Р Е Ш Е Н И Е № 22 Гр.София, 20.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора Гебов Изслуша докладваното от съдия Стамболова - К.Н.Д. 659/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.419,ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.2825/08 г.по описа на РС-Бургас, В.Н.О.Х.Д.171/09 г. по описа на ОС-Бургас, С. Д. С., за възобновяване на посоченото наказателно производство. Твърди се, че по делото не е изяснена обективната истина и в обвинителния акт не са включени лица, извършители на деянието по чл.209 НК, за което осъденият е признат за виновен, имената на които той представя по искането. Моли за възобновяване, като бъдат отменени съдебните актове и делото- да бъде върнато на прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт. В съдебно заседание пред ВКС искателят не се явява, редовно призован. Назначеният му служебен защитник настоява за допускане на съществено процесуално нарушение заради неустановяване на обективната истина. Цитираното е касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, макар и цифрово защитата да сочи чл.348,ал.1,т.1 НПК,което е нарушение на материалния закон. Представителят на ВКП моли претенцията да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Присъдата на РС-Бургас е влязла в сила на 18.05.10 г. /когато е постановено решението по въззивното дело, макар и защитата да твърди, че има произнасяне само на първоинстанционен съд/, искането за възобновяване е с дата 04.11.10 г.и следователно е процесуално допустимо по силата на чл. 421, ал.3, изр.1 НПК. По същество погледнато, искането е неоснователно. С. е осъден за извършена от него измама в съучастие с неустановени по делото лица. В хода на процесното производство, чието възобновяване се иска, при спазване на процесуалните правила при допускане, събиране, проверка и анализ на годния за ценене доказателствен материал, както и при законосъобразна интерпретация на същия, се е стигнало до възприемане на фактология по престъпната дейност на осъдения, която е единствено възможната в рамките на ценимите доказателства. В този смисъл не е допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК, което да дава повод за размишления по необходимост от възобновяване на наказателното производство. Твърденията на осъдения, че понастоящем с искането предоставя сведения за престъпно съпричастие и на други две лица /поименно посочени и със съответни техни адреси/, чиято отговорност до момента не е ангажирана, не може да бъде основание за възобновяване на производството по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, каквото е претендираното основание. Що се касае до С., обективната истина е изяснена в границите на възможностите по набрания във връзка с воденото срещу него наказателно производство доказателствен материал. Липсва надлежен повод за повторно разглеждане на делото спрямо искателя, като няма пречка обективната истина по отношение на споменатите в искането лица да бъде установявана от страна на държавното обвинение, след надлежното му сезиране. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.О.Х.Д.2825/08 г. по описа на РС-Бургас, В.Н.О.Х.Д.171/09 г. по описа на ОС-Бургас, С. Д. С., за възобновяване на посоченото наказателно производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/