Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 19 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 489/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. И. Р. за възобновяване на производството по ВНОХД № 499/2011 г. по описа на Окръжен съд – Варна и отмяна на постановеното решение № 170/28.05.2011 г., с което е потвърдена осъдителната присъда на районния съд от същия град. В искането се твърди, че наказателният процес е проведен в отсъствие на осъдения, тъй като не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият Н. И. Р. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С първоинстанционната присъда № 134/17.03. 2011 г., постановена по НОХД № 6224/2010 г. от Районен съд – Варна, осъденият Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК. Наложеното му наказание е една година лишаване от свобода. Присъдата е обжалвана от служебния защитник и с решение № 170/28.05.2011 г., постановено по ВНОХД № 499/2011 г. от Окръжен съд – Варна, е била потвърдена. В искането за възобновяване се твърди, че осъденият Р. е узнал за постановената присъда при предявяване на досъдебното производство по друго дело, в кориците, на което е присъствала справка за съдимост, отразяваща и това осъждане. След постъпване на искането за възобновяване по разпореждане на зам.председателя на ВКС са изискани справки за сочените обстоятелства, приложени по касационното производство. При липса на други данни кога осъденият Р. е узнал за постановяването на атакуваната присъда, то следва да се приеме, че това е моментът, в който при предявяване на разследването по друго дело (03.01.2013 г.), се е запознал и със справката за съдимост, отразяваща осъждането му. Тоест, искането за възобновяване се явява подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е и основателно. От материалите по делото се установява, че досъдебното производство е било образувано на 23.06.2004 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 от НК. В хода на разследването са били събрани данни, от които е направен извод, че автор на деянието е осъденият Р.. На 28.06.2004 г. е съставено постановление за принудително довеждане на Р. (л. 17 от досъдебното производство), в което е отразена необходимостта от установяване на местонахождението му и довеждането за разпит като свидетел. На 23.08.2004 г. е съставено постановление за спиране на производството на основание чл. 239, ал.1, т. 2 от НПК (отм.) – л. 30 от д.п.. С писмо от 11.10.2004 г. от началника на ІІ РПУ- Варна районната прокуратура е уведомена, че Р. е задържан на 08.10.2004 г. Последвало е възобновяване на производството. На л. 37 от д.п. е приложен протокол от 12.10.2004 г. за разпит на Р. като уличено лице, с който на основание чл. 410, ал.1 от НПК (отм.) е уведомен за започналото спрямо него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 209 от НК. Мярка за процесуална принуда не е била налагана, а разследването е предявено на същата дата. На 20.05.2005 г. дознателят е съставил заключително постановление с мнение за предаване на съд (л.41). С постановление от 02.06.2005 г. прокурор при РП – Варна е върнал делото за допълнително разследване на основание чл. 411, ал.1, т. 4 от НПК (отм.). След осъществяване на необходимите действия по разследване на 08.04.2006 г. е съставено постановление с мнение за прекратяване на наказателното производство (л. 81 д.п.) на основание чл. 237, ал.1, т. 2 от НПК (отм.). С постановление на прокурор от 27.04.2006 г. делото отново е върнато за доразследване. В периода 21.06.2006 г. до 30.07.2008 г. производството е спирано няколкократно поради неоткриване на свидетел. Производството е възобновено с постановление от 30.07.2008 г. На л. 135. от д.п. присъства заключително постановление от 25.09.2008 г. с мнение за спиране. В същото е отразено, че досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител, поради което са налице предпоставките на чл. 244, ал.1, т. 2 от НПК. С постановление от 11.08.2009 г. на прокурор при РП производството е възобновено, а делото отново върнато за доразследване. Изисквана е информация за постоянен и настоящ адрес на осъдения Р., за задграничните му пътувания, както и от местата за лишаване от свобода. Установен е актуалният постоянен и настоящ адрес на осъдения, пребиваването му в местата за лишаване от свобода до 30.11.2007 г., - л. 147 от д.п., както и задграничните пътувания, предприети от него на датите - 22.12.2008 г., 17.05.2009 г. и 01.06.2009 г. С оглед събраната информация, разследващият орган е съставил на 08.10.2009г. заключително постановление с мнение за спиране на производството поради това, че няма данни Р., след последното напускане на държавата, да се е връщал. С постановление от 05.02.2010 г. прокурор при РП – Варна е възобновил производството и е дал указания разследването да бъде приключено при условията на чл. 206 от НПК, но след като се извършат действия по ново призоваване на осъдения, събиране на актуална информация за задграничните му пътувания, установяване на местонахождението му чрез роднини. На л. 192 от д.п. е приложено постановление от 13.05.2010 г. за привличане на обвиняем по реда на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал.3, т. 2 от НПК, с което на осъдения Р. е вменено извършване на престъпление по чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 210, т. 2 във вр. с чл. 209 от НК. Разследването е предявено на 13.05.2010 г. на назначения служебен защитник. Последвало е ново връщане на делото за доразследване с постановление от 23.06.2010 г. – л. 242 от д.п. Разследващият орган е съставил ново постановление от 05.10.2010 г. за привличане на Р. като обвиняем по реда на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал.3, т. 2 от НПК за престъпление по чл. 211 от НК и ново предявяване на разследването на същата дата. Прокурорът, след получаване на делото и при условията на чл. 242, ал. 2 от НПК на 17.11.2010 г., е извършил действия по привличане на Р. като обвиняем отново в негово отсъствие, прецизирайки обвинението по чл. 210, ал.1, т. 2 от НПК и е изготвил обвинителния акт. Последният е внесен в Районен съд – Варна на 19.11.2010 г. и по него е образувано НОХД № 6224/2010 г. С разпореждане без дата съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото за 25.01.2011 г. Разпоредено е връчване на книжата на осъдения, ведно с разясненията, че делото може да бъде разгледано и в негово отсъствие и е взета мярка за неотклонение „подписка”. Призоваването на осъдения Р. е било неуспешно. В съдебното заседание на 25.01.2011 г. съдът е направил констатация, че осъденият не е намерен на известните по делото адреси, както и че е напуснал страната на 01.06.2009 г. и липсват данни за завръщането му. С оглед тези данни съдът е дал ход на делото при съображения, че „..не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото в условията на задочност, доколкото за същия е проведено щателно издирване (очевидно това в д.п., бел. ВКС), и е невъзможно да бъде призован, както и предвид обстоятелството, че ще се представлява от служебен защитник”. В протоколното определение липсва позоваване на конкретна хипотеза от чл. 269, ал. 3 от НПК. Разглеждането на делото е отложено за 17.03.2011 г., като е разпоредено ново призоваване на осъдения Р.. Призовката е изпратена само на един адрес, но е останала невръчена. В проведеното съдебно заседание на 17.03.2011 г. е постановена осъдителната присъда. Въззивното производство, инициирано по жалба на служебен защитник, също е било неприсъствено за осъдения Р.. Подробното изложение на посочените обстоятелства е необходимо с оглед преценката за основателността на направеното искане за възобновяване. Основателността на искането за възобновяване следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в сега действащата норма на чл. 423, ал.1 от НПК. Според тази разпоредба задочно осъденият може да претендира възобновяване на делото, когато не е участвал в наказателното производство, и това искане се уважава, освен ако той след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. По конкретното дело е видно, че осъденият Р. е разпитан като уличен на 12.10.2004 г. и на основание чл. 410, ал.1 от НПК (отм.) е уведомен за започналото спрямо него наказателно производство за престъпление по чл. 209 от НК. По отношение на същия не е била взета мярка за процесуална принуда, не са му разяснявани и последиците от неявяването му. Приложените в досъдебното производство призовки, които осъденият е получил – л. 53, л. 76, л. 77 от д.п., не съдържат, изискуемото се по чл. 159, ал.1 от НПК (отм.), сега чл. 179, ал.1 от НПК, уведомление относно тези последици, а са оформени с позоваване на чл. 281 от ЗМВР, регламентиращ съставяне на актове и наказателни постановления от органите на МВР. Очертаната по-горе фактология ясно демонстрира настъпилите неблагополучия в проведеното разследване, довели до многократното спиране на производството за дълъг период от време и неяснота по въпроса дали същото се води срещу неизвестен извършител (виж, съдържание на заключително постановление от 25.09.2008 г., л. 135 от д.п.). Осъденият Р. не е бил ограничен в свободното си придвижване в страната и в чужбина, тъй като по отношение на него не е определена мярка за процесуална принуда, съответно не му е възложено и задължението да не променя местоживеенето си, без разрешение на съответния орган – виж, чл. 148, ал.2 от НПК (отм.), чл. 59, ал.2 от НПК. От момента на разпита на Р. като уличен, в протеклото близо шест години досъдебно производство, до привличането му като обвиняем по реда на чл. 206 от НПК, разследващите органи не са проявили конкретна активност за уведомяването му по висящността на производството, съответно неговото забавяне. По делото липсват данни осъденият Р. да е уведомяван за спирането на производството, така както изисква разпоредбата на чл. 239, ал.3 от НПК (отм.), чл. 244, ал.3 от действащия закон. При проявеното процесуално бездействие от страна на разследващите органи, съответно прокурора, не може да се изисква от обвиненото лице да не предприема промени в местоживеенето си/местопребиваването си поради това, че би могло да бъде потърсен във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Извършените действия в съдебната фаза на процеса също не разкриват дължимото усърдие по уведомяване на осъдения за започването й. От една страна, е налице неяснота в цитираното по-горе определение относно хипотезата, при която е допусната задочната процедура. От друга, след нередовната процедура по призоваването на осъдения не са предприети надлежни действия за издирването му – не е изменена мярката му за неотклонение „подписка”, взета на основание чл. 256, ал.1, т. 2 от НПК, не е обявяван за общодържавно издирване. За второто по ред съдебно заседание е призоваван само от адрес, който не фигурира в приложената справка от НБД за постоянен и настоящ адрес – л. 22 от съдебното производство, а данните, отразени в докладна записка – л. 161 от д.п. , не са давали основание да се счита, че осъденият пребивава там. Всичко посочено до тук не дава основание да се направи извод, че осъденият Р. се е укривал умишлено и така да е демонстрирал мълчалив отказ за упражняване на правото му на лично участие в наказателния процес, воден срещу него, след като е уведомен за стартирането му. Това налага наказателното производство да бъде възобновено и след отмяна на постановените съдебни актове делото да бъде върнато на досъдебната фаза, където за първи път е допуснато посоченото процесуалното нарушение и в който стадий е започнало задочното производство. С оглед дължимото произнасяне по чл. 423, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд намери, че няма основания за изменение на взетата в хода на съдебното производство мярка за неотклонение спрямо Р. - „подписка” По изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 и ал.2 във вр. с чл. 423, ал.1 и ал. 4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 170/28.05.2011 г., постановено по ВНОХД № 499/2011 г. от Окръжен съд – Варна и потвърдената с него присъда № 134/17.03.2011 г. по НОХД № 6224/2010 г. по описа на Районен съд – Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от Районна прокуратура – Варна от стадия на действия по разследване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.