РЕШЕНИЕ                                                          N 422 София, 03.06.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско  дело N 805/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 09.02.09 г. по гр. д. № 561/2008 г. Софийски окръжен съд е оставил в сила решение № 9 от 04.03.2008 г. по гр. д. № 307/1993 г. (погрешно вписан № 5* който е номер на делото на въззивния съд) на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлен предявен от Г. В. , починал в хода на процеса и заместен в процесуалното правоотношение от наследниците му В. В. , И. В. и Н. В. , негови дъщери, срещу Й. Д. , К. Д. , В. С. и В. Д. , наследници на М. Д. , Г. Г. и П. П. , заместен в хода на процеса от наследниците му И. Д. и Д. П. , обективно съединени установителни искове по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ за установяване, че договорите, от които черпят вещни права за собственост на части от имот пл. 215 както следва: 390 кв. м. включени в УПИ *; 120 кв. м. включени в УПИ ХІV-218 и 60 кв. м. включени в УПИ ХІІІ-218, са нищожни. Ищците обжалват въззивното решение с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 03.08.2009 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на решението по разрешения с него материалноправен въпрос легитимират ли се ищците като собственици на имота, предмет на иска към момента на коопериране на земята, на основание предварителен договор сключен от праводателя им Г. Н. през 1955 г., преди внасяне на имота в ТКЗС. Ответниците по жалбата я намира за неоснователна. След проверка на решението въз основа данните по него и въведените касационни основания, съдът в настоящия си състав намери следното: За да отхвърли исковете съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1955 г. наследодателят Г е бил приет за член на ТКЗС и внесъл земеделски имот нива с площ от 1.6 дка в м. “С” или “М”. За да се легитимира като собственик на имота се е позовал на частен писмен договор сключен през 1955 г. с баща му Н. С. В. . През 1964 г. имот пл. № 215 е нанесен в кадастралния план и при одобряване на плана не е нанесен собственик. През 1979 г. АПК “Велики октомври”, гр. Б. е продал на М. Д. вилно място с площ от 776 кв. м., съставляващо част от нивата, която част е била урегулирана в парцел ****, в кв. 19 по плана на курорта (вилна зона) “З”. С договор от 1983 г. ОНС Ботевград е учредил по ½ ид ч. от право на строеж за парцел **** от кв. 19 по плана на курорта З. , в землището на гр. Б. в полза на Г. Г. и П. П. Отстъпеното право е реализирано. Наследодателят на касаторите е направил искане за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. С решение 14.07.1999 г. ОСЗГ е отказала да възстанови имота по съображение, че част от него е усвоен за мероприятие- магистрала “Х”, останалите части от него са включени в парцел, който е законно застроен, а други части са придадени към парцел ****, върху който е отстъпено право на строеж от държавата в полза на ответниците и то е реализирано. С решение от 27.04.2000 г. по гр. д. № 428/1999 г. Ботевградски районен съд е оставил в сила отказа на ОСЗГ. Това решение е оставено в сила с решение от 23.11.2000 г. по гр. д. № 315/2000 г. на Софийски окръжен съд, адм. отделение. Съдът е отхвърлил исковете по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ като е приел, че не е доказана идентичност между нивата от 1.6 дка с имот пл. 215, а поради това и с частите, включените за упълномеряване на два парцела и друга, за която е отреден самостоятелен парцел. Приел е също, че ищецът не се легитимира като собственик на заявения за възстановяване имот. Сключеният частен писмен договор през 1955 г. не е породил вещно действие, поради неспазване на предвидената от закона форма, поради което към момента на внасяне на имота в кооперативното стопанство, касаторът не е бил носител на вещни права върху него. Изводът, че ищецът не е бил собственик на имота е обоснован и с установения по делото факт, че към датата на сключване на предварителния договор праводателят по него не е бил собственик на имота. Той е принадлежал на майката на Г. Н. , И. Н. В. , която го е придобила на основание наследяване и делба и го е владяла до образуването на ТКЗС. В нарушение нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил фактите, установени по делото, които са релевантни за исковете, с които е сезиран. Обективно съединените установителни искове с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ имат за предмет установяване нищожността на правните основания, от които ответниците черпят вещни права върху описаните поземлени имоти, а те са договор за продажба сключен 1979 г. от АПК “Велики октомври” за УПИ І-215; договор за отстъпване право на строеж сключен през 1983 г. за УПИ ХІV-218, в образуването на който участват 120 кв. м. от имота на ищците. Извън предмета на спора е това, дали ищецът е бил собственик на имота, към момента на внасянето му в ТКЗС или само вносител, тъй като ответниците не претендиран вещни права върху описаните имоти към този минал момент. Те са придобили такива след кооперирането на имота и предметът на исковете е дали правните основания, от които черпят вещни права и които са се осъществили след обобществяването на имота, са валидни, сключени при спазването на императивните правни норми. Съдът е служебно задължен да разгледа правния спор, с който е сезиран и да се произнесе с решение по него, което следва да е изготвено в съответствие с процесуалните правила за постановяването му. Тези правила установяват изискване в мотивите на решението да се изложат съображения относно това, какъв е предмета на спора, както и да се обсъдят представените и приети доказателства по делото и постанови кои от установените с тях факти са от значение за него и какви са правните изводи, които съдът прави въз основа на тях. С въззивното решение съдът е обсъдил факти, които не са от значение за правния спор. От значение за него са дали посочените парцели са отредени за части от имота, внесен в ТКЗС или части от този имот са придадени към някои от тях за упълномеряване. Ако частите от 120 кв. м., включени в УПИ ХІV-218 са придадени за упълномеряването му, то основанието те да станат държавна собственост е непосредственото вещно действие на дворищната регулация. В този случай валидността на разпореждането с правото на строеж за тях извършено от държавата, чрез община Б., е правно ирелевантно за разрешаването на въпроса дали тези части подлежат на земеделска реституция. Ако УПИ І-215 е отреден изцяло за част от имота на ищеца, то разрешаването на въпроса за валидността на разпореждането с този имот от ТКЗС в полза на физическо лице обуславя разрешаването на въпроса дали тази част подлежи на земеделска реституция. Постановяването на съдебен акт в отклонение от правилата за това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства осъществяването на контролната функция на касационното производство и съставлява основание за отмяната му и връщане на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 09.02.09 г. по гр. д. № 561/2008 г. Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.