Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София, 13.05.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5688 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. д. на *** – Т., представлявана от директора Г. Н., приподписана от юрисконсулт Л. Ж., против въззивното решение № 80 от 9 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 153 по описа на окръжния съд в гр. Търговище [населено място] за 2014 г., с което е отменено решение № 279 от 30 май 2014 г., постановено по гр.д. № 245 по описа на районния съд в гр. Търговище [населено място] за 2014 г. и вместо него е отменена заповед на директора на ОДМВР Т. за прекратяване на трудовото правоотношение с Н. А. Т. от [населено място], Т. е възстановена на заеманата преди уволнението работа към РУ „П.” О., дирекцията е осъдена да й заплати обезщетение от 4460,10 лева за оставането й без работа, и е извършено прихващане със сумата 650,87 лева, изплатени на основание чл. 220, ал. 2 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1481 от 22 декември 2014 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението на чл. 269, изр. второ ГПК. Противоречието е констатирано със задължителното тълкуване, дадено от ВКС в тълк.д. № 1/2003 г., ОСГТК, т. 1, предвид разбирането на въззивния съд, че щатът на дирекцията е един и общ за всички служби и отдели, както и за районните управления към дирекцията, като подборът е следвало да бъде извършен измежду всичките 43 системни оператори в дирекцията, независимо от мястото на изпълнение на трудовите им функции, а във въззивната жалба ищцата сочи несъобразяване от първоинстанционния съд на представени писмени документи, неправилна преценка на свидетелските показания, участие на две от преценяваните при подбора служителки в комисията по подбора, незаконосъобразност на въведения критерий „стаж” и то само стаж на длъжността, и нарушения при оценяването в цифри на всяка от служителките. В посоченото тълкувателно решение се приема, че процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да се осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, както и когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. Предвид посоченото тълкуване, въззивният съд не е следвало да обсъжда обстоятелства по невъведени по съответния ред с въззивната жалба оплаквания. Тези обстоятелства не са били въведени изобщо в спора, тъй като за недостатък на подбора е посочено неспазване на изискванията на чл. 329 КТ – не е даден приоритет на и не са използвани критериите, посочени в КТ, а останалите на същата длъжност служители не са по-квалифицирани и не работят по-добре от ищцата. Независимо от това, обжалваното решение като краен резултат е правилно, с изключение на присъждането на обезщетение за оставането на ищцата без работа над сумата от 1950,86 лева. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата. Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е подписана от ВНД директор на ОДМВР, назначен на 16 януари 2014 г. и встъпил в длъжност към датата на отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата в момент на ползване на отпуск по болест, но работодателят е поискал и получил разрешение от съответната инспекция по труда. Извършено е реално съкращение в щата – за О. д. на *** Т. е осъществено съкращаването на общо 36 служители, измежду които 8 системни оператори. Във връзка с указанията на министъра на вътрешните работи по установяване на нивото на квалификация на служителите и какви показатели ще се използват в тази връзка, както и как ще се оценява нивото на изпълнение на работата, и при проведени консултации с представителите на синдикалните организации и представителите по чл. 7, ал. 2 КТ, е изработена методика за оценяване на включени в процедура по подбор служители на ОДМВР Т., в която са посочени различните показатели и елементите към тях, които носят съответна оценка в точки. Лицето В. Б., заемаща длъжността „системен оператор” в същата структура, както и ищцата, е включена в комисията по подбор, но тя не е участвала в заседанието на комисията при подбора за длъжността системен оператор, както е отразено и в протокола. При извършения подбор са оценявани показателите образователна степен, свързана със заеманата длъжност, допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност, проявени качества и умения при изпълнение на длъжността, професионален опит, срочно, количествено и качествено изпълнение на работата, състояние на дисциплината за последните четири години, като средноаритметичната оценка по първите четири показателя се прибавя към средноаритметичната оценка по последните два показателя. Ищцата има най-нисък стаж на заеманата длъжност, не е оценена с максимална оценка по показателя допълнителна квалификация и по показателя състояние на дисциплината за последните четири години, тъй като няма награди. Сборът на двете средноаритметично оценки дава 4.17, което поставя ищцата в най-ниска позиция в сравнение с останалите три оценявани служителки, от които само една е получила същата като ищцата най-висока оценка по показателя проявени качества и умения при изпълнение на длъжността, и никоя от останалите не е оценена с получената от нея най-висока оценка по критерия срочно, количествено и качествено изпълнение на работата. Противно на твърдението на ищцата в исковата молба, не се установява нарушаване на правилото на чл. 329, ал. 1 КТ относно критериите, които следва да бъдат оценени при извършване на подбора, извън обстоятелството, че ако работодателят действително държи да включи показателя професионален опит като основание за преценка на по-богата възможност за натрупване на знания, познания и подготовка, то този показател би следвало да бъде включен в критерия ниво на изпълнение на възложената работа. Цифровото определяне на оценките на участвалите в подбора служителки е подкрепено със съответните документи по онези от показателите, които дават възможност оценяването да бъде документално защитено. Същевременно, при наличието на най-висока оценка в подбора при ищцата по показателите проявени качества и умения при изпълнение на длъжността (по първия критерий) и срочно, количествено и качествено изпълнение на работата (по втория критерий), и при сторено от ищцата оспорване на подбора в смисъл, че на работа са останали служители, които не са по-квалифицирани и не работят по-добре от нея, работодателят не доказа, че е оставил на работа по-квалифицирани и работещи по-добре служители. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК, критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. Във връзка с оспорване на твърдението на работодателя, че е оставил на работа работници, които са по-квалифицирани и работят по-добре, освен протокола за подбор, работодателят е ангажирал свидетелски показания. Разпитани са свидетелите Д. Д., началник на полицейския участък в [населено място], Т. Х., началник на РУ „Полиция” [населено място] и Е. Й., началник „Човешки ресурси” в ОДМВР Т.. Първият свидетел заявява, че поради начина на осъществяване на подбора – в различните структури отделно, на работа са останали системни оператори, които са получили по-ниска оценка от ищцата. Прекият ръководител на ищцата заявява, че четирите служителки са назначени на една длъжност, но всяка една от тях има специфични функции и не се припокриват, независимо от принципното изискване за взаимозаменяемост. Изрично се поддържа, че и четирите служителки са равностойни и като ниво на работа и прекият ръководител е доволен от всички. Третата свидетелка не дава данни за работата на ищцата, а разяснява работата на комисията по подбора и как се е разпределяла работата между системните оператори. При тези данни и при негова доказателствена тежест, работодателят не установява, че е оставил на работа служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре, което да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Правилно е решението и в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно правилото на чл. 154 ГПК, в тежест на работодателя е било да установи, ако твърди това, че ищцата е започнала работа в някакъв етап от съдебния процес, след като първоначално е заявила и удостоверила, че е останала без работа поради незаконното уволнение. Присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е за законово определения шестмесечен период. В отговора на касационната жалба ищцата изрично сочи, че е основателно оплакването на касатора за присъждането на обезщетение за оставането й без работа над размера от 2601,73 лева, което се полага за периода 1 февруари – 15 май 2014 г. Установява се, че с изрична молба от 16 май 2014 г. пред първоинстанционния съд ищцата е заявила, че поддържа претенцията си само за периода 1 февруари – 15 май 2014 г., а в останалата му част над посочения размер на претенцията оттегля иска. С протоколно определение от 20 май 2014 г. първоинстанционният съд е прекратил производството за сумата над 2601,73 лева. Предвид заявеното от работодателя възражение за прихващане със сумата от 650,87 лева, представляващо изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ, на ищцата се дължи сумата от 1950,86 лева, като над тази сума до предявения размер от 2601,73 лева искът е неоснователен, като неправилно е решението на въззивния съд в частта му за осъждането на касатора да заплати на Т. сумата над 1950,86 лева до сумата от 4460,10 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 80 от 9 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 153 по описа на окръжния съд в гр. Търговище [населено място] за 2014 г. в частта му, с която О. д. на *** – Т., представлявана от директора Г. Н., е осъдена да заплати на Н. А. Т. от [населено място] обезщетение от 4460,10 лева за оставането й без работа, и е извършено прихващане със сумата 650,87 лева, изплатени на основание чл. 220, ал. 2 КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА О. д. на *** – Т., представлявана от директора Г. Н. да заплати на Н. А. Т., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1950,86 (хиляда деветстотин и петдесет цяло и осемдесет и шест стотни) лева, обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, като над тази сума до предявената от 4460,10 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: