Ключови фрази
Отчетно и прехвърлителна сделка * отговорност на управителя и контрольора * договор за управление * неправилна правна квалификация


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 70
Гр. С.,07.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 276/2011 година




Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 296 от 02.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 342/2010 г. на Хасковски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 671 от 30.10.2009 г. по гр. д. № 912/2008 г. на Хасковски районен съд са отхвърлени исковете на [фирма] против С. М. Н. за заплащане на разликата над сумата 5 008.44 лв. до сумата 25 000 лв., представляваща получена от ответника в качеството му на управител на [фирма], но неотчетена цена на 2 бр. леки автомобили, продадени с договор от 12.06.2003 г., и на сумата 3 000 лв. - лихви за забава върху получената цена за периода 12.06.2003 г. - 03.06.2008 г., както и в частта за разноските.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 830 от 30.12.2011 г. по настоящото дело.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на решението като неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. К. поддържа, че без да е бил сезиран с възражение за прихващане в преклузивния срок на чл.133 ГПК, въззивният съд е извършил прихващане като е приел, че получената от продажбата на автомобилите цена е използвана от ответника за погасяване на задължения на дружеството към трети лица, за които не е доказано да са ликвидни и изискуеми. Релевира довод за неправилно приложение на материалния закон при произнасянето на съда по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация С. М. Н. от [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалния му представител в писмен отговор по чл.287 ГПК и в открито съдебно заседание. Изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да остане в сила. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Ищецът - настоящ касатор [фирма] е сезирал Хасковски районен съд с обективно съединени искове за заплащане на сумите 25 000 лв. и 3 000 лв., предявени против С. М. Н. - бивш управител на [фирма]. Исковете са основани на твърдения, че в качеството на управител на [фирма] ответникът сключил договор от 12.06.2003 г., с който продал на трето лице 2 бр. леки автомобили, собственост на дружеството, за цена 25 000 лв., която не отчел и не предал на дружеството. Поради това е поискано ответникът да бъде осъден да заплати дължимата сума от 25 000 лв., ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от получаване на цената - 12.06.2003 г., до предявяване на исковете в размер на 3 000 лв.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и ги е уважил в пълните им размери.
Въззивният съд е отменил частично решението на първата инстанция и е отхвърлил главния иск за разликата над сумата 5 008.44 лв. до претендирания размер от 25 000 лв., а акцесорния иск - изцяло. Приел е, че искът за сумата 25 000 лв. намира своето основание в разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД, тъй като е насочен към разрешаване на спор по съществувалото между търговското дружество - доверител и управителя - довереник мандатно правоотношение за неизпълнение на задължението на довереника да предаде на доверителя полученото /продажната цена/ по сключената на 12.06.2003 г. мандатна сделка. За да потвърди решението в осъдителната част за сумата 5 008.44 лв., решаващият въззивен състав е преценил, че ответникът дължи посочената сума, която е получил на 12.06.2003 г. като част от цената на продадените автомобили, но не е предал на дружеството - продавач. След анализ на приетите по делото писмени доказателства и на заключението на назначената съдебно - икономическа експертиза Хасковски окръжен съд е счел за неоснователен иска за разликата до пълния размер от 25 000 лв., т. е. за сумата 19 991.56 лв., приемайки за доказано твърдението на ответника, че е внесъл съответстващата на тази сума част от получената цена по банкови сметки на [фирма] и [фирма] за погасяване на неизпълнени задължения на [фирма] по сключени с двете дружества договори. В подкрепа на така направения извод съдът се е позовал на констатациите в заключението на съдебно - икономическата експертиза, според които на 16.06.2003 г. и 27.06.2003 г., т. е. незначително време след продажбата на автомобилите, С. Н. е превел в брой чрез [фирма] - Клон П., в полза на [фирма] и [фирма] парични средства в размер общо на 19 991.56 лв. за задължения на [фирма], отразени в издадени от двете дружества фактури. Отхвърлянето на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД е обосновано със съображения, че поради липса на отправена покана ответникът не дължи обезщетение за забава върху подлежащата на връщане сума от 5 008.44 лв.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятността да е процесуално недопустимо с оглед произнасянето на въззивния съд по иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД при предявен от ищеца иск с правно основание чл.145 ТЗ, насочен към реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди.
При извършената в производството по чл.290 ГПК проверка настоящият състав установи, че решението е процесуално допустимо. Становището на въззивния съд, че искът за сумата 25 000 лв. е основан на разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД, е резултат от неправилно приложение на материалния закон при определяне на правната квалификация на спорното материално право. Макар правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да произтича от договор за управление и да има мандатен характер, в закона съществува специална правна норма - чл.145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за управление. Предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството. В този смисъл е и произнасянето в постановеното по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т. о., разрешенията в което се възприемат напълно от настоящия състав на ВКС. Обстоятелствата, на които ищецът е основал иска си за сумата 25 000 лв., насочват изцяло към фактическия състав на чл.145 ТЗ, поради което квалифицирането на иска като такъв с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД е незаконосъобразно. Неправилната правна квалификация обаче не е рефлектирала върху допустимостта на въззивното решение, доколкото при постановяването му не е нарушено диспозитивното начало. Въззивният съд е отхвърлил иска за разликата над сумата 5 008.44 лв. до предявения размер от 25 000 лв. по съображения, относими към действителното правно основание на исковата претенция, а именно - че след като сумата 19 991.56 лв. е изразходвана от управителя за погасяване на задължения на дружеството, непредаването й не съставлява вреда, релевантна за ангажиране на отговорността по чл.145 ТЗ. Поради изложеното въззивното решение не е недопустимо и не следва да бъде касирано на основание чл.281, т.2 ГПК.
Неоснователни са поддържаните в касационната жалба доводи за неправилност на решението в частта, с която главният иск е отхвърлен за сумата 19 991.56 лв. Тезата на касатора, че отхвърлянето на иска е резултат от служебно извършено от въззивния съд прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД и чл.104 ЗЗД, не намира опора в доказателствата по делото и не кореспондира с решаващите изводи на съда по съществото на спора. За да отхвърли иска, съставът на Хасковски окръжен съд е съобразил установения чрез доказателствата по делото факт, че непосредствено след сключване на договора за продажба от 12.06.2003 г. - на 16.06.2003 г. и 27.06.2003 г., ответникът - управител е извършил банкови преводи на парични средства на обща стойност 19 991.56 лв. в полза на [фирма] и [фирма] с цел погасяване на задължения на [фирма] към тези дружества. Основанията за възникване на задълженията, техният размер и изискуемост са доказани с приетите в първоинстанционното производство фактури, издадени от посочените дружества и отразени счетоводно в търговските им книги, а тези на [фирма] - и в счетоводните книги на [фирма]. Твърденията на касатора, че не дължи плащане по фактурите, са от значение за евентуален съдебен процес между него и съконтрахентите му, не и за спора по чл.145 ТЗ, в който последните не участват като страни. При установените в хода на делото правнорелевантни факти правилно е направен извод, че няма основание задълженията да се счетат за несъществуващи, а паричните преводи от 16.06.2003 г. и 27.06.2003 г. - лишени от основание, нито да се отрече връзката между получената от управителя продажна цена по договора от 12.06.2003 г. и средствата, с които са осъществени преводите.
Като е приел, че с непредаването на сумата 19 991.56 лв. ответникът не е причинил вреда на дружеството и е отхвърлил иска за нейното присъждане, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част на основание чл.293, ал.1 ГПК.
Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху сумата 5 008.44 лв. за периода от 12.06.2003 г. до датата на предявяване на исковете - 03.06.2008 г. Основателно е оплакването на касатора за нарушение на материалния закон при произнасянето по акцесорния иск. Изпълнението на задължението на управителя да отчете и предаде цената, получена от продажбата на собствените на дружеството леки автомобили, не е обусловено от покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД. При сключване на договора за продажба управителят е действал като законен представител на дружеството - продавач и в това качество е получил продажната цена. В момента на получаване на цената за същия е възникнало задължение да я предаде на дружеството, без да е нужно да бъде канен за това, поради което от 12.06.2003 г. той е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата 5 008.44 лв. Изчислена въз основа на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, законната лихва върху сумата 5 008.44 лв. за периода 12.06.2003 г. - 03.06.2008 г. възлиза на 3 280.14 лв. Искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е предявен за сумата 3 000 лв. и следва да бъде уважен изцяло до този размер, след отмяна на въззивното решение в частта за неговото отхвърляне.
С оглед окончателния изход на спора по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ответника по касация разноски за разликата над сумата 1 668.90 лв. до сумата 1 985.40 лв., и оставено в сила в частта за присъдените разноски до размер на сумата 1 668.90 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 514.23 лв., а на ответника по касация - адвокатско възнаграждение за касационното производство, съразмерно на отхвърлената част от главния иск, в размер на 1 428 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296 от 02.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 342/2010 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 671 от 30.10.2009 г. по гр. д. № 912/2008 г. на Хасковски районен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] против С. М. Н. иск за разликата над сумата 5 008.44 лв. до сумата 25 000 лв., както и в частта относно присъдените в полза на С. М. Н. разноски до размер на сумата 1 668.90 лв.

ОТМЕНЯ решение № 296 от 02.11.2010 г. по в. гр. д. № 342/2010 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 671 от 30.10.2009 г. по гр. д. № 912/2008 г. на Хасковски районен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] против С. М. Н. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 000 лв., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на С. М. Н. разноски за разликата над 1 668.90 лв. до 1 985.40 лв., и вместо това постановява :

ОСЪЖДА С. М. Н. от [населено място], [улица]-8, ет.3, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Хотелски комплекс „Славяни” № 2, сумата 3 000 лв. /три хиляди лв./, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата 5 008.44 лв. за периода 12.06.2003 г. - 03.06.2008 г.

ОСЪЖДА С. М. Н. да заплати на [фирма] сумата 514.23 лв. /петстотин и четиринадесет лв. и двадесет и три ст./ - разноски за трите съдебни инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. М. Н. сумата 1 428 лв. /хиляда четиристотин двадесет и осем лв./ - адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :