Ключови фрази


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№255

гр. София, 14.05.2021 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 април, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА



като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1645/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Свинекомплекс Зимен”АД ЕИК[ЕИК], срещу решение № 133 от 12.12.2019 г. по в.т.д. № 292/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е след отмяна на решение № 280 от 27.06.2019 г. по т.д. № 298/2017г. на Окръжен съд – Бургас, въззивният съд се е произнесъл , като на основание чл.74 ТЗ е отменил решенията на общото събрание на акционерите/ОСА/ на „Свинекомплекс Зимен”АД, проведено на 15.06.2017 г., по иск на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от законния си представител А. П. Д. , носители на права върху акции в ответното дружество, като част от наследството получено след смъртта на техния наследодател –Б. Г. Н.-поч. на 14.05.2014 г. В КЖ се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон-чл.177 ТЗ и необоснованост на постановеното въззивно решение.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се отправя искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като се сочат въпроси, които обобщено се свеждат до това, намира ли приложение изискването на чл.177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред. Сочи се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Във връзка с изложените въпроси и правното разрешаване в обжалваното решение се твърди и наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Ответниците по КЖ Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от законния си представител А. П. Д.. оспорват касационната жалба. Правят възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол. Излагат се и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че наследниците на починалия акционер Б. Н., част от които са малолетните ищци, наред с още три лица притежават по 1/6 идеална част от наследеното имущество, което обхваща и собствеността върху 991 броя поименни акции с номинал от 100 лева от капитала на ответното дружество, за които притежават временни удостоверения. Въззивният съд е изложил съображения, че ищците имат качеството на акционери в ответното дружество по силата на самото наследяване на идеални части от акциите, притежавани преди това от общия за тях и за още три лица, наследодател. За наследственото правоприемство е без значение е дали лицата са пълнолетни или не. Счел е, че е без значение за защита на техните права като акционери, дали същите притежават идеални части върху наследените акции или конкретен брой от тях, тъй като това не се отразява на качеството им на акционери и в конкретния случай се търси защита на техни неимуществени права които са нарушени чрез недопускането на законния представител на ищците да се запознае с писмените материали свързани с дневния ред на ОСА и недопускане до участие в самото ОСА и поради това предявеният иск по чл. 74 от ТЗ е преценен за основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора обобщен материалноправен въпрос : „Намира ли приложение изискването на чл.177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно, чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред ” е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос е формирана постоянна практика на ВКС: решение №31.07.2020 г. по т.д. № 673/19 на ВКС,Второ т.о. и Р №58810.08.2020 г. по т.д. № 101/2019 на Първо т.о. на ВКС и други, постановени по реда на чл.290 ГПК в насока, различна от приетото в обжалваното решение. Поради това настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирания обобщен правен въпрос, за проверка за съответствие на същото с горецитираната практика на ВКС.
С оглед допускането на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК не следва да се разглежда наведеното основание по чл.280 ал.2 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 12.12.2019 г. по в.т.д. № 292/2019 г. на Апелативен съд – Бургас.
УКАЗВА на „Свинекомплекс Зимен”АД ЕИК[ЕИК], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: