Р Е Ш Е Н И Е № 508 София,26 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1798/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на производството по ВНЧД № 475/2012 г. по описа на Апелативен съд-София, отмяна на постановеното по него определение № 133/28.06.2012г., с което е потвърдено определение № 337/02.04.2012г. на ОС-Благоевград и прекратяване на производството по делото. В искането за възобновяване се съдържат аргументи за наличие на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, обосновани с твърдението, че подалият жалба ЕТ „С-Транс-С С” не е субект, притежаващ право да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, тъй като няма качеството „пострадал” от престъплението по чл. 242 от НК.Посочва се, че интересите на ЕТ „Спас-Транс-Спас Стоичков” да защити правата си върху отнетата от прокурора с постановлението вещ, могат да бъдат защитени чрез обжалване на постановлението по реда на вътрешноинстанционния контрол в рамките на прокуратурата. С оглед на това намира жалбата му пред съда за недопустима, а с разглеждането й съдилищата са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и с направените искания. Процесуалният представител на ЕТ „С-Транс-С С” застъпва становище за неоснователност на искането на Главния прокурор и моли съда за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: С постановление от 27.10.2011 г. Окръжният прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград е прекратил поради изтекла давност наказателното производство по ДП № 730/2000 г на ОСлО-Благоевград, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 242 ал.1 б.Д от НК /ред. ДВ, бр.26/1968г./, отнел е в полза на държавата паричната равностойност на предмета на престъплението, отнел е в полза на държавата превозното средство, послужило за пренасяне/превозване на предмета на престъплението – т.а. Шкода Мадара с ДК № С 8981 Т и ремарке с ДК № С 0994 ЕТ. По повод жалба на ЕТ „С-Транс- С С”, легитимирал се като собственик на ремарке с ДК № С 0994 ЕТ, е образувано производство по реда на чл. 243 ал.3 от НПК пред Благоевградския окръжен съд. С определение № 337/02.04.2012 г., постановено по НЧД № 153/2012 г. Благоевградският окръжен съд е изменил постановление от 27.10.2011г. на Окръжна прокуратура – Благоевград за прекратяване на ДП № 730/2000 г. по описа на ОСлО – Благоевград, като е отменил същото в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на полуремарке с ДК № С 0994 ЕТ/ДК№ С 2433/, собственост на ЕТ „С-Транс-С С” и е оставил в сила постановлението в останалата му част. С определение № 133/28.06.2012г., постановено по ВНЧД № 475/2012 г., Софийски апелативен съд е потвърдил определението на БлОС. Искането за възобновяване на Главния прокурор е подадено в срока по чл.422 ал.1 от НПК, поради което е процесуалнодопустимо. Разгледано по същество, то е частично основателно. За да приеме, че са налице предпоставките за произнасяне по жалбата, първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният, са приели, че след като лицето е собственик на отнетото с постановлението ремарке, той има правен интерес да атакува постановлението в тази му част. Този извод не почива на закона и на съдебната практика. Съгласно чл. 243 ал.3 от НПК, уреждащ едната от формите за съдебен контрол върху актове на прокурора , постановени в досъдебното производство, право да бъдат уведомени за неговото постановление имат изрично посочените лица: обвиняем, пострадал или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Този кръг субекти е изчерпателно изброен и не би могъл да бъде разширяван дори и чрез разширително тълкуване на понятието пострадал. То е легално дефинирано в нормата на чл. 74 от НПК и е „лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението”. В конкретния случай досъдебното производство, което е прекратено от прокурора, се е водило за престъпление по чл. 242 ал.1 от НК. Това престъпление има за свой обект установения митнически режим в страната. При това положение физическо лице или субект на търговското право не може да бъде засегнат от това престъпление по начин, че да има качеството на пострадал по см. на чл. 74 ал.1 от НПК. Поради това ЕТ „С-Транс-С С” не е „пострадал” по см. на чл. 243 ал.3 от НПК и не може да бъде субект на правото на жалба срещу прекратителното постановление на прокурора. Такова право имат само изчерпателно изброените субекти на наказателния процес, доколкото те са от кръга лица, които в евентуален бъдещ съдебен процес биха могли да се конституират като страни. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 301/20.05.2003 г. –ВКС – І н.о, решение № 289/02.07.2012 г. – ВКС – І н.о., както и тълкуванието на Конституционния съд на Р.България, дадено в Решение № 7/16.12.2004г. Жалбата на субект, който не е измежду изброените в чл. 243 ал.3 от НПК, подадена до съответния първоинстанционен съд срещу постановлението на окръжния прокурор на АП – Благоевград, е била недопустима. Този правен субект обаче е засегнат от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, тъй като с него на осн. чл. 242 ал.8 от НК е било отнето превозното средство, послужило за пренасяне/превозване на предмета на престъплението – ремарке с ДК № С 0994 ЕТ, което на 19.08.2005 г. ЕТ „С-Транс-С С” е придобил. Неговите интереси също са застрашени, тъй като е посегнато върху негово имуществено право – правото на собственост върху отнетото от прокурора ремарке, което прокурорът е счел, че като средство за превозването на контрабандните стоки следва да бъде отнето в полза на държавата. Не може да се приеме, че в правова държава тези интереси биха могли да останат незащитени по какъвто и да е ред. Този ред обаче не е реда на чл. 243 ал.3 - ал.7 от НПК, уреждащ съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване, а този на чл. 243 ал.9 от НПК – контрол в системата на самата прокуратура, възложена на всеки по-горестоящ прокурор. Тази проверка е въведена като възможност в случаите, когато постановлението за прекратяване не е било атакувано от правоимащите субекти по чл. 243 ал.3 от НПК и не е преминало съдебен контрол по искане на някой от тях. Тя е приложима и в хипотези, като тази по настоящето дело, при които са налице правни субекти, засегнати от прокурорския акт, но нямащи качеството на субекти с право да предизвикат съдебния му контрол. По този начин разпоредбата дава възможност за вътрешнойерархичен инстанционен контрол относно законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство не само по инициативата на по-висшестоящия прокурор, но и по инициатива на всеки субект, засегнат от акта, но извън обвиняемия, пострадалия /или неговите наследници/ и ощетеното юридическо лице. Този ред е бил редът, който е следвало да бъде използван от ЕТ „С-Транс-С С” за защита на нарушения му правен интерес. Този ред се е опитал да ползва жалбоподателя /вж л.3 от НЧД № 153/2012г. на БлОС/, изготвяйки жалба с вх.№ 1808/06 от 02.12.2011г. срещу постановлението на ОП – Благоевград, адресирана до Апелативна прокуратура-София. Прокуратурата обаче с писмо от 23.03.2012 г. е изпратила жалбата на Окръжен съд – Благоевград, като по този начин е предопределила съдебния ред за разглеждането й, срещу който впоследствие е възразила с частния си протест срещу определението на първоинстанционния съд. Това неправилно администриране на жалбата от страна на самата прокуратура е забавило законосъобразното произнасяне по нея от компетентната прокуратура с период от близо една година. За него упрек към лицето, потърсило защита на своя интерес, не би могъл да се отправи. За това, макар и съдебните актове, с които е било допуснато произнасяне по недопустимата жалба на ЕТ „С-Транс-С С” да подлежат на отмяна от ВКС, то производството по жалбата не следва да се прекратява, а следва да бъде изпратено служебно за произнасяне от Апелативна прокуратура – София /първоначалния адресат на жалбата/ по реда на чл. 243 ал.9 от НПК. При това произнасяне следва да се има предвид, че нормата на чл. 248 ал.8 от НК, приложена от окръжния прокурор с прекратителното постановление, е норма със санкционен характер, макар и с гражданскоправни последици. Като санкция тя следва да се прилага само от съд и то в процедурата по постановяване на съдебен акт по съществото на делото. Когато наказателното производство не е достигнало този стадий, а е прекратено в по-ранен етап на развитието му, както в случая – на досъдебното производство, прокурорът не притежава правомощие да прилага норма със санкционен характер, тъй като не притежава такава функция в наказателния процес. Самата норма на чл. 242 ал.8 от НК изисква за нейното приложение да се извърши преценка на „тежестта на престъплението”. Тя от своя страна е резултат от оценяването на съвкупност от обстоятелства, свързани с деянието и дееца, но при всички случаи следва да е налице произнасяне от съда, че е налице субект, отговорен за престъплението по чл. 242 от НК. Когато липсва такъв, очевидно е, че не би могло да се стигне до постановяване на присъда, а като следствие от това – не може да се приложи и чл. 242 ал.8 от НК, на основание на който да се отнеме превозното или преносното средство, както е постановено в случая. Нормата на чл. 243 ал.2 от НПК изрично указва по какви допълнителни въпроси може да се произнесе прокурорът с постановлението за прекратяване на наказателното производство. Един от тях е въпросът за веществените доказателства по делото. Принципните положения, залегнали в Глава дванадесета на НПК, дават възможност на прокурора да се разпорежда с веществените доказателства в хода на досъдебното производство, но само при положение, че вещите действително имат качеството на веществени доказателства, което предполага спазване на реда за тяхното изземване и приобщаване по делото. В случая на настоящето досъдебно производство ремарке с ДК № С 0994 ЕТ никога не е било изземвано и приобщавано като веществено доказателство по делото. То е било освободено веднага след преминаване на митническия контрол, върнато е на собственика му и впоследствие в продължение на десет години е било използвано в гражданския оборот, като дори е преминало през пререгистрация и понастоящем има нов собственик – ЕТ „С-Транс- С С”. Поради неспазване на реда за запазването й като веществено доказателство по делото прокуратурата не би могла да се възползва от правото за отнеме вещта като веществено доказателство. Единствената друга възможност, която прокуратурата би имала за отнемане на вещта, която не е свързана с носене на наказателна отговорност от конкретно лице, е тази на чл. 53 от НК. Тя позволява отнемане на вещи в полза на държавата, „независимо от наказателната отговорност”. За тази цел вещта следва да попада в някоя от групите, посочени в ал.1 и ал.2, и в частност ремаркето би могло евентуално да попадне в хипотезата на ал.1 б.А, ако е вещ, принадлежаща на виновния и е била предназначена или е послужила за извършване на умишлено престъпление, или в хипотезата на чл. ал.2 б.А, ако е средство на престъплението, притежаването на което е забранено. Фактите по делото не сочат ремаркето, чието връщане претендира ЕТ „С-Транс-С С”, да може да попадне в която и да е от двете хипотези. Първо, производството е водено срещу неизвестен извършител и като такова е прекратено, следователно не би могло да представлява „вещ, принадлежаща на виновния”, и второ, липсват каквито и да е данни, че то е „вещ, притежаването на която е забранено”, за да попадне в тази хипотеза, позволяваща отнемането му. С оглед на това разсъжденията на двете предходни съдебни инстанции принципно са верни и почиват на правилна интерпретация на материалния и процесуалния закон, с единственото изключение, касаещо допустимостта на жалбата на ЕТ „С-Транс - С С” срещу постановлението за прекратяване по реда на чл. 243 ал.3 от НПК. Предвид изложеното искането на Главния прокурор е основателно само в частта му относно възобновяването на съдебното производство по делото и отмяна на двата съдебни акта – определение на БлОС и потвърждаващото го определение на САпС. Искането за прекратяване на производството по делото е неоснователно, тъй като е налице важим правен интерес на жалбоподателя да атакува постановлението на прокурора в частта му относно отнемане на ремарке с ДК № С 0994 ЕТ. Съгласно посоченото в настоящето решение редът за това е този на чл. 243 ал.9 от НПК, който всъщност жалбоподателят е искал да използва, подавайки жалбата си чрез Окръжна прокуратура –Благоевград до Апелативна прокуратура-София. Ето защо възобновеното производство следва да бъде изпратено на Апелативна прокуратура-София за произнасяне. Водим от изложеното и на осн. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНЧД № 475/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд и ОТМЕНЯ постановеното по него определение №133/28.06.2012 г., както и производството по НЧД № 153/2012г. по описа на Благоевградския окръжен съд и отменя постановеното по него определение № 337/02.04.2012г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за разглеждане на Софийска апелативна прокуратура за произнасяне по жалбата на ЕТ „С-Транс-С С”. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.