Р Е Ш Е Н И Е № 336 Гр. София, 02.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 772 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. Г. Д. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 938/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, отмяна на решение № 315 от 22.10.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Осъденият Д. останал недоволен от признаването му за виновен, тъй не бил автор на престъплението. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият служебен защитник (адв. Т. Ц.-Г.) поддържат искането, като доразвиват тезата, че осъдителната присъда е изградена само върху косвени доказателства, а изводът за виновност се крепи на предположения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като авторството на деянието категорично е установено от събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 315 от 22.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 938/ 2012 г. Бургаският окръжен съд потвърдил присъда № 1278 от 12.07.2012 г. по н.о.х.д. № 1181/ 2012 г. на Районен съд – Бургас, с която осъденият К. Г. Д. бил признат за виновен в това, че на 04.06.2011 г., в гр.Б., при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужда движима вещ – ъглошлайф „С.” на стойност 139.00 лева, от владението на Й. Г. А., управител на търговски център „М. Б.”, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като престъплението останало недовършено поради независещи от дееца причини и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58, б. „а”, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изпълнение в затвор, на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. В тежест на осъдения възложил разноските по делото. Процесуално допустимото искане на осъдения К. Г. Д. е неоснователно. Приетата фактическа обстановка е била надлежно установена от събраните и проверени доказателства по делото. Значимата информация е изведена правилно, според точното съдържание на доказателствените източници, които с дължимото внимание са обсъдени от окръжния съд. Показанията на свидетелите Н., М., А. и Р. са възприети с убедителни съображения за правдивостта на изложените в тях сведения. С особено внимание са разгледани показанията на свид. К. Н., който лично възприел действията на осъдения по вземане на инкриминираната вещ, изнасянето й в двора на магазина и връщане на празната опаковка обратно. След задържане на дееца на изхода на търговския обект охранителят (свид. М. М.) установил празната кутия, оставена от осъдения Д., както и закачения от външната страна на оградата ъглошлайф. Доказателствата по делото били достатъчни да изградят сигурния извод за авторството на кражбата. Косвените доказателствени източници обосновали единствено възможния извод за предприетото от осъдения Д. престъпление. Поведението му било разкрито преди той да напусне строителния магазин и да установи трайно своя фактическа власт върху чуждата вещ, с което не е успял да довърши изпълнителното деяние. Нарушения при съдебната преценка на доказателствата и при формиране на вътрешното убеждение на съда не се откриват. Престъплението правилно е било квалифицирано като опит за кражба, която в зависимост от предходните осъждания на дееца се оказва осъществена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Не са допуснати твърдените в искането за възобновяване нарушения на материалния и на процесуалния закони, които правилно са приложени. Наложеното наказание не разкрива придадената му от осъдения характеристика за явна несправедливост. Съдебните органи правилно са съобразили недовършеността на престъплението, степента на осъществяване на престъпното намерение и причините за прекъсване на изпълнителното деяние. Отчели са личностната характеристика на осъдения Д. и значението на предходните му осъждания, невлияещи върху правната квалификация на опасния рецидив. Прибавяйки към тях стойността на инкриминираната вещ и липсата на сериозни вредни последици съдилищата правилно са преценили приложението на института по чл. 58 от НК, позволяващ определяне по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода от заложения в чл. 196, ал. 1 от НК минимум на санкцията. Наказанието съответства на тежестта на извършеното престъпление, на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което се явява справедливо. Не е налице и посоченото от осъдения Д. основания по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Искането за възобновяване на въззивното съдебно производство като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Г. Д. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 938/ 2012 г., по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.