Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 649


гр. София, 17.12.2020г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 736 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П. срещу решение № 2805/16.12.2019 г. по в. гр. д. № 4528/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 3680/21.05.2019 г. по гр. д. № 12 631/2016 г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на касаторката сума в размер на 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19. 03.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва, и отхвърляне на заявената осъдителна претенция за горницата до 30 000 лв.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е несправедливо. Адекватното обезщетение е в търсения от касаторката размер от 30 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., налице е необходимост от развитие на правото по приложението на чл. 52 ЗЗД и уеднаквяване на практиката.

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация ЗК „Лев Инс“ АД е депозиран отговор. В него се излагат твърдения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касация. Същото е законосъобразно постановено. С отговора се претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба отговаря на изискванията за редовност, подадена е от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е възприел очертаната в първоинстнационното решение фактическа обстановка, според която в резултат на реализирано на 19.03.2016 г. ПТП ищцата, в качеството си на пътник в маршрутно такси, е претърпяла неимуществени вреди поради предприемане на рязко потегляне от страна на шофьора преди тя да е заела някоя от свободните в превозното средство седалки. В резултат на тази маневра ищцата е паднала на пода на автомобила и е получила счупване на лява предмишница. Виновен за причинените вреди е водачът на маршрутното такси, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД. На ищцата е било направено вътрешно наместване без приложена фиксация и ръката временно е била имобилизирана. Отчитайки възрастта й към датата на инцидента /74 год./, вида на увредата, периодът, в който е търпяла болки и страдания /2-3 месеца/, които са били по – интензивни първите 7-8 дни и 14 дни след сваляне на гипса, както и наличието на остатъчни явления 3 години след инцидента, въззивният съд е възприел за достатъчно определеното от Софийски градски съд обезщетение в размер на 20 000 лв. В тази връзка решаващият състав е отчел и нормативно определените лимити на отговорност на застрахователите към релевантния момент.

Изложените основания за достъп по касация не са налице.

Формулираният от касаторката въпрос удовлетворява общия селективен критерий, закрепен в чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - да е от значение за изхода на делото. Въпросът касае критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се удовлетвори изискването, въведено в чл. 52 ЗЗД – то да бъде справедливо. В същото време не е изпълнено изискването да е удовлетворен допълнителният селективен критерий, закрепен в чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. I ГПК, на който се позовава касаторката – въззивният съд да се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/1968 г. В цитираното постановление е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Това разбиране е последователно застъпвано и в създадената по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС. Основните разрешения, дадени в цитираното постановление, са съобразени от Апелативен съд София, макар мотивите на решението да са пестеливи. Решаващият състав е взел в предвид вида и интензитета на причиненото увреждане, продължителността на оздравителния процес, остатъчните явления след увредата, възрастта на ищцата към датата на ПТП, както и разбирането за справедливост на обществото към датата на ПТП, детерминирано от икономическите условия в страната. Следва да бъде посочено, че приложението на чл. 52 ЗЗД във всеки конкретен казус зависи от конкретно установените релевантни факти, различни по всяко дело, както и от самостоятелната им преценка от страна на съдебния състав, който я извършва по свое вътрешно убеждение в изпълнение на регламентираното от чл. 12 ГПК правило. В този смисъл недостатъчно основание за позитивна селекция на касационната жалба се явява обстоятелството, че исковата претенция на ищцата е останала частично неудовлетворена.

Касаторката само формално се е позовала на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да обоснове приложението й, съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е достатъчно само декларативното изявление, че достъпът до касационен контрол ще „доведе до точно прилагане на принципа за справедливост и развитие на правото“.

Относно заявеното твърдение, че със селектиране на касационната жалба ще бъде постигнато уеднаквяване на съдебната практика, следва да бъде посочено, че със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. беше допълнена разпоредбата на чл. 290 ГПК с нова алинея трета и отменена разпоредбата на чл. 291 ГПК като понастоящем осъществяваното по конкретни спорове казуалното тълкуване на закона от състави на ВКС няма задължителен характер. При постановяване на решения по реда на чл. 290 ГПК съставите на ВКС нямат правомощието да уеднаквяват противоречива практика, а това може да се постигне само по реда на чл. 292 ГПК с постановяване на тълкувателно решение. По сега действащата нормативна уредба касационната инстанция при произнасяне по конкретни спорове може само да осъвременява създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или с оглед изменения на законодателството, но не и да я уеднаквява.

Настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

При изхода на производството пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба ЗК „Лев Инс“ АД следва да се присъдят сторените разноски, които представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2805/16.12.2019 г. по в. гр. д. № 4528/2019 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 300 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.