4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 708 София, 15.10.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 556/2009 година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма],[населено място] против въззивното определение на Русенския окръжен съд № 273 от 23.06.2009 год., по ч.гр.д.№ 550/2009 год., с което е потвърдено определението на Русенския районен съд от 18.05.2009 год., по гр.д.№ 3602/2008 год. за прекратяване на производството по делото и обезсилване, на осн. чл.415, ал.2 ГПК, издадената на 10. 10. 2008 год. по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник Л. Л. В.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.47 и сл. ГПК. Според изложеното от частния жалбоподател, доколкото с разпоредбата на чл.47, ал.7 ГПК, в редакцията на закона, публикувана в „Д. вестник” бр.42/2009 год. законодателят изрично е посочил, че приложими в заповедното производство относно връчване на издадената срещу длъжника заповед за изпълнение са единствено процесуалните правила на чл.47, ал.1-5 ГПК, то отсъства основание за назначаване особен представител на последния, в съответствие с чл.47, ал. 6 ГПК, поради което подаденото от същия възражение се явява просрочено и не може да прояви разпоредените в чл.415, ал.1 ГПК правни последици. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт и отмяна на първоинстанционното определение. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, неправилно наречено „приложение”, частният жалбоподател е обосновал искането си за допускане на частно касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че разрешените с обжалвания въззивен съдебен акт въпроси на процесуалното право, обусловили крайния правен резултат по делото - за наличие на процесуална възможност в заповедното производство да бъде назначен особен представител на длъжника по реда на чл.47, ал.6 ГПК, както и за момента, от който за длъжника в тази хипотеза следва да тече срокът по чл.414, ал.2 ГПК, поради отсъствие на утвърдена съдебна практика и сравнително новата процесуална уредба, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изискванията на процесуалния закон за факултативен достъп до касационен контрол, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща и изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана във въззивното производство пред Р. страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение Русенският окръжен съд е споделил като основани на процесуалния закон извършените от Р. процесуални действия, касаещи връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника. Счел е, че доколкото и в заповедното производство нормата на чл.47, ал.6 ГПК е приложима, то датата на съобщаване заповедта за изпълнение на назначения на разноски на заявителя особен представител на длъжника е началото на срока по чл. 414, ал.2 ГПК, поради което правото на възражение на последния в случая е било надлежно упражнено. Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт следва, че поставените от настоящия частен жалбоподател въпроси на процесуалното право, като обосноваващи пряко крайния правен резултат по делото попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на частно касационно обжалване. Основателно е и позоваването на селективния критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол. Обстоятелството, че се касае до нов институт на процесуалното право, чиято законова регламентация е в известна степен неясна и непълна, а съдебната практика не е трайно утвърдена, е достатъчно, за да се приеме, че посочените процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Даденото от въззивния съд разрешение във вр. с приложението на чл.47, ал.6 ГПК не намира опора в процесуалния закон. По силата на изричната законова разпоредба на чл.47, ал.7 ГПК, в редакцията на нормата, публикувана в „Д. вестник”, бр.42 от 05. 06.2009 год., при връчване на заповедта за изпълнение са приложими само установените в чл.47, ал.1-5 ГПК процесуални правила. Следователно от произтичащото от характера на процесната норма незабавно нейно действие и липсата на изрична законова разпоредба в противен смисъл по отношение на въведеното с цитираната редакция на ГПК изменение на чл.47, ал.7 ГПК следва, че отговорът на поставените от частния жалбоподател въпроси се съдържа в самия процесуален закон, т.е. разрешението им е дадено от законодателя. Затова, като не е съобразил горното Русенският окръжен съд е постановил неправилно определение, като подлежи на отмяна. Подаденото на 07.04.2009 год. от назначения особен представител на длъжника Л. Л. В., адв.К.К. възражение по чл.414, ал.1 ГПК е след двуседмичния преклузивен срок, указан от законодателя в ал.2 на чл.414 ГПК, който броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, във вр. с чл.47, ал.5 ГПК за страната е изтекъл на 08.01.2009 год./ присъствен ден/, поради което същото не е могло да породи разпоредените от чл.415 ГПК правни последици и изложените в противен смисъл съждения на Р., като лишени от основание в процесуалния закон, също не могат да бъдат споделени. Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Русенския окръжен съд № 273 от 23.06.2009 год., по ч. гр. д. № 550/2009 год., по описа на с.с.. ОТМЕНЯ въззивното определение на Русенския окръжен съд № 273 от 23.06.2009 год., по ч.гр.д. № 550/2009 год. и потвърденото с него определение на Русенския районен съд от 18.05.2009 год., по гр.д.№ 3602/2008 год.. ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: