказанието се сочи, че недопустимо при повторното разглеждане въззивната инстанция е определила по-висок размер на лишаването от свобода, както и е наложила и кумулативното наказание глоба, въпреки липсата на касационен протест. От друга страна се поддържа, че при наличните данни за личността на подсъдимия прилагането на чл. 66 от НК е било несъвместимо с успешното постигане на целите по чл. 36 от НК. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд. В касационната жалба и представеното в срока по чл. 351 ал. 3 от НПК допълнение, поддържани в с. з. пред ВКС от защитника на подсъдимия, също се изтъкват мотивирани доводи за наличие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, касаещи осъждането му за деяние по чл. 304а, пр. 2, вр. чл. 304 ал. 1 от НК. Процесуалните нарушения са се изразили в селективна и неправилна оценка на доказателствените материали и неизпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение, за разпит на всички свидетели (а не само на двама от тях – полицейските служители Б. и П.), с оглед правилното установяване на данните относно мястото и начина на изпълнение на деянието, които са били противоречиви. Самостоятелно и в съвкупност тези нарушения са довели и до незаконосъобразно осъждане за деяние, което обективно не е било проявено от подсъдимия (с думи и действия не е създал увереност, че ще извърши плащане на инкриминираната сума като подкуп), нито за същото той е имал повдигнато обвинение. Липсата на подаден касационен протест срещу предходната въззивна присъда, обжалвана само от подсъдимия и налагането на същия на по-тежко наказание лишаване от свобода и кумулативно наказание глоба с новата присъда, се отчита като флагрантно нарушение на забраната за влошаване на правното му положение (reformаtio in pejus). Претендира се отмяна на въззивната присъда в оспорваната част и при условията на алтернативност оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд или намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 33/09.07.2012 г., постановена по НОХД № 368/2012 г., Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Б. Т. за невинен в това, че на 04.08.2011 г., в гр. Пл., предложил дар – парична сума в размер на 1000 лв. на длъжностните лица П. С. П. – старши полицай и П. А. Б. – полицай, и двамата в група „ООР” при ОД на МВР- П., за да не извършат действия по служба, изразяващо се в задържане и отвеждането му за осъществяване на допълнителни проверовъчни действия във връзка с намерените в лек автомобил „О. К.” обгорели медни проводници, поради което и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1 от НК. Сезиран с протест срещу оправдателната присъда, с нова присъда № 260/29.10.2012 г. по ВНОХД № 231/2012 г. Великотърновският апелативен съд е признал подсъдимия Г. Б. Т. да е извършил престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че на 04.08.2011 г. в гр. Пл. предложил дар – парична сума в размер на 1000 лв. на длъжностните лица П. С. П., за да не извършат действия по служба, поради което и му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия са били присъдени направените разноски. Така постановената въззивна присъда е била обжалвана по касационен ред само от подсъдимия, като с решение № 2/14.05.2013 г. по н. д. № 2135/2012 г., състав на ВКС, ІІ н. о., е отменил същата и е върнал делото за ново разглеждане на Великотърновският апелативен съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С понастоящем обжалваната въззивна присъда № 159/08.07.2013 г. по ВНОХД № 133/2013 г., Великотърновският апелативен съд е признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 04.08.2011 г. в гр. Пл. е обещал дар – парична сума в размер на 1000 лв. на длъжностните лица П. С. П. и П. А. Б. – и двамата полицаи при ОД на МВР - гр. Плевен, за да не извършат действия по служба, изразяващо се в задържане и отвеждането му за осъществяване на допълнителни проверовъчни действия, във връзка с намерените в лек автомобил „О К.” с ДК [рег.номер на МПС] обгорели медни проводници, поради което и на основание чл. 304а, пр. 2, вр. чл. 304, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и кумулативно „глоба” в размер на 1000 лв. Оправдал е подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение да е предложил дар парична сума от 1000 лв. на двамата служители на МВР, за да не извършат действия по служба. Изложените в касационния протест и касационната жалба доводи за незаконосъобразно осъждане на подсъдимия за деянието „обещал подкуп” по чл. 304а, пр. 2, вр. чл. 304 ал. 1 (пр. 2) от НК са основателни. От съдържането на обвинителния акт, който е рамката и основата за съдебното произнасяне, е видно, че подсъдимият Г. Т. е бил обвинен да е извършил деянието подкуп в изпълнителната форма „предложил” по чл. 304а, пр. 1, вр. чл. 304 ал. 1, пр. 1 от НК. В обстоятелствената част е посочено това да се е случило след като полицейските служители (св. П. и Б.), установили в багажника на автомобила, управляван от подсъдимия, чували с обгорени медни проводници и решили да го отведат, заедно с пасажерите (св. И. М. А. и И. А. А.), в РУП – гр.Плевен за изясняване произхода на тези вещи. „След като разбрал, че ще бъдат отведени в полицейското управление, обв. Г. Т. предложил на полицейските органи първоначално сумата от 700 лв. и веднага след това по-висока такава в размер на 1000 лв., за да не извършат действията си по служба и да осуети бъдещата проверка”, като сторил това докато той и двамата полицаи се намирали в близост до паркирания патрулен автомобил. В хода на съдебния процес св. П. и Б. са давали откъслечни и до голяма степен противоречиви сведения за развитието на проверката и мястото, където всеки един от тях се е намирал при спирането на автомобила, фактическото извършване на проверката, вкл. на на багажника и особено при възприемане на предложението за подкуп, което е оправдавало и провеждането на очни ставки между тях и св. М. и А., а в крайна сметка и допълнителен преразпит от въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото съобразно указанията на ВКС в отменителното му решение по к. д. № 2135/2012 г. Вярно е, че изложеното в това решение индицира за преразпит на всички свидетели, но както се уточни по-горе, разминавания за съществените моменти са били наблюдавани основно в показанията на св. П. и Б., поради което настоящият съдебен състав на ВКС не намира за основателно възражението на защитата за неизпълнени указания на касационната инстанция, а оттук и за реализирането на съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. След преразпита на св. П. и Б., в мотивите си въззивният съд е анализирал доказателствената съвкупност, откроил е противоречията между двете основни групи свидетели, респ. позицията на подсъдимия, като приемайки за достоверни показанията на полицаите, е намерил за установено (вж. л. 9), че св. Б. е спрял автомобила на подсъдимия за проверка, той сам е започнал извършването й, а през това време св. П. е бил в патрулния автомобил. Той обаче се е присъединил към св. Б. при отваряне на багажника, където и двамата констатирали наличието на обгорените кабели. След това подсъдимият бил извикан до полицейския автомобил и там бил проведен разговор за произхода на кабела, „по време на който подсъдимият предложил парите във възходяща градация, достигайки до 1000 лв., за да не бъде отвеждан в РУП”. На л. 9 и 10 от мотивите въззивната инстанция е цитирала и части от показанията на св. П. и Б., дадени при непосредствените им разпити пред първата инстанция, вкл. по време на очните ставки, като съвсем очевидно е, че навсякъде те са сочели той да е предлагал определена сума, макар да не са споменати употребените от него думи или изрази. Проверката на действителното съдържание на показанията им при преразпита от въззивния съд (вж. с. з. на 08.07.2013 г.) също не сочи на нещо по-различно, освен вече установеното, че парите са били предложени, за да не го отвеждат в полицейското управление, като е ставало въпрос за сума от 200 до 1000 лв. Единствената добавка е, че преди предлагането подсъдимият е питал дали може да почерпи и не може ли да се направи нещо. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо се доверява на показанията на св. П. и Б., както и поради какви причини отчита за недостоверни тези на св. М. и А., респ. и обясненията на подсъдимия Т., в които те са поддържали версията, че непосредствено след проверката са се отправили към РУП и разговор между подсъдимия и полицейските служители в близост до техния патрулен автомобил не е бил провеждан. В този аспект ВКС не намира, че при оценката на доказателствената наличност са допуснати процесуални нарушения, повлияли върху правилното формиране на убеждението на въззивния съд по фактите. Въз основа на установените фактически данни, изведени от показанията на св. П. и Б. (коректно цитирани с изключение на отделни вметки за обещаване на пари), правилно въззивният съд е приел, че с поведението си подсъдимият не е реализирал инкриминираната му форма на изпълнително деяние предлагане на подкуп в размер на 1000 лв. на въпросните длъжностни лица. Съвсем неправилно обаче и в пълно противоречие със същите тези факти е намерил, че става въпрос за другата форма на изпълнително деяние – обещаване на подкуп. Единственият валиден ориентир при тълкуването коя форма на изпълнително деяние е осъществена са фактите по делото, изводими от наличния процесуално годен доказателствен материал и съпоставими с обхвата на предявеното обвинение. В случая това са само данните, изведени от показанията на св. П. и Б.. Те не съдържат конкретните волеизявления на подсъдимия, а само възприемането, че той им е предлагал пари в размери между 200 и 1000 лв., за да не бъде отведен в РУП, като същият нито им е показвал, нито е разполагал с подобни суми. Отсъстват каквито и да са доказателства подсъдимият да е поставял условие, че ако не го отведат в РУП ще извърши плащане или по какъвто и да е начин да е уверявал полицаите, че ще стори това в някой следващ момент, която позиция справедливо се застъпва и в касационния протест. В този смисъл, споделяйки разбирането, възпроизведено в двете касационни решения Решение № 118/18.03.2011 г. по к. д. № 2/2011 г. на ВКС, ІІ н. о. и Решение № 465/30.10.2012 г. по н. д. № 1495/2012 г. на ВКС, ІІ н. о. и практически цитирано, но неприложено докрай от апелативния съд, че предлагането означава поднасям, слагам нещо пред някого, изявявам готовност да платя или да извърша нещо, подлежащо на обсъждане (като подсъдимият не е формулирал конкретно предложение, нито е разполагал с предлаганите суми), а обещаването изисква даване на увереност, че ще извърша или няма да извърша нещо, внушаване на надежда за нещо (като по делото липсват каквито и да са доказателства в такава насока), то е очевидно, че в конкретния случай подсъдимият не е осъществил нито инкриминираната му форма на изпълнително деяние – предложил, нито тази, за която е бил осъден от въззивния съд – обещал подкуп. ВКС не възприема възражението по касационния протест, че за осъществяване на изпълнителната форма „предлага” е без значение дали подсъдимият е разполагал с предлаганата сума, тъй като деянието е довършено с формулиране на предложението за даване на подкупа в размер на 1000 лв. и при установената цел. Обективната липса на парични средства в държане на подсъдимия, а още по-малко от порядъка на 200 до 1000 лв., е значим фактор, който пречи за формиране на преценката, че той е направил валидно и конкретно предложение за подкуп. За да е налице съставомерно деяние предлагане на подкуп, то е необходимо деецът да е обективирал волята си чрез конкретно и недвусмислено волеизявление – словесно или по друг начин, но съдържащо достатъчна представа за нейното точно съдържание и насоченост. Нито един от полицейските служители не е могъл да възпроизведе неговите словесни изявления, които те са интерпретирали като предлагане, самите предлагани суми са били във възходяща градация от 200 до 1000 лв., а и с подобни парични средства подсъдимият изобщо не е разполагал. Съответно, липсва формулирано конкретно предложение, което да обуславя ангажиране на отговорност по текста на чл. 304а, пр. 2, вр. чл. 304 ал. 1, пр. 2 от НК, както поначало правилно е приел въззивния съд. Поради това ВКС намира касационния протест в тази му част за неоснователен. Предвид изложените съображения ВКС счита, че постановената въззивна присъда в осъдителната й част следва да бъде отменена, а подсъдимият оправдан за деянието „обещал подкуп” на основание чл. 354 ал. 1, т. 2, вр. чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК. Фактите, инкриминирани с обвинителния акт и потвърдени при съдебното разглеждане, изобщо не индицират подсъдимият да е проявил поведение, създаващо надежда или увереност, че ще заплати каквато и да е сума на полицейските служители, ако те не изпълнят служебните си задължения. Вероятността той да се снабди с парични средства в бъдещо неопределено време (след предаване на кабелите) е само в сферата на предположенията и по никакъв начин не е съотносима към реалната фактическа обстановка, възприета от двамата полицейски служители, които никъде не са сочили подобни обстоятелства. С оглед констатациите за законосъобразното оправдаване за деянието „предложил подкуп” същата присъда следва да бъде оставена в сила съгласно чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК. При този изход на делото се преодолява флагрантното нарушение на забраната за утежняване положението на подсъдимия (reformаtio in pejus), допуснато от въззивния съд чрез налагането на по-тежко наказание лишаване от свобода и добавяне на кумулативно наказание глоба без наличието на протест срещу постановената първа въззивна присъда, отменена от ВКС единствено по негова жалба. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 159/08.07.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановена по ВНОХД № 133/2013 г. В ЧАСТТА относно осъждането на подсъдимия Г. Б. Т. за престъпление по чл. 304а, пр. 2, вр. чл. 304 ал. 1 от НК и заплащането на разноските по делото, КАТО ПРИЗНАВА същия за невинен в това на 04.08.2011 г., в гр. Пл., да е обещал подкуп – парична сума в размер на 1000 лв., на полицейските служители при ОД на МВР – П.П. и П. Б., за да не извършат действия по служба, поради което и го ОПРАВДАВА да е извършил престъпление по чл. 304а, пр. 2, вр. чл. 304 ал. 1, пр. 2 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й оправдателна част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.