Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 11.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................. в присъствието на прокурора Петя Маринова ................................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 450 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура и по жалба на частния обвинител А. С. С. (чрез адв. Е. Е.) против решение № 486 от 18.12.2013 г. по в.н.о.х.д. № 993/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, ІІІ въззивен състав, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В протеста се излагат съображения за допуснати от подсъдимия И. Д. Д. нарушения на правилата за движение по пътищата, инкриминирани с обвинителния акт – чл. 127, ал. 1, т. 2 и 3, пр. 2 от ЗДвП, тъй като товарът в ремаркето не бил укрепен; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като скоростта на движение на управлявания от него т.а. „Нисан” не била съобразена с конкретните пътни условия и най-вече с пътната настилка, по която имало дупки и неравности, с наклона на пътя, с тежкия съчленен автомобилен състав, с превозвания неукрепен товар; чл. 20, ал. 1 и чл. 101, ал. 1 от ЗДвП – водачът не е контролирал непрекъснато превозното средство и ремаркето, които управлявал. В касационната си жалба частният обвинител А. С. С. излага доводи за неправилно приложение на материалния закон с предприетото оправдаване на подсъдимия, тъй като събраните по делото доказателства установявали неговото виновно поведение, като и с нарушения на процесуалните правила. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подновява доводите за нарушени правила за движение по пътищата, инкриминирани по делото, както и за наличие на посочените две касационни основания. Повереникът на частния обвинител адвокат Е. Е. поддържа касационната жалба и настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият И. Д. Д. и неговият защитник адвокат П. К. изразяват становище за потвърждаване на решението на апелативната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест и жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 486 от 18.12.2013 г. по в.н.о.х.д. № 993/ 2013 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, ІІІ въззивен състав потвърдил присъда № 2101 от 31.05.2013 г. по н.о.х.д. № 43/ 2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с която подсъдимият И. Д. Д. бил признат за невинен в това, на 29.09.2010 г., около 17.20 ч., на път ІІ-84, в района на [населено място], управлявайки МПС – товарен автомобил марка „Н.”, модел „Н.”, с д.к. [рег.номер на МПС] , с прикачено ремарке с д.к. [рег.номер на МПС] , да е нарушил правила за движение по пътищата (чл. 101, ал. 1, изр.първо, чл. 127, ал. 1, т. 2 и 3, пр. 2, чл. 20, ал. 2, изр.първо, пр. 3 и 4, чл. 20, ал. 2, изр.второ и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП), с което да е причинил смъртта на С. В. С. и го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Постъпилите касационни протест и жалба на частния обвинител са основателни. Неправилно първоинстанционният и въззивният съд са извършили доказателствената оценка, която не е основана на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, разкрити по делото. Поради и това формираното от тях вътрешно убеждение за приноса на подсъдимия И. Д. към вредоносните последици е незаконосъобразен, като не е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Налице е проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с постановената от окръжния съд оправдателна присъда и потвърдителното решение на въззивната инстанция. В мотивите към съдебните актове съдилищата приемат, че причина за пътнотранспортното произшествие е техническа повреда в заключващото устройство на тегленото от товарния автомобил на подсъдимия Д. ремарке. Счупването на пружината на фиксатора на теглича настъпило внезапно по време на движение и е довело до разкъсване на връзката между влекача (т.а. „Н.”) и прикаченото към него ремарке. След отделянето си ремаркето е продължило на собствен ход и със скорост от зададената му от влекача (50-58 км/ч), продължило още около 30 м движение направо, прекосило разделителната линия на около 17-20 м. от мястото на удара и се блъснало почти челно с насрещно движещия се микробус. От удара превозваните каменни плочи се посипали и затиснали водача на микробуса С., който следствие на причинената му тежка гръдна травма починал. Експертните познания безспорно са изяснили обстоятелствата около непредотвратимостта на удара за пострадалия, заради навлизане на ремаркето в опасната зона за спиране на микробуса и невъзможността за овладяване на ситуацията от подсъдимия. Затова и изводите на съдилищата за отсъствие на част от инкриминираните нарушения на правила за движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП) са правилни. За останалите нарушения на чл. 101, ал. 1, изр.първо и чл. 127, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП обоснованите изводи са погрешни и при тях законът е приложен неправилно. Вещите лица – автоинженери са категорични, че разкъсването на връзката в сферичната опора на теглича се дължи на въздействието на два фактора. Първият фактор е износване на подвижната връзка на теглича, вследствие на триенето на сферичните повърхности една в друга (вкл. и вследствие на корозия на металите). Вторият фактор е въздействие на силно ударно натоварване във връзката, довело до пластични изменения в заключващия механизъм на прикачното устройство на ремаркето (Петорна автотехническа експертиза, л. 206 от н.о.х.д.). Същевременно при разпита им в съдебно заседание пред окръжния съд (л. 231-232 от н.о.х.д.) експертите защитили тезата си, че връзката не е била изхабена. При разхлабена връзка и износени контактуващи повърхнини движението неминуемо би било придружено от шумове, скърцане и леко чукане, които да се засилват с увеличаване на скоростта. Вещо лице К. изложил, че при добре контактуващи работни повърхнини, без пластична деформация и без хлабина, връзката с теглича не би трябвало да се разкъса, поради наличния фабричен стандарт и пределнодопустимите напрежения, за които е изработена. Следователно от техническо гледище основно значение за счупване на пружината на заключващия механизъм е силното ударно натоварване във връзката по време на движение. Това извели като заключение и експертите от Тройната автотехническа експертиза в отговора си по задача втора (л. 166 д.п.) Преди мястото на произшествие съчлененият автомобилен състав, управляван от подсъдимия, преминал през пътен участък с неравна повърхност, осеян с много дупки и на места с пропадане на асфалтовата покривка. Следствие на силно динамично натоварване на опън нагоре и надолу, съчетано с усукване в теглича на ремаркето, вещите лица от Тройната автотехническа експертиза (л. 93-113 д.п.) извели заключението си, че настъпило разместване на товара в ремаркето. Изместването на товара се получило като резултат от големите вибрации по време на движение, породени от пропаданията на колелата в неравностите и дупките на пътя, и намаленото триене в зоната между дървения европалет и пода на товарната платформа (Тройна Автотехническа експертиза, л. 165-170 д.п.). Ремаркето Peitz и тегличът били фабрично изработени, като подът на товарната платформа бил изпълнен от многопластов, водоустойчив шперплат с много гладка горна повърхност и с много малък коефициент на триене. Затова и симетрично по краищата на платформата били монтирани 6 бр. халки за закачване на фиксиращи средства – колани или вериги. Фактите по делото сочат, че ремаркето е било натоварено с каменни плочи с площ от ок. 20 кв.м и приблизително тегло от 960 кг, разпределени върху две дървени подложки (тип европалети), без завързване за халките. Следователно товарът е бил неукрепен, което представлява нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Изводът на вещите лица (л. 168 д.п.), че неукрепеният товар в товарното ремарке е в пряка причинна връзка с откачането му от теглича на товарния автомобил „Нисан” е изведен по категоричен и несъмнен начин в експертизата. Двете палета с каменни плочи били разположени зад центъра на тежестта на ремаркето, като по време на движение и преминаване през неравностите по пътя се получило изместване на товара още по-назад, което допълнително засилило въздействието върху пластичната връзка на теглича (обяснения на в.л. Н., л. 132 от н.о.х.д) и внезапната повреда в заключващия механизъм (Тройна автотехническа експертиза, л. 110 д.п.). Промяната на центъра на тежестта е била възможна само при изместване на товара назад по надлъжната ос на ремаркето (л. 168 д.п.). В подкрепа на своя извод експертите привели и неустойчивото движение на ремаркето след откъсването му от влекача, когато се получили констатираните в огледния протокол две задиряния върху асфалта от задната част (в областта на лонжероните) на ремаркето, прекъснати от кратък удар на предното помощно колело в пътната настилка. При така изложените факти и експертни познания се налага извод, че подсъдимият е допринесъл за настъпване на общественоопасните последици, като не е укрепил превозвания товар, който следствие на вибрациите, породени от движение върху неравната пътна настилка, се е изместил назад в товарната платформа и е способствал за настъпване на техническата повреда в заключващото устройство на теглича и разкъсване на връзката между ремаркето и товарния автомобил. В мотивите си (л. 254) първоинстанционният съд без основание пренебрегнал изводите на двете тройни автотехнически експертизи от досъдебното производство и приел, че неукрепеният товар не се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. За да се мотивира защо не приема тези заключения (аргумент от чл. 154, ал. 1 НПК) съдът се позовал на обясненията на други вещи лица от петорната автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, според които липсвали обективни данни за разместването на товара. Първоинстанционният съд е пропуснал да се съобрази с обстоятелството, че некредитираните експертни отговори от двете тройни автотехнически експертизи не са били поставяни като задачи на петорната автотехническа експертиза, назначена за проверка на отговори по други задачи. Затова и експертният екип от петте вещи лица не разгледал въпросите, свързани с товара. Единствено в обяснения пред съда инж. Д. е посочил, че няма обективни данни за разместването на товара, но с подобни изявления при разпит не могат да бъдат игнорирани писмено обоснованите отговори от друго експертно заключение. Заключението трябва да се даде писмено и в случаите, когато изводите и резултатите от изследванията съществено се различават от първоначалното заключение или се дава ново заключение по задачи, които не са били поставени – Р 40-1981-ОСНК. Окръжният съд не е съпоставил обяснението на вещото лице със сигурните данни, разкрити по делото, за двукратните задиряния на задната част на ремаркето, след откъсването му от влекача, разделени от удар на предното помощно колело в асфалтовата настилка, както и с изведените причини за това движение на ремаркето, породени от изместването на неукрепения товар назад. Съдът е могъл допълнително да изясни това обстоятелство и без да има свидетелски показания за разместването на товара, като установи дали особеностите в конструкцията на ремаркето (с гладка повърхност на товарната платформа) и на товара (поставен върху дървени европалети с ограничена долна повърхност) са способствали за сигурното разместване на товара в ремаркето по време на придвижването му от [населено място] до [населено място], преминаването през горист терен с поредици от спускания и изкачвания, както и с установените по делото факти за недобра пътна настилка, разположение на двете палета зад центъра на тежестта и насрещен наклон на пътя в района на пътнотранспортното произшествие. По делото не е изяснено и обстоятелството в какъв период от време и на какво възможно разстояние преди пътнотранспортното произшествие са започнали специфичните шумове от разхлабената връзка на теглича преди да се счупи пружината на фиксатора, за каквато особеност са изложени специални експертни познания. Съдът не е предприел доказателствена инициатива да установи дали тези шумове (скърцания, леко чукане) представляват индикация за повреда или неизправност в съчленения пътнотранспортен състав и дали това е налагало спиране на превозното средство (нарушение по чл. 101, ал. 1, изр.първо от ЗДвП). Не са спазени принципите, прогласени в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Вътрешното съдийско убеждение не е основано на обективен, всестранен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства, разкрити по делото. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Необходимостта от правилно приложение на закона налага отмяна на въззивното съдебно решение по реда на чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, тъй като тя самостоятелно може да отстрани допуснатия материален порок. В преценката по реда на чл. 327 от НПК съдебният състав може да предприеме допълнителни инициативи за събиране на нови и за проверка на вече приобщените доказателства по делото, ако прецени това за нужно в усилията му към разкриване на обективната истина. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 486 от 18.12.2013 г. по в.н.о.х.д. № 993/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, ІІІ въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.