O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 05.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1733 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.
С частната касационна жалба дружество [фирма], инкорпорирана като част от касационната жалба, допусната до касационно обжалване , се иска отмяна на въззивно Решение No 883 от 29.12.2015 година постановено по В.гр.д Nо 1393/2015 година на ОС-Велико Търново, в частта с която е отменено Определение от 09. 09. 2015 година за допълване Решение No 516 от 08.06.2015 година по гр.д. No 3091/2014 год. на РС Велико Търново досежно разноските и е постановено ново , с което искането на [фирма] по чл. 248 ал.1 ГПК е отхвърлено.
Частният жалбоподател/ касатор/ поддържа , че определението е неправилно, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК , тъй като се касае до разноски , който се дължат съгласно задължителната практика на ВКС- т.8 на ТР 6/2012 год., на ОСГТК на ВКС, и което нарушение обуславя допускането на касационното обжалване по въпроса за допустимостта да се иска допълване на съдебния акт по чл. 248 ал.1 ГПК при липса на списък по чл. 80 ГПК , в хипотеза , при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски , на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С отговора на касационната жалба , ответникът по касация оспорва вземането за разноски с довод, че като писмен документ , договорът за правна защита и съдействие не е представен и приет в преклузивните срокове за приемане на доказателствата , поради което не може да бъде обсъждан като годно доказателство за извършени разходи.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение , като прецени наведените доводи на страните , намира :
Частната касационна жалба следва да бъде приета за процесуално допустима , като подадена в срока на чл. 275 ал.1 ГПК, съгласно Определение No 358 от 21.09.2016 година по ч. гр.д No 3430/2016 год. на ВКС-III г.о.
С Решение No 516 от 08.06.2015 година по гр.д. No 3091/2014 година РС-Велико Т. е оставил без разглеждане предявеният от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК с искане да се установи , че ответникът не е собственик на терен от 813 кв.м. - паркинг с 24 паркоместа , организиран върху покрива на сградата- самостоятелен обект с идентификатор No 10447.514.364.2- автосервиз, по плана на [населено място] и е прекратил производството.
Със същото решение е оставен без разглеждане и заявения от [фирма] срещу [фирма] насрещен иск по чл. 124 ал.1 ГПК поради недопустимост и е прекратил производството.
С Определение от 09.09.2015 година , по посоченото гр.д.No 3091/2014 година РС-Велико Търново , на основание чл. 248 ал.1 ГПК, районният съд е допълнил , по искането на [фирма], определението си досежно разноските , като е осъдил [фирма] [населено място] да заплати сумата 1650 лв., разноски за защита по насрещния отрицателен установителен иска за собственост, оставен без разглеждане като недопустим, на основание чл. 78 ал.4 ГПК.
С частна жалба на [фирма] е обжалвано и Определение от 09. 09. 2015 година , постановено като допълнително определение по гр.д.No 3091/2014 година РС-Велико Търново , на основание чл. 248 ал.1 ГПК.
С Решение No 883 от 29.12.2015 година постановено по В.гр.д Nо 1393/2015 година на ОС-Велико Търново, въззвивният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил изцяло решението на първата инстанция по прекратените искови производства по главния и насрещен иск на страните по чл. 124 ал.1 ГПК.
Със същото решение ,имащо характера на определение , втората инстанция е уважила частна жалба на [фирма] като е отменила обжалваното допълнително определение на първата инстанция за допълване на съдебния акт по същество в частта за разноските за защита срещу насрещния иск на [фирма] за сумата 1650 лв. и е постановила определение , с което искането за допълнително присъждане на разноски от 3500 лв. за защита е оставено без уважение.
За да приеме , че направените от [фирма] , в качеството му на ответник по заявения насрещен иск разноски по делото не се дължат , решаващият- въззивен съд , в рамката на проведения въззивен контрол, е приел , че „съгласно т.2 на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък на разноските по чл. 80 ГПК дори да е направила само един разход в производството, за което е представено доказателството. При липса на списък страната няма право на да иска изменение или допълване на решението в частта за разноските. “
По допускане на касационното обжалване
Поставеният въпрос за допустимостта да се иска допълване на съдебния акт по чл. 248 ал.1 ГПК при липса на списък по чл. 80 ГПК , в хипотеза , при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски , има своето разрешение с мотивите на т.2 на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС и диспозитива на т.8 .
Диспозитивът на т.2 на цитираното тълкувателно решение се сочи, че „ страната следва да представи списък на разноските по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за което е представено доказателството, но в мотивната част изискването е посочено като предпоставка за уважаване на искането по чл. 248 ал.1 ГПК касае единствено искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските , но не и като такова условие за уважаване на искане за допълване , т.е. когато няма изобщо произнасяне на съда досежно разноските.Така с постановения в т.8 диспозитив на тълкувателното решение е прието, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотеза , при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските “.
Несъблюдаване на задължителната съдебна практика по въпрос, по който е налице произнасяне на ОС на гражданската или търговска, или от двете колегии заедно /както е в случая/ налагат извод за наличе на основание да се допусне касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По основателността на частната касационна жалба
Обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 80 ГПК. Липсата на списък на разноските не е условие без което съдът да не може да се произнесе по чл. 248 ал.1 ГПК в хипотезите , когато изобщо липсва произнасяне по направено надлежно искане за присъждане на разноски.
С обжалваното определение в рамките на въззивния контрол е прието обратното, а именно , че искането на [фирма] за допълване на съдебния акт не е могло да бъде уважено от първата инстанция защото „липсва списък на разноските“ , независимо от обстоятелството , че се касае до един разход- заплатения адвокатски хонорар по защитата на търговското дружество срещу насрещния иск на [фирма], оставен без разглеждане. Без съмнение това несъответствие на изводите по обжалваното определение със задължителната практика на ВКС по точното и еднакво прилагане на закона налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се уважи искането за присъждане на разноски , съобразно постановения от първата инстанция правен резултат.
Молбата на [фирма] е с искане за заплащане на разноски-адвокатско възнаграждения в размер на сумата 3500 лв. , при направено възражения на насрещната страна за липса на доказан разход с надлежно приет писмен документ респ. за прекомерност на определеното възнаграждение.
Настоящият състав на ВКС намира , че искането е основателно за сумата 1650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/, тъй като в настоящото производство не може да бъде постановен резултат , с който би се влошило положението на обжалващия. В тази размер не можа де приеме , че се касае до прекомерност на възнаграждението, нито може да се приеме , представянето на документа за заплатените разходи след първото съдебно заседание н е годно доказателство за същите.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.2 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК, състав на ВКС- второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 883 от 29.12.2015 година постановено по В.гр.д Nо 1393/2015 година на ОС-Велико Търново, в частта с която е отменено Определение от 09. 09. 2015 година за допълване Решение No 516 от 08.06.2015 година по гр.д. No 3091/2014 год. на РС Велико Търново досежно разноските и е постановено ново , с което искането на [фирма] по чл. 248 ал.1 ГПК е отхвърлено и вместо него п о с т а н о в я в а :
ДОПЪЛВА Решение No 516 от 08.06.2015 год. по гр.д. No 3091/2014 година на РС-Велико Търново на основание чл. 248 ал.1 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК като ОСЪЖДА [фирма] [населено място] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [улица] , представлявано от Управителя Т. Д. да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] [улица] , представлявано от управителя Л. Р. сумата 1650 лв. / хиляда шестстотин и петдесет лева/ разноски на ответната страна по насрещния иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |