Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 23.07.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1392 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от прокурор от Апелативна прокуратура – София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 30.05.2011г., постановено по гр.д.№558/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.10.2010г., постановено по гр.д.№545/2009г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Д. Т. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 10 000лв., ведно със законната лихва от 23.01.2009г. Касационното обжалване е допуснато с определение №411 от 19.03.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие с т.8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, с което е прието, че органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл.21, ал.2 от НПК и лицето е оправдано. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът Д. Т. С. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение в обжалваната част е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Д. Т. С. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209 и чл.26, ал.1 от НК, за продължавано престъпление, включващо девет деяния, извършени в периода 1992-1993г. с пострадали И. С., Б. С., П. С., В. В., Л. М., И. Г., Д. И., Г. С. и М. Д., наказателното производство по което обвинение е прекратено с постановление на Районна прокуратура – София от 20.01.2004г. на основание чл.180, чл.237, ал.1, т.1, вр. чл.21, ал., т.1, чл.237, ал.2 и ал.3 от НПК, изменено досежно основанието за прекратяване с постановление от 13.10.2009г. на Софийска градска прокуратура – като същото се счита прекратено в тази част и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.24, ал.1, т.3 от НПК- нов. Установено е, че срещу Д. Т. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209 и чл.26, ал.1 от НК, за продължавано престъпление, включващо девет деяния, извършени в периода 1992-1993г. с пострадали И. С., Б. С., П. С., В. В., Л. М., И. Г., Д. И., Г. С. и М. Д. и деяние, извършено през 1995г. Наказателното производство по повдигнатото обвинение е прекратено с постановление на Районна прокуратура – София от 20.01.2004г. на основание чл.180, чл.237, ал.1, т.1, вр. чл.21, ал., т.1, чл.237, ал.2 и ал.3 от НПК, изменено досежно основанието за прекратяване с постановление от 13.10.2009г. на Софийска градска прокуратура – като същото се счита прекратено в тази част и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.24, ал.1, т.3 от НПКнов /тъй като наказателното преследване е погасено по давност/ и е отменено в частта по обвинението по отношение на деянието от 1995г.. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл.21, ал.2 във вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК и чл.288, ал.2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. В разглеждания случай наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано и наказателното производство не е продължено по реда на чл.21, ал.2 от НПК с оправдаване на лицето лицето. Поради изложеното липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и не може да се иска обезщетение. За времето след като е изтекла абсолютната давност до прекратяването наказателното преследване е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди през този период. Предвид характера и тежестта на обвинението, продължителността на периода на наказателното преследване след изтичане на абсолютната давност и обстоятелството, че не са извършвани процесуални действия с оглед постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство от СРП, както и на обстоятелството, че наказателното производство е частично прекратено поради изтекла давност, а в останалата част е висящо, за установените неимуществени вреди, които следва да се приемат за по-малки от принципно търпените с оглед завеждането на иска преди постановяване на постановлението на СГП и изразеното в исковата молба, че наказателното преследване е прекратено с постановлението на СРП, настоящата инстанция намира, че сумата от 1 000лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение за този период, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпените страдания от незаконното наказателно преследване, които са установени по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 1000лв. и се отмени за размера над 1000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА 30.05.2011г., постановено по гр.д.№558/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.10.2010г., постановено по гр.д.№545/2009г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Д. Т. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 1000лв., ведно със законната лихва от 23.01.2009г. до окончателното изплащане на сумата. ОТМЕНЯ решение от 30.05.2011г., постановено по гр.д.№558/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.10.2010г., постановено по гр.д.№545/2009г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Д. Т. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата над 1000лв. до 10 000лв., ведно със законната лихва от 23.01.2009г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над 1000лв. до размер 15000лв., ведно със законната лихва от 23.01.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: