Р Е Ш Е Н И Е                                                             № 921                        София, 30.12.2009 год.                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                       ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                      при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2704 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от областния у. на област с административен център гр. П., срещу решение №249 от 23.04.08г. по гр.д. № 144/08г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване, че въззивното решение не съдържа собствени мотиви по съществото на правния спор и с това влиза в противоречие с т.19 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС. Освен това съдът е разгледал иска на непредявено основание - §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, при положение, че в исковата молба са наведени твърдения за право на собственост на основание §7, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално - §42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Ответникът в производството – община П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение №70 от 19.11.08г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради това, че съдът е процедирал в разрез с приетото в т.19 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС. За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Плевенския окръжен съд е оставил в сила решение №251 от 09.01.08г. по гр.д. №1181/07г. на Плевенския районен съд, с което община П. е призната на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, вр. §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА за собственик на УПИ ХХХІІІ, кв.452 по плана на гр. П., отреден за трафопост. Въззивният съд е посочил, че изцяло споделя изводите на първата инстанция и затова не следва да ги преповтаря. Обсъдени са само част от доводите на държавата, развити във въззивната и жалба, основаващи се на разпоредби от ЗУТ. Прието е, че те са неоснователни, тъй като ЗУТ е влязъл в сила след ЗМСМА и посочените текстове нямат отношение към процесния случай. Настоящият състав приема, че въззивното решение е правилно като краен резултат. Решението е постановено в производство по чл.196 и сл. от ГПК /отм./ и спрямо него се прилагат правилата на отменения ГПК, както и постановките на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство. Като не е изложил собствени мотиви по правния спор, въззивният съд е процедирал в противоречие с приетото в т.19 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС - че мотивите на въззивното решение следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност; че въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да изложи собствени мотиви по спора, че той не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция. На следващо място – въззивният съд е подменил правния спор, като вместо да разгледа наведените в исковата молба на община П. твърдения за придобиване на собствеността по силата на §7, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално – на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, тъй като става въпрос за незастроен имот в селищна територия, отреден за благоустройствено мероприятие /трафопост/, той е признал собствеността на друго основание - §7, ал.4 от ПЗР на ЗМСМА – като зелена площ за обществено ползване. Независимо от това, като краен резултат предявеният положителен установителен иск за собственост правилно е бил уважен. Предмет на делото е правото на собственост върху УПИ ХХХІІІ, кв.452 по плана на гр. П.. Т. имот по действащия план е отреден за трафопост. Спорът за собственост е между община П. и държавата. Породен е от това, че при съставяне на акт за общинска собственост на имота, областният у. , в качеството си на представител на държавата, е изразил становище, че изграждането на трафопостове не представлява мероприятие на общината – такова, каквото единствено тя може да извършва от свое име и за своя сметка – т.е. не е налице хипотезата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС. При разрешаване на правния спор следва да се изхожда от предназначението на имота според действащия застроителен и регулационен план – за трафопост. Следва да се има предвид и това, че имотите, отредени за изграждане на енергийни обекти, какъвто е трафопостът, могат да бъдат както частна държавна собственост, така и частна общинска собственост – чл.62, ал.1 от Закона за енергетиката, както и чл.59, ал.2 от ЗЕЕЕ /отм./. Решаващо значение за преценката чия е собствеността на терена в конкретния случай има обстоятелството, че предвиденият по плана трафопост е предназначен да обслужва жилищния микрорайон, в който се намира, или части от него – т.е. едно благоустройствено мероприятие, което пряко се свързва с дейност на общината. Ето защо в случая следва да се приеме, че теренът, върху който е предвидено изграждането на трафопост, е преминал в собственост на общината по силата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, тъй като представлява незастроен парцел, бивша частна държавна собственост, отреден за благоустройствено мероприятие на общината. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на І ГО, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №249 от 23.04.08г. по гр.д. № 144/08г. на Плевенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: