2 Р Е Ш Е Н И Е N 238 гр. СОФИЯ,12.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 533 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Б. Д. Т., Р. Д. Т. и Й. Г. А. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, , въззивно отделение ІІ-Б състав от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 3679/2005г. Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и е процесуално допустима. Ответникът И. Х. Х. е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. След подаване на отговора същият е починал и на негово място на основание чл.227 ал.1 ГПК е конституирана наследницата му по закон С. К. А.. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е по чл.108 ЗС. Ищците Б. Д. Т., Р. Д. Т. и Й. Г. А. са поискали да бъде осъден ответника да им предаде владението на имот пл.№ 1473 кв.15 по плана на вилна зона „Б.-разширението” м.”Под Б.” . В исковата молба ищците са посочили, че като наследници на С. А. Т. и съобразно приложените документи са съсобственици на част от имот пл.№ 1473 кв.15 ., в който без законно основание се намира ответникът. Представено е с исковата молба решение № 5402 от 15.02.1999г. по преписка вх.№ 266/21.01.1992г. , с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. А. Т. на част от имот пл.№ 1473, бивша нива от 1 5550 кв.м. във възстановими стари реални граници, попадащ в кадастрален лист, изработен на база летене от 1954г. Ответникът се е легитимирал като собственик като наследник на Н. Б. К., който е получил по замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС нива в землището на [населено място] –С. м.”Под Б.” с пространство от 1800 кв.м. Представено е конструктивно становище за заснемане и узаконяване на жилищна сграда от 27.04.2004г., състояща се от приземен етаж от каменна зидария, надземен етаж от плътни тухли и покрив с дървена стълба между двата етажа. Районният съд е отхвърлил иска с мотиви, че решението за възстановяване на собствеността е нищожно поради липса на персонална компетентност на административния орган, тъй като съставът на комисията не е отговарял на изискванията на чл.61 ал.4 ППЗСПЗЗ в редакция към 1999г. да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове. Пред въззивния съд е представено ново решение на Поземлената комисия № 266 от 22.03.2007г. В. съд го е приел като доказателство, но не го е обсъдил в решението като е приел, че с него се въвежда ново основание , самостоятелен придобивен способ за собствеността на ищците, а заявяването на ново основание като се има предвид, че решенията са административни актове с конститутивно действие представлява изменение на иска. Касационното обжалване е допуснато по въпроса представлява ли изменение на основанието на иска за собственост, по който ищците основават своето право на реституция по ЗСПЗЗ представянето на ново решение на Общинската служба по земеделие. По така поставения въпрос настоящият състав намира следното: Основанието на иска се определя от фактите, които ищецът посочва в обстоятелствената част на исковата молба и от които извежда своето право. Тези факти подлежат на доказване в процеса. При действието на отменения ГПК страните имат право да сочат нови доказателства неограничено както пред първата, така и пред въззивната инстанция. От друга страна чл.188ал.3 ГПК /отм./ задължава съда да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Изменението на основанието на иска за собственост на основание чл. 116 ал.1 ГПК /отм./ се състои в посочването на нов юридически факт като ново основание на иска в сравнение с посоченото в исковата молба. Представянето на ново доказателство за въведеното в исковата молба основание на иска не представлява изменение на иска по смисъла на чл.116 ал.1 ГПК /отм./. По основателността на жалбата. В исковата молба ищците не са се позовали изрично на придобиване на собствеността на спорния имот въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ, но това се подразбира, защото са посочили, че се легитимират като собственици с решение на Поземлената комисия. Решението по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността на земеделските земи е административен акт с вещноправни последици , елемент от административната процедура за възстановяване на собствеността, а не придобивен способ. Ето защо с представенето пред въззивния съд решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността на имота, предмет на ревандикацията, не се въвежда ново основание за придобиване на собствеността. Като не го е обсъдил и не го е съобразил при решаването на спора, а е отхвърлил иска по изложените от районния съд съображения за нищожност на решението, представено в исковата молба, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила – чл.116 ал.1 и чл.188 ГПК /отм./ , ето защо решението следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд за съобразяване на представеното решение на ОСЗ и произнасяне по правоизключващите възражения на ответника. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на на Софийския градски съд, , въззивно отделение ІІ-Б състав от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 3679/2005г. и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ въззивният съд е допуснал нару№ пред въззивния съд, след като районния съд е отхвърлил иска с мотив, че представеното с исковата молба решение е нищожно , не представлява ново основание на иска, а ново доказателство за възстановяване на собствеността. доказателствадокумент, с който сеправилно е квалифицирано не представлява са посочили, че се лег че се позовават на придобиване на собственост въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ, но това се подразбира , тъй като те са се са посочили, че са собственици на имота въз основа на решение на ПК и не са нито да насочи иска към нов ответник вместо или наред с първоначалния. Не е допустимо поради това последващо обективно или субективно съединяване на искове пред въззивната инстанция, изразяващо се в предявяване на нов иск с ново основание или петитум между същия ищец и ответника, а така също предявяване на иск срещу нов ответник, конституиран като другар на първоначалния. Когато е предявен иск за собственост представянето на ново доказателство за установяване на твърдяното в исковата молба основание за придобиване на собствеността не води до изменение на иска. Изменението на основанието на иска се състои в посочване на нови факти или ново придобивно основание /ТР , ново придобивно основание о даване ход на устните състеприключване на устдо приключван Разпоредбата на чл. 188 ГПК лича своето право. които в обстоятелст които ищецът посочва в исковата молба Представено е удостоверение оът е посочил, че като наследник на ... С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 41 състав от 31.10.2005г. по гр.д.№ 6578/2004г., с което е отхвърлен иска на Б. Д. Т., Р. Д. Т. и Й. Г. А. против И. Х. Х. за предаване владението на реална част от имот 1473 по кадастралния план на [населено място], м.”Под Б.” на основание чл.108 ЗС. В. съд е приел, че решението на Поземлената комисия в [община] № 5402 от 15.06.1999г. по преписка вх.№ 266/21.01.1992г. е нищожно и не легитимира ищците като собственици, а представеното при разглеждането на делото пред въззивния съд решение от 22.03.2007г. по своята същност представлява въвеждане на ново основание на исковете от страна на ищците, тъй като е самостоятелен придобивен способ и заявяването на това основание едва във втората инстанция представлява изменение на иска , което е недопустимо в тази фаза на исковото производство. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 3679/2005г. Задължава касаторите Б. Д. Т., Р. Д. Т. и Й. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 90 лв./деветдесет лева/ и в същия срок да представят вносния документ по делото. След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: