1 Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 02.05.2012 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 971/2011 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на 82 ОУ „В. А.” [населено място] срещу решение от 14.10.2010г по гр.дело № 78/2009г. на Софийски градски съд .Решението е обжалвано изцяло . В частта , с която е оставено в сила решение от 22.08.2008г по гр.д.14450/2007г на Софийски районен съд по трудовия спор на основание по чл. 344 ал.1 т.1 КТ ,касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество В частта , с която първоинстанционното решение е отменено , като с въззивното решение по същество е уважен иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение поради оставане без работа ,с определение №1399 от 28.12.2011г на ВКС ІІІ г.о , касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС по въпроса за разпределянето на доказателствената тежест при иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ , предвид основаването му на отрицателен факт . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено при съществено нарушение на доказателствените правила .В тежест на ищцата е било да докаже ,че е претърпяла вреди ,а въззивният съд е възложил цялата доказателствена тежест на ответния работодател . Ответницата по касационната жалба Д. Г. Г. е заявила отговор , в който оспорва касационната жалба като неоснователна Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о съобрази следното: Приетото от въззивния съд по въпроса за подлежащите на доказване факти по иска с правно основание чл. 225 ал.1 КТ и доказателствената тежест на страните в спора , предвид отрицателния характер на твърдението за оставане без работа , е в противоречие с формираната по същия въпрос, по реда на чл. 290 вр чл. 291 ГПК практика на Върховен касационен съд , изразена в решение №517 от 08.07.2010г гр.д.№335/2009г ІV г.о и решение №132/2011г по гр.д№ 1513/2009г ІV г.о Твърдението на ищеца по иска с правно основание чл225 ал.1 КТ ,че е останал без работа , действително е за отрицателен факт ,но същевременно факт, за който следва съдът да направи извод по същество въз основа на положително удостоверяване на вписаното в трудовата му книжка , издадени документи за регистрацията на ищеца в Бюрото по друда и други положителни факти , които са в доказателствена тежест на ищцовата страна . Като е приел обратното , а именно че ответникът следва да установи дали уволненият служител е започнал другаде работа по трудово правоотношение и щом липсва твърдение и представено доказателство за това , искът за обезщетение е основателен ,въззивният съд е постановил решението си в противоречие с установената, задължителна за него практика на ВКС , но като краен резултат решението в тази част е правилно. Пред първа инстанция ищцата е подкрепила твърдението си за оставане без работа през исковия период единствено с писмена декларация и правилно е прието, че като частен писмен документ,свидетестващ изгодно за съставителя твърдение, същата няма решаваща доказателствена стойност . Исковата молба е била заведена в съда на 21.06.2007г и приложимият процесуален закон ( ГПК отм, вр. §2 т.1 ПЗР на ГПК) в случая допуска делото да бъде попълвано с нови доказателства пред второинстанционния съд . Ищцата е представила копие от трудовата си книжка , след като същата е била попълнена и оформена след постановяване на обжалваното от нея първоинстанционно решение . Причините за късното оформяне на трудовата книжка не са у работодателя - ответник , но в случая тези причини са без значение, ограничението по чл. 205 ГПК (отм) не може да намери приложение и не е основание въззивният съд да остави без обсъждане допустими и относими писмени доказателства , щом те са нови . Същите са били и приети по делото.Видно от представените копия от трудова книжка на ищцата и констатацията , направени от въззивния съд в съдебно заседание на 22.10.2009г по съдържанието и отбелязванията в документа , след процесното уволнение ищцата не е започвала работа при друг работодател за целия шестмесечния период , считано от незаконосъобразното прекратяване на трудовите правоотношения с 82 ОУ „В. А.” [населено място] . Правилно и въз основа на безспорни писмени доказателства издадени от ответника , въззивният съд е определил и размера на обезщетението по иска ,в тази част касационни оплаквания не са изтъкнати . Ето защо в обжалвата част ,с която искът по чл. 225 ал.1 КТ е уважен, решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила . Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение от 14.10.2010г по гр.дело № 78/2009г. на Софийски градски съд в обжалваната част , с която 82 ОУ „В. А.” [населено място] е осъдено на основание чл. 225 ал.1 КТ да заплати на Д. Г. Г. от [населено място] сумата 3155,16 лева със законните последици . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: