5 Р Е Ш Е Н И Е № 60251 гр. София, 12 септември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……...….Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....…...........Ивайло СИМОВ…….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 938 по описа за 2021 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. Г. П. чрез защитника му адв. В. П. срещу въззивно решение № 90 от 29.07.2021 г., постановено по внохд № 70/21г. на Великотърновски апелативен съд. С присъда № 260014 от 18.12.2020 г. по нохд № 841/20 г. на Окръжен съд – Плевен, подсъдимият Д. Г. П. е признат за виновен в това, че на 22.03.2019 г., около 16:45 часа, в [населено място], общ. Плевен, [улица]срещу ЗКПУ – Славяни, при управление на моторно превозно средство – колесен трактор „ЮМЗ 6Л“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. А. Б. и средна телесна повреда на С. Е. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 1 от НК, и чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия П. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. С присъдата съдът се e произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на разноските по делото. По жалба на подсъдимия Д. П., подадена чрез неговия защитник, е образувано внохд № 70/21 г. на Великотърновски апелативен съд. С решение № 90 от 29.07.2021 г. въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия П. от две години и шест месеца на една година и единадесет месеца, а в останалата част я е потвърдил. В жалбата се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Бланкетно се завявява, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон при определяне на наказанието. В подкрепа на претенцията за допуснато нарушение на процесуалните правила се изтъква липса на мотиви относно размера на наказанието и потвърждаването на присъдата в останалата й част. Явната несправедливост на наказанието лишаване от правоуправление се обосновава с доводи за млада възраст на подсъдимия, когато е извършил нарушението управление на МПС след употреба на алкохол, доброто процесуално поведение, както и това, че същият е шофьор, работи при земеделски производител и полага труд. В тази връзка се сочи, че апелативният съд не е отчел наличието на съвина, характеристичните данни и личността на подсъдимия. Предлага се изменение на въззивния съдебен акт и намаляване на размера на наложените наказания. Подсъдимият Д. П. и защитникът му адвокат В. П., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция. По делото е постъпила молба от подсъдимия чрез защитника му, с която заявяват, че и двамата желаят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, като от адв. П. са представени писмени бележки. Частните обвинители С. Е. С., А. Д. Б., С. Н. М., Р. А. С., М. А. С., Ф. А. Б., Е. А. Б., С. Т. М., Н. А. С. (Д. А. Д.) и В. Т. Д. не се явяват, редовно призовани. Всички се представляват от адв. Я. Я., който счита въззивното решение за правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, като моли жалбата да бъде отхвърлена. Представя и писмено възражение в същия смисъл. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата, като счита, че въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Заявените оплаквания от защитника на подсъдимия за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила са изцяло обвързани с начина на определяне на наложените наказания. Не са налице изложени съображения, които да попадат извън релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Независимо от това, следва да се отбележи, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият П. е признал фактите по обвинението. При тази процедура съдът е задължен да провери дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, и ако намери, че това е така, да проведе съкратено съдебно следствие. В такъв случай за релевантни се приемат всички фактически обстоятелства, посочени в обвинителния акт, обхванати от самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК. Щом процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК е законосъобразно проведена, страните не могат да оспорват пред въззивната инстанция (още по-малко пред касационната) приетите по делото факти. Оспорването по същество на признатите факти от страна на защитника с твърдение за съпричиняване на резултата от пострадалия в този смисъл е недопустимо (т.8.2. от ТР № 1 от 06.09.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС). При проведена диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е принципно възможно оспорването на посочената в обвинителния акт правна квалификация в рамките на признатите от подсъдимия факти. В случая обаче претенцията за наличие на съпричиняване е неоснователна, доколкото такива факти не са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не се съдържат в доказателствата от досъдебното производство. Приетата от съдебните инстанции правна квалификация на осъщественото от подсъдимия деяние като престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, е в съответствие с описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти. Възражението, че апелативният съд не е изложил мотиви при индивидуализацията на наказанията и относно потвърждаването в останалата част на първоинстанционната присъда е несъстоятелно. При определяне на наказанието лишаване от свобода, както и при кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, предходната инстанция е изложила във въззивното решение на л. 8-10 конкретни съображения и подробни аргументи, с които настоящият съдебен състав се съгласява и изцяло споделя като правилни и законосъобразни. Поради това, наведеният довод за липса на мотиви се явява лишен от основание. Оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимия са неоснователни. Не се установяват допуснати от въззивния съд нарушения при механизма за определяне на наказанията. В конкретния случай предходната инстанция е взела предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало, семейното положение, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни и съдействие в хода на разследването, посочени и в касационната жалба. Наред с това са отчетени и отегчаващите такива при индивидуализиране на наказанието лишаване от правоуправление на МПС. Наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е мотивирало въззивния съд да намали наложеното при условията на чл.58а, ал.4 от НК наказание на една година и единадесет месеца лишаване от свобода. Липсата на обстоятелства, които да не са били взети предвид при индивидуализацията на това наказание не позволява допълнителното му смекчаване. По отношение на кумулативното наказание лишаване от право за управление на МПС в писмените бележки се настоява алтернативно за приложението на чл.55, ал.3 от НК или намаляване на срока на наложеното кумулативно наказание. Като съображения за това се изтъкват трудовата ангажираност на подсъдимия като шофьор при земеделски производител, младата възраст, характеристичните данни и личността на подсъдимия. Идентични аргументи в тази насока са били наведени пред въззивния съд в пледоарията на защитника на подсъдимия – адв. П.. Същите са били преценени като неоснователни по отношение на лишаването от правоуправление. Изложените в тази връзка мотиви от въззивния съд се споделят и от касационния състав. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2015г., като за периода до извършване на деянието е бил санкциониран с три наказателни постановления за нарушение на ЗДвП, сред които и за управление след употреба на алкохол. Свидетелството му за правоуправление е било отнемано два пъти за по шест месеца. Основна причина за реализиране на произшествието, предмет и на настоящото дело, е именно грубото незачитане на правилата за движение, което е довело до изключително тежкия резултат – смърт на едно лице, причиняване на средна телесна повреда на друго и несъставомерни увреждания на още три лица, сред които малолетно дете. Макар нормата на чл.55, ал.3 от НК принципно да позволява съдът да не наложи по- лекото предвидено в закона наред с лишаването от свобода наказание, установените по делото фактически обстоятелства не сочат на условия за реализирането на тази възможност. Срокът на определеното на подсъдимия кумулативно наказание лишаване от правоуправление е в съответствие с изискванията на чл.49, ал.2 от НК, а обстоятелството, че надвишава срока на лишаването от свобода със седем месеца, не сочи и на явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал. 5, т. 1 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 29.07.2021 г., постановено по внохд № 70/21 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: