Р Е Ш Е Н И Е                                            № 111                                София, 13.04.2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                           ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                                    с участието на секретаря Емилия Петрова                                                              изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело 283/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 40 от 25.04.2008 г. по гр.д. № 603/ 2006 г. на районен съд гр. П. е прието за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК във вр. с § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, че ищците И са собственици на имот от 360 кв.м. в землището на гр. П., местността „С”. С решение № 630 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 691/ 2008 г. Пазарджишки окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция и прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск. С определение № 752 от 21.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд по въпроса за допустимостта на производството и дали предявеният иск е идентичен с този по §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ. Според касационната жалба се касае за две различни по предмет претенции и влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради отказ от едната от тях не е основание за отвод за присъдено нещо по настоящото дело. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищците са лица, на които имотът е бил предоставен за ползване с акт на Министерския съвет и те са го изкупили по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Същият имот е възстановен от поземлената комисия на ответниците, поради което предявеният иск по чл.97, ал.1 ГПК има за предмет да установи със сила на присъдено нещо по отношение на тях, че ищците са собственици на имота след като са упражнили правата по §4б ПЗР ЗСПЗЗ. За да приеме, че така предявеният иск е недопустим, съдът се е позовал на данните, че между същите страни е имало друго дело- гр.д. № 512/ 2007 г. на П. районен съд, което е с идентичен предмет и искане, тъй като и по него ищците са поддържали, че са собственици на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ и са искали да бъде признато това им право спрямо същите ответници. Делото е приключило с отказ от предявения иск, поради което и на основание чл.119, ал.2 във вр. с чл.224 ГПК / отм./ е прието, че същият иск не може да бъде предявен повторно. Според касационната жалба двата иска са различни, като този по гр.д. № 512/2007 г. е по чл.97, ал.1 ГПК във вр. с §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ, а по настоящото дело е предявен иск по §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Това становище не се споделя от настоящата инстанция, тъй като се опровергава от данните по делото. Правното основание на иска се определя от фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и формулирания петитум. Както по първото, така и по второто дело ищците са поддържали, че са получили имота като ползватели по акт на Министерския съвет, че имотът представлява овощна и зеленчукова градина и че не притежават друг земеделски имот. Твърдяли са, че имотът е бил оценен и са заплатили на общината сумата 5400 лв. по тази оценка, въз основа на което считат, че са станали собственици. С оглед на тези данни следва да се приеме, че и по двете дела е предявен установителен иск за признаване на право на собственост, придобито с оглед на едни и същи обстоятелства и правопораждащи факти. Без значение е каква правна квалификация са дали страните на претенцията си. С оглед на представените доказателства следва да се приеме, че и по двете дела правното основание е било §4б ПЗР ЗСПЗЗ, в редакцията съгласно ДВ бр. 105/ 1992 г., в сила от 31.12.1992 г. и това се определя преди всичко от характера на имота, за който е установено, че е овощна градина, не е застроен и представлява единствена земеделска земя за ползвателя. Претенцията не може да се квалифицира по ал.5 на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като тази хипотеза се отнася само за изкупуването на застроена със сграда общинска или държавна земя, която освен това не се възстановява на граждани, каквато възможност за земи от вида по §4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ не е предвидена в закона. С направения отказ от иска по гр.д. № 512/ 2007 г., ползващ се със сила на присъдено нещо по въпроса, че претендираното право не принадлежи на ищеца, се прегражда възможността за повторното му предявяване. Недопустимо е предявяване и на иск, който макар и с различна правна квалификация, дадена от ищеца, е напълно идентичен по своя предмет, страни и основание с вече отречената претенция. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 630 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 691/ 2008 г. Пазарджишки окръжен съд. Осъжда И. Ш. К. от гр. П., ул. Б., № 4 да заплати на М. С. Б. разноски по делото за касационното производство в размер на 150 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: