7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
София, 17 август 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 143/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. Б. Д. срещу въззивно решение № 390 от 23.11.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 682/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал. 1 от НПК. Tвърди се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В тази насока касаторът се позовава на автотехническите експертизи, според които подсъдимият не е имал техническа възможност да види и възприеме неправилно пресичащата пешеходка. В подкрепа на тази теза, в жалбата са изложени множество цитати от експертните заключения. Твърди се, че на местопроизшествието е имало не една, а две пешеходни пътеки преди и след автомобила на подсъдимия, намиращи се: първата на 20 м. пред автомобила, а втората на 12 м. след него, като пресичането на пешеходката е било осъществено непосредствено преди кабината на 0.5 м. между два спрели автомобила. Поставя се акцент върху обстоятелството, че подс.Д. е спазил задълженията си по ЗДвП, както и че не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на оправдателен съдебен акт.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП излага съображения за неоснователност на жалбата, като моли съда да остави в сила въззивното решение.
Частните обвинители – Е. С. и А. Г., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереника им – адв. А., който счита жалбата за неоснователна и поддържа изцяло представеното срещу нея писмено възражение. Подчертава, че вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е изцяло на водача и не следва да се възприема становището за съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка.
Подсъдимият Д. участва лично в производството и с упълномощения си защитник – адв. Ц.. Защитата поддържа касационна жалба и пледира за отмяна решението на въззивния съд и оправдаване на подзащитния й.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложените от тях съображения в открито съдебно заседание и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 7 от 20.02.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 312/2013 г., Окръжен съд – гр.Перник е признал подсъдимия Г. Б. Д. за виновен за това, че на 01.08.2012 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на моторно превозно средство – състав от пътни превозни средства – седлови влекач /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено полуремарке /марка/ с рег. № , нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, като преди да започне маневра „потегляне” не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и при извършване на маневрата не се е съобразил с тяхното положение и по непредпазливост причинил смъртта на Н. М. С., поради което и на основание чл.343, ал. 1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал.1, т. 2, буква „б”, вр. чл. 54, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК го е осъдил на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 6 /шест/ месеца и периодичност два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 343г НК съдът е постановил и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година.
По жалба на подсъдимия е образувано в.н.о.х.д. № 375/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, V състав, който с решение № 265 от 08.05.2014 г. е изменил първоинстанционната присъда в частта, с която е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като го е намалил на шест месеца, а в останалата й част я е потвърдил.
Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 491 от 18.12.2014 г. по н. д № 1593/2014 г., с което е отменил изцяло въззивния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С присъда № 4 от 26.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1171/2014 г., Софийският апелативен съд, I състав, на основание чл. 304 НПК е признал подсъдимия Г. Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
По протест на прокурор от Апелативна прокуратура – София е образувано н. д. № 794/2015 г. пред Върховния касационен съд, който с решение № 262 от 21.07.2015 г. е отменил въззивна присъда по в.н.о.х.д. № 1171/2014 г. на САС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С решение № 390 от 23.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 682/2015 г. Софийски апелативен съд, IV състав изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда.
Касационната жалба на подсъдимия е допустима и основателна. Пределите на касационната проверка в настоящият случай от една страна се определят от релевираните касационни основания/в случая аргументирано е само това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК/, а от друга от факта, че производството пред Върховния касационен съд се явява трето по ред и е приложима разпоредбата на чл. 354, ал. 5 НПК.
При последното въззивно разглеждане на делото, съставът на апелативната инстанция е изпълнил с необходимата прецизност указанията, дадени с отменителното касационно решение, които са във връзка със законосъобразното събиране и проверка на значимите за установяване на обективната истина доказателства. След проведено въззивно съдебно следствие е събран и проверен относимия за изясняване на релевантните факти доказателствен материал. Аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд не страда от пороци, досежно установените фактически обстоятелства, поради което не е необходима намеса от страна на касационната инстанция и не се налага преповтаряне на мотивите в тази им част. Единствено ВКС не се съгласява с възприетото при описанието на фактите от САС „...но без да провери зоните, закривани от различни части на кабината..”- цитатът не представлява факт/така както е приел въззивният съд/, а заключение, изводимо от останалите фактически действия, извършени от подсъдимия. Същото има значение в контекста на това дали Г. Д. е имал задължение за проверка на зоните, закривани от кабината на превозното средство или не, в каквато насока ще бъдат изложени съображения по-долу. Ето защо спорът по делото е не по фактите, а само по приложението на материалния закон.
От съвкупната оценка на доказателствената маса, събрана от решаващите съдилища, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. Б. Д. е правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ свидетелство за управление на МПС №[ЕИК], категория “ВС” ЕТМ, на отчет в КАТ-гр. София.
Към 01.08.2012 г. Д. работел като шофьор при [фирма] – [населено място], като към тази дата и от около осем години преди това извършвал транспортни услуги за посочения търговец с поверен му влекач /марка/, модел //, с рег. [рег.номер на МПС] със самосвално полуремарке, тип „Гондола”, с рег. [рег.номер на МПС] .
На 01.08.2012г. с посочената товарна композиция подсъдимият извършил превоз на товар от [населено място] до [населено място]. След като разтоварил в промишлената зона на града, той потеглил обратно към [населено място]. Около 10:40 часа се намирал в [населено място] като с камионът, който управлявал, се движел по [улица]в посока към кръстовището с [улица]. Самото кръстовище било регулирано с пътен знак Б-2 и знак Г-6, монтирани на десния тротоар на [улица], считано спрямо посоката на движение на процесния товарен автомобил. Достигайки кръстовището, подсъдимият спрял, за да изчака преминаването на движещ се по [улица]автомобил. Пред управлявания от него автомобил и на около метър и половина от него имало спрял лек автомобил /неустановен по делото/, който също изчаквал преминаването на автомобилите, пътуващи по пътя с предимство. Времето било слънчево, сухо, с отлична видимост. Пътната настилка била от асфалт, суха, с лек възходящ наклон по посока на движението на подсъдимия. Пътното платно на [улица]било предназначено за двупосочно движение с по една лента за всяка посока. Управляваният от подсъдимия товарен автомобил се намирал в лентата, предназначена за движение в избраната от Д. посока като десните колела на влекача отстояли на около 3 метра от бордюра на намиращият се в дясно тротоар, а десните колела на ремаркето – на около 2.50-2.70 метра от същия бордюр.
Веднага след като намиращият се пред него неустановен лек автомобил завил наляво по посока на [населено място], подсъдимият потеглил, за да завие надясно по [улица], в посока към [населено място] като преди това огледал видимият от кабината на влекача район.
Междувременно пресичане на пътното платно на [улица], в посока от дясно наляво, считано спрямо посоката на движение на процесния автомобил, предприела пешеходката Н. С. /80-годишна към същата дата/. Движела се на около 0,5 метра пред влекача и в пространството между него и спрелия пред него лек автомобил. Непосредствено след потеглянето му, движейки се със скорост от около 3 км/ч., управляваният от подсъдимия влекач, с предната си лява част в зоната на предния ляв фар бутнал пресичащата пешеходка напред, поваляйки я върху терена, пред самия влекач. Последвало прегазване на тялото от предното ляво колело на влекача и влаченето му на няколко метра като в този процес то е било прегазено и от задното ляво колело на влекача. Усещайки преминаването през препятствие, подсъдимият спрял и слязъл от кабината, при което видял лежащото на пътя, под камиона тяло на пострадалата.
В същото време кръстовището между улиците „Д.“ и „Р. Д.“ наближавал свидетеля М. М. с управлявания от него товарен автомобил. Виждайки тялото на пешеходката зад задната гума на ремаркето на управляваната от подсъдимия товарна композиция, свид. М. позвънил на телефона за спешни повиквания 112 и подал сигнал за злополуката. На мястото се събрали и други граждани, сред които и свидетелите Р. Д. и Л. Г.. Изпратен бил и екип на РУП - гр.Р., в състава на който били свидетелите П. Ц. и С. Л.. Пристигналият на мястото екип на Бърза помощ констатирал смъртта на Н. С..
При тези фактически констатации, за да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия по възведеното му обвинение и по – точно във връзка с инкриминираното нарушение на правилата за движение по чл.25, ал.1 от ЗДП е необходимо от една страна правилно тълкуване на произтичащите от тази норма задължения, а от друга преценка на конкретните фактически положения и отговор на въпроса от кой момент е възникнала опасност за движението и кога подсъдимият е могъл обективно да възприеме пешеходката.
Разпоредбата на чл.25 от ЗДП изисква преди началото на всяка маневра /в случая “потегляне”/, преценка от страна на водача на пътната обстановка, за да се убеди, че извършвайки маневрата няма да застраши останалите участници в движението. Законодателят не е визирал начините, по които това следва да стане, тъй като те се определят от различни фактори в конкретната ситуация. Потеглянето от място трябва да се предшества от възприемането на пътната обстановка както пред моторното превозно средство, така и встрани от него. Съдебната практиката, не само в посочените във въззивното решения актове, но и в редица други, е последователна в разбирането си, че не представлява основание за отпадане на отговорност при настъпване на общественоопасните последици наличието на “мъртви зони за възприемане на опасност” пред, встрани или отзад, когато водачът засегне пешеходци, намиращи се в непосредствена близост до превозното средство. Позоваването на съдебната практика/в случая въззивният съд не е прецизен в цитирането й/ при тълкуването и приложението на материалния закон/тогава когато тя не е от категорията на задължителната/, не може да бъде реализирано изолирано от конкретиката на данните, характеризиращи даденото пътно-транспортно произшествие.
По настоящото дело е безспорно установено, че подсъдимият преди да потегли се е огледал, но само доколкото му е позволявала конструкцията на кабината на влекача. От заключенията на автотехническите експертизи и извършения следствен експеримент се установява, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на място, което не е обозначено за преминаване на пешеходци. Също така, предвид нейният ръст от 155см. от момента на стъпването й на пътното платно до мястото на удара от автомобила, водачът не е имал техническата възможност да я възприеме, с оглед ограничената видимост от конструкцията на автомобила. Тя би могла да бъде възприета, когато се е намирала върху тротоара, но само ако се е движела извън зоната на ограничената видимост. Данните по делото обаче сочат, че преди да навлезе в зоната на ПТТ тя е излязла от аптеката и ако се движела по права линия с цел преминаване пред процесния автомобил, което е най-вероятната нейна траектория на движение, то тя се е намирала непрекъснато в невидимата за водача зона и той не е имал възможност да я забележи по време на цялото й движение. При тези данни, установяващи невъзможност на подсъдимия да възприеме пострадалата от момента на излизането й от аптеката, което не е в непосредствена близост до автомобила, до момента на удара, не може да му бъде вменено във вина обстоятелството, че не е спазил правилата за движение. Въззивният съд е обосновал изводите си за допуснато от подсъдимия нарушение на разпоредбата на чл.25 от ЗДП с данните от заключението на допълнителната автотехническата експертиза. Действително последното сочи възможност на подсъдимия да забележи преминаващата пешеходка пред автомобила, седейки на мястото си като водач, ако се наклони напред на около 50см. към предното стъкло, което наклонение обаче изисквало голямо усилие. Такова поведение или друго, обезпечаващо възможност за възприемане на пешеходката, би било дължимо от страна на подсъдимия, ако същата преди да попадне в така наречената “мъртва зона” е представлявала обективна за възприемане опасност за движението. При положение, че в нито един момент от движението на пострадалата-от излизането от аптеката до удара, тя не е била обективно видима за подсъдимия и той не е могъл да я възприеме като опасност, не може да се изисква от него поведение за оглед на зоните, закриващи се от конструктивните части на кабината. В случая поведението на водача по потегляне и последвалия удар на пострадалата е резултат на обективна невъзможност той да я види/ преди тя да попадне в мъртвата зона/, а не на несъобразяване с изискванията на ЗДП при предприемане на маневрата “потегляне”, произтичащи от конкретната пътна ситуация, или с други думи водачът би носил отговорност, ако е могъл да възприеме пешеходката след излизането й от аптеката и насочването й за пресичане, но въпреки това предприеме потегляне.Само в тази хипотеза последващото навлизане на пострадалата в „мъртвата зона” на превозното средство няма да изключва отговорността на водача. Възприемането на тезата, застъпена от въззивния съд, означава изначално вменяването на подсъдимия на обективна отговорност, което в разрез с основни принципи на наказателното право.
Ето защо, неправилно апелативният съд е приложил материалния закон. В случая се касае за случайно деяние, тъй като подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественооопасниет последици, поради което не може да носи наказателна отговорност по възведеното обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б. „В”, вр. чл.342, ал.1, от НК.
Предвид изложеното, въззивното решение и първоинстанционната присъда следва да бъдат отменени, а подсъдимият Г. Д. оправдан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 390 от 23.11.2015г., постановено по внохд № 682/15г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯВА присъда № 7 от 20.02.2014г., постановена по нохд № 312/13г. по описа на Окръжен съд-Перник.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Б. Д. за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.08.2012 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на моторно превозно средство – състав от пътни превозни средства – седлови влекач /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено полуремарке /марка/ с рег. № , нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. М. С., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал. 1, б. „В”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |