Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София, 01 юни 2017 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 474 по описа за 2017г.г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим чрез служебния му защитник срещу въззивно решение № 11/10.01.2017г. по ВНОХД № 535/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от НПК – като се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълна и алогична оценка на доказателствата и в противоречие с доказателствената съвкупност, а също така е наложено и едно явно несправедливо наказание на подсъдимия. Излагат се доводи, че не се споделя въззивното решение по отношение на мотивите на съда от първата инстанция, относно обсъжданите противоречия при гласните доказателства, но и в цялата доказателствена съвкупност. Оспорва да е установена интимната връзка между подс.Ц. и пострадалата Тикова. Инстанциите по същество неправилно отхвърлили искането за назначаване на съдебномедицинска експертиза за изследване на следи от кръв и идентичност с кръвногруповата принадлежност на дееца. Това според защитата е от значение за реализиране на защитната теза на подсъдимия, относимо е и към изводите по съдебнопсихиатричната експертиза и крайното становище на експертите. Позовава се на неправилна интерпретация на показанията на св.Я., който не бил свидетелствал подс.Ц. да е хвърлял бутилка, както и на заключения на експерта по съответната пожаротехническа експертиза. Твърди, че дизелът не се самовъзпламенявал, това следвало да е извършено предварително и в такъв случай било необяснимо при такъв контакт защо деецът не се е възпламенил и той, след като по ръце, нокти, дрехи и обувки има следи от такъв дизел. В жалбата се сочи, че такива следи може да са в резултат на всякакъв вид възможни житейски ситуации, освен обвинителната теза. Иска се оправдаване на дееца, алтернативно се иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, и като втора алтернатива – намаляване на наложеното наказание предвид продължителността на наказателното производство. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание моли да се остави решението на апелативната инстанция в сила. Позовава се на показанията на св.Я. Я., както и на показанията на свидетелите полицейски служители, а също така и на веществените доказателствени средства и доказателства, в съчетание с извършените по делото експертизи. Твърди, че въззивната инстанция правилно е приложила закона, не е допуснала съществено процесуално нарушение и наложеното наказание е справедливо по своя размер. Подсъдимият, редовно призован, не се явява, представлява се от подалия касационната жалба служебен защитник. Последният пледира, като поддържа посочените касационни основания и повтаря изложените съображения. Акцентира на обосноваването на наличието на умисъл, оспорвайки интимната връзка, залегнало като обвинително твърдение, също така повтаря и възраженията си относно отказ на съдилищата да назначат исканата от нея съдебномедицинска експертиза за изследване на веществени доказателства. На последно място набляга върху обстоятелството, че използваното гориво трябва предварително да се възпламени, а св.Я. не бил видял да се хвърля нищо горящо. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 17/27.01.2016г. по НОХД № 3030/2014. по описа на Софийски градски съд, н.о., подс.П. Д. Ц. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.330, ал.3, пр.1-во вр.ал.2 т.3 вр.ал.1 от НК и му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 5 години по реда на чл.66 ал.1 от НК. Били присъдени и съответните деловодни разноски. С цитираното решение горната присъда е била потвърдена, като е изменена по отношение на частта относно чл.330, ал.3 пр.-во от НК и деецът е бил оправдан по обвинението от деянието да са последвали значителни вреди, както и относно конкретни частични повреди по имуществото. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна. Въззивната инстанция по време на процеса е възприела установената от първостепенния съд фактическа обстановка, с изключение на тези факти, които са и послужили за изменителната част на присъдата. Касационната инстанция намира, че и в тази част действията на въззивната инстанция са в съзвучие с правото и фактите, като не намира основание за отправяне на процесуална критика, макар и да липсва възможност, поради липсата на съответен протест. По отношение на релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че такива не са допуснати от инстанциите по същество. Възприетите факти по делото са установени с всички възможни доказателствени средства, като особен акцент има върху гласните доказателства. Показанията на св.Я. заемат централно място в тезата на касатора, но по същество тези показания не очертават приписваните им противоречия. Те са детайлни и последователни, депозирани от свидетел с най-важното качество - незаинтересован от изхода на делото. Тези детайли са внимателно изследвани и прецизирани в доказателствения анализ на съда от втората инстанция, към тях касационният състав няма какво да добави. Обстоятелството, че този свидетел не заявява изрично, че е видял хвърлянето на горящ предмет, какъвто би следвало да е и според заключението на експерта по делото, не лишава неговите показания от нужната достоверност, а напротив. Качество в положителен аспект е свидетелстване само относно лично възприети и запомнени факти. Няма никакво съмнение, че този свидетел възпроизвежда само това, в което е сигурен и показанията му са в такава посока. Когато той е предположил определен факт, той изрично посочва това. От разстоянието, от което той е наблюдавал в тъмната част на денонощието действията на подс.Ц., е напълно допустимо да пропусне отделни детайли, включително и възпламеняването на запалимата течност в стъклената бутилка, което може да се извърши изключително тривиално, дори и с цигара – стр.40 от досъдебното производство, заключение по физико-химическа експертиза. Най-важните елементи от поведението на дееца обаче този свидетел не е пропуснал и те именно установяват по един несъмнен начин авторството на дееца. В този аспект възраженията на защитата относно качеството и естеството на свидетелстването на св.Я. не са основателни и следва да се отхвърлят изцяло. Поведението на дееца е установено с показания на свидетел- очевидец, тези показания имат своята фактическа основа и разкриват в неразрушима правно-логическа връзка изводите за авторството на дееца. Установено е поведението на забелязания от св.Я. непознат нему човек, хвърлянето на предмет, счупване на прозорец и разпалването пред очите на свидетеля на огъня. Последното е сигурна и неопровержима индикация за естеството на предмета, който е забелязан от свидетеля. Няма друг възможен извод, освен този, който е направил и държавното обвинение с основание - няма друго лице, което да е извършило тези действия, за да причини разгарянето на огъня. След действията на подс.Ц. в апартамента се е разгорял пламък, а не преди това, никой друг не се е приближавал, пред св.Я. е само подс.Ц., ако и той да не го е познавал. Поведението на подсъдимия е също знаменателно, направения опит от него да се отдалечи от мястото на престъплението е бил неуспешен, но е показателен относно естеството на предходните му действия. Защитата поставя акцент върху отношенията на подс.Ц. и пострадалата Т., макар това обстоятелство да не е от съществено значение. Важни са действията, а установяването на мотива за извършване на едно или друго престъпно деяние не винаги е възможно. Липсата на установен мотив не може да изключи отговорността на дееца и в случая този принцип се потвърждава изцяло. Необходимо за отговорността на дееца е да е вменяем, като в полето на категорийните понятия да може да прави разлика между добро и зло. В случая това е така, като категорично е заключено от експертите по делото, че подс.Ц. разбира свойството и значението на извършеното от него, както и че може да ръководи постъпките си, независимо от своята зависимост към наркотични вещества. Така или иначе, връзката между подсъдимия и пострадалата се установява и на база първоначалните им обяснения извън процеса- така например показанията на св.С., потвърдил по предвидения процесуален ред показанията си от досъдебното производство на л.21-22 от досъдебното производство по време на съдебното заседание от 25.09.2015г. Именно от св.Т. той е установил връзката и взаимоотношенията на подсъдимия с нея, т.е. че те са бивши „гаджета“, тоест са имали интимни отношения в определен, макар и отминал, период от време. Както се посочи, това обстоятелство не е определящо, а и само по себе си не създава възможен мотив за извършване на деянието, тъй като трябва допълнително да бъде установен конкретния повод за престъпното деяние, освен отминалите интимни взаимоотношения – начин на раздяла, възникнал конфликт на тази основа и т.н. Липсата на целенасочен разпит на св.Т. (включително и чрез съпоставянето и със свидетелите, полицейски служители) относно естеството на техните взаимоотношения извън общото обучение и простото познанство не дискредитира по никакъв начин обвинителната теза, в този смисъл не може да бъде основа за извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Такива обстоятелства (относно мотиви за извършване на деянието) в нито един момент не са установявани, още повече, че подсъдимият пред св.Т. е изтъквал друга причина за извършване на деянието - че това му е било „поръчано“, без никаква детайлизация и уточняване, но и без претенция за достоверност. Значимото в случая е, че подс.Ц. пред св.Т. не е отрекъл своето авторство. За отбелязване е, че и в обясненията си този деец се опира на собствената си дезориентация, а не толкова на неучастието си в извършване на престъплението. Следователно гласните доказателства са в такъв обем и с такъв характер, че изключват каквото и да било съмнение в авторството на дееца. Поради това настоящата касационна инстанция не намери основания да възприеме защитните доводи в касационната жалба относно липсата на авторство. Що се отнася до процесуалния отказ за назначаване на исканата съдебномедицинска експертиза, съдът не намира рационален елемент в изтъквания довод. Наличието на кръв по дрехите на дееца не решава в никакъв случай въпроса за авторство на дееца. В обясненията си деецът споделя двуетапен конфликт, свързан с физическа разправа- преди и след деянието (конкретно по обясненията му, след задържането му от св.Я.). И в двата случая има физическо въздействие върху телесната му цялост, като при второто стълкновение с физическа сила му е нарушена „зъбната структура“, по неговия собствен израз. От тези обстоятелства не следва нито един извод, който да изключва авторството му, установено най-вече с цитираните показания на св.Я., а и на св.Т.. Наличието на кръв не изключва действията му по запалване на апартамента на пострадалата, нито пък дезориентраното му поведение изключва неговата вменяемост, както това добре е обяснено от експертите по делото, включително и от тези по назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по време ан второинстанционното производство. В съдебното заседание пред съда от първата инстанция експертите са дали прецизен отговор и на поставяните и понастоящем въпроси за възможното участие на преживян травматизъм в цялостната психиатрична и психологическа картина на поведението на извършителя. Няма никакво основание да се допусне, че какъвто и да е травматизъм, в случая от значение е предшестващия деянието, е повлиял на дееца до степен той да не разбира свойството и значението на извършеното от него деяние, още повече, че той не свързва този физически конфликт по никакъв начин с постр.Тикова. Нямат логическа основа и възраженията относно необсъждането на липсата на самозапалване на дееца при използването на запалена от бутилка. По дееца има следи от горимата течност, послужила за запалване на апартамента на св.Т., и то не от остатъчни от горенето на дизела химически съединения, а от самата субстанция като такава.. Това е изяснено в заседанието пред въззивната инстанция от експерта С.. Не е необходимо обаче деецът да се запали при възпламеняването на бутилката, доколкото това може да стане с кибрит, с цигара и т.н., по обичаен начин, при което е въпрос на елементарна предпазливост да не се допусне самозапалване. Това обстоятелство дори не е необходимо да се установява със специални знания,, тъй като то е ноторно. Въззивната инстанция е възприела първоинстанционния анализ на доказателствата, но е извършила и свой собствен, като е изложила допълнителни аргументи, които се споделят от настоящата инстанция. Те са подробни, прецизни и последователни, отговорят на изискванията на процесуалния закон и са в унисон с установените по безспорен начин факти. При обсъждане на доказателствената съвкупност е надделяла правната и житейска логика, като в това отношение отправените процесуални упреци се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. При така правилно установените факти деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, като въпреки доводите в тази насока, материалния закон е приложен правилно. Съображенията на въззивната инстанция следва да се възприемат по тези причини изцяло. По отношение на релевираният довод за наложено несправедливо наказание касационният състав също намери, че той е неоснователен. Наказателното производство не може да бъде определено като продължило неразумно дълго, доколкото конкретното му времетраене не е обусловен от процесуалното бездействие на съдебните органи. Всъщност наложеното наказание е снизходително, доколкото поведението му застрашава неограничен кръг от хора и имущество, без да се ограничава само до имуществото или здравето и живота на пострадалата Т. Единствено липсата на осъждане може да се изтъкне като основателен и законен довод за приложението на чл.66 от НК, но независимо от чистото съдебно минало действията му са особено укорими и само по себе си то може да не бъде достатъчно за направените изводи от инстанциите по същество. Поведенческите разстройства са оценени като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, както и трудовата ангажираност. Липсата на протест не дава възможност за обсъждане дали тези обстоятелства са достатъчни за приложението на условното осъждане, но с положителност може да се заключи, че наказанието не е прекомерно тежко, а в определена степен се явява, както се посочи, и снизходително. Касационната инстанция не намери претендираните възражения за намаляване на наказанията и оплакването за явна несправедливост на наказанието като цяло за основателни. Не може да бъдат открити многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, те не излизат от кръга на обичайните при подобен род престъпления, нито пък са от такова естество, за да доведат до извод поне за намаляване на наложеното наказание.То не е явно несправедливо, тъй като липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на деянието. По отношение на останалата част от присъдата и решението – относно разноските по делото, съставът на ВКС не намери основание да се произнесе, изводите на съдилищата са правилни и законосъобразни в тази връзка, поради което те следва да бъдат потвърдени, като се остави в сила въззивното решение. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 11/10.01.2017г. по ВНОХД № 535/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове