Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * пияно състояние

Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
София, 10 юли 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия Янкова н. д № 466/2019 г.
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. И. Й., подадена чрез упълномощения му защитник – адв.Х. Х. от АК П., против въззивно решение № 85/27.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 1284/2018 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло осъдителната присъда на Софийски окръжен съд.
С първоинстанционната присъда № 21 от 12.06.2018 г. по НОХД № 144/2018 г., по описа на ОС София, подсъдимият И. Й. е бил признат за виновен в това, че на 21.08.2017 г., на третокласен път № 822, в зоната на километър 14-ти + 680 м., землището на [населено място] село, общ.С., обл.Софийска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ф.“, модел“Пасат“, с рег. [рег.номер на МПС] , движейки се в посока от [населено място] към [населено място] е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно „На пътното платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“ - нарушение на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП и „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ - нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Б. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.9 промила – престъпление по чл.343,ал.3,пр.1, б.“б” във вр. с ал.1,б.“в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК. На основание чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а,ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години. На основание чл.343г. от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
В жалбата се излагат доводи за несъставомерност на деянието по квалифициращия признак „пияно състояние“, обосновани с нарушение на правилата, визирани в актуалната към момента на деянието Наредба № 30/20.06.2001 г. Твърди се, че кръвната проба на подсъдимия не е занесена за изследване в хладилна чанта и с транспорт на лечебното заведение, както предвижда чл.15 от цитираната Наредба, а на ръка, с което е компрометирана нейната годност, съответно и констатацията от извършеното изследване не е следвало да бъде приемана. В тази връзка се претендира, че наличието на посоченото квалифициращо обстоятелство е останало недоказано, а от там и материалния закон е приложен неправилно, тъй като деянието представлява по-леко наказуемо престъпление. В рамките на поисканото приложение на по-леко наказуемия състав по чл.343,ал.1,б.“в“ от НК се настоява и за намаляване на наложеното наказание.
В съдебното заседание подсъдимият Й. се явява лично. Явява се и упълномощеният му защитник - адв. Х.Х.. Касационната жалба се поддържа изцяло по изложените в нея доводи, доразвити в пледоарията по същество.
Повереникът на частното обвинение, адв.Е. Б. от САК счита, че жалбата е неоснователна и поддържа изцяло изложените в тази посока доводи в представеното в срока по чл.351,ал.4 от НПК писмено възражение. Частният обвинител, Е. М. не упражнява правото си на лично становище.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Изложените съображения в касационната жалба по същество релевират и трите касационни основания – нарушение на закона, изразено в неправилното квалифициране на деянието по чл.343,ал.3,пр.1,б.“б“ от НК, вместо по чл.343,ал.1,б.“в“, съществено процесуално нарушение, допуснато чрез инкорпориране в оценъчната дейност на негодно доказателствено средство – протокола за химически анализ и явна несправедливост на наказанието, допусната с определянето му в санкционните предели по чл.343,ал.3,пр.1, б.“б“ от НК.
Съображенията, с които се изразява недоволство от въззивното решение, макар и изпълващи различни касационни основания са във взаимна обвързаност и позволяват общото им разглеждане, доколкото в основата на твърдяния порок в дейността на контролираната инстанция е отказа й да приеме за основателно претендираното нарушение в процеса на изследване на кръвната проба на подсъдимия и от там допуснатата погрешната правна оценка на деянието и следваща от нея явна несправедливост на наказанието, поради неправилните параметри на неговото определяне.
Възраженията не могат да бъдат споделени.
Те са били поставени в цялост на вниманието на въззивния съд и в съответствие с разпоредбата на чл. 339,ал.2 от НПК са получили обстоен и аргументиран отговор (вж. стр.9 и стр.10 от въззивното решение). Въззивният съд с пълно основание е споделил задълбоченото и прецизно аргументирано становище на първата инстанция, по идентичния поставен пред нея проблем, свързан с оспореното наличие на квалифициращия признак „пияно състояние“. Съображенията на предходните инстанции са много добре защитени, правно издържани и се споделят изцяло, поради което и липсва необходимост да бъдат възпроизвеждани отново от касационният състав.
В контекста на оплакването за неправилно приложение на закона би могло само да се припомни отново Тълкувателно решение № 1/ 6.04.2009 г. по т.д № 1/2008 г., ОСНК и по-специално т.8.1, съгласно която: „Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт“. В този смисъл оспорването на отразените в обвинителния акт обстоятелства, обусловили съставомерността на деянието по чл.343,ал.3,пр.1,б.“б“ от НК, обективирани в изразите: „ На мястото ловили риба, черпели се с алкохола, който носели и около 15.00 часа решили да си тръгват“(стр.2 от обв.акт), „Бил изпробван с техническо средство за алкохол, резултата отчел 1.27 промила алкохол в издишания въздух“ и „Видно от протокол за химическа експертиза № 950/22.08.2017 г. на МБАЛ „Света А.“ София в изпратените за изследване проба кръв на лицето И. Й. се доказва етилов алкохол в количество 0.9 промила“ (стр.7 и стр.8 от обв.акт), представлява всъщност недопустим опит на подсъдимия да направи отказ от направеното признание. Вярно е, както акцентира защитата в пледоарията по същество, че за допускане на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, достатъчно условие е направеното признание да е по фактите, без да е необходимо същото да се простира и върху правото, тоест признанието не обхваща квалификацията, част от която е вмененото „пияно състояние“, но в случая фактическите действия по употребата на алкохол и нейното установяване са неразделна част от фактическото описание, надлежно закрепено в обстоятелствената част на обвинителния акт и също така надлежно признато. В случай, че подсъдимият не е бил съгласен с фактическите положения, предложени от обвинението - че е управлявал МПС и е причинил съставомерния резултат след употреба на алкохол, установена в кръвта му в концентрация над 0.5%, не е имало никакви пречки да поиска разглеждане на делото по общите правила и в един състезателен процес, да ангажира доказателства, в подкрепа на защитната си теза. След като не го е сторил, се е лишил от възможността да оспорва признатите факти, а със субсимирането им под нормата на чл.343,ал.3,пр.1,б“б“ от НК, съдилищата са приложили правилно закона и не е налице претендираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК .
В контекста на конкретното оплакване, свързано с процесуална порочност в действията на съдилищата, може да се допълни и това, че макар “пияно състояние“ по см. на чл.343,ал.3 от НК, "концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда" по см. на чл. 343б,ал.1 НК и "концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда" по см. на чл. 343б,ал.2 НК., съгласно Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 г. по т.д. № 2/2007 г., ОСНК да са с еднакво съдържание, различното формулиране на съответните престъпни състави очертава и различие в подхода, който следва да съблюдава съда, от гледна точка изискуемото им установяване. В разпоредбите на чл.343б,ал.1 и ал.2 от НК съставомерен елемент е „надлежния ред“, по който следва да бъде установено конкретното алкохолно съдържание в кръвта на дееца и който към момента на деянието( 21.08.2017 г.) е указаният в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства(отм). В престъпния състав по чл.343,ал.3 от НК обективният квалифициращ признак „пияно състояние“ не изисква, с оглед съставомерност, специален „надлежен“ ред за неговото установяване. Правилно, предходните инстанции са се позовали в този смисъл на указанията, дадени в т.4,б.“д“ от Постановление №1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС на РБ. Предвид изложеното, следва да се приеме, че относно престъплението по чл.343,ал.3 от НК, когато, както е в случая, протоколът за химическия анализ не е единствения доказателствен източник за алкохолното съдържание в кръвта на дееца, неспазването на реда за изследване на кръвната проба, дори и в хипотеза да е допуснато, не носи същите последици, които несъмнено биха настъпили, при неспазване на „надлежния ред“ за изследване, в случаите на престъпленията по чл.343б,ал.1 и чл.343б,ал.2 от НК. Освен в цитираното от защитата Р № 46 от 16.02.1999 г. по н.д. № 443/98 г. на ВКС, III н.о., в редица други решения - Р № 124 от 25.09.2017 г. по н. д. № 653/2017 г., на ВКС, II н.о., Р № 238 от 15.05.2012 г. по н.д. № 705/2012 г., на ВКС, III н., Р № 86 от 13.08.2018 г. по н. д. № 299/2018 г., на ВКС, III н. о., посоченият проблем е получил непротиворечиво разрешение от Върховната съдебна инстанция, но в конкретния казус те не намират приложение поради липсващото, в състава на чл.343,ал.3 от НК изискване за специален ред за установяване на изискуемото „пияно състояние“. Единственото условие е ползваните доказателствени средства да са предвидени в НПК (чл.105,ал.2), което в случая е спазено. Доколкото, в конкретния казус доказателствената обезпеченост не е основана само и единствено на протокол за химически анализ на кръвта на водача (вж. стр.9 от въззивното решение), посоченото в жалбата и в пледоарията по същество Р № 567 от 19.06.1991 г. по н.д. № 391/91 г. на ВС на РБ, I н.о., също не намира приложение и съответно не обслужва заявената защитна теза.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че дейността на контролираната инстанция е процесуално изрядна, а в рамките на описаните факти, признати от подсъдимия, законът е приложен правилно. Респективно, наложеното наказание, определено в санкционните параметри на престъпния състав по чл.343,ал.3,пр.1, б.“б“ в размер на 4 години и 6 месеца, отговаря изцяло на изискванията на чл.35,ал.3 от НК. С редукцията по чл.58а,ал.1 от НК същото е определено в абсолютния минимум, предвиден в приложимия престъпен състав и не разкрива характеристики на явна несправедливост.
При извършената касационна проверка не се установиха нарушения, за които е допустима служебна намеса. Прегледът на въззивното решение обуславя извод, че контролираната инстанция е изпълнила в цялост задълженията си по чл.314 от НПК, съобразени и с указанията на т.8.2 от Тълкувателно решение № 1/ 6.04.2009 г. по тълк.дело № 1/2008 г. ОСНК. Напълно правилно, в аспекта на положителната констатация относно дължимата доказателствена обезпеченост на направеното признание, апелативният съд е споделил верността на направената от първата инстанция преценка за допустимост на поисканата диференцирана процедура( вж. стр 3 – стр. 4 от въззивното решение).
По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 85 от 27.02.2019 г. постановено по ВНОХД № 1284/2018 г. от Софийски апелативен съд .
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.