Р Е Ш Е Н И Е № 60184 Гр.София, 02.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, 2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.890/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №26001/16.03.21 г.,постановена от АС-Пловдив /ПАС/ по В.Н.Д. 1/20 г., е отменена оправдателна присъда №48/08.11.19 г.,постановена от ОС-Хасково /ХОС/ по Н.Д.362/18 г., и подсъдимият С. Ж. П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.123,ал.1 НК, като вр. чл.55,ал.1,т.2,б.Б вр.чл.2,ал.2 НК му е наложено наказание Пробация за срок от шест месеца, което да се изпълни чрез задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лице при периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца, както и чрез задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден в частта по произнасянето по веществените доказателства. Срещу присъдата на ПАС е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1, т.1 и 2 НПК. Твърди се и че същата е постановена при непълнота на доказателствата. Иска се отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда спрямо П.. Изготвено е и допълнение към жалбата, в което са развити възражения по посочените касационни основания. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея с отразените в тях доводи. Прави се изрично уточнение, че аргументът за небезпристрастност на съда се отнася до несъгласие с доказателствената преценка, относима към осъждането, а не с оплакване, което да обуслови изводи за постановяване на съдебния акт от незаконен състав. Представителят на ВКП намира, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Частният обвинител и неговите повереници, редовно призовани, не се явяват и не изразяват мнение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да се пристъпи към обсъждане на допустимите пред висшата съдебна инстанция по наказателни дела възражения, трябва да бъдат разяснени няколко обстоятелства. Най-напред е нужно да се подчертае, че ВКС не е оправомощен да постанови нова присъда, каквато претенция е отправена пред него, доколкото не са налице предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК, когато той е оправомощен да реализира правомощията на въззивен съд. Действително, подсъдимият може и понастоящем да бъде оправдан, но със съдебен акт „решение“ и при присъствие на условията на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. За тази цел е нужно да се приеме, че процедурно вярно установената фактология от контролирания съд не е престъпна. При положение обаче, че се оспорва достоверност на източниците,а в тази връзка неправилна преценка на решаващата инстанция, чийто съдебен акт подлежи на разглеждане в процесния казус, и въпреки това се иска оправдаване, е ясно, че се цели собствено за съответния съд преразглеждане на доказателствената съвкупност. Това е правомощие на съдилищата по фактите. При първо редовно разглеждане на делото пред ВКС, каквото е настоящото такова, същият е само съд по правото. Именно поради тази причина не могат да бъдат обмисляни от него оплаквания за необоснованост /каквито несъмнено са голямата част от тези по жалбата, представляващи личен разбор на страната по доказателствените източници/ и непълнота на доказателствата. Всъщност, макар и довод за непълнота на доказателствата да е отправен в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ, той не търпи по-нататъшно разгръщане. В допълнението към касационната жалба е отразен аргумент за това, че обосноваването от страна на ПАС с медицински изводи, свързани само с допуснати от дееца нарушения, не сочи на безпристрастност от страна на съда. Направеното в съдебно заседание пред ВКС изрично уточнение, че не се отправя претенция за постановяване на присъдата от незаконен състав /към какъвто е относима липсата на безпристрастност/, както и цялостното осмисляне на възраженията по жалбата и конкретно посоченото такова, формулират заключение на настоящия състав за недостатъчно прецизно словно изразяване при релевиране на възражение. Все пак цитираното понятие има собствено наказателнопроцесуално съдържание, обсъдимо на плоскостта на абсолютното процесуално нарушение, визирано в нормата на чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК, при наличие на което се налага обезателна отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прочитът на довода в неговата същина, наред със заявеното от защитата в съдебно заседание, не изисква подобно обсъждане. По същество погледната, в светлината на претенцията за наличие на основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, касационната жалба е неоснователна. В основата на недоволството на касатора стои преценката на решаващата втора инстанция на изводите по множеството назначени в хода на цялостното наказателно производство съдебно-медицински експертизи. Оттам насетне неговите възражения касаят конкретно установеното поведение и несъгласието с отнасянето му към вменените неспазени норми на специалното законодателство. Наистина, не може да се отрече, че съдебните мотиви в частта по обсъждане на посочените заключения търпят известна критика, доколкото не е формулирано безпределно ясно медицинските несъответствия между отделните експертни заключения да са толкова същностни, за да се стигне до назначаване на т.нар. арбитражна експертиза; или защо се налага обсъждане на заключение, намерено за необосновано, поради което и е назначена повторна експертиза. Като цяло е видно, че вещите лица нямат дълбоки различия помежду си относно това какви са били надлежните действия за лечение на потърпевшия и какво реално е сторено. По-скоро несъответствията касаят интерпретация на правилата по осъществения диагностичен процес и необходимостта във времеви план за провеждане на конкретни изследвания и наблюдение. В крайна сметка внимателният прочит на мотивите довежда до възприемане на постановката защо се кредитират изводите по последната, назначена пред ПАС съдебно-медицинска експертиза, преценена като най-пълна и компетентно изготвена. Това е така, тъй като поведението на подсъдимия, очертано в контекста на дължимата медицинска практика, е съобразено с информацията от всички доказателствени източници. Тази информация е процесуално правилно набрана и процедурно вярно интерпретирана. В този смисъл не може да бъде споделено възражението по допълнението на жалбата, разчетено като доверяване единствено на доказателствени материали, обосноваващи виновността на касатора. Въз основа на отделния и съвкупен анализ на доказателствата най-общо казано е разкрито, че към момента на приема в хирургичното отделение на хасковската болница, в което касаторът бил дежурен през нощта на процесната дата, било установено, че потърпевшият е получил травма на главата, резултат от притискане между две натоварени с руда вагонетки /предмети с голяма маса/. Направени били определени изследвания, но не всички необходими предвид начина на нанасяне на травмата и познанието за фрактура на черепа, поради което не е била поставена правилна диагноза. Тъй като деецът е специалист по хирургия, основателно е изведено, че не е бил в състояние да продължи диагностичния процес, ако не е извършено назначеното още в кабинета по спешна помощ компютър-томографско изследване на главен мозък /болницата е разполагала с апарат за него, както и дежурен специалист за разчитане на резултата/ или да се консултира със специалист по неврохирургия /освен че е имало такъв на разположение в самата болница, е имало възможност и за ползване на външен специалист/. Именно обсъжданата консултация би установила нужните за предприемане действия и на тази база да получи разрешение въпросът дали иде реч за необходимост от прилагане правилата за неотложна или спешна помощ. Затова финално е решено, че пациентът е приет при условията на спешност, но при данните за случилото се /високоенергиен удар с оплаквания за гадене и повръщане, съобщени от колегите; фрактура на черепа/ се е налагало несъмнено уточняване на получената травма. Още повече, наличието на епидурален хематом е било в достатъчна степен предположимо, предвид общата информация за получаване на увреждането. По-нататък, констатирано е и че П. не е изпълнил задължението си за системно регистриране на състоянието на пациента след приема в отделението и следене за настъпилите промени в него- според картона и конкретната процедурно правилно изложена от ПАС преценка на съдържанието на показанията на свидетелката Д.. Действително, съдът е взел предвид наличието на „светъл период“ при пациенти с травма като процесната, както е станало и с потърпевшия, но това обстоятелство не е следвало да бъде подвеждащо и да изключи активното наблюдение. Състоянието на лицето далеч не е било леко, както се твърди в допълнението към жалбата. Обстоятелството, че подсъдимият е отговарял въпросната нощ за близо 30 лежащо болни, заедно с една медицинска сестра, поради което не е можел да се фокусира изцяло върху починалия, не изключва неговата отговорност и наличието на причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Не може да се отрече, че принос за същия може да се търси и в лошата организация на работа в хасковската болница към процесния момент, както е приел контролираният съд, но този въпрос се решава на плоскостта на индивидуализация на наказанието. При липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на решаващата втора инстанция следва да се изведе заключение, че правилно е приложен материалният закон. Конкретни оплаквания по приетите за нарушени правила на специалното законодателство, запълващи състава на бланкетната материална наказателноправна норма на чл.123,ал.1 НК липсват, поради което е ненужно по-нататъшно обсъждане. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №26001/16.03.21 г.,постановена от АС-Пловдив по В.Н.Д.1/20 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/