6 Р Е Ш Е Н И Е № 60217 Гр. София, 15 март 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 744/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано по протест на Окръжна прокуратура – Перник срещу присъда № 10/17.06.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 153/2021 година по описа на Окръжен съд – Перник, с който се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Същественото нарушение на процесуалните правила се обосновава с пороци в аналитично-оценъчната дейност на решаващия съд, за която по същество се твърди, че е осъществена в нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, а нарушението на материалния закон се свързва с оправдаването на подс. Е. Д. Й. по обвинението по чл. 206, ал. 1 НК. В съдебното заседание пред върховната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и моли да бъде уважен. Подс. Е. Й. оспорва основателността на протеста и моли да бъде оставен без уважение, а присъдата на ОС Перник – оставена в сила. В последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е допустим - подаден е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 2 НПК, но е неоснователен, по следните съображения: С присъда № 260007/09.02.2021 година по н.о.х.д. № 181/2020 година по описа на РС Перник подс. Е. Д. Й. бил признат за виновен и осъден на основание чл. 206, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК на една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК затова, че на неустановена дата от неустановен месец през 2015 година в [населено място], противозаконно присвоил чужди движими вещи – пари общо на стойност 23128,08 лв., от които 15137 лв., собственост на търговско дружество „Р. Т.“ Е. – [населено място] и 7991,08 лв., собственост на търговското дружество „Е. Б.П.“ Е. („Т. Т“) – [населено място], които владеел. На подс. Й. били възложени и направените в досъдебното и съдебното производство разноски по делото. С протестираната присъда № 10/17.06.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 153/2021 година, ОС Перник отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и оправдал подс. Й. по обвинението по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК. По оплакванията за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила: Тези оплаквания следва да бъдат разгледани с приоритет, тъй като ако бъдат констатирани такива, проверката за правилното приложение на материалния закон се обезсмисля. Заявеното в протеста несъгласие на прокурора с преценката на контролираната инстанция, че показанията на свидетелите В., Ч. и Ч. са недостоверни поради заинтересоваността им от изхода на делото с предложен по този повод анализ и то само на част от доказателствената съвкупност, са доводи за необоснованост на въззивния акт, а необосноваността не е самостоятелно касационно основание. Предвид обхвата на касационния контрол, очертан в ограничителните норми на чл. 347 – чл. 348 НПК, върховната инстанция не разполага с правомощия да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто настоящият не е. Когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а вътрешното убеждение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от въззивния съд. Поради това отговор по касационен ред могат да получат единствено доводите срещу законосъобразността на цялостния процес по формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по релевантните за предмета на доказване факти. Такова е твърдението в протеста, че съдът едностранчиво е преценил доказателствените източници и е основал присъдата си единствено на кредитираните като достоверно доказателствено средство обяснения на подсъдимия Й., без да ги съпостави с коренно противоречащите им други доказателствени материали. Така формулираното оплакване е за нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, но то според касационната инстанция е неоснователно. Аналитично-оценъчната дейност на въззивния съд е осъществена при стриктно спазване на процесуалните правила. Всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени от контролираната инстанция факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. Спазено е и изискването на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. В проверявания съдебен акт въззивната инстанция ясно е изложила кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните й съображения. Не се констатира присъдата да се основава единствено на обясненията на подсъдимия Й., които да се кредитирани като достоверно доказателствено средство без да са били обсъдени във взаимовръзката им с останалите доказателства и доказателствени средства. ОС Перник е имал основание да подходи критично към показанията на свидетелите В., Ч. и Ч., на които се гради обвинителната теза, по две причини – близките отношения между тях (Ч. са съпрузи, св. В. е водила счетоводството на св. Ч. повече от 20 години, а последният фактически е управлявал вместо В. и Ч. търговските дружества „Р. Т.“ Е. – [населено място] и „Т. Т“ – [населено място]) и влошените още преди да започне наказателното производство отношения между подс. Й. и св. Ч.. Решаващият съд е следвал правилния процесуален подход – да прецени достоверността както на показанията на тримата свидетели, така и на обясненията на подс. Й. от гледна точка на тяхната последователност, логичност, вътрешна непротиворечивост, устойчивост във времето и най-вече - наличието на корелация с други доказателствени източници. Така съдът е констатирал промяна в показанията на св. В. и Ч. относно най-съществения за предмета на доказване факт – основанието, поради което инкриминираните суми са постъпили в банковата сметка на подсъдимия. От вниманието на съда не е убягнало обстоятелството, че първоначално в хода на досъдебното производство свидетелките са заявили, че се касаело за хонорар за бъдещи правни услуги, в какъвто смисъл са били и обясненията на подс. Й., но след разпита и на св. Ч. са променили показанията си, като са ги синхронизирали с неговите, твърдейки, че се е касаело за предоставен от св. Ч. на подсъдимия Й. заем. Съдът е обсъдил приобщените по реда на чл. 281 НПК показания от досъдебното производство на двете свидетелки, а и тези на св. Ч., във взаимовръзката им с показанията на свидетелите С., Д. С. и В. Й., които са незаинтересовани от изхода на делото лица и с писмените доказателства по делото, ангажирани от подс. Й.. От тези доказателства е установил, че св. Ч., който се интересувал лично за движението по образуваните изпълнителни дела с взискатели „Р. Т.“ Е. – [населено място] и „Т. Т“ – [населено място], е направил изявления пред ЧСИ С., че не храни надежда сумите по тях да бъдат събрани, но ако това се случело, те ще останат за подс. Й. като негов хонорар, че св. Ч. е бил уведомен от ЧСИ С. за събирането на всички суми, че св. Ч. и подс. Й. в периода след 30.04.2014 година, когато са били окончателно събрани и преведени по сметка на подс. Й. сумите и по двете изпълнителни дела, са били в доверителни отношения, продължили до 2017 година, когато подс. Й. подал сигнал в ОП Кюстендил срещу изградения от св. Ч. цех за производство на пелети на „И. Т. С.“ О. , а това довело до извършването на проверка и констатация, че цехът е пуснат незаконно в експлоатация. Приел е, че първоначалните показания на св. Ч. и В. са променени и синхронизирани с тези на св. Ч. след като подс. Й. категорично отказал да оттегли сигнала си до ОП Кюстендил, както и че нито едно доказателство не подкрепя твърдението на св. Ч., че още през 2015 година е поискал от подс. Й. да му върне постъпилите по банковата му сметка пари. Съдът е проследил и хронологията на предприетите от св. Ч. действия – образуване на досъдебно производство по сигнал на св. Ч. на 06.02.2018 година, изпращането на нотариални покани от „Р. Т.“ Е. и „Е. б. п.“ на 27.02.2019 година за връщане на сумите от 15137 лв. и 7991,08 лв. и предявяването на иск срещу подс. Й., по който на 28.06.2019 година било образувано гр. дело № 1393/2019 година по описа на РС Дупница и е достигнал до извод, че инкриминираната сума пари не съставлява даден през 2015 година заем от св. Ч. на подс. Й., а хонорар за бъдещи правни услуги. Във връзка с тези факти съдът не е пропуснал да обсъди и заключението на съдебно-почерковата експертиза по протокол № 18/ДОК-269/13.ХІ.2018 година, с което е установено, че представените от подс. Й. договори за правна защита и съдействие с №№ 22329/12.02.2013 година и № 22330/12.02.2013 година, в които е вписано „текущо правно обслужване за цялата 2013 година“ на дружествата „Р. Т.“ Е. – [населено място] и „Т. Т“ – [населено място] чрез прихващане на вземане от „А. Ф.“ Е., не са подписани от св. В. и св. Ч.. Приел е, че макар тези два договора, по повод на които е било образувано отделно досъдебно производство, очевидно да са съставени с цел да подпомогнат защитната кауза на подсъдимия, сами по себе си не й противоречат и не я изключват. Коректният прочит на въззивния акт сочи, че всички налични доказателствени източници, които са достатъчни по обем, за да бъде разкрита обективната истина по делото, са подложени от контролираната инстанция на внимателен и детайлен анализ и са обсъдени както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка, без съдържанието им да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика, поради което не е налице претендираното нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК и оплакването в протеста за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователно. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон: В протеста наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се свързва единствено с неоснователната претенция към въззивния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата по делото, каквото нарушение всъщност няма. Други аргументи в подкрепа на заявеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон не са изложени, което прави невъзможна проверката на протестираната присъда относно наличието на това касационно основание поради спецификата и пределите на касационния контрол. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10/17.06.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 153/2021 година по описа на Окръжен съд – Перник. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.