Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 14 юни 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 253 по описа за 2022 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Е. С., депозирана чрез защитата, срещу решение на Софийски апелативен съд № 308 от 13.10.2021 г, по ВНОХД № 492/21, с което е изменена присъда на Пернишки окръжен съд от 19.01.2021 г, по НОХД № 269/19, като жалбоподателят е оправдан по обвинението за сумата 10 500 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият С. е признат за виновен в това, че в периода от 30.05.2014 г до 13.05.2017 г в [населено място], е използвал не по предназначение финансови средства, в размер на 14 501, 22 лв, получени от фонд на Европейския съюз: Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, с оглед на което и на основание чл. 254 б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, като е оправдан за разликата до 24 446 лв, представляващи пълния размер на предявеното обвинение. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Оценката на доказателствената съвкупност е извършена в отклонение от изискванията на чл. 14 НПК, което е повлияло негативно на процеса на формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Неправилни са изводите на въззивния съд, че не е следвало жалбоподателят да бъде оправдан от първата инстанция по частта от обвинението, касаеща 5 055, 58 лв, с които са платени данъчни задължения на бенефициента. Неправилно е становището на съда, че сумата 4 451, 22 лв, за която не са представени разходо-оправдателни документи, се включва в предмета на престъплението по чл. 254 б, ал. 1 НК. Неверни са доказателствените изводи на съда относно наличието на субективната страна на инкриминираното деяние. Не е взето предвид, че подсъдимият е изпълнил задълженията си по договора, като е изградил стопанство за отглеждане на гъби, сорт „кладница“, както и е започнал да прави дължимите инвестиции. Не е съобразено обстоятелството, че бенефициенътът не е имал задължение да инвестира цялата отпусната сума, а само част от нея, в размер на равностойността на 7 000 евро. Липсата на представени от подсъдимия разходо-оправдателни документи неправилно е дала основание на съда да приеме, че неотчетените разходи не са извършени за стопанската дейност, предмет на договора. Съдът е пропуснал да отчете, че жалбоподателят е имал право да разходва част от получената сума, за да удовлетвори свои житейски потребности. Не са взети предвид целите на европейското подпомогане на земеделските производители, които се свеждат до това: да бъде осигурен по-добър стандарт на живот на бенефициентите. Допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в наличието на противоречие във волята на въззивния съд относно размера на наказанието, а именно: в мотивите на решението е посочено, че наложеното наказание следва да бъде сведено до законовия минимум от 3 месеца „лишаване от свобода“, а с дипспозитива на съдебния акт е потвърдена частта от присъдата, с която е определено наказанието шест месеца „лишаване от свобода“. Допуснато е неправилно приложение на материалния закон. С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция. В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия жалбоподател С. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият жалбоподател С. моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. В мотивите на обжалваното решение се съдържа становището на апелативния съд / л. 21 от решението /,че наложеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, подлежи на смекчаване и свеждане до абсолютния минимум на санкцията, а именно: три месеца „лишаване от свобода“. По-нататък, е посочено, че въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че са налице условията на чл. 66 НК, за отлагане изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години, което напълно съответства на целите на наказанието. В същото време, в диспозитива на решението липсва произнасяне по размера на наказанието „лишаване от свобода“ в смисъла, отразен в обстоятелствената част, а е налице диспозитив, с който присъдата е потвърдена в останалата й част, което означава, че въззивният съд е потвърдил определеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“, в размер на шест месеца. Същестуваващото противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на съдебния акт относно размера на наказанието препятства възможността на контролната инстанция да узнае каква е действителната воля на съда по този въпрос. Така допуснатото противоречие представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, пораждащо безусловна необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При тази хипотеза, настоящата инстанция не би могла да изрази становище по останалите доводи, изложени в касационната жалба, но същите следва да бъдат взети предвид от съда при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия С. е основателна и като такава следва да бъде уважена. Обжалваният въззивен акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 308 от 13.10.2021 г, по ВНОХД № 492/21. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: