Ключови фрази
Ревандикационен иск * допустимост на иск * пасивна процесуална легитимация


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С., .26.11..2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.01.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №9/2011 година
Производството е по член 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от А. Г. Е. от[населено място] против определение №2990 на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1894/2010г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №978/23.03.2010г. на В. районен съд,VІІІгр.с.,постановено по гр.д.№9368/2007г. по описа на същия съд,в частта,с която е прекратено производството по предявения от А. Г. Е. иск за осъждане на [община] и Държавата,да и предадат владението върху недвижим имот,находящ се в[населено място],[улица],представляващ 40% ид.части от дворното място,цялото от 411 кв.м,съставляващо УПИ V-6 в кв.2 по плана на[населено място],заедно с построената в дворното място сграда с площ от 84,80 кв.м,като недопустимо.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,относно пасивната легитимация на ответниците [община] и Държавата по предявения ревандикационен иск,като е приел че в случая иска е недопустим и е постановил с решението си прекратяването на производството в тази му част,който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,като се позовава на постановеното по определение от 19.11.1969г. на ВС,Іго,според което по предявен иск срещу посочения в исковата молба ответник съдът е задължен да се произнесе с решение,макар и да приеме,че този ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по него,като в такъв случай искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Частната жалба е депозирана в срока по член 275 ал.1 от ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си изводи,въззивният съд е приел,че ревандикационният иск по отношение на [община] и Държавата се явява недопустим,тъй като макар и посочени като ответници по иска,съгласно исковата молба,не са изложени конкретни и ясни твърдения,че последните упражняват фактическа власт върху имота,поради което не са пасивно легитимирани страни по делото.
При тези данни касационният съд намира,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Видно от изложените мотиви на съда относно прекратяването на производството по делото спрямо горепосочените ответници,поради недопустимост на иска,съдът е допуснал смесване на въпроса за основателността на иска и неговата недопустимост.Последната възниква при липса на процесуални предпоставки за разглеждане на предявената претенция по същество,какъвто би бил случаят при липса на правен интерес от предявяване на иск.В настоящия случай обаче,за да приеме,че предявеният иск е недопустим съдът се е позовал на липса на пасивна легитимация на посочените като ответници [община] и Държавата,тъй като същите не упражнявали фактическа власт върху процесния имот .
При така установеното по делото спрямо тези ответници обаче,въпроса дали следва да отговарят по този осъдителен иск,след като не се намират в процесния имот е въпрос по съществото ,а не преюдициален въпрос,поради което съдът следва да се произнесе с решение по заявената срещу тези ответници претенция,а не както неправилно е приел същата за недопустима и е прекратил производството по делото.Ето защо,следва да се отмени обжалваното въззивно определение,с което е оставено в сила първоинстанционното решение,в частта му имаща характер на определение,като е прекратено производството по делото по предявените от А. Е. против [община] и Държавата искове с правно основание член 108 от ЗС и делото се върне на Районен съд[населено място] за произнасяне по същество на същия.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №2990 на В. окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№1894/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №978/23.03.2010г. на В. районен съд,VІІІгр.с. по гр.д.№9368/2007г. по описа на съда,в частта му,с която е прекратено производството по предявения иск от А. Г. Е. за осъждане на [община] и Държавата да й предадат владението върху недвижим имот,находящ се в[населено място],[улица],представляващ 40% идеални части от дворното място,цялото от 411 кв.м,съставляващо УПИ V-6 в кв.2 по плана на[населено място],,заедно с построената в дворното място сграда с площ от 84,80 кв.м,и ВРЪЩА делото на Районен съд[населено място] за произнасяне по същество на делото в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: