Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НК * споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 444

гр. София, 31 октомври 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1353 по описа за 2012 г

Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 2.07.2012 г, за възобновяване на НОХД № 2813/12 по описа на Варненски районен съд, по което е постановено определение за одобряване на споразумение № 489 от 5.06.2012 г, с което е реализирана наказателната отговорност на В. О. Д., за престъпление по чл. 343 б, ал. 2 НК, за това, че на 16.05.2012 г в [населено място], е управлявала моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 3, 33 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден за същото деяние, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от две години, с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 180 часа годишно, за срок от две години.
Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че с пропуска да се наложи наказание по чл. 343 г НК е допуснато нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането.
Осъденият или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо: подадено е от Главния прокурор, който разполага с компетентност, съгласно чл. 420, ал. 1 НПК, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.

Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по въпросите по чл. 381, ал. 5, т.1-6 НПК. Съдът одобрява споразумението, ако констатира, че то не противоречи на закона и морала / чл. 382, ал. 7 НПК /. При приключване на делото със споразумение е допустимо наложеното наказание да бъде при хипотезата на чл. 55 НК / чл. 381, ал. 4 НПК /. Когато наказанието е определено при условията на чл. 55 НК, законът дава възможност да не бъде налагано по-лекото наказание, предвидено наред с „лишаването от свобода” / чл. 55, ал. 3 НК /. По настоящето дело липсва нарушение на материалния закон, тъй като наказанието е наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, в какъвто случай, съгласно чл. 55, ал. 3 НК, може да не бъде наложено предвиденото в закона по-леко наказание, каквото е това по чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Следователно, със споразумението е постигнато съгласие за санкциониране на извършителя с наказание „пробация”, респективно, за неналагане на „лишаване от право да управлява МПС”. В този вид споразумението не влиза в противоречие с материалния закон / то съответства на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” и ал. 3 НК /, поради което не е имало пречка да бъде одобрено от съда. Друг е въпросът дали участвалият по делото прокурор е следвало да изрази съгласие по тези параметри на споразумението, с оглед данните, че лицето е системен нарушител на правилата за движение и вече е санкциониран с „лишаване от право да управлява МПС” / в такъв аспект би могло да се разсъждава дали споразумението не влиза в противоречие с морала, но обсъждането на такъв довод е недопустимо, тъй като излиза извън предмета на настоящето искане /.

По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 2813/12 по описа на Варненски районен съд, по което е постановено определение № 489 от 5.06.12 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения В. О. Д..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: