7 Р Е Ш Е Н И Е № 144 [населено място], 22.11.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2579 по описа за 2018г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Д. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Х. М. срещу решение № IV-41 от 11.05.2018 г. по в. гр. дело № 1332/2017 г. на Окръжен съд Бургас. С въззивния съдебен акт е потвърдено решение № 69 от 19.05.2017 г. по гр. дело № 914/2016 г. на Районен съд Несебър в частта, с която е прогласена нищожността на сключения на 21.08.2014г. договор за замяна на недвижими имоти между „К. плюс“ ООД и „Варна Инвест България“ ООД, обективиран в Нотариален акт № 8, т. 2, рег. № 2195, дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Е. Дионисова - peг. № 190 на НК, вписан под вх. рег. № 18378, дв. вх. рег. № 18179, акт № 166, т. 47, дело № 9871 от 21.08.2014 г. при Служба по вписванията при PC Варна и под вх. рег. № 7568, дв. вх. рег. № 7487, акт № 196, т. 24, дело № 4357 от 02.08.2014 г. при Служба по вписванията при PC Несебър на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 301 ТЗ - поради липса на съгласие, в частта, с която е признал за установено по отношение на „Варна Инвест България“ ООД и Д. Д. Д., че „К. плюс“ ЕООД е собственик на празно дворно място в [населено място], съставляващо урегулиран поземлен имот XXIII-460, кв. 22 Б по плана на [населено място], [община] с площ от 680 кв. м., при посочени граници, и в частта, с която Д. Д. Д. е осъден да заплати на „К. плюс“ ЕООД сумата 1 219 лв. - разноски по въззивното производство. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена нищожността на същия договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 21.08.2014 г. между „К. плюс“ ООД и „Варна Инвест България“ ООД на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 289 и чл. 302 ТЗ поради противоречие със закона. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл по възражението на ответника /настоящ касатор/ за прилагане на презумпцията на чл. 301 ТЗ, респ. за оборването й от страна на ищеца, за потвърждаване на действия, извършени от името и за сметка на търговеца, но без представителна власт. Излага доводи, че възражението е въведено своевременно, поддържано и във въззивната жалба, но нито първоинстанционният, нито въззивният съд са го обсъдили. Касаторът прави оплакване за неправилно прилагане на нормите на ЗТР и последиците на решението по чл. 29 ЗТР, като излага следните съображения: сделката за замяна е сключена от лица с представителна власт, при спазване на законовите изисквания и всяка от страните е придобила собствеността върху заменения й недвижим имот; сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г., а исковата молба за отмяна на вписването на А. К. като управител и съдружник на „К. плюс“ ООД е подадена в Окръжен съд Бургас на 07.08.2014г., но по делото не са представени доказателства кога същата е връчена на А. К. и съответно не се установява недобросъвестност от негова страна към момента на сключване на договора за замяна. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанционни производства. Ответникът „К. плюс“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуални представители адв. Д. Г. Н. и адв. С. Р. П. оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа, че съдът е разгледал всички възражения, извършил е собствен анализ на фактите и събраните доказателства и е изложил собствени мотиви. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски за касационното производство. С определение № 403 от 26.06.2019г. по т. дело № 2579/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, като изложи собствени мотиви по всички възражения на страните? 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да направи извод за основателност на предявения главен иск за установяване нищожност на договора за замяна на недвижими имоти между „К. плюс“ ООД и „Варна Инвест България“ ООД, обективиран в Нотариален акт № 8, т. 2, рег. № 2195, дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Е. Дионисова - peг. № 190 на НК, вписан под вх. рег. № 18378, дв. вх. рег. № 18179, акт № 166, т. 47, дело № 9871 от 21.08.2014 г. при Служба по вписванията при PC Варна и под вх. рег. № 7568, дв. вх. рег. № 7487, акт № 196, т. 24, дело № 4357 от 02.08.2014 г. при Служба по вписванията при PC Несебър, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 301 ТЗ поради липса на съгласие, въззивният съд е препратил към мотивите в решението на Районен съд Несебър на основание чл. 272 ГПК, като по този начин ги е направил свои собствени, и е изложил и свои мотиви. Съдебният състав е констатирал, че двете страни по нотариалния акт за замяна „К. плюс“ ООД и „Варна Инвест България“ ООД са представлявани по сделката от вписаните към него момент в Tърговския регистър законни представители, като в случая А. К. е представлявал като управител и двете дружества - заменители. Установено е, че договорът за замяна е сключен на 21.08.2014г., вписан е на същата дата в Служба по вписванията при РС Несебър, а исковата молба, предявена от О. Т. против „К. плюс“ ООД за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, заявени за вписване със заявление А4 от 07.07.2014г. на АВ [населено място] /решение за приемане на А. К. за съдружник в дружеството, решение за увеличаване на капитала и решение за заличаване на О. Т. като управител и на вписването на А. К. като управител и съдружник на „К. плюс“ ООД и сключването на дружествен договор между двамата/, е подадена в Бургаски окръжен съд на 07.08.2014г., т. е. преди сключването на договора за замяна - 21.08.2014г. Въззивната инстанция е изложила съображения, че обстоятелството в кой момент А. К. е узнал за предявения от О. Т. иск по чл. 29 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ е без значение за спора, тъй като знанието на К. за предявения от Т. иск не е противопоставимо на третите добросъвестни лица. Посочила е, че предявяването на иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ няма за правна последица забрана или временно спиране на възможността вписаният в Tърговския регистър законен представител да извършва действия и сделки от името и за сметка на дружеството. Позовала се е на уредените в чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ последици от заличаването при уважаване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като е приела, че до заличаване на вписването в Tърговския регистър вписаните обстоятелства имат действие по отношение на третите лица, сключили сделки с дружеството, и вътрешните отношения между съдружниците не са им противопоставими. Аргументирайки се с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която само трети добросъвестни лица могат да се позоват на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува, въззивният съд е направил извод, че при установяване, че третото лице е недобросъвестно, то не може да се ползва от защитата на горецитираните две правни норми. Отчитайки, че при сключване на договора за замяна „К. плюс“ ООД и „Варна Инвест България“ ООД са се представлявали от вписания към него момент в Търговския регистър управител на двете дружества А. К., и че действителният собственик на капитала и представляващ „К. плюс“ ООД О. Т. не е дал съгласието си за замяната, решаващият съдебен състав е приел, че ответното дружество „Варна Инвест България“ ООД не може да се ползва от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не е трето добросъвестно лице. Недобросъвестността на „Варна Инвест България“ ООД е аргументирана и със знанието от страна на А. К., че са вписани несъществуващи обстоятелства в Tърговския регистър по партидата на „К. плюс“ ООД /включването му като съдружник и вписването му като управител на това търговско дружество/, установено от мотивите, изложени в съдебното решение по т. д. № 375/2014г. на Бургаски окръжен съд и потвърждаващото го съдебно решение по в. т. д. № 172/2015г. на Бургаски апелативен съд - на К. му е било известно, че действителният собственик на капитала и законен представител О. Т. не е правил волеизявления и не е давал съгласие относно включването на К. като съдружник и избора му за управител на „К. плюс“ ООД, нито е давал съгласие за сключване на процесния договор за замяна. Поради основателността на главния иск въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която Районен съд Несебър се е произнесъл в диспозитива по предявения трети евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 289 и чл. 302 ТЗ, и не се е произнесъл по основателността на останалите два евентуални иска. Предявените срещу „Варна Инвест България“ ООД и Д. Д. Д. установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК на недвижим имот празно дворно място в [населено място], съставляващо урегулиран поземлен имот XXIII-460 кв. 22 Б по плана на [населено място], община Несебър, с площ от 680 кв.м., са приети за основателни по следните аргументи: 1/ заменителят „Варна Инвест България“ ООД не е придобил правото на собственост върху имота в [населено място], предвид нищожността на договора за замяна, сключен между „К. Плюс“ ООД и „Варна Инвест България“ ООД; 2/ последвалата сделка за покупко-продажба на процесния имот в [населено място], сключена на 15.10.2014г. между „Варна Инвест България“ ООД и Д. Д. Д., е действителна, но не поражда вещно-прехвърлителен ефект, защото купувачът Д. Д. не може да придобие правото на собственост, което праводателят му „Варна Инвест България“ ООД не притежава. В посочения смисъл съдебният състав се е позовал и на константната съдебна практика на ВКС, обективирана в множество решения постановени по реда на чл. 290 ГПК. По релевантните процесуалноправни въпроси: Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и константната практика, формирана с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. По правилността на въззивното решение: При така дадените отговори на релевантните правни въпроси се налага изводът, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Възражението, че действията на А. К. са били потвърдени от ищеца по смисъла на чл. 301 ТЗ поради това, че сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г., а исковата молба за обявяването й за нищожна е предявена в Районен съд Несебър едва на 28.10.2014г., е въведено от ответника по иска Д. Д. Д. с отговора на исковата молба и първоинстанционният съд е следвало да го обсъди. Във въззивната жалба ответникът Д. Д. Д. поддържа посоченото възражение и прави оплакване за необсъждането му в решението на Районен съд Несебър, поради което въззивната инстанция е била длъжна да се произнесе по него съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Допуснатото от съдебния състав нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като посоченото възражение е от значение за установяване на относимите факти и обстоятелства. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да обсъди своевременно релевираното с отговора на исковата молба от ответника възражение относно прилагане на презумпцията на чл. 301 ТЗ заедно и във връзка с всички събрани по делото доказателства, факти, обстоятелства и релевирани доводи. Доводът на касатора за неправилно прилагане на нормите на ЗТР и последиците на решението по чл. 29 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ поради това, че не е установена недобросъвестност от страна на А. К., е неоснователен. Изводът, че ответното дружество „Варна Инвест България“ ООД не може да се ползва от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не е трето добросъвестно лице, е законосъобразен, обоснован и аргументиран. Правилно и в съответствие с установените факти и обстоятелства съдебният състав е приел, че „Варна Инвест България“ ООД е недобросъвестна страна, предвид знанието от страна на А. К., че са вписани несъществуващи обстоятелства в Tърговския регистър по партидата на „К. плюс“ ООД /включването му като съдружник и вписването му като управител на това търговско дружество/. Съображенията на въззивната инстанция, че на К. му е било известно, че действителният собственик на капитала и законен представител О. Т. не е правил волеизявления и не е давал съгласие относно включването на К. като съдружник и избора му за управител на „К. плюс“ ООД, нито е давал съгласие за сключване на процесния договор за замяна, са изградени при прилагане на логическите правила и в този смисъл решението е обосновано. Предвид обстоятелството, че К. е знаел, че са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на „К. плюс“ ООД, без значение за неговата недобросъвестност е кога е узнал за предявения от О. Т. иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивната инстанция по реда на чл. 78 ГПК, предвид крайния изход на спора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № IV-41 от 11.05.2018 г. по в. гр. дело № 1332/2017 г. на Окръжен съд Бургас. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.