О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60564 София, 30.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д.№ 240 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е касационна жалба на Б. М. М., съдебен адрес - [населено място], подадена от назначения му особен представител по чл.47, ал.6 ГПК адвокат К. П., против въззивно решение № 12027 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 2464/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2049 от 20.03.2019 г. по гр.д. №5330/2017 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното рашение касаторът е осъден да заплати на „Юробанк България“АД, град София, сумата 56 862.29 евро просрочена главница по договор за ипотечен банков кредит НL 28918 от 06.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.04.2017 г. до окончателното й плащане; сумата 22 554,95 евро договорна лихва за периода от 28.04.2014 г. до 28.04.2017 г.; сумата 526,44 евро такса за управление на кредита и сумата 171,60 лв. нотариални такси, като e отхвърлeн искът за разликата над сумата 22 554,95 евро до предявения размер 22 769,55 евро поради погасяване на вземането по давност. Според въззивния съд е установено, че на 06.11.2007 г. между ответника и „Юробанк България“ АД /старо наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който банката-ищец е предоставила на ответника кредит в размер на 41 760 евро, който е бил изцяло усвоен, при базов лихвен процент в евро към момента на сключване на договора от 6.35 % плюс договорна надбавка от 3,6 пункта, който съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, може да бъде едностранно променян от банката без да е необходимо подписването на анекс, като размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие на промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Страните са уговорили, че кредитът следва да бъде издължен за срок от 35 години на 420 анюитетни месечни вноски, дължими на шестнадесето число на съответния месец, а в чл. 18 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. По силата на чл. 3, ал. 3, при просрочие или при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. 3а обезпечаване на задължението, с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 166, том II, нот. дело № 352/2007 г. на съдия по вписванията при Район на действие [населено място], в полза на кредитора е учредена договорна ипотека. Към договора са сключени и допълнителни споразумения от 06.04.2009 г., от 26.03.2010 г., от 19.10.2010 г., от 25.08.2011 г., от 28.10.2010 г., от 30.11.2011 г., от 19.12.2011 г., от 14.08.2012 г. и от 28.03.2013 г. С договор от 06.12.2007 г. между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк и еф джи България“ АД са прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит. Кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето при сключването на допълнително споразумение с него на 06.04.2009 г. С договор от 16.07.2009 г. цедентът „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, отново е прехвърлил вземанията по договори за кредит, в които попада и процесният договор, на „Юробанк и еф джи България“ АД. За цесията кредитополучателят е разбрал при сключването на допълнително споразумение с банката от 26.03.2010 г. От заключението на вещото лице по приетата от Софийски градски съд счетоводна експертиза се установява, че последното плащане по кредита е от 19.12.2014 г., като към 28.04.2017 г. - датата на предявяване на исковата молба, неплатената вече главница е в размер на 56 862,29 евро, просрочената редовна лихва, възлиза на 23 683,89 евро, а просрочените наказателни лихви върху просрочена главница са в размер на 247,38 евро, непогасеното задължение за такси е общо в размер на 526,44 евро, непогасеното задължение за застрахователни годишни премийни вноски е общо в размер на 214,12 евро и размерът на допълнителния разход за уведомяване на кредитополучателя е 171,60 лв. Установено и безспорно е, че плащанията по кредитното правоотношение не са се променяли и длъжникът е продължил да плаща по сметката на стария кредитор ищеца „Юробанк България“ АД, като процесният кредит не е обслужван през банкови сметки на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД. Установено е, че нарастването на дълга по главницата, вследствие от капитализираните към главницата непогасени просрочени задължения за главница, лихви, такси и застрахователни премийни вноски към датите на всяко от деветте допълнителни споразумения, подписани между страните, е общо в размер на 15 439,66 евро. Предсрочната изискуемост, на която се позовава ищецът в исковата молба, не настъпва автоматично и това е така, защото освен обективният елемент - спирането на плащанията - за отнемане преимуществото на срока и трансформиране на кредита в изцяло дължим, следва да бъде осъществена и втората, кумулативно дадена предпоставка, изразяваща се в отправяне на нарочно изявление от изправната страна, т.е. освен възникване на субективното право на банката, необходимо е и то да бъде надлежно упражнено. Както това е разяснено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните, но при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това упражняване предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж към момента на изявлението. Ето защо поради неизпълнение на погасителна вноска с падеж 10.03.2014 г. ищецът е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо видно от нотариална покана с рег. № 1157, том 1, № 90 от 08.03.2017 г. получена лично от ответника на 15.03.2017 г. По този начин уговорената в договора предсрочна изискуемост е произвела желания от ищеца ефект. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, защото това е било направено от лице, което не е имало надлежна представителна власт. Видно е от нотариалната покана, че тя е изготвена от адвокат. Обстоятелството, че банката се позовава на процесната предсрочна изискуемост, обосновава потвърждаване на уведомлението, осъществено от адвокат. Неоснователни са и възраженията за нищожност на клаузи от договора и допълнителните споразумения към него поради противоречие на норми от Закона за защита на потребителите. Процесният договор за ипотечен кредит попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите, доколкото ищецът „Юробанк България“ АД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на закона, кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на закона, а договорът за ипотечен кредит има характер на финансова услуга по смисъла на § 13 т. 12 от ДР. С допълнителните споразумения, които кредитополучателят е сключил доброволно и без натиск, нито при крайна нужда, дългът е преструктуриран и кредитополучателят е договорил индивидуално дълга си. Доколкото с допълнителните споразумения/девет на брой/, кредитополучателят се е съгласил и не се е противопоставил каква сума дължи на банката - главница, лихви, такси, включително и капитализирането на лихвите към датата на сключване на допълнителните споразумения, той не е икономически по-слаба страна. Договорен е облекчен режим на погасяване на задълженията, при по-нисък лихвен процент, което не дава основание да се приеме, че банката е действала недобросъвестно. Предявеният иск е основателен. Налице са всички материални предпоставки за уважаване му, тъй като не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 06.11.2007 г., изменен с допълнителни споразумения към него от 06.04.2009 г., от 26.03.2010 г., от 19.10.2010 г., от 25.08.2011 г., от 28.10.2010 г., от 30.11.2011 г., от 19.12.2011 г., от 14.08.2012 г. и от 28.03.2013 г. Видно от чл. 18 на договора, неплащането на която и да е вноска по кредита е основание за обявяване предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит. Съгласно приетата експертиза последното плащане е направено на 19.12.2014 г. На 15.03.2017 г. банката уведомила кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост. 3адължението по кредита в пълнота е станало изискуемо с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Неоснователни са възраженията за нищожност на договорите за цесия, доколкото нито договорът от 06.12.2007 г., нито договорът от 16.07.2009 г. рефлектират върху договора за ипотечен кредит. Увеличеният вследствие сключването на допълнителните споразумения размер на таксата за управление по кредита е вследствие преструктурирането на дълга, за което кредитополучателят е изразил съгласие в тези споразумения и не води до извод за недължимост на начислената такса за управление. Касаторът обжалва решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставя множество въпроси относно това кога е налице неравноправност и нищожност на уговорки в договора за кредит между страните; дали цесионерът придобива качеството на страна по договора за кредит и сключването на допълнителни споразумения означава ли, че всички условия по анексите са индивидуално уговорени, поради което преценката за неравноправност на договорните клаузи от основания договор е изключена. Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“АД, [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а също и, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по третия повдигнат въпрос, а именно сключването на допълнителни споразумения означава ли, че всички условия по анексите са индивидуално уговорени, поради което преценката за неравноправност на договорните клаузи от основания договор е изключена. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС – решение №146 от 01.11.2017 г. по т..дело №2615/2016 г. на ВКС, I т.о. С оглед изложените съображения, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12027 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 2464/ 2019 г. на Софийския апелативен съд. Делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.