Р Е Ш Е Н И Е № 204 Гр. София, 04 юни 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Илиева и в присъствието на прокурора Д. Г. като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 332/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на защитника на подс. Ж. В. К. против въззивна присъда № 299/07. 11. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 931/2014 год. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В допълнително писмено изложение доводите за неправилно приложение на материалния закон са аргументирани с обстоятелството, че подсъдимият е следвало да получи от работодателя си бонус в размер на 3 448,53 лева, като фактическото получаване на това допълнително възнаграждение се извършвало по два начина – с връчване от по-висшестоящи служители, с уведомяването им или с директно вземане на дължимата сума от касовите авоари на дружеството – собственик на казиното. С оглед тези обстоятелства защитникът счита, че деянието на К. е несъставомерно. Същественото нарушение на процесуалните правила е обосновано с неспазване изискванията на чл. 14, ал. 1 от НК и превратно тълкуване на установените факти, както и с отсъствие на мотиви относно съставомерността на деянието. Сочи се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като подсъдимият е наказан за деяние, което не съставлява престъпление. Поддържа се искане въззивната присъда да бъде отменена и подс. К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като сочи, че фактите са безспорно установени, но правната им оценка е неправилна. Счита, че със задържането на инкриминираната сума, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение, подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл. 201 от НК, тъй като е действал със съзнанието, че взема имущество, което му се полага, а не чуждо такова. Пледира присъдата на въззивния съд да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Подс. Ж. К. се солидаризира със становището на защитника и моли да бъде оправдан. Гражданският ищец [фирма] не изпраща представител и не изразява становище във връзка с касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В подкрепа на становището си сочи, че изплащането на бонус се извършва от работодателя след преценка реализирана ли е печалба или не. Пледира въззивната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 188/02. 09. 2014 год., постановена по н. о. х. д. № 143/2014 год. Районният съд – гр.Бургас е признал подс. Ж. В. К. за невинен в това, че на 19. 04. 2012 год. в [населено място] на [улица], от игрална зала на казино „УИН БЕТ”, в качеството му на длъжностно лице – управител игрална зала, присвоил чужди пари в размер на 2850 лева, собственост на [фирма], връчени в това му качество и поверени му да ги пази, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 201 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло гражданския иск, предявен от [фирма] срещу подс. Ж. К.. Присъдата е била проверена по въззивен протест на Бургаската районна прокуратура и по въззивна жалба на гражданския ищец [фирма]. С въззивна присъда № 299/07. 11. 2014 год. постановена по в. н. о. х. д. № 931/2014 год. Бургаският окръжен съд е отменил съдебния акт на районния съд и е признал подс. Ж. В. К. за виновен в това, че на 19. 04. 2012 год. в [населено място] на [улица], от игрална зала на казино „УИН БЕТ”, в качеството му на длъжностно лице – управител игрална зала, присвоил чужди пари в размер на 2850 лева, собственост на [фирма], връчени в това му качество и поверени му да ги пази, поради което и на основание чл. 201 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подс. Ж. К. е осъден да заплати на гражданския ищец [фирма] сумата от 2 850 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди заедно със законната лихва от 19. 04. 2012 год. до окончателното изплащане на главницата. Въззивната инстанция се е произнесла по разноските по делото, по дължимата държавна такса върху уважения граждански иск и по разноските, направени от гражданския ищец, като ги е възложил в тежест на подсъдимия. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да бъдат разгледани доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото от основателността им зависи обсъждането на аргументите на защитата за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. На първо място, неоснователни са възраженията, отнасящи се до съдържанието на проверяваната въззивна присъда. Макар да е била лаконична, контролираната инстанция е изложила на л. 35 (гръб) от делото не само съображенията си относно длъжностното качество на подсъдимия и касателно обективната и субективната съставомерност на деянието, но и аргументите си да не възприеме правните изводи на първостепенния съд. Даден е отговор на доводите на защитата, че разпоредителните действия на подсъдимия са правомерни, тъй като чрез тях е получил дължащото му се, но неизплатено допълнително възнаграждение. В същото време в мотивите към присъдата е отразена възприетата фактическа обстановка, обективиран е доказателственият анализ на окръжния съд и са изложени и съображения относно размера на наказанието и основателността на исковата претенция, т. е. в структурно и съдържателно отношение съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 305 от НПК. Не намират опора в материалите по делото и доводите, отнасящи се до аналитичната дейност на предходната съдебна инстанция. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда въззивният съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения, са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на окръжния съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика. Доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, като са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, споделила е доказателствената оценка на районния съд и е изложила и собствени съображения относно годността и достоверността на доказателствата и доказателствените средства. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са били изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота. Окръжният съд е обсъдил противоречията между гласните доказателствени средства и, основавайки се на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Ж. К., М. З., С. Р., Т. К. и Д. Я., е приел за безспорно установено, че между Ж. К. и работодателя му е съществувало неформално споразумение за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, определено от свидетелите като бонус, в зависимост от финансовите резултати на игралната зала. Същевременно са изложени убедителни съображения за отхвърлянето като недостоверни на твърденията на К., че е съществувала възможност сам да определи размера на евентуално дължащата му се премия и да я вземе от оборота на игралната зала в [населено място]. Обясненията му за тези обстоятелства са били оценени като средство за защита след внимателна съпоставка с показанията на свидетелите К. и Р., които в инкриминирания период са заемали същата длъжност като подсъдимия. Въззивната инстанция е взела предвид, че и двете свидетелки последователно и категорично са поддържали, че окончателният размер на бонуса е определян от централното ръководство на дружеството в [населено място] след представяне на всички отчетни документи и след съпоставяне на приходите и разходите на игралната зала. Отчетено е освен това, че Р. и К. са посочили, че изплащането на допълнителното възнаграждение се извършвало в централата на дружеството и не е съществувала практика управителите да вземат средства от оборота на игралните зали, удовлетворявайки по този начин вземането си за допълнително възнаграждение. Съобразено е, че останалите служители на игралната зала – свидетелите К., З. и Я., са заемали други длъжности, както и че размерът на евентуално дължимото им се допълнително възнаграждение е определян по друг начин, а заплащането на бонуса се е подчинявало на други правила, с оглед на което несъответствието между техните твърдения и заявеното от свидетелите Р. и К. е прието като несъщинско. Всъщност различията между съдебните актове на предходните съдебни състави са свързани не с интерпретацията на доказателствата и с приетите за доказани обстоятелства, а с тяхната правна оценка. При правилно установената фактическа обстановка контролираната инстанция, за разлика от първостепенния съд, е направила законосъобразни правни изводи, като е квалифицирала деянието на подс. Ж. К. като престъпление по чл. 201 от НК. Длъжностното качество на подсъдимия като управител на игралната зала е извън всякакво съмнение. Не съществува спор и относно обстоятелството, че инкриминираните парични средства са били поверени на Ж. К. в това му качество за пазене. Спорният въпрос се отнася до правомерността на предприетото от Ж. К. неотчитане и задържане на сумата от 2 850 лева, а законосъобразният му отговор изисква да бъде обсъдена правната природа на бонуса като елемент от възнаграждението на подсъдимия. По естеството си бонусът представлява допълнително трудово възнаграждение, което, за разлика от основното такова, не се дължи безусловно и винаги, когато работникът е престирал работната си сила. Изплащането на посочения допълнителен материален стимул, както е приел окръжният съд и както е посочил и сам подсъдимият в обясненията си, е поставено в зависимост от финансовите резултати за съответния период – в случая за съответния месец. Ето защо съобразно приетото в мотивите към обжалваната присъда, както дължимостта му, така и конкретният му размер са били определяни от централното ръководство в [населено място] след приспадане на направените разходи и след внимателна оценка за наличието или отсъствието на печалба. Самото изплащане, видно от показанията на свидетелите К. и Р., също е осъществявано в централата на [фирма], като за разлика от крупиетата в игралната зала, за управителя й не е съществувала възможност да получи допълнителното възнаграждение от средствата, реализирани ежедневно в залата. Именно поради това като не е отчел сумата от 2 850 лева и я е задържал за себе си подсъдимият се е разпоредил неправомерно с нея в свой личен интерес, а след откриването на липсата и е отказал да я възстанови в касата на дружеството. С оглед тези обстоятелства окръжният съд законосъобразно е преценил, че предприетите от Ж. К. действия осъществяват изпълнителното деяние на престъплението по чл. 201 от НК. Не могат да бъдат споделени и аргументите на касатора за несъставомерност на деянието от субективна страна. В тази връзка следва да се припомни, че за наличието или липсата на вина и по-специално на умисъл се съди не по обясненията на дееца, а по доказаните му действия. Като е съобразил, че на подсъдимия е било известно, че окончателният размер на допълнителното възнаграждение се определя в централата на работодателя и че изплащането му се извършва в [населено място], както и че К. не е отчел получената сума нито в касата на дружеството, нито пред прекия си ръководител – свид. М., и дори демонстрирал пред последния заинтересованост кога ще си получи бонуса, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е съзнавал, че се разпорежда с инкриминираната сума като със своя без да има право за това. Що се отнася до възраженията във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, в жалбата не са изложени конкретни аргументи извън твърдението, че наказанието е явно несправедливо поради осъждането на К. за несъставомерно деяние. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че при индивидуализация на наказанието окръжният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за вида и размера му без да надценява някои от тях за сметка на останалите. Адекватна оценка е получила ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, изводима от младостта, чистото съдебно минало и липсата на други противообществени прояви, както и от добросъвестното процесуално поведение на Ж. К.. Тези обстоятелства правилно са били отчетени като смекчаващи отговорността без да притежават изключителност и без да са многобройни по смисъла на чл. 55 от НК. Същевременно фактът, че присвоеното имущество значително надхвърля установената в страната минимална работна заплата към момента на деянието (около десет пъти), с основание е мотивирал въззивната инстанция да индивидуализира наказанието в размер над минималния, предвиден за съответното престъпление, макар и близък до него. С оглед всички тези обстоятелства окръжният съд е достигнал до верния извод, че както индивидуалната, така и генералната превенция ще бъдат постигнати с лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 4 от НПК и въззивната присъда на Бургаския окръжен съд следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 299/07. 11. 2014 год., постановена по в. н. о. х. д. № 931/2014 год. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.