3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 961/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 11.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 961 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Ц. Д. И. и К. С. И. обжалват решение № 337 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 244/11 г. на Окръжен съд [населено място], с което e потвърдено решение № 32 от 09.02.2011 г. по гр. д. № 5006/10 г. на Районен съд [населено място]. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответниците по касация М. П. Г., Р. Г. Ж. и И. Г. П. оспорват жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 87 от 30.01.2012 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали придобивната давност се прекъсва съгласно чл. 116 ал. 1 б. “б” ЗЗД вр. с чл. 84 ЗС тогава, когато искът за собственост е предявен от владелец, а не от носителя на правото на собственост. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 84 ЗС във връзка с чл. 116 ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени от закона действия. Едно от тях е предявяването на установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на носителя на правото. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл. 115 б. „ж” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. В т. см. е приетото в решения № 705 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/09 г. на ВКС І ГО и № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/10 г. на ВКС І ГО, постановени в производство по чл. 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че с нот. акт № 42 от 08.10.1998 г. ищците, чрез пълномощник М. Х., продали процесния апартамент на Ц. и К. И.. С влязло в сила решение договорът за продажба на апартамента бил признат за нищожен. Според съда, ответниците не са придобили имота по давност. Владението им не било добросъвестно, тъй като са владели въз основа на нищожен договор и за това не могли да придобият имота след изтичане на 5 г. срок, а срокът им на владение от 7 г. бил недостатъчен за да придобият имота по давност. Изложил е и съображения, че до отмяна на договора давност не е текла, тъй като отмяната имала обратна сила и възстановила висящността на спора, а и съгласно чл. 84 ЗС вр. с чл. 115 ал. 1 б. “ж” ЗЗД докато трае съдебен процес давност не тече. В касационната жалба се твърди че с въззивният съд не съобразил събраните по делото доказателства. С влязло в сила решение бил уважен предявения от ответниците срещу ищците иск за собственост и били въведени във владение. Владението им било добросъвестно и те придобили имота след 5 г. владение. Въпреки че решението било отменено и след това искът им бил отхвърлен, давността не била прекъсната, тъй като ищците не предявили иск за собственост срещу касаторите. Видно е от данните по делото, че процесният апартамент бил собственост на Г. Г., починал на 20.11.1995 г., на когото ищците са наследници. С нот. акт № 42 от 08.10.1998 г. М. Х., като пълномощник на М. Г., Р. Ж. и И. П., продал апартамента на Ц. И.. Хронологично проследено, във връзка със собствеността на апартамента, между страните били водени следните дела: На 23.12.1998 г. Ц. И. предявил срещу ищците иск за собственост на апартамента. С решение № 146 от 21.05.1999 г. по гр. д. № 467/98 г. Окръжен съд [населено място] осъдил ищците да предадат на ответника владението на апартамента. С решение № 821 от 05.07.2007 г. по гр. д. № 889/06 г. ВКС І ГО отменил на основание на чл. 231 ал. 1 б. “а” ГПК /отм./ решението и върнал делото ново разглеждане. При новото разглеждане на иска той бил отхвърлен. С решение № 155 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 128/09 г. Апелативен съд [населено място] потвърдил първоинстанционното решение. На 11.10.1999 г. М. Г. и Р. Ж. предявили срещу М. Х. и Ц. Ц. иск по чл. 27 и чл. 40 ЗЗД. С решение № 694 от 07.08.2003 г. по гр. д. № 1248/99 г. исковете били отхвърлени. С решение № 495 от 22.12.2003 г. по гр. д. № 787/03 г. Окръжен съд [населено място] потвърдил решението. С решение № 160 от 14.03.2006 г. по гр. д. №325/04 г. ВКС ІІ ГО въззивното решение било отменено и постановено ново решение, с което договорът за продажба, обективиран в нот. акт № 42/98 г., бил обявен за нищожен като накърняващ добрите нрави и сключен при споразумяване между пълномощника и купувача. С решение № 258 от 24.10.2006 г. по гр. д. № 359/06 г. 5 чл. състав на ВКС оставил без уважение молбата на ответниците И. за отмяна на решението на ВКС. На 11.05.2006 г. ищците подали молба срещу ответниците по чл. 126ж ал. 2 ГПК /отм./ за възстановяване на нарушено владение. С определение № 65 от 26.05.2006 г. по гр. д. № 871/06 г. на Районен съд [населено място] молбата била оставена без уважение. С определение от 12.06.2006 г. по гр. д. № 448/06 г. Окръжен съд [населено място] оставил в сила първоинстанционното определение. На 29.11.2007 г. Ц. И., К. И. и М. Х. предявили иск по чл. 209 ал. 3 ГПК /отм./ за прогласяване нищожността на решение № 160 от 14.03.2006 г. по гр. д. № 325/04 г. на ВКС ІІ ГО. С решение № 58 от 21.04.2008 г. по гр. д. № 2471/07 г. Районен съд [населено място] отхвърлил иска. С определение № 1011 от 05.08.2009 г. по гр. д. № 624/09 г. ВКС ІV ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Спорът между страните пред настоящия състав се свежда до въпроса дали ответниците са придобили собствеността на апартамента по давност. Изводът на съда, че владението на касаторите не е добросъвестно е законосъобразен. Владение, което се упражнява въз основа на нищожно правно основание не създава на купувача права на добросъвестен владелец. Както е прието и в т. 10 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., нищожните сделки не могат по начало да бъдат основание за упражнявана на добросъвестно владение. С оглед изложеното в отговора на съществения за спора въпрос, в случая не може да се приеме че има прекъсване на давност с предявения от ищците иск, тъй като той не е установителен или осъдителен иск за собственост. Съгласно чл. 79 ал. 1 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива ако недобросъвестният владелец е владял имота в продължение на повече от 10 години. От значение за придобиването на право на собственост върху недвижим имот на това основание е не самото държане на имота, а владението върху този имот, тоест осъществяването на фактическа власт върху имота лично или чрез другиго с намерение да се свои. Тъй като касаторите не са доказали 10 годишно постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение, жалбата им е неоснователна. По изложените съображения въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Ответниците по касация претендират за разноски. Тъй като не са представили доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 244/11 г. на Окръжен съд [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 961/11 г. на ВКС, І ГО, стр.